Погушках я и и дадох една от вълшебните консервички дарени от butci


Хапна я за нула време с което много ме учуди,но явно гладът си е казал думата.Минахме и през ветеринарите,където определиха възрастта и на около 2-2.5 месеца и я обезпаразитиха вътрешно и външно .Кръстих я Лина.

Извади късмет че е момиченце,че иначе трябваше да е Унуфрий

Приемния дом в който я настаних вече се пръска по шевовете.С Лина котките станаха 8 , разполагат само с една стая и положението никак не е розово.
Лина е прекрасно и много социално коте.До този момент още не и се е чул гласеца.Домашната обстановка не и е непозната ето как изглеждаше няколко часа след настаняването и



,въпреки не съвсем радушното посрещане от страна на другото котешко население .
Лина не спря да яде ,



а аз не знам защо съм останала с впечатлението че котките не преяждат, и и го позволих,така че Лина първо се натъпка,после повърна,изкара материал и от другата страна ( с богат вътрешен живот),накрая се успокои и взе да търси и да се опитва да цока(въпреки че е почти мома за женене).Много е гальовна,нежна и деликатна,подходяща е дори и за съжителство с малко дете.
Лина търси дом,естествено.Постоянен,но няма да откажем и временен.Там където е може да остане до средата на август.