Незнайно как попаднал на паркинга пред къщи избираше ту една,ту друга кола в която(именно в ,а не под) да се скрие и оттам викаше с цяло гърло"ПОМОЩ, ПОМОЩ,ПОООЩ"
А като отидеш да помагаш- бяга и се крие,ама много добре се крие нейде из калници,брони или други автомобилни скривалища.В чудо се видях,минирах района с котешки консервички и вода(които вресльото не поиска и да погледне),ходих по нощите,залягах под колите,дебнах,бърках...напразно.
Само гласчето му прегракна и отслабна,накрая намерих помощници и снощи измъкнахме един красив рижльо(поне два тона по-тъмен заради събраната изпод колите мърсотия).Доста е кльощав,ама с големи лапички и има потенциал да стане едър,реших да го кръстя Гарфилд,на галено Гари.


Гари се оказа мило,добро и мъркащо момченце(очаквах диво зверче,предвид нежеланието му да установим контакт и съскането с което ме удостои на първа среща.

Намерих къде да го подслоня (до края на седмицата обаче

Търсим дом,естествено,постоянен или приемен.На фона на всички останали търсещи същото котета шансовете ни са нищожни,ясно ми е.Но надеждата умира последна.Гари не умря,въпреки постоянното движение на колите на паркинга,имал е късмет,дано да има и занапред.
Може би някой иска рижо котенце?