[Alma_Sola]

Хихи, мерси, голям е глезан!
Ами ей това нещо дето прави на снимките,което ние наричаме "даване на любов", от мъничък обичаше да го прави-да се покатерва върху теб и да почва да си се гали в лицето ти, а това е именно защото бързо свикна,че ще му навираме лицата си и ще го целуваме безкрайно много,иска или не. Е, взе,че му хареса.
И с други малки котета е ставало,от асоциални да почнат да идват да се галят така,та идеята е,с търпение и любов и ти можеш да свикнеш малката мишка на такива хубави навици
Много е красива,с прекрасни очета,а муцунката вече изглежда супер!
От снимките Лъки-Фреди на топка,май повечето косми са Фреди. Пускай ги да общуват по-често когато можеш, да се социализира допълнително малката. Само внимавай засега Фреди да не лепне от гъбките...
Пу-пу, много е хубава,не мога да и се нагледам!
При нас местенето днес се състои, имаме специално изготвена стратегия за действие така,че Лукас възможно най-безболезнено да го приеме,като довечера когато всичко е преместено,ще го пуснем по 1 диря лакомства сам да си стигне до новото място,където ще са включени феромони, а преди това му е дадена хомеопатия да не се стресира,абе изобщо....
И накрая пак съм сигурна,че ще се продриска

[jenni1989]

Вие къде ще се местите...ново жилище? Взехте ли новия член на семейството...бигълчето? А моята госпожица, се гали само така сутрин и то в краката ми по малко, за да и дам да хапне Иначе само да взема да се увлека да я галя милата веднага включва и зъбките и ноктите, а за целуването аз леко и внимавам хващам я така че да няма пълен достъп до лицето ми...и я нацелувам добре по коремчето

[Alma_Sola]

jenni1989, в 31 October 2013 - 01:19 PM, написа:

Вие къде ще се местите...ново жилище? Взехте ли новия член на семейството...бигълчето? А моята госпожица, се гали само така сутрин и то в краката ми по малко, за да и дам да хапне Иначе само да взема да се увлека да я галя милата веднага включва и зъбките и ноктите, а за целуването аз леко и внимавам хващам я така че да няма пълен достъп до лицето ми...и я нацелувам добре по коремчето

За щастие само един етаж по-надолу където ще имаме и двор, така де сътресението ще е по-минимално
А за капак,за да не остане Лукас и ден без промени и стрес, бигълчето идва утре

Ами,когато почне да ти се гали така сутрин за храна в краката,това е момента!
Без ръце, навеждаш се и си даваш лицето и там да ти се гали, и я цункваш. Няма да одраска.Ама ръцете зад гърба. Като посвикне,докато ти се гали в лицето,почваш да я галиш с ръце,и така постепенно.
Ако ти си резервирана и под напрежение и тя ще бъде. А за всеки случай подрежи и ноктите-иглички.

[Alma_Sola]

Как сте с Лъки,как се развива малкото бръмбарче?

[jenni1989]

Здрасти на шсички и от нас Вече не сме малки буби, а големи буболечки ... 1кг и 500гр. последно като ни теглиха и сме с първа ваксинка Също така сме напълно откачено и многооо палаво, вече не ми прави впечатление че не сме най-гальовните...преживява се, но имаме проблем с разруяителните и акции към дивана и пердетата..вече се качва сама навсякъде..на дивана, на пердетата, спалнята, барплота и масата и да си призная незнам как да я отуча поне за предетата и масата, ако имате идея казвайте..другия голям проблем, е че се качва самичка на белия ми ковен диван, ш което няма нищо лошо, не си точи ноктите там, но при самото качване явно за да е сигурна че ще се качи си ползва ноктенцата и вече първите следи са налице и нз какво да правя с тоя диван и пердета Иначе е чудесно котараче, развива се чудно и си я обичкам въпреки характерчето и и се успокоявам, че ветеринарката ни каза че щяла да се укроти след 1г., ама не ми се вярва много Вие как сте?

[Alma_Sola]

Хайде,хайде да видим снимки!
Гъбките минаха ли и?
Дам,сещам се за какви следи по дивана говориш... Добрата новина е,че като порасне няма да има нужда от нокти,а директно ще скача.
Засега и ги подрязвай,за да не се впиват остро. Иначе като се качва там,където не е позволено, я бутай и и казвай строго "не" всеки път, не я оставяй един път,понеже те мързи да и се караш,а друг път да и забраняваш,за да няма смесени сигнали. Или може,или не може. В крайна сметка след време се научават.
Ние сме добре, Лукас поотслабна, тъй като вечно бива гонен и преследван от малкия пумпал.. Имат редки моменти на спокойствие,когато се гушкат,след което гоненицата отново започва с пълна сила...
Иначе той я приема,мислех,че ще е проблемен,но се оказа тя проблемната... Не,че не го харесва,просто толкова много го харесва,че непрестанно го преследва,дъвче, събаря и тормози, и не се усеща много,че той не е за по-груба игра.
Та откакто тича много и хапва по повечко и хич вече не се суети на храната... Вече яде и се движи предимно по високите площи (маси, плот, катерушка...)
Ето снимка от първите им дни,когато кутрето не знаеше къде се намира,а котарака проявяваше резервиран интерес и подозрение

[jenni1989]

Ооо да чукна на глава и помен няма от гъбичките Иначе сме се превърнали в една прилично дива котка не дава много много да я галят и всеки опит от моя страна се превръща в игра, но с не много игриви последици, но да си призная не се оплаквам много защото аз имам на седмица макс 1 драскотинка по ръката и то по погрешка докато една моя приятелка, която пребивава при мен на гости за 2 дни и приятелят ми...само ще кажа, че на места само дето кожа няма при тях няма никакви спирачки скача им на ръцете все едно са саламчета и шунка, а при мен незнам защо е някак доста по "нежна". Като цяло в нея няма ни най-малък финес където мине руши..къде нарочно къде без да иска..все трябва да вардя и следя...тя милата сигурно си мисли, че освен думата "не" друго не знам направо ме подлудява, а пердетата ... охх наистина там и нето много не помага, а не искам да си заминат, защото са доста скъпички. Да си кажа като горд собственик на 3 месечна котка ще кажа...не съм си представяла, че котките могат да са толкова разрушителни сладури. Хубавото, е че когато се прибера незнайно защо постоянно гледа да е с мен..дори и като се е заиграла в момента в който се преместя в другата стая и дофтасфа на часа..дори и в тоалетната иска да идва ...може да си внушавам, но май се е привързала към мен и иска все да е до мен..да не изтърве нещо Ето малко снимчици и от нас
Честито за новото сладурче..прекрасна е, много да ви радва...и Лукас е многоо красив :) Качи още някоя снимчица, да им се порадвам и аз..невероятно сладки са
П.С. Последните две снимки са най-скорошни, тази на дивана(вече с покривалото) е от вчера

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[Alma_Sola]

Леле колко е красива!!! Много много, пу-пу!
Те като са малки са много нескопосани горките, но всичко си идва на мястото като пораснат!Лукас също буташе и рушеше,а сега му имам доверие,че ако скочи на пълна маса,нито тя ще се разклати,нито 1 нещо ще падне или ще бъде докоснато от него.
Научават се,а ти да знаеш,че най-лудия и период още дори не е дошъл!
След 4тия месец стават ЛУДИ, и така до поне 8мия...
Иначе котетата са социални животни,те обичат да са в 1 стая с теб,дори и нищо да не правите заедно,просто заради присъствието. Грешно е схващането,че те могат и сами - могат, но им е много по-хубаво да са в компания.
А от мен още една снимка на един зачуден котарак и едно наяло се дребосъче!

Снимка (и)

• 

[jenni1989]

Аз се чудя само този т.нар. "европейски тип" ли е толкова луд или не Сега живеем, т.е. тя сега живее малко на терасата (остъклена), за да не потроши всичко ... дано не е много жестоко

[jenni1989]

Г-жицата живее вече 3 дни на балкона ... в голям кашон съм сложила одеяла,а на самия балкон храна и тоалетна, когато се прибирам..си я вкарвам при мен, докато съм будна и после като си лягам пак излиза на балкона...и да си призная доста ми беше гузно, но мися че тя се чувства по-добре там..балкона е по голям и широк от коридорчето ми и има възможност да гледа през прозореца на терасата, защото съм и сложила столче до остъклението и сама си отива в кашона (все пак отрасна в него ). Знам, че е по студено там, но на нея не изглежда да и е студено... толкова активна си е и вътре колкото и на терасата, само че там не може да прави невеоятните си пакости..пък и вече стана 2кг. и хич не е мъничка :) Моля те кажи си мнението Alma_Sola по този въпрос? Обичам си я, но наистина потроши почти всичко в нас.. на вратите се хвърля и на главата ми ако успее ... то верно си е страшно с нея и и нямам доверие като я оставям без моя надзор вътре

[Alma_Sola]

Не,не са само уличните превъзходни така луди, мисля,че всяко коте е лудо в тази възраст. Изключение правят персийките и други подобни породи, които са кротички и тихи и като ги гушнеш просто се отпускат и си стоят в теб и могат така с часове...
Ами за балкона,аз лично не бих го направила. Първо - защото е студено, пък това малко или много може да го разболее ако не му е изградена имунната система добре. Ако е за по 2-3 часа - може,но котките са известни с това колко обичат да са до парното,камината,източника на топлина - не обичат студ просто. Някои дългокосмести породи,например руски, са по-издържливи на студ и са и пригодени за такъв - с дълга, плътна козина.
Втората причина е,че животинката все пак трябва да се научи да се държи нормално в нормална среда. Корекции на поведението стават не чрез изгонване и ограничение на достъпа на животното,а с възпитание.
Ще дам пример с кучетата. Ако му слагаш намордник,за да не хапе или за да не яде боклуци от земята, то няма да ги яде докато е с намордник. Но веднъж махнеш ли го,забравиш ли го,скъса ли се, то ще се освободи и ще прояви с пълна сила точно това поведение, което се опитваш да ограничиш.
Това е вероятно да стане и с твоето коте. Ще му е ограничен достъпа до всичко,но пуснеш ли го,ще се втурне да прави всичко,като невиждало. Номера е да я научиш на това кое може и кое не. Това помага и за в бъдеще,иначе как да се научи,ако е изолирана повечето време? Всяко животно идва с разруха, за съжаление... Ограничи достъпа дотолкова,че да нямаш неща за бутане и чупене,например. Облепи дивана с тиксо там,където се захваща с нокти. Пригоди си дома като за разрушително гаменче, карай и се и я наказвай. Например, балкона може да използваш за наказание. Направи ли нещо лошо,караш и се и я оставяш там примерно 10-20мин. Там тя остава без теб и на студено. 2 неприятни за нея неща. После я пускаш вътре,но без да и говориш и да и обръщаш внимание, правиш и се на сърдита. Ще усети,че е наказана и малко по малко ще се опитва да се корегира,за да не бива наказвана.

Сега,след цялата тази тирада, трябва да кажа,че и балкон е по-добре от там,от където си я спасила,но балкона не е вечно решение,особено пък през топлите месеци,когато или може да се свари (ако балкона е затворен) или да скочи (ако е отворен). Важно е цялата социализация и възпитание да се случват във възможно най-ранна възраст. Изисква си старание, уцелване на момента,занимавка... Но си струва, в дългосрочен план.

[jenni1989]

Обичзм си котката и то много, наистина, но да си призная такова животинче като нея не съм виждала наистина...в момента в който влезе от терасата или е в коридора и аз се върна от работа тя полудава буквално то не е скачане по первазите на вратите(събаряла ги е буквално)..пердетата и са катерушки направо и думата не или дори "леко пошляпване" и игнор (който повярвай ми не и пука ама изобщо) не помагат и за секунда...просто тя си намира друга игра и хич не и пука дали аз ще викна или ще се справя на обидена. Мисля си че не съм лоша, не я бия или да я изтезавам нещо от време на време си повиквам...но никой не ме чува, при нея не можеш да я галиш повече от 3 сек и тя да не се обърнала да те захапе и дере вече(знам че е на игра за нея, но тя постоянно го прави)...не казвам че ме е страх от нея, но истината е че и нямам доверие ама грам Наистина искам да е добре и да сме заедно, но разбери ме правилно не може човек постоянно да е в напрежение дали сега на котката ще и щукне да му сабори телевизора или да му издере лицето на игра :) Разбирам че е е бебе, но аз такова "шантаво" животинче не съм виждала честно...се чудя дали не е и в характера да е леко злобна?! охх да си призная много се тревожа за общото ни бъдеще и най странното е че тя хем те хапе и драска до кръв и хем мърка, което ме навежда че е на игра, но изключително груба..и да си кажа незнам как да се справя :(...хората си остават животните в къщата в хола, амен ме е страх защото знам че като се прибера може да няма нищо здраво

[jenni1989]

И само да си кажа..аз котката на улицата няма да си хвърля поела съм отговорност вече, а и си е моето момиче... просто търся начини да се спрява с проблема, защото се притеснявам доста да не и остане такъв характера, сами знаете че с такова животинче ( с труден и непредсказуем характер) се живее много трудно

[ENJOY]

Привет. В последните страници не виждам нищо, свързано с темата, ама както и да е. Просто се зачетох в историята на малката калпазанка. По принцип чета навсякъде, но не пиша, ама сега реших и аз да споделя, понеже имах подобна гад вкъщи.
Един ден в офиса се появи малко коте с конюктивит (предполагам), намерено в гаража на шефа. Колежките го излекуваха, но нямаше кой да го прибере и трябваше до няколко дена да се върне на улицата, тъй като точно тогава май сменяхме офиса. В нас знаех, че ще ме убият, ама беше много сладко и не се сдържах, ами го прибрах. Не помня колко време остана в нас, но няма случай, в който това ненормалниче да е кротувало, да е стояло мирно и да не е хапало, като го галя. Целите бяхме издрани. А беше много готино котараче, с очи като нарисувани, мама страшно го харесваше, но й бъркаше в здравето. Тичаше БУКВАЛНО по стените, като се засили. Това съм го виждала само в анимации! Скачаше по всичко, висеше по пердетата, скъса всичко, до което се добра, спеше в микровълновата, а като почнахме да я затваряме, се премести в пералнята. Ядеше ми цветята, а аз тогава имах много. Хапеше всички и дори да беше сънен, само секунди, след като се опиташ да го погалиш, ноктите вече бяха извадени и готови за употреба. Имаше няколко играчки, на които не им завиждах. Мачкаше ги, хапеше ги и ги хвърляше насам-натам. Мислехме, че с възрастта ще кротне малко, ама нещо не се получи. Не стоеше затворен, разполагаше с целия апартамент, много обичаше да спи като прани гащи на бялата покривка в хола и не смеехме да го изгоним оттам, отдъхнали си, че поне за малко стои на едно място.
Веднъж, като ходих на вилата си, го взех с нас. Отидохме вечерта и нощес го държах вътре да свикне с обстановката. Бях сигурна, че ще избяга в момента, в който изскочи навън, но въпреки това го пуснах. За двата и трите дена, в които бяхме там, това беше напълно различен котарак! За пръв път от месеци аз виждах това коте да спи! Разхождаше се някъде, после се връщаше, лягаше на някой стол и спеше като заклан, а като го галех, не мърдаше и мъркаше. Идваше да ми се гали в краката, ходеше край нас кротичко, не драскаше, не съскаше, беше котарак-мечта! Но в апартамента, като се върнахме, всичко си беше пак постарому. Майка ми вече не издържаше. После пак го водихме на вилата, отново ангелче, но само дотам.
Накрая нямах избор и трябваше да го махна от нас, предстоеше ни ремонт и нови мебели. Оставих го в къщата на мъжа ми, но там не пускат котки вътре. Държаха го в мазето, докато свикне, за да не избяга. Там им е котлето и се свиваше на топличко. Но пък имаше прекалено много котки в съседство и доста скоро Бобо изчезна. Още ми е мъчно за него, така и не разбрахме какво стана с него и не го видяхме повече. Но факт беше, че в апартамент и в къща това бяха различни котки. То при всяко животно си е различно де. Но ако имате къде да я пуснете да поизразходи енергията си, без да нанесе поражения, може би ще стане малко по-кротка. Сега ще видя дали ще намеря някоя снимка негова.
Иначе с нито една друга котка не съм имала проблеми. При мен е имало по едно време до 12 котки, предимно малки, които си намираха дом. То и сега имам едно малко за даване, иначе си останах с две официално. Пускам ги в хола през деня, свиват се някъде около печката и спят, през останалото време не ги знам къде ходят, но спят на тавана, където им е топло до комина.

На тези е скоро след като го взех, първата е още в офиса.



А на тези вече е по-пораснал.

[jenni1989]

Да си призная доста се двоумях дали да напиша моето "решение" на моят "проблем", за да не бъда обвинена колко съм жестока, но реших да го направя да си кажа истината, защото и да не напиша че я изкарвам на балкона и да не го напиша...то това си е истината, а аз си мисля че тук сме се събрали да си споделяме и хубавите и неприятни неща и да искаме съвети и мнения котето ми от време на време е доста диво и много непредсказуемо, но от както влезе в живота ми го преобърна и наред с негативите тя донесе в живота ми баланс и усмивки, които не съм си мислила че може някое четириного да ми донесе почти всяка минута. Преди да я спася имах моменти в които направо си изпадах в депресия, макар да съм само на 24г. предвид че съм усмихната и енергична личност, почти всеки знае какво е да живее сам и да не му стигат парите и тем подобни...но от както тя е тук при мен всичко тва се спря...и предпочитам да мисля за нейните бели отколкото за неща, които само времето може да помогне да се нормализират...затова мога да кажа, че и тя спаси мен! а сега за другото котенцето, което е на 3-4 мес и минава 2кг. не живее на терасата ми нон стоп и изолирана, тя е там когато мен ме няма и понякога когато спя вечер.. в момента в който аз съм в нас и тя е нон стоп с мен и да си кажа мисля че това помага тя да е по кротка като я оставям вечер и през другото време в апартамента..поукротня малко и мисля че товя и влияе добре, защото преди като стоеше в коридора ми постоянно като ме няма издивяваше. Балкона е 2 или три пъти по голям от коридора и в него тя си вилнее на воля и понякога съм я наблюдавала.. първо гледа през прозореца, после се заиграва и накрая се свира в кашона си, който е добре оборудван и си мисля че е щастлива. В заключение мога да кажа че тя няма да спи там цяла зима и т.н. ще си е на топло вътре, но сега мисля че не и вреди да поустава от време на време на балкона за общото ни благо

П.С. но Еnjoy да ти кажа като прочетох твоя пост, направо реших че моята Лъки е направо ангел небесен..макар и тя да върви по стените от време на време а за разходката обмислям като имине и другата ваксина да я разтъпча в двора на кооперацията ни,но обмислям и каишка да и сложа, че ако изтърчи на някъде можа да я събирам от гумите на някоя кола или зъбите на някое куче, че нещо нямаме чувство за самосъхранение..ама хич и да си кажа котенцето ти е или е било незнам как да се изразя многооо красиво

[Alma_Sola]

jenni1989, в 14 December 2013 - 11:22 PM, написа:

Да си призная доста се двоумях дали да напиша моето "решение" на моят "проблем", за да не бъда обвинена колко съм жестока, но реших да го направя да си кажа истината, защото и да не напиша че я изкарвам на балкона и да не го напиша...то това си е истината, а аз си мисля че тук сме се събрали да си споделяме и хубавите и неприятни неща и да искаме съвети и мнения

Tочно така е! В крайна сметка,кой каквото и да ти казва,истината е,че ти живееш с котето и усещаш от кое как се чувства и от кое му е добре и от кое - не, ти си знаеш по колко време прекарва там и
каква е температурата му
От друга страна, щом е по-голямо пространство и светло (предполагам нямате прозорец в коридора), това са плюсове.
Надявам се все пак скоро да можеш да и се довериш и да може да си стои спокойно в апартамента. Затова пробвай,все пак, с приобщаване и социализиране вечер.
Също така, не забравяй да прекарваш време в игра (не помня дали съм те питала,имаш ли въдичка?), за да и хабиш енергийката и да става ангелче.

Аз лично никога не съм могла да приема,че коте или куче,особено бебе е такова,каквото е,има лош характер и е непоправимо. С приемни 50- 60 котета, срещала съм всякакви, но няма такова,което
след достатъчно време да не ми е седяло в скута мъркащо и обичливо. Това си е от моя опит,де, може и да има непоправими дяволити котаци,но мен живота не ме е срещал с такова,затова мисля,че те малко или много
са отражение на възпитанието си и отглеждането си,като децата, или иначе казано - дават,каквото получават.
С пораснали животни е друго - някои черти от характера е трудно до невъзможно да бъдат изкоренени,но при бебета всичко е възможно. Затова те насърчавам,да пробваш с постоянство всякакви техники,за
да изградиш характер и взаимоотношения между вас, докато е време. А се иска доста време,търпение, постоянство с котките.


И сега да кажа за излизането - с каишка! В най-добрия случай без каишка ще трябва да се вреш по храсти и дупки да я вадиш,понеже тя ще търси къде да се скатае. В най-лошия... ще попадне в устата на някое куче, под кола и други ужасии...Имай предвид,че няма да е като с куче на каишка - или ще гледа да изтича към някое закрито място да се скрие и да се чувства защитена,или да се покатери върху нещо (или теб), а ако остане на място бавно и сантиметър по сантиметър,много бавно, ще души и изследва.
Бъди подготвена и за хора,които ще те гледат като луда,че си извела котка в града,на каишка

ENJOY, котето ти наистина е или е било прекрасно,а очите му наистина са страхотно изрисувани, перфектна очна линия!

[milenage]

За извеждането на повод , според мен е до котката. Аз имам каишка за моята, но тя е толкова спекана като излезе :) А отивайки до магазина видях една съседка как си разхожда котката без никакъв проблем и я спрях да я разпитам и тя каза, че това им било второто излизане.:)Честно казано бих продължила с опитите, но и мен ме притесняват кучетата без повод, както и паразитите .