[mil_]

Elizd, в 10 November 2013 - 07:36 PM, написа:

Или безумното за мен - да я стрелят стрелец с упойка, но това ми се вижда лудост...

Никакъв повод.
Стрелец не е безумно, так се прави като не може с ръце.
В клетка няма да влезе.
Със съседите проблем ще има при всички варианти.

wind, проблемът не беше в хапането, а в мятането. Накрая я държах за някой и друг крайник, можех да я придърпам пак, но я пуснах не за друго, а защото се уплаших, че ще я резчекна/контузя/счупя.

Кучанката е кастрирана. Някой все пак я е хващал, значи е възможно.
Да, нужен е приемен стопанин с опит. Тя няма да хапе, попаднала в дом, това е друго като я сгепцат както се припича да опитва да хапе.

[deni_avr]

Стига бе, хора, стрелят се кучета, които не те приближават. Това куче яде пастет от ръката ми онзи ден. Все едно не сте чели форума и многото хванати кучета без стрелци ... Аз съм категорично против стрелбата на това конкретно куче! Съвсем нормално е да се мята и пищи и опитва да хапе. И това също се знае, мисля. Въпросът е човекът да е достатъчно силен и вероятно с ръкавици да устои на това. Не мисля, че е кой знае колко трудно, просто е нужен правилния човек.

За в момента ми се ще да се прекратят всякакви опити за ловене докато не се намери дом. А после човек, който може да пренесе няколко метра до колата мятащо се куче в ръце - демек достатъчно силен и нестрахлив. Смятам да ползвам жените, които ще я привикат около нас, както стана днес. Тя им се радва и идва съвсем наблизо. И тогава просто някой я хваща и пренася до колата.

За в момента няма смисъл да се нищи докато не се намери вариант, както е ясно.

[PURSY]

Аз имах същия проблем с моята Лиска. Няколко пъти се опитвах да я хвана и не можах. Опитах със седалин, нищо не стана. Накрая и аз си мислех да викам стрелец да я стреля, но те пък в събота не можеха да дойдат. Накрая я хванах с примка (с повод на примка).
Мяташе се, стоях близо половин час с нея на едно място, докато се успокои, после я занесохме на ръце до колата, но не хапеше,а не искаше сама да помръдне от място.
Бях се отчаяла, мислех, че това куче много трудно ще се социализира, но сега Галя от Пловдив само суперлативи пише за Лиска, вече дори я разхожда без повод :) Аз като ходих няколко пъти да я видя при Галя, Лиска е най-перфектното куче, за което някога съм мечтала. Обожавам я, Галя също :):).
Ако искате помощ при хващането, насреща съм.
Но ако посяга да хапе, ще е доста по-трудно.

[PURSY]

Дени, по повод на това, какво ти говорят хората, искам само да ти кажа, че и за мен този, който "хранеше" Лиска, хвърляйки й през балкона си сурови пилешки крака:(:( , говори наляво и надясно в квартала, че продавам кучета и котки в Германия и печеля от това:):), нищо, че жената, на която плащам по 150 лева на месец за приемен дом, живее в неговия блок и той го знае от нея как оцелява тя благодарение на моите кучета с пенсия от 150 лева. Дъщеря му ме кле и т.н......глупости. Но на мен не ми дреме за мнението на някакви малоумници, а Лиска е на сигурно място, достатъчно съм я мислила няколко години всеки божи ден жива ли е, не е ли. Ако я бяха прибрали от Екото, той нямаше да ходи да я вади оттам, пак аз щях да се занимавам, ако я бяха отровили, блъснала кола и т.н. той нямаше да я влачи по лекари, аз щях. Така че, майната му! И на всички такива като него!

[jaspermmm]

Защо не пробвате със седалин гел? Така хванах куче, което се беше появило около блоковите пространства, докато живеехме в София.Първите няколко месеца беше много наплашен милия, не ме допускаше изобщо до себе си.Едва след това започна да ми позволява да го галя.Точно в този период започна една офанзива от Екото да излавя кучета и се бях изправила на нокти за съдбата му.Преди това пробвах на два пъти да му сложа повод, но кучето изпадаше в невероятна паника, скимтене, мятане, изобщо див ужас.
Уви, пооложението с "добронамерените" хранещи го беше същото.Сутринта, когато отидах да го заловя и да го закараме за кастрация, ме забелязаха от терасата и веднага дотърчаха.Направих грешката, да спомена името на клиниката, в която исках да го отведа, за да успокоя жената и да я уверя, че кучето ще бъде добре.Това дакара куп неприятности в последствие, сканадали на место в клиниката, дори опити да го измъкнат от ръцете ми, при едно от посещенията ми там.Настояваха да вземат кучето обратно, като единственото, което предлагаха е пускането му отново на улицата.
Кучо сега е с нас, един от осиновените ни.Сравнително бързо привикна към ходене наповод, още докато беше на стационар в клиниката започна да се отпуска.За съжаление все още е плашлив и доста недоверчив към непознати /вероятно е бил малтретиран/.
Предполагам с Белка ще трябва да работи специалист след това, за да се пусне за осиновяване без притеснения.

[deni_avr]

Ами аз се отказах от случая Имам огромното желание да й помогна, тя е копие на моето куче и предполагам всеки разбира какво е усещането...
Но нямам къде да я настаня. Хотел за нея в клетка с много други кучета би означавало безкрайно дълго време работа със социализацията. Не искам да й го причинявам. Приемен дом би бил идеален, но няма. Не искам да се заемам с нея просто така, просто къде да е, на каква да е цена за нея. Не.
Има неща, за които не е писано да се случат и кучета, които си остават на улицата. Уча се да приемам това, а и вече нямам предишния хъс в тази работа. Може би всичко това е за добро...