"Говорещата котка" изхвърлена,с травма на окото
#21
Публикувано: 01 November 2013 - 08:12 PM
Тактиката ни е , че го галим само когато той дойде да се гали. Нaпример , качва се на дивана , в леглото и се бута в ръцете ти да го галиш, или направо в устата ти - да го целуваш. Когато сам се бута , няма проблем.
Ако го галя, от време на време спирам , за да видя дали още иска. Ако иска , обикновено лекичко ме бута с лапа.
Ако посегна да го галя, когато не иска , напpаво ми замахва с лапа - кога с нокти, кога без. Затова не му се хващам на триковате : седи на масата , мяука жално , мислиш си "милото котенце" и посягаш да го погалиш, а той - цап с лапата.
Ако сам не ce отърква и бута да го галиш - никакво галене.
( Е, понякога се подвеждам. Последния път ми разкървави ръката преди седмица. Така жално мяукаше , че ти се иска да го погалиш )
Изобщо не се опитвам да го хващам или вдигам . Ако се налага да го напъхам в транспортната клетка, слагам дебели кухненски ръкавици за всеки случаи. ( тези хватки за горещо)
А също не обича да посягаш кум лицето му. Трябва да го галиш отгоре , отстрани , но не и да посягаш директно отпред към лицето.
Нaдявам се някои от тези "техники" да са от полза.
#22
Публикувано: 02 November 2013 - 07:55 PM
Хванах му цаката май,ама да не се хваля много-много все още.....
Вече се заиграва по-продължително с въдицата.И много се вживява,все едно се бори на живот и смърт с мишока,днес даже му изсъска по едно време,И както го убиваше на диванчето тупна на земята по гръб,при това не особено грациозно
Като я гледам така борбена и енергична чак се плаша,та оставям играта за накрая,след яденето и галенето.
Яде като за световно и даже ми се струва наедряла:) Едвам и смогвам с паучовете, а и на силикон откъм изхода Вече знам какви гранули предпочита,угаждам,какво да се прави.
Днес купих и трева,посадих я и чакам да покълне и да я зарадвам.Навън я видях че пасеше.
Ех,Ева,мъко моя
#23
Публикувано: 05 November 2013 - 02:26 PM
Ева не се е изложила с нищо,играе по-спокойно и дълго с въдицата,но ако случайно погледне към пръчката се плаши и бяга.Винаги когато се престраша да и дам да ми подуши ръцете ме близва по тях.
Много,много е самотна и тъгува.Днес жално мяучеше и ме водеше до прозореца на терасата,там дълго гледа навън и после я виждам как оглежда дали не може да излезе някакси,много и се иска.Нямам търпение да поникне тревата и да и занеса.Обмислям варианти какво да правим ако се наложи да я изнасям от квартирата ( има такава вероятност и ще трябва да реагирам бързо ако се наложи,трябва да имам спасителен план) Бях намерила човек с къщичка и дворче,който се съгласи да я храни,ако занеса храна и да я пуска вътре ако тя желае .Обаче сега разбрах че предстои да бутат къщичката и да строят на нейно място блок.
Моля се да можем да останем по-дълго,колкото и да е самотна там поне е нахранена и защитена.
Яде много и ще стане дебела и голяма ако все така продължава .
#24
Публикувано: 19 November 2013 - 11:59 AM
В играта с въдицата е всеотдайна и нахъсана,ама никак не е грациозна,мислех че котките не падат по гръб,а на нея и се случва да тупне като чувал с картофи
Котешката трева поникна и пасе чат-пат,но не много.
Като цяло е самотна,а търси човешки контакт.
#25
Публикувано: 22 November 2013 - 02:20 PM
Поне се понаучи сама да се заиграва с топчета.Основното и занимание е да зяпа през прозореца.Понякога имам съмнения дали постъпих правилно като я прибрах или и направих лоша услуга
#26
Публикувано: 06 December 2013 - 10:38 AM
#27
Публикувано: 06 December 2013 - 10:45 AM
много ми напомня Ева като поведение на моята Фили (отгледана от хора и с невероятно самочувствие). За съжаление, не мога да ти дам някакъв невероятен съвет, така и не съм намерила решение и аз. Само да подкрепя хората по-горе и да ти кажа колко ти се възхищавам!
Просто си има такива котки. Фили не сме я малтретирали (поне доколкото живота с нас си мисля, че не е ЧАК толкова лош за нея), по-скоро тя нас (е, мен предимно). :)
#28
Публикувано: 09 December 2013 - 11:26 AM
#29
Публикувано: 10 January 2014 - 10:37 AM
Ева придоби навика да ми се мята по краката,правила го е досега 2-3 пъти,като последния се метна доста нависоко,на бедрото и почти ми докара инфаркт.Естествено,развиках се,а тя пак се тръшна по гръб да си показва корема.
Вече имам тотална фобия от котки.Ходя всеки ден,но буквално се треса от страх и не смея в нейно присъствие да мръдна ,камо ли да седна или да се наведа.В деня след последното "нападение" ( а то очевидно не е било нападение а грубичка игра- в противен случай щеше да има следи,а не само 4 точки от нокти по бедрото ми),даже ходих придружена от приятелка,страх ме беше са отида сама.Приятелката ми седна,гали я по муцуната,нямаше инциденти,но според нейната преценка Ева е много напрегната.Вероятно я мъчи самотата .
Пак искам да помоля за приемен дом с човешко присъствие.Дори и на разменни начала- да взема една или две доказано кротки котки.
Сега Ева съвсем не вижда човек,докато и чистя тоалетната се затварям,докато сменявам водата и слагам храна пак.По-силно е от мен,не мога да го превъзмогна.
За капак днес ще си идва стопанката на апартамента с кучето си,така че се налага за ден-два да я преместя някъде.Единствения ми вариант е в гаража.Приятелката ми ще дойде да ми помогне,защото дори със вкарването и в клетка не мога да се справя
Нямам идея как ще и се отрази това,но съм адски притеснена и само се моля Ева да не изплаши по някакъв начин приятелката ми,че положението ще стане от "шах" на "мат".
За мен ситуацията е патова,просто не знам какво да правя.Не мисля че някой ще я осинови при това положение.
Обичам я много въпреки всичко и ми е адски тежко че не виждам никаква переспектива
#30
Публикувано: 10 January 2014 - 11:02 AM
Дано някой да може да предложи приемен дом на мацата, а за намирането на дом ще помагаме и съм сигурна, че няма причина да не я харесат!
Моля ви, ако някой може да помогне на мацата - иска се само дом, в който мацата ще бъде в човешка компания, а защо не и в животинска!
#31
Публикувано: 03 February 2014 - 11:03 AM
Вестите са ,че Ева е добре,чувства се като у дома си ,обича да я галят,но не и да я носят,доста е лакома и активно търси човешко внимание още от първия ден.
Малко ме е страх да се зарадвам на 100% все още ,но имам усещането че всичко ще бъде наред.
Май само в моите очи Ева е толкова"страшна".
Не съм писала ,но преди да отпътува положението хич не беше розово- на няколко пъти се наложи да се изнасяме от приемния дом(собственичката си идваше,не за друго),така че Ева трябваше да нощува на различни места и да общува с повече хора и единственото оплакване беше че е мяукала през нощта,никакви други забележки.
Та за местене сме
#35
Публикувано: 26 June 2014 - 11:44 AM
Стопанката и много я обичаше и Ева имаше живота , който желаеше ,но за съжаление само за няколко месеца.
Почивай в мир,миличка.,чувствам се ужасно