"Черните кучета никой не ги харесвал"
#1
Публикувано: 22 September 2013 - 09:55 PM
Факт било, че черните кучета никой не ги харесва. Това ми го казват много хора, а и май почвам да се убеждавам в този "факт" . Мене пък напоследък само черни кучовци ме грабват. Жалко обаче че немога да помогна на всички тях. Но ето историята на едно черно кутре, което никой освен мен не хареса. :( Тя се казва Сузи и явно още от самото начало РЕШИ ЧЕ АЗ ТРЯБВА ДА СЪМ НЕЙН СТОПАНИН. Ако преди половин година някой ми беше казал, че ще живее вкъщи и че ще се привържа толкова точно към това куче, щях да му се изсмея в лицето. Когато намерих Сузи тя беше много страхлива, явно бита и явно била някога домашна.
Както си разхождах моето куче една вечер видях едно малко свито кученце. Видях това кученце на следващата и на по следващата вечер. Започнах да му свалям храна и въпреки че очевидно ми беше много благодарно за храната, то не ми даваше да се доближа до него. С много търпение и време, кучето ми позволи да се доближа до него и така дойде името-Сузи. Явно наистина ме мислеше за нейн стопанин, защото тя реши да остане да живее пред блока ми, въпреки че другите "човешки същества", наричани още мои комшии, я гонеха и биеха всеки ден. А тя милата стоеше и чакаше за да ме види макар и за 1 час на ден само. Кастрирахме момата, имунизирахме я, обезпаразитихме я и при първата възможност-кучето се озова у дома.Родителите ми са в чужбина така че за момента мога да я гледам вкъщи ТАЙНО. Но незнам докога. Може да се приберат всеки момент и няма вариант да позволят да задържа кучето по простата причина че вече имам едно, имам заек, аквариум. А за един малък апартамент това са си доста животни. Макар и да не искам се налага да й търся нов дом. Не искам а и няма да мога да я пратя отново на улицата. Колкото по-скоро й намеря нов дом толкова по добре и за нея и за мен. Тя ще има повече време да свикне, а аз вече почвам да се привързвам, което не е хубаво.
Кучето е на 3 години(според ветеринарите), с хигиенни навици, ходи на каишка, кастрирана, обезпаразитена, има много благ характер. Обожава другите кучета, всъщност не се отлепя от моето. Не е много голяма-колкото един шар пей. Готова е за нов дом-жалко че няма такъв. Единствения й недостатък е че е много плаха докато опознае един човек. После почва да се глези. Но за да се заслужи доверието й се изисква време.
Нека докажем, че черните кучета също могат да бъдат чудесни домашни любимци. Нека докажем на това толкова изплашено от "хората" куче, че не всички са лоши и че повече няма да бъде бита.
Както си разхождах моето куче една вечер видях едно малко свито кученце. Видях това кученце на следващата и на по следващата вечер. Започнах да му свалям храна и въпреки че очевидно ми беше много благодарно за храната, то не ми даваше да се доближа до него. С много търпение и време, кучето ми позволи да се доближа до него и така дойде името-Сузи. Явно наистина ме мислеше за нейн стопанин, защото тя реши да остане да живее пред блока ми, въпреки че другите "човешки същества", наричани още мои комшии, я гонеха и биеха всеки ден. А тя милата стоеше и чакаше за да ме види макар и за 1 час на ден само. Кастрирахме момата, имунизирахме я, обезпаразитихме я и при първата възможност-кучето се озова у дома.Родителите ми са в чужбина така че за момента мога да я гледам вкъщи ТАЙНО. Но незнам докога. Може да се приберат всеки момент и няма вариант да позволят да задържа кучето по простата причина че вече имам едно, имам заек, аквариум. А за един малък апартамент това са си доста животни. Макар и да не искам се налага да й търся нов дом. Не искам а и няма да мога да я пратя отново на улицата. Колкото по-скоро й намеря нов дом толкова по добре и за нея и за мен. Тя ще има повече време да свикне, а аз вече почвам да се привързвам, което не е хубаво.
Кучето е на 3 години(според ветеринарите), с хигиенни навици, ходи на каишка, кастрирана, обезпаразитена, има много благ характер. Обожава другите кучета, всъщност не се отлепя от моето. Не е много голяма-колкото един шар пей. Готова е за нов дом-жалко че няма такъв. Единствения й недостатък е че е много плаха докато опознае един човек. После почва да се глези. Но за да се заслужи доверието й се изисква време.
Нека докажем, че черните кучета също могат да бъдат чудесни домашни любимци. Нека докажем на това толкова изплашено от "хората" куче, че не всички са лоши и че повече няма да бъде бита.
#6
Публикувано: 26 September 2013 - 03:20 PM
Благодаря. Голяма сладурана е, но неможе да си намери дом. За съжаление аз и не разбирам къде мога да я предложа за осиновяване. Единствената ми идея беше този саит и да разкажа на някои приятели. И все пак ако повече хора разкажат, споделят и т.н за нея може и да й се намери дом..я по чужбина, я тук.
#7
Публикувано: 23 October 2013 - 10:34 AM
Познавам Сузи още от ранната пролет,когато я "модернизирахме" благодарение на Streunerhilfe Bulgarien
Ето снимки от кастрацията и :)
Няма да крия ,че съм много очарована от тази кучинка А напредъка и като социализация и поведение е огромен оттогава,и как иначе,друго си е в приемен дом,макар и таен и временен
След кастрацията (която мина съвсем нормално и без никакви уложнения) обаче след известно време Сузи получи кървенисто течение като при разгонване.Тогава се консултирах с ветеринарите и ми казаха,че е възможно дори след кастрация да получи течение около следващата дата за разгонване (на хормонална основа или нещо такова,доколко разбрах)Обаче това течение така и не спря вече втори месец,така че вчера с Вики заведохме Сузи в клиниката за преглед.Там докторката установи,че няма подуване на вулвата,че течението е с неприятна миризма и по-скоро е в резултат на някаква инфекция,отколкото хормонално.Видеозона не показа нищо обезпокоително,така че на Сузи и набоцкаха дупето(което тя прие стоически без да гъкне) и и изписаха хапчета за следващата седмица.
Ако не се повлияе обаче може да се наложи да се отвори и направи ревизия на кастрацията и хич не ми се иска да се стига дотам.Така че стискайте палци.
Друго какво мога да кажа за Сузи.Само хубави работи,разбира се. Тя ходи перфектно на повод в градска среда,няма проблем с коли,шумове,да се разминава с много хора,върви наперено с вдигната опашка.Красива е,по-скоро е тъмно сива отколкото черна и е по-дребничка отколкото изглежда на снимки- 13 килограма,доста пухкава е откъм козина.Позволява всякакви манипулации(например да я тръшнеш по гръб,да и мажеш коремчето с гел и да я държиш така ) без да изскимти даже и без да се съпротивлява.И след две минути(особено ако я черпиш едно бонбонче) вече опашката е вдигната Доста лакома,но не си пази храната нито от хора,нито от други кучета.Не е доминантна,по-скоро е подчинена.Вчера стоически изтърпя грубоватите закачки на един питбул и подрастващо кане корсо.Ще приложа и снимки,веднага след като си издиря кабела
Сузи е перфектен домашен любимец,научена е на всичко необходимо и дори не ми се иска да допусна че може да се озове на улицата отново.Надявам се да има късмет
Ето снимки от кастрацията и :)
Няма да крия ,че съм много очарована от тази кучинка А напредъка и като социализация и поведение е огромен оттогава,и как иначе,друго си е в приемен дом,макар и таен и временен
След кастрацията (която мина съвсем нормално и без никакви уложнения) обаче след известно време Сузи получи кървенисто течение като при разгонване.Тогава се консултирах с ветеринарите и ми казаха,че е възможно дори след кастрация да получи течение около следващата дата за разгонване (на хормонална основа или нещо такова,доколко разбрах)Обаче това течение така и не спря вече втори месец,така че вчера с Вики заведохме Сузи в клиниката за преглед.Там докторката установи,че няма подуване на вулвата,че течението е с неприятна миризма и по-скоро е в резултат на някаква инфекция,отколкото хормонално.Видеозона не показа нищо обезпокоително,така че на Сузи и набоцкаха дупето(което тя прие стоически без да гъкне) и и изписаха хапчета за следващата седмица.
Ако не се повлияе обаче може да се наложи да се отвори и направи ревизия на кастрацията и хич не ми се иска да се стига дотам.Така че стискайте палци.
Друго какво мога да кажа за Сузи.Само хубави работи,разбира се. Тя ходи перфектно на повод в градска среда,няма проблем с коли,шумове,да се разминава с много хора,върви наперено с вдигната опашка.Красива е,по-скоро е тъмно сива отколкото черна и е по-дребничка отколкото изглежда на снимки- 13 килограма,доста пухкава е откъм козина.Позволява всякакви манипулации(например да я тръшнеш по гръб,да и мажеш коремчето с гел и да я държиш така ) без да изскимти даже и без да се съпротивлява.И след две минути(особено ако я черпиш едно бонбонче) вече опашката е вдигната Доста лакома,но не си пази храната нито от хора,нито от други кучета.Не е доминантна,по-скоро е подчинена.Вчера стоически изтърпя грубоватите закачки на един питбул и подрастващо кане корсо.Ще приложа и снимки,веднага след като си издиря кабела
Сузи е перфектен домашен любимец,научена е на всичко необходимо и дори не ми се иска да допусна че може да се озове на улицата отново.Надявам се да има късмет
#10
Публикувано: 13 November 2013 - 02:57 PM
Сузи продължава да кърви с променлив интезитет ,засега е на хапчета,но има вероятност да се наложи да я отварят наново Това е непредвиден разход в момент в който има доста нуждаещи се от кастрация,ама няма начин,не може да се остави така куча,вече от 2 месеца най-малко има кървенисто течение и не може да отлагаме Уф.....
#12
Публикувано: 13 November 2013 - 03:43 PM
lizka, в 13 November 2013 - 03:34 PM, написа:
Чери, ако това е пропуск на докторите при кастрацията не трябва ли те да си поемат разходите за втората
Не е пропуск,най-вероятно е нещо като пиометра на чуканчето(доколкото разбрах) или реакция към конците. Кървенето и секрецията е откъм вулвата,не от разреза .
#13
Публикувано: 18 November 2013 - 04:39 PM
Ейй само проблеми с това куче значи. Не стига този секрет, който има, а сега ми направи и друга изненада- черешката на тортата. То кучето не е виновно за това че има такива утрепки в нашата държава де! Очевидно всички я мразят-по доста болезнен начин го показват за съжаление! Онзи ден по време на разходката кучето избяга някъде. Решава че иска да отиде някъде-и отива! Има много енергия и попринцип я пускам без каишка за да тича. Но досега не се беше случвало такова нещо, попринцип я чакам и в момента, в който вече й е омръзнала разходката идва пред блока, а аз я чакам. Три дни я търся, обикалям, свиркам-кучето го няма. Вече си мислех най-лошото. Днес за моя изненада кучето отново ме чакаше пред блока да я прибера. И за моя още по-голяма изненада видях, че на предната си лапа има рана. Раната е от човек!! Такава рана неможе да и причини нито куче, нито кола. Сякаш някой се е опитал да и отреже лапата. Раната е с формата на правилен квадрат точно на свивката на лапата и е отрязана не само кожата, но и месото, до кокъл!! Такова нещо може да е причинено само от човешка ръка-някой болен мозък!! Осъзнавам че и аз имам вина защото я пускам да тича-но все пак кучето има нужда да си изразходва енергията-младо е. Радвам се поне че е пак на сигурно вкъщи, раната е превързана, но вече спешно се нуждае от свой истински дом. Взех си поука и вече ще е само на каишка-но докога? Вкъщи затворена-навън вързана. Немога да разбера какви са тези хора-та те са опасни за цялото общество не само за кучетата! Днес куче, утре някое дете ще му попречи. Явно това че колкото по-добър си, толкова повече ти се качват на главата е вярно не само за хората, а и за кучетата. Това е едно от най-кротките кучета, които някога съм виждала-на никой нищо не е направило. Кой ми се кани да го беси, кой се опитва да му реже лапите...Така повече неможе!!!
Ако разбера кой го е направил-лошо му се пише! Като няма закони- има саморазправа! Вече не издържам да гледам всеки ден как най-различни кучета страдат по най-жестокия начин!
Ако разбера кой го е направил-лошо му се пише! Като няма закони- има саморазправа! Вече не издържам да гледам всеки ден как най-различни кучета страдат по най-жестокия начин!
#18
Публикувано: 12 May 2014 - 05:58 PM
И добри новини за Сузи- вече е германка. Има си собствена ферма, голям двор, котки и дори...кравички. Благородно им завиждам на това семейство- сдобиха се с най-прекрасното куче. Дадох им перфектния домашен любимец (за което цял живот ще съжалявам). Но след като аз неможах да я задържа, мисля че това място е най-доброто което успяхме да намерим за нея. Направих всичко по силите си за нея и мисля че се справих. Темата вече е за хубавия раздел.
Страница 1 от 1