[starrkopf]

Откъс от „Откровено за кучетата”


Докато кучето и човекът пресичат пътищата
си,винаги ще има неясноти помежду им....

След прочитането на началните редове,мненията със сигурност ще се разделят – едни ще се опитат да ме подкрепят,заявявайки открито безсилието си в правилното общуване,привеждайки многобройни примери за кучешката своенравност,агресивност,тъпота(?),безразличие...
Ще се съглася с тях,но не защото така искам,а заради правотата им... Така е,уважаеми хора – стопани и любители на кучета.
Ако на улицата срещнете чужденец и той попита на родния си език нещо (каквото и да е ),какво ще направите:
А.Ще вдигнете рамене и ще продължите.
Б.Като вежлив човек (въпреки недоумението от чуждите думички) ще пуснете в ход десетопръстната система,несъзнателно от паметта ще изплуват запечатаните фрази от някой блудкав екшън,ще отговорите усмихнат,а бедния човечец (за да не Ви обиди) ще кима с глава като куче-играчка под задното стъкло на автомобил...После ще се разделите – единият изпълнен с гордост от свършеното,другият дълбоко разочарован...

Но тъй като този пример е доста провокативен,ще дам друг:
Ако имате пред себе си музикален инструмент и Ви помолят да възпроизведете (да изсвирите) даден тон или многозвучие,дали ще се справите?Със сигурност не, дори да сте абсолютист!...
Какво излиза – да Ви обиди или да Ви удари учителят заради неразбирането?...Точно така се чувстват и кучетата в ежедневието подлагани на всевъзможни „прости” човешки молби...
Лесно можем да приключим всичко позовавайки се на отдавна приетия модел:”...обичам кучето си,отглеждам го и му предоставям всичко необходимо:храна,дом,място за спане,играчки,разходки...Обичам го,платил съм луди пари...”
Друга интересна категория хора( толкова далеч от Кинологията,колкото Земята е далеч от Луната) разсъждават така:
Въпрос:Как решихте да си вземете тази (в случая рядка за дадена страна – в случая Бг)порода ?
Отговор: В Бг още няма такава „интересна „порода и затова реших да я внеса за първи път...Освен това избрах женско куче,защото по-лесно се дресира : мъжките са по-трудни,все гледат да се налагат...
Въпрос:Трябва ли човек да се информира предварително за породата ?
Отговор:Ами да,аз съм 70кг.Не се виждам с 90кг(????) Ротвайлер,който да си прави каквото иска (тук човека има предвид съотношението на телесното тегло,откъм справяне с кучето) с мен...

Как ще се отнесете към такова мнение? Излиза,че човекът е не само незнаещ,но и страхлив,а такива нерядко извличат само едно от съвместното съжителство – потискане на кучето и лишаването му от възможността за собствен поглед върху средата ,т.е. настъпва объркване във възприятията и проблеми.Какво общо имат телесното тегло и общуването?Че това да не е пехливанлък?...По тази логика всяко млекопитаещо над определена (но коя и защо) норма,следва да се третира единствено като заплаха.
Въпреки сарказма,дълбоко се съмнявам хора като този първопроходец да разберат,че съжителството с кучето не се основава върху авторитарност – та нали (но той не го знае)първият принцип при едно общуване се гради именно на зачитането на другата страна,а социалните отношения не са предварително приета преграда,напротив- те са възможност за коопериране,ясно изразени послания,отговорност и свобода.

[Самотно КУЧЕ]

starrkopf, в 18 June 2013 - 05:27 PM, написа:

Откъс от „Откровено за кучетата”


Докато кучето и човекът пресичат пътищата
си,винаги ще има неясноти помежду им....

След прочитането на началните редове,мненията със сигурност ще се разделят – едни ще се опитат да ме подкрепят,заявявайки открито безсилието си в правилното общуване,привеждайки многобройни примери за кучешката своенравност,агресивност,тъпота(?),безразличие...
Ще се съглася с тях,но не защото така искам,а заради правотата им... Така е,уважаеми хора – стопани и любители на кучета.
Ако на улицата срещнете чужденец и той попита на родния си език нещо (каквото и да е ),какво ще направите:
А.Ще вдигнете рамене и ще продължите.
Б.Като вежлив човек (въпреки недоумението от чуждите думички) ще пуснете в ход десетопръстната система,несъзнателно от паметта ще изплуват запечатаните фрази от някой блудкав екшън,ще отговорите усмихнат,а бедния човечец (за да не Ви обиди) ще кима с глава като куче-играчка под задното стъкло на автомобил...После ще се разделите – единият изпълнен с гордост от свършеното,другият дълбоко разочарован...

Но тъй като този пример е доста провокативен,ще дам друг:
Ако имате пред себе си музикален инструмент и Ви помолят да възпроизведете (да изсвирите) даден тон или многозвучие,дали ще се справите?Със сигурност не, дори да сте абсолютист!...
Какво излиза – да Ви обиди или да Ви удари учителят заради неразбирането?...Точно така се чувстват и кучетата в ежедневието подлагани на всевъзможни „прости” човешки молби...
Лесно можем да приключим всичко позовавайки се на отдавна приетия модел:”...обичам кучето си,отглеждам го и му предоставям всичко необходимо:храна,дом,място за спане,играчки,разходки...Обичам го,платил съм луди пари...”
Друга интересна категория хора( толкова далеч от Кинологията,колкото Земята е далеч от Луната) разсъждават така:
Въпрос:Как решихте да си вземете тази (в случая рядка за дадена страна – в случая Бг)порода ?
Отговор: В Бг още няма такава „интересна „порода и затова реших да я внеса за първи път...Освен това избрах женско куче,защото по-лесно се дресира : мъжките са по-трудни,все гледат да се налагат...
Въпрос:Трябва ли човек да се информира предварително за породата ?
Отговор:Ами да,аз съм 70кг.Не се виждам с 90кг(????) Ротвайлер,който да си прави каквото иска (тук човека има предвид съотношението на телесното тегло,откъм справяне с кучето) с мен...

Как ще се отнесете към такова мнение? Излиза,че човекът е не само незнаещ,но и страхлив,а такива нерядко извличат само едно от съвместното съжителство – потискане на кучето и лишаването му от възможността за собствен поглед върху средата ,т.е. настъпва объркване във възприятията и проблеми.Какво общо имат телесното тегло и общуването?Че това да не е пехливанлък?...По тази логика всяко млекопитаещо над определена (но коя и защо) норма,следва да се третира единствено като заплаха.
Въпреки сарказма,дълбоко се съмнявам хора като този първопроходец да разберат,че съжителството с кучето не се основава върху авторитарност – та нали (но той не го знае)първият принцип при едно общуване се гради именно на зачитането на другата страна,а социалните отношения не са предварително приета преграда,напротив- те са възможност за коопериране,ясно изразени послания,отговорност и свобода.

Пожелавам Ви да обичате кучетата! Така завършва „Откровено за кучетата”но както тогава така и сега няма отговор.Съжителството с кучето не се основава върху авторитарност – Първият принцип при едно общуване се гради именно на зачитането на другата страна,а социалните отношения не са предварително приета преграда,напротив- те са възможност за коопериране,ясно изразени послания,отговорност и свобода.НОВАТА КИНОЛОГИЯ
Ольга Кажарская
Президент IVDF
http://www.dogfriend.org/ivdf/en/

Превод: Красимир Цветанов
Какво представлява Новата Кинология?

Новата Кинология – това е кинологията в нейното най-развито състояние. Тя разглежда кучето от гледна точка на съвременната биология, като при това се изключват всички похвати за общуване с него, основани на модата, материалните изгоди и предрасъдъци. Това дава голямо преимущество, тъй като чрез нея се избягват проблемите и се създава основа за съвместен живот и сътрудничество между човекът и кучето.

Кучето и човекът са съществували повече от XIV века, благодарение на естествената социална връзка. Кучетата и днес помагат на хората, практически без специални тренировки. Освен това в Кинологията социалните способности на кучето оставаха дълго време недооценени. За основа в общуването с кучето се ползваха "инструкции" и народни предания. Стопаните и треньорите изискваха от него неща, които нерядко противоречаха на законите на биологията... Хората смятаха, че само командите са единственият път за комуникация, обучението – разучаване на команди, доброто послушание - безприкословно изпълнение пак на тези команди. Поведенческите "проблеми" се приписваха или на недостатъчно силно лидерство от страна на стопанинът, или на не добро обучение, или на "коварният" кучешки ум... Този подход неминуемо водеше до извода, че кучето не може да се възпита без то да се потиска.

Същност на Новата Кинология

Кучето и стопанинът създават пълноценно семейство. При това те са обединени от взаимното чувство на привързаността. Съвместният живот на стопанина и кучето се крепи на комуникациите, осъзнати и от двете страни, както и на грижите заради естествените нужди. За създаването на добра комуникация стопанина трябва да разчупи рамките на възприятията си и по такъв начин да се доближи до възприятията на кучето. Той трябва да се научи да разбира даже и едва забележимите му сигнали, за да е в състояние да реагира навреме.

Новата Кинология дава възможност стопанина да изразява емоциите и желанията си така, че те да бъдат достатъчно добре разбрани и предсказуеми в очите на кучето му. Това напълно изключва всякаква грубост и невнимателност. Грубостите водят до нарушаване на връзката с кучето, карайки го да се отдалечава от човек. Освен това то престава да "информира" за поведението си, което прави съвместният им живот проблемен. От друга страна кучето е подложено на стрес заради отсъствието на необходимата за него социална връзка, особено в съвременния свят, където то трудно би оцеляло без помощта му.

Добре изградената връзка с членовете на семейството създава в кучето чувство за принадлежност и доверие. Сигурният "гръб" повишава менталното му развитие и желанието за сътрудничество. Това сътрудничество не се ограниачва само чрез тренировки и създаване на необходимите навици, но и чрез обучението на кучето и запознаването с правилата и формите на поведение в семейството по естествен път – чрез социално обучение. В резултат на това, кучето настройва поведението си според желанието на стопаните си и променящата се обстановка.

Ако човек знае всичко това, вероятността от възникване на проблеми в поведението е значително по-малка, тъй като голяма част от тях са функция на физиологичните реакции от стреса заради условията на отглеждане, несъответсващи на физическите и ментални нужди на кучето, като – неподходящи грижи и лоша комуникация в семейството. Способността на кучето за самостоятелна интеграция в животът на семейството, без някакво специално обучение е забелязана отдавна. Но на тези случаи се гледаше по-скоро като на "щастлива" случайност.

Новата Кинология доказва, че самостоятелната интеграция на кучето е напълно естествено явление. Тя се крепи на същите биологични закони, на които всъщност се дължат взаимоотношенията в животинските общности


'starrkopf' ХУБАВО Е,че има такива като вас,които за втори път се опитват да отворят очи те ни.Не е сляп този които се е родил сляп, а този които не иска да види......................................................

[starrkopf]

Самотно КУЧЕ, в 19 June 2013 - 06:22 AM, написа:

Пожелавам Ви да обичате кучетата! Така завършва „Откровено за кучетата”но както тогава така и сега няма отговор.Съжителството с кучето не се основава върху авторитарност – Първият принцип при едно общуване се гради именно на зачитането на другата страна,а социалните отношения не са предварително приета преграда,напротив- те са възможност за коопериране,ясно изразени послания,отговорност и свобода.НОВАТА КИНОЛОГИЯ
Ольга Кажарская
Президент IVDF
http://www.dogfriend.org/ivdf/en/

Превод: Красимир Цветанов

'starrkopf' ХУБАВО Е,че има такива като вас,които за втори път се опитват да отворят очи те ни.Не е сляп този които се е родил сляп, а този които не иска да види......................................................

Така написан текста, излиза че съм превел и цитирал Оля,без да вложа собствен поглед върху кучешкото поведение.
Не трябва да се подценявате - всеки човек е личност и трябва да има мнение. А дали съм прав можете да прочетете темата по-горе "Малък ли е още или го е страх?" ( в този раздел) и да прецените...

[aradia]

Не знам доколко е за тази тема, но вчера в зоомагазина една жена беше гушнала "живата си играчка" и каза, че не я пуска в трева (това във връзка с външното обезпаразитяване). Аз направо ахнах, все пак това е животинка, иска си от всичко. Сигурно и спи на нейното легло.
Но хора всякакви. Не мога да ги съдя, защото всеки си има причини да е такъв.

[simona623]

И на мен ми е правило впечатление, че някои стопани не си пускат кучетата в тревата. Дори и големи кучета, а не "играчки". Много често към мен се обръщат възмутени хора с думите "Не ви ли е страх да го пускате в тревата, има кърлежи..." . Да не говоря как гледат, а някои се обаждат с подобни реплики, когато го пускам да си играе с бездомниците в квартала. В същото време спим заедно в едно легло, просто вечер минавам козината му с мокра кърпа. Защо да лишавам кучето си от търкаляне в тревата или от игра със себеподобни?
Не знам защо, но моето куче се разбира със всички бездомници (кастрирани и некастрирани), а с много малко домашни мъжки кучета може да се разбере.