Само за грижовни стопани
#1
Публикувано: 30 August 2013 - 08:19 AM
Може би ще ме обвините или ще ме съжалите ,но съм в пълна безизходица. Подарявам това прекрасно кученце ,което е на 1.8 месеца.Изключително любвеовилен и добър .
Пиша това съобщения и плача ,като малко дете ,защото го обичам изключително много .Купих го само на 40 дни и сбъднах детската си мечта,но не можах да го науча да не пишка в къщи и това е причината да го подаря .Със съпругът ми сме в постоянни скандали ,защото не може да свикне с това ,а аз се уморих да плача и да се надявам да свикне.За съжаление съм по-цял ден на работа и вероятно не може да се стиска толкова дълго ,а иначе и на вън пишка.Повярвайте ми направих всичко възможно за да го науча,даже дадох 200 лв.за клетка,но уви не мога да гледам как се мъчи и предпочитам да е при добри хора ,които ще се грижат добре за него .Подарявам го ,защото не искам да печеля пари от това прекрасно същество и само Ви моля нека ми пишат хора ,които са сериозни и са убедени ,че са готови да поемат тази отговорност да гледат куче.
Аз съм от Бургас и ако някой прояви интерес нека ми пише.И последно само искам да помоля този ,който го вземе нека през времето ми изпраща снимки да го виждам ...мисля ,че така болката ми ще е малко по-поносима .Благодаря предварително !
А това е Арчи-най-милото и добро кученце на света
#2
Публикувано: 30 August 2013 - 09:08 AM
Във форума има много теми за приучването към хигиена - едва ли сте пробвали всички начини. Малко повече упоритост трябва, а не сълзи и надежди.
#3
Публикувано: 30 August 2013 - 09:14 AM
#4
Публикувано: 30 August 2013 - 09:31 AM
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#5
Публикувано: 30 August 2013 - 09:39 AM
ANIGF78, в 30 August 2013 - 08:19 AM, написа:
Може би ще ме обвините или ще ме съжалите ,но съм в пълна безизходица. Подарявам това прекрасно кученце ,което е на 1.8 месеца.Изключително любвеовилен и добър .
Пиша това съобщения и плача ,като малко дете ,защото го обичам изключително много .Купих го само на 40 дни
То е на 1,8 месеца, т.е. 54 дни, взели сте го преди 2 седмици, на повечето кучета им трябват няколко месеца, за да се научат и то след като започнат да излизат. Ако мислите, че няма да се справите- може някъде да го пообучат.
#6
Публикувано: 30 August 2013 - 09:45 AM
#7
Публикувано: 30 August 2013 - 09:52 AM
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#10
Публикувано: 30 August 2013 - 09:56 AM
ANIGF78, в 30 August 2013 - 09:55 AM, написа:
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#12
Публикувано: 30 August 2013 - 11:53 AM
#14 Guest_Zartosht_*
Публикувано: 30 August 2013 - 02:38 PM
Определено имало е моменти във Вашия живот, в които не сте мислила достатъчно - или когато сте се омъжвала, или когато сте решила да си взимате куче.
Жалко, много жалко. За животинчето!
#15
Публикувано: 30 August 2013 - 06:22 PM
АКО имате желание да опитате, клетката е супер-важна и то не се мъчи в нея - макар че ако го затваряте от раз за по 10 часа, наистина си се мъчи, несвикнало и т.н.
Има съществена разлика между маркиране (което вашето куче прави, вдигайки крак на стените) и пишкане вкъщи. Едното е лош навик, другото е (на тази възраст) по-скоро психологичен проблем.
Мъжките кученца, често от дребни породи, имат навика да маркират из къщи. Големите кучета, о, чудо, не, явно защото собствениците им ги разхождат по-редовно и ги възпитават по-сериозно.
Като причина за маркирането се посочва стрес, напрежение, несигурност... излишно е да казвам, че в случая кучето ви изпада в порочен кръг, благодарение на съпруга и вашите собствени нерви.
Какво може да се направи на този етап (и не ви трябва учител):
- първо и преди всичко,яростно обезмирисяване на всички места, които кученцето маркира (най-често това са крака на мебели и определени ъгли). За целта се ползва силен отблъскващ спрей, продават такива.
- решително прекратяване на поведението (и недопускане то да се случва!).
В дадения случай - кучето да стои затворено в отделно помещение или в клетка, докато ви няма, и да ви е "под око", когато сте вкъщи. Рутината:
- прибирате се, извеждате го незабавно и го разхождате, докато резервоарът "свърши", като се стараете да опишка максимум тревички, храстчета, клончета и т.н. Всеки път го хвалите, подчертавам хвалите.
- вкъщи го наблюдавате зорко и много рещително го стресирате, щом вдигне краче - най-добре се получава, ако го замервате с нещо, което вдига шум - малка торбичка с монетки, шише с няколко камъчета в него... нещо, което да го стресне, но да не го заболи. Същевременно се карате със сърдит тон.
- когато кучето не може да е под надзор, го затваряте в клетката му (докато вечеряте примерно)
Докато сте вкъщи, го извеждате често - на 2-3 часа, за да "изпразва резервоара".
Ако вкъщи ходи на пелена, направете му място за пишкане при пелената - залепете пелена на стената или ъгъла, където стои неговата пеленка и напръскайте на съответната височина със спрей за малки кученца (пъпи трейнър), чиято миризма да е привлекателна.
Полза има също от "кучешко колче", поставено на кръстачка с пелена отдолу...
И от кучешко поясче:
С такива си решават проблемите хората с домашни развъдници, но ще трябва време да се приучи кучето да го носи. Като цяло в поясчето (може да се направи от чорап например) се поставя лигнин или салфетка. Ако изобщо кученцето вдигне крак, то пуска течност върху салфетката.
За да се приучи да го носи трябва поясчето да му се слага за малко, под надзор, и да не му се позволява да го ръфа и сваля, като му се отвлича вниманието (като цяло). С малко повече твърдост, бързо се научават.
Та: варианти много. В никой случай не следва да се "примирявате" с маркирането вкъщи. Трябва повече упоритост (а ситуацията явно е много напрегната), но решението е възможно, стига само да сте решително настроени (и да не е опрял ножът о кокала, разбира се). Ако кучето е пречка за съпруга ви и причина за безкрайни скандали у дома, пишка или не... нещата няма да се оправят с това, че ще спре да пишка.
#16
Публикувано: 31 August 2013 - 09:38 AM
#17
Публикувано: 31 August 2013 - 08:38 PM
Кучето маркира не защото не се сдържа; множество дребни кученца си ходят на пелена, без да цвъкат струйки и из къщи.
Проблемът се крие някъде другаде, но така или иначе този навик трябва да се премахне. Пробвайте с колче или бутилка с пясък (за да не пада) на пелената, плюс лепната пелена на стената отзад, за да не цапа там; пресекване на нежелателното поведение и непременно отблъскващ спрей на традиционните места, където маркира, и дано има успех.