Публикувано: 30 May 2013 - 08:19 AM
Винаги ме е било яд, че снимките никога ама НИКОГА не отразяват правилно истинското състояние и дух на животното. Форест е било някога прекрасно, голямо, силно куче. Сега е БУКВАЛНО една торба с кокали, залитаща по пътеките на гората. Самотен, умиращ ог глад, повярвайте ми не беше лека гледка :( Когато отидохме да го вземем с Мати, той започна бавно и залитайки да върви след нас по миризмата на консервата. Никаква сила за радост, никакъв намек за повей на купираната опашка :( Чудя се какво ли си е мислил за нас, какво е очаквал от срещата с хора, имал ли е въобще някакви очаквания от нас и все пак намери желание да повярва може би за пореден път в нашето племе и тръгна след нас, за да го свалим до пътя.
Знам, че всички тук сме претрупани с животни, че никой няма излишни средства, всички живеем в една страна, но сърдечно моля да помогнем заедно на Мати за Форест. Мати в момента също не може да си позволи пълна грижа за големеца, но не успя да го подмине. Доколкото разбрах Форест има нужда на първо време от системи вместо храна, защото повръща всичко заради дългия глад. Мати може да ходи два пъти на ден (на другия край на града) да му слага системи, но все пак той не е лекар и това не е съвсем лесно. Ако се намери фиансова подкрепа може би ще е добре кучето да се премести на стационар или хотел и там да е под наблюдение и с редовно течаща система.
Не знам, все си мисля, че би оцелял сега когато най-после получава шанс за помощ след месеци може би скитосване в гората. А сляпо куче само в гората - сещате се...
Съжалявам ако звуча драматично, напоследък всички изгубихме желание да пишем теми с емоциите, които изпитваме към случаите, но празния "поглед" на Форест, голямото му някога силно тяло, някак те стягат в гърлото...