[навигатор]

Пускам тема за страхливото куче, защото това ни е огромен проблем. Търсих във форума, но така и не открих нищо по въпроса.

По същество: нашето куче е на почти 4 години, предполага се, че е вече с изграден характер. Взето е от приют, където е отраснало от бебе. Имаме го от една година.

Оказа се невероятно страхливо животно, което изпада в паника от най- малкото нещо.
Не иска да излиза навън, защото е огромен стрес, ако наоколо има други кучета или хора. 4-5 пъти се е случвало да се стресне дори от изщракването на каишката ( ролкова), в паниката става неконтролируемо ( забравих да допълня, че е голямо на размер) и се отскубва от ръцете ни и хуква без посока нанякъде. Така сме го вадили от водата, търсили сме го из горичките наоколо.....изкарва ни акъла! Разходките стават едва ли не насила и по най- бързия начин се дърпа да се прибира в къщи.
Като се звънне на вратата или ние се прибираме, при изщракване на ключа вече е скрито в най- дълбокия и тъмен ъгъл на стаята, камо ли да ни дойдат гости.....тогава пак само не може да се контролира и от стра се навира под доста рисковани места и мебели.

Никога не идва като говикаме, никога не маха опашка и не ни се радва като се връщаме. Мислех си, че е защото не ни познава още, но ето че вече мина година, а то е с все същия страх и като се доближи някой до него да му се радва и да го гали, то се обръща по гръб и дава корем. До колкото знам когато са в природата кучетата се обръщат по гръб, показвайки, че се подчиняват на кучето водач или на някое друго агресивно и заплашително куче.
Не лае - никога! Дори и от приюта ми казаха, че не са го чували да лае. Не знам с какво се обяснява това? Липса на самочувствие, проблем или???

Ако искам да направя някоя манипулация - да му почистя зъбите, да му изрежа ноктите, да му дам хапче за вътрешно обезпаразитяване, паниката му стига до напикаване или наакване чак. Когато моя син иска да играе в дневната, където е кучо - пак е поредния кошмар - недай си боже да е по- шумно, кучето се завира под масата, или зад едно бюро и никой не може да го изкара от там по нирмален начин.

Не можем да се справим, посъветваха ни да отидем на кучешки специалист по поведение на кучето, или на треньор, който работи с проблемни кучета. Засега нямам такава ( по- скоро финансова) възможност, а не знам и дали при този панически страх това ще помогне. Ако среща нови хора ужасът му е още по - голям, никога не реагира на повикване и не изпълнява команди.

Засега това е, което мога да кажа. Има ли някой с подобен проблем при кучето си, и какво бихте ме посъветвали?

[ivangog]

Срещал съм подобно поведение при кучето на една приятелка . Причините може да са много , като цяло не сте показали на кучето че може да ви има доверие . По форум няма как да стане , трябва да се започне от А Б и то на място със самото животно . Да се ходи при треньор пак не е вариант а по - скоро той трябва да дойде при вас в къщи .
За два три урока все могат да се съберат пари , зависи от мотивацията ви . От кой град сте ?

[KOKO_ko]

навигатор, в 04 December 2013 - 09:46 AM, написа:

Пускам тема за страхливото куче, защото това ни е огромен проблем. Търсих във форума, но така и не открих нищо по въпроса.

По същество: нашето куче е на почти 4 години, предполага се, че е вече с изграден характер. Взето е от приют, където е отраснало от бебе. Имаме го от една година.

Оказа се невероятно страхливо животно, което изпада в паника от най- малкото нещо.

Имате много сериозен проблем, който е и много труден за разрешаване. Случващото се с кучето може да е продиктувано както от наследствени, така и от причини и събития, свързани със заобикалящата го среда и начина му на израстване в нея.

Трябвало е да ви предупредят какво си вземате у дома, нещата със сигурност не са от вчера.

При невъзможност да се справите, както и в името на сигурността на околните, а тази на самото куче, е по-добре да намерите начин да го изведете от градската среда, където би могло да живее в добре ограден двор.

Имате нужда от сериозна консултация и сериозни усилия да подобрите поне отчасти живота на това съсипано куче.

Един разговор с мен не би ви навредил. Пишете ми на лични.

[навигатор]

Балгодаря за светкавично бързите отговори!

ivangog, в 04 December 2013 - 10:07 AM, написа:

Да се ходи при треньор пак не е вариант а по - скоро той трябва да дойде при вас в къщи .
За два три урока все могат да се съберат пари , зависи от мотивацията ви . От кой град сте ?

Живеем в чужбина. Кучето е осиновено от България - имахме възможност и решихме да помогнем на поне едно от всички там. Това е добра идея - за треньор в къщи, трябва да обмислим възможен вариант. Тук тези услуги са в рамките на около 40 евро за час тренировка.

[навигатор]

KOKO_ko, в 04 December 2013 - 10:13 AM, написа:

навигатор, в 04 December 2013 - 09:46 AM, написа:

Пускам тема за страхливото куче, защото това ни е огромен проблем. Търсих във форума, но така и не открих нищо по въпроса.

По същество: нашето куче е на почти 4 години, предполага се, че е вече с изграден характер. Взето е от приют, където е отраснало от бебе. Имаме го от една година.

Оказа се невероятно страхливо животно, което изпада в паника от най- малкото нещо.

Имате много сериозен проблем, който е и много труден за разрешаване. Случващото се с кучето може да е продиктувано както от наследствени, така и от причини и събития, свързани със заобикалящата го среда и начина му на израстване в нея.

Трябвало е да ви предупредят какво си вземате у дома, нещата със сигурност не са от вчера.

При невъзможност да се справите, както и в името на сигурността на околните, а тази на самото куче, е по-добре да намерите начин да го изведете от градската среда, където би могло да живее в добре ограден двор.

Имате нужда от сериозна консултация и сериозни усилия да подобрите поне отчасти живота на това съсипано куче.

Един разговор с мен не би ви навредил. Пишете ми на лични.

Мога да Ви пиша, но сме далеч. Не знам дали ще има резултат такава " задочна" кореспонденция? Готова съм да опитам всичко....Живеем в апартамент, ное в тихо и спокойно селце. Няма я градската лудница. Имаме безкрайно много място за разходки, но както писах - това не е любимото нещо за нашето куче, нито игрите на воля, бягането, скачане, топки..такива неща са невъзможни. Винаги е на каишка, винаги заобикаляме, ако насреща ни има други кучета.

От приюта и до днес ни уверяват, че кучето НИКОГА не е показвало подобно поведение там, винаги е било весело и размахващо опашка, даващо да му се радват и галят.

[KOKO_ko]

навигатор, в 04 December 2013 - 10:35 AM, написа:

От приюта и до днес ни уверяват, че кучето НИКОГА не е показвало подобно поведение там, винаги е било весело и размахващо опашка, даващо да му се радват и галят.

Бля - бля, то остава и нещо друго да ви кажат.

Не се ли сещате, че само и само да задомят клетите животни, са готови да ви споделят на уше, че кучето може и казачок да танцува.

пп. Нека не ми се сърдят отдадените на задомяването на бездомниците. Знаете си ме, не е с лошо ...

На кучето му трябва терапия. Тези неща обикновено не стават бързо. Обратно - стават много бавно. Т.е. кучето е такова животно, че лесно запомня лошите неща и много бавно после ги забравя. Една година е минималния срок, след който можете ЕВЕНТУАЛНО да очаквате по-сериозна промяна в поведението на кучето.

Моят категоричен съвет е да се махнете бързо - бързо оттук и да не давате ухо на многото съвети (тип междублокови препоръки и предположения), които скоро ще завалят по темата. Това само може допълнително да ви обърка.

Намерете сериозен терапевт или върнете кучето на приюта. Другото е да сте състрадателни и да го задържите, въпреки неудобството, което взаимно сте си създали, заживявайки заедно.

Сега нещата са само във вашите ръце.

Успех!

[навигатор]

Благодаря!

За връщане в приюта не сме мислили, синът ми вече е достатъчно привързан. Един път загубихме куче по независещи от нас причини, знам каква драма беше.

Може би ще помислим за терапевт тук в района. Опитваме се да даваме най- доброто на животинчето, все пак не е електрически уред с гаранционен срок, ако не работи да го върнем
Засега проблясъци има единствено вечерта, когато дойде време за хранене и ние сме на масата. Тя си очаква порцийката и идва при нас да си я проси.
Но това са просто секундички и единствената възможна комуникация между нас и нея, за цялото ни съвместно съжителство. През останалото време куча просто си присъства като част от мебелировката.

[ivangog]

Ако сте във Австрия ви препоръчвам Олга Кажарская . Ако не сте може пак да я намерите за онлайн консултация поне . Онлайн цената е около 25 евро , но дали беше на час не съм сигурен , проверете .

[mil_]

Ами да започваме с кварталните препоръки.
Но за целта трябва още малко.

Не сте описали вие как се държите с кучето? Особено когато изпада в паниките?
Като под "вие" имам предвид всички членове на семейството.
Обърнали ли сте внимание от кого се страхува най-много?

Какво правите когато идват гости у вас или когато срещнете някого по време на разходка? Как се държат гостите и срещнатите? Когато се скрие вадите ли го от скривалището? Има ли си то място, свое убежище, където може да се скрие и никой да не го закача?

И не на последно място: казвате за страх като срещнете други кучета. А на вас ясно ли ви е от кого точно се страхува вашето куче - от кучето или от стопанина или от двамата? Тоест въпроса ми приемете така: интересували ли сте се специално от това, защото е нужно известно изучаване, за да се разбере?

[mil_]

Иначе може да погледнете това:
http://forum.dog.bg/...E%D1%82-%D1%85/

Това най-общо, но трябва да открием специфичното за вашето куче.

[навигатор]

Намираме се в Холандия, тук все още нямам представа кой треньор или специалист би могъл да ни помогне.

Ще се опитам да бъда по- подробна, защото аз самата се самонаблюдавам в реакциите си спрямо кучето ни. Опитвам се да не и обръщам много внимание, в повечето случаи и реагирам спокойно. Само в опасните моменти ( когато се хвърля във водата, почва истерично да се усуква на повода, или се навира под бюрото с компютъра, или между прозореца и радиатора), изпадам и аз в паника защото знам, че самата тя може да се самонарани по този глупав начин. В къщи я оставям да си лежи спокойно, върша си работата. Понякога излиза от дълбоките тъмни дупки, ако ме види че и давам кучешка бисквитка или нещо друго вкусничко. Иначе - никаква реакция на повикване. Насила я вадя само ако е време за разходка и мястото, в което се е скрила, не е от опасните.
Наскоро и преместихме леглото в позиция, която явно я кара да се чувства добре и да вижда какво се случва в стаята и кой влиза и излиза.

Като стане време за разходка, знам че слуша ако и кажа строго ; " хайде навън". Иначе първоначалната практика с ласки и умоляване, при нея не работи! На разходка поне аз заобикалям местата с кучета и много хора. Според мен страха и е много по - голям при среща с кучета, особено ако са пуснати свободно и идват при нея за приятелски поздрав. Тогава е най- бясното дърпане, усукване и истерии. От приюта ми обясниха, че това е нормално - тя вижда във всяко едно чуждо куче едва ли не смъртна заплаха. Живяла е почти 3 години с други кучета в клетка, но те са си били " нейните кучета". Може би и трябва друго куче, с което да свикне и да се социализира, но ние нямаме възможност да вземем още едно в къщи.

Ако е мъжа ми, той е по- спокоен и не изпада в паника, а си върви спокойно с кучето.
Като че ли с него и тя самата навън е по - уверена.
И тук някак си ми идва противоречието, защото в къщи той ми е съвсем различен с кучето. Неговия тембър е особен и тя почти не реагира на никаква негова команда или направо се стряска ако той е по- емоционален, обръща се по гръб - обичайната и поза.
С него имаме противоречие относно поведението и - той е против всички кучески тренировки, училища и каквато и да била " неестествена намеса в природата на кучето" Местен е и гледа по друг начин на кучешката психика, понеже и предното му куче е било проблемно.

Синът ми пък си я гушка и тя харесва това, обича той да я чеше и го обсипва с целувки и близане по ръцете и където свари. Но само с него се държи така. Иначе на команди от него не реагира.

Хората, които идват в къщи винаги са предупредени да не и обръщат внимание и да не отиват да я галят. Иначе тя си седи кротко по нейните тъмни местенца, докато не си заминат всички.

Опитах се да отразя ситуацията, за да ме разберете. Този линк го видях и е доста полезен. Но тя не е малтретирана през живота си, може би такъв и е характера по рождение. Изобщо нямам представа какво се е случило с това животинче и как да и помогна, за да заживее нормален живот.

[Furia_S]

ако сте в Холандия - свържете се с Тюрид Ругос от Норвегия или Андерс Халгрен от Швеция - поне географски са ви наблизо, по-наблизо отколкото България. Търсете терапевт от подобно ниво при вас, или терапевти по техни препоръки. Андерс Халгрен (Anders Hallgrens) http://www.andershallgren.se е автор на интересни книги "Драйв и мотивация на кучето" както и "Алфа-синдром: лидерство или неоправдана жестокост?", а Тюрид Ругос (Turid Rugaas) http://www.turid-rugaas.no/ написа страхотна книга "Диалози с кучето - сигнали за помиряване". Тюрид Ругос две години е работила с кучета и стопаните им в Ангола, обучавайки ги на търсене на заровени на повърхността взривни вещества (мини ли се казват на български, бомби ли?).
Направо им пишете на сайтове в посочените контакти с молба за препоръки за техен колега в Холандия.
Търсете тези специалисти, те са в съседни държави с вашата, тоест ако им пишете поне могат да ви упътят към някой кинолог-терапевт при вас в Холандия който да ви помогне. Не сте за форумни препоръки, нужен ви е специалист на място. Успех!

[wind]

Съвет не мога да дам, само ще споделя.
Ако не ми се беше случило, никога нямаше да повярвам, че човек може да се грижи за куче около 4 години, никога да не му повишава тон дори, а кучето все още да се страхува от този човек.
Имаме такива 4 страхливковци, грижим се за тях откъм края на 2010 г. Кученцата прибрахме на около 3 месечна възраст. Две от тях, по-безстрашни, осиновиха. Останаха 3 момчета и 1 момиче.
Моето обяснение за ситуацията.
Майката е била ако не страхлива, то поне предпазлива. Вероятно малките са копирали от майката - ако тя се е пазела от хора, те също са били внимателни. Възможно е и да са унаследили страха, не разбирам, но чета за такива неща. Нямаме възможност да осигурим на прибираните от нас кучета домашна обстановка и посещения от много хора, нито разходки в градска среда. Вероятно начина им на живот да е повлиял на поведението им, но ми се струва, че има и друго. Защото всичките ни подопечни кучета минават през същите условия, но не всички кучета се държат по един и същи начин. Тоест, значение има и вида нервна система на кучето, както и унаследения характер.
Към края на втората година мъжките започнаха да не се страхуват от мен, когато ги галя. Женската също позволява галене, очевидно е, че й харесва, но не идва сама, крие се в къщурката, а там си имаме установена процедура - протягам ръка, а тя бавно, пълзешком, излиза и директно в скута ми, умирайки от страх. След това започват ласките, ако я оставя свободна на земята, стои съвсем малко и бавно бавно се примъква към къщурката. Братята й бяха същите, но сега нито един от тях не се страхува от мен, посрещат ме съвсем нормално... От съпруга ми обаче още се страхуват, макар и не толкова, колкото ако се появи непознат за тях човек ...
Кучетата водят, според мен, щастлив живот - щастлив за техните разбирания. Не изисквам от тях нещо, което не им харесва, за тези 4 години вече се разбираме само по поза, жестове, погледи... В началото умираха от страх на разходки (в поле и гора), като малки ги приучих да вървят на повод, беше много трудно, но вече не им слагам повод - няма смисъл. Кучовци в момента тичат в гората и полето щастливи, ходят си по техни кучешки дела - свикнали са с установения ред и въпреки че са ужасно страхливи, се справят добре. Нямам надежди да бъдат осиновени, но поне засега се справяме с отглеждането им, надявам се да имаме възможност и занапред. За тях би било ужасен шок да сменят обстановката, имайки предвид колко време им отне да свикнат с мен и да ми се доверят, а женската все още е предпазлива.
Мисля си, че вашето куче би могло, макар и много бавно, да постигне някакво равновесие за себе си, стига вие да нямате нищо против. Изхождайки от ситуацията с нашите подопечни, може да отнеме още време, още година или повече, докато кучето ви се довери. Този процес може да се ускори, ако следвате съветите на професионалисти, но според мен това куче ще си остане с проблеми. Въпросът е да се стигне до такова положение, в което и вие, и то, ще имате комфорт. Може например да поставите препятствия към опасните места, на които се крие, ако навън се страхува, да не се насилва прекалено за неща, които не желае, да следвате неговия темп и граница на комфорт. Когато се почувства сигурно и свикне с рутината, то само ще разширява границата, леко и постепенно.
Има го обаче и другия момент, че поне нашите кучета си изграждат едни навици, които трудно после се променят. Както при вас,предполагам, е криенето в опасни места за кучето. Затова ако може по някакъв косвен път да попречвате на тези навици, за да може кучето само да изгради други, които да не са опасни за него или да не са толкова неприятни за вас.
Аз лично по-скоро подкрепям възгледа на съпруга ви - когато кучето е с такъв проблем, да му се предостави възможност да се адаптира и да се наслаждава на живота съгласно неговите възприятия, ако и на вас това не ви пречи.

http://www.cynology.info/pnk/02.htm

Цитат

Според Павлов индивидуалните съчетания на тези свойства определят “типа нервна система” или “типа на висша нервна дейност” [Според учения двете понятия са еднозначни, бел. на авт.]

В зависимост от изразеността на всяко свойство, животните се разделят на четири категории:

- силни;

- слаба вариация на силните;

- силна вариация на слабите;

- слаби.

Обособени са две крайни и две междинни степени на изразеност на всяко свойство. При оценка на типа въз основа на резултатите, получени по време на изпитания на животните, те се разделят на “уравновесени” и “неуравновесени”. Силните уравновесени се подразделят на “подвижни” и “инертни”.

Силен уравновесен подвижен тип - по думите на Павлов “най-съвършенния от всички типове” - характеризира се със силни и подвижни процеси на възбуждане и затормозяване, вследствие на което кучето притежава най-голяма приспособимост към промените на околната среда.

Силен уравновесен инертен тип - характеризира се с достатъчно силни възбудни и затормозяващи процеси, но както едните, така и другите не са достатъчно подвижни. Това прави кучето недостатъчно ефективно в случаи, когато е в ситуация, изискваща бърза смяна на нервните процеси.

Силен неуравновесен (възбудим, или още - неудържим) тип - характеризира се със силни процеси на възбуждане и изоставащи от тях процеси на затормозяване. Кучетата от този тип са податливи на нервен срив, когато от тях се изисква проява на затормозяване.

Слаб тип нервна система - характеризира се със слабо проявяване както на възбудните, така и на затормозяващите процеси.

По време на проучванията си Павлов не успява да отговори на въпроса съществуват ли кучета, при които затормозяващият процес да доминира (да е по-силен) над възбудния.

Павлов отбелязва, че понятието “слаб тип” трябва да се приема като сборно: в него съществуват вариации, основаващи се на същите свойства, чрез които силният тип се подразделя на уравновесен и неуравновесен, на подвижен и инертен.

Слабият тип е най-малко приспособим към живота, най-лесно се “пречупва”, когато кучето се изправи пред трудни задачи или ситуации, не може да бъде подобрен чрез обучение или трениране и може да съществува единствено в изключително благоприятни (според Павлов в “оранжерийни”) условия.

[mil_]

Така е, кучето трябва да прояви инициативата да общува.
Но вие трябва да създадете условията за това.

Като начало ще кажа само два съвета:
1. Забравете за "команди".
2. Устройте на кучето негово си място. Не просто легло, а хралупа, където да може да се крие. Може да е клетка с наметнато отгоре одеало или пък има едни платнени боксове, като палатки.
Това място трябва да бъде неприкосновено и кучето да знае, че щом отиде там, никой няма да го закача, измъква и дори няма да му говори - нито за задължителни, нито за незадъжителни неща.
По този начин ще избегнете криенето на други места.
На по-нататъшен етап трябва да направите така, че кучето да иска да излезе от убежището за нещо. Но само по свое желание. Примерно за манджа, за игра със сина ви и т.н. и търпеливо да чакате тези моменти. На още по-нататъшен - да дойде при вас по свое желание. На трети етап - да прояви любопитство и да дойде когато имате гости. Засега забравете за повикване.

Със съпруга ви трябва да се спрете на едно отношение към кучето по средата. Да, всичко трябва да се прави по непринуден, възможно най-естествен начин, но не може и да се остави на самотек. За кучето намесата на човека е нещо абсолютно естествено - то не е диво животно и има необходимост от нея. Вие пък непрекъснато говорите за команди и някакъв вид принуда. Оставете командите, като начало трябва да премахнете чувството за заплаха от животното. Тук ще ви напиша няколко неща, които животното може да интерпретира като заплаха, макар вие да си мислите съвсем друго: говорене с неестествен тон (оня т.нар. бейби-толк), приближаване в упор (може да се приближавате до нещо "страшно" по дъга или на зигзаг, както и самите вие да доближавате кучето така, ако то се плаши в момента. Надвесване - вместо надвесване, клекнете до него, ако трябва да му сложите повода вместо да се надвесите над него, клекнете отстрани и му го сложете така. Гледане - вместо да гледате кучето в очите, гледайте настрани, но поощрявайте когато то ви погледне. Като начало трябва да овладеете целия арсенал от т.нар. успокоителни сигнали и да премахнете заплашителното от вашето поведение. Ползването на успокоителни сигнали е добър пример за намеса на човека, без да страда естествеността (потърсете Calming Signals, може и видео, за да не изброявам всичко) Също така избягвайте да поставяте кучето "в клопка", да го заклещвате, то винаги трябва да има възможност да избяга и да се скрие.

[Ариел]

Аз им пея.Нежно, тихичко....някои от тях запяват с мен и помахват с опашка, други ми се хилят и отпускат.Докато едно куче проявява стрес и страх, докато не се отпусне, няма място за команди.Никога не избягвам срещи с други кучета-нека ни заобиколят, нужно е да разбере, че не са страшни.Никакво притискане, изискване, нека си седи като мебел където иска, стига това да я успокоява, времето лекува всичко.С подобни кучета реакциите ми около тях са преднамерено спокойни, без резки движения или интонация.Давам им време да се адаптират в новата обстановка и да се стабилизират емоционално.Едно неуравновесено куче не подлежи на дресировка.Поддържам съветите, че трябва да го погледне специалист по кучешко поведение.А, още нещо- не ги лигавя, не ги глезя, не ги съжалявам...третирам ги като нормални и послушни питомци, като такива, каквито всъщност желая да бъдат.С времето те заобикват всичко, което получават, особено от този, който им го дава.И нещата стават все по-лесни, но понякога са нужни дори години, зависи от това колко дълбока и колко дълго ги е тормозила тази психическа травма.

[ElenaA]

Какво стана с кучето, има ли напредък?

[навигатор]

Здравейте отново!

Много съвети получих, чета внимателно всичко. Говорих и със специалист. По негово мнение, кучето е израстнало сред глутница от себеподобни ( живяло е с други 9 кучета) и поведението му сред тях е било различно. Това е и по мнение на хората от приюта. Всички останали кучета, които среща на улицата, са непознати и ги възприема като потенциални врагове, искащи да го убият, да му отнемат територия, храна .....
Съветът беше да " наемем" друго куче, което е с уравновесен характер, да ни идва на гости от време на време, докато нашето стои изолирано зад преграда, да речем. Там да се чувства сигурно, и същевременно да наблюдава другото куче - как общува с нас, как приема храна, как си играем. Същевременно да не обръща внимание на нашето, да не го закача и да не влиза в контакт с него.
Тази " мисия" ми е малко невъзможна, едва ли ще намерим перфектното куче, засега няма такова сред познатите ми. А и тя е ужасена дори и от най- малкия контакт навън със себеподобни.

Иначе промяна от самосебе си не виждам. Просто тя не ни прави никакви проблеми, защото от всичко се страхува. Дори на Нова Година около 5-6 часа си стоя сама, не се впечатли нито от гърмежите, нито от нищо. Бяхме у приятели, но не я взехме, защото знаем, че на чуждо място ИЗОБЩО не се чувства добре.
Има проблясъци на моменти, но са много кратки и после се връща пак в старото състояние. Разходката приема като ужасно принудителна,. ако не се налага да пишка и ака, няма и да тръгне навън. Напоследък, може би поради студа, изобщо не иска да правим големи разходки, дърпа се до задушаване чак и си знае накъде е пътя към къщи.
Последното, което реши, че и харесва, е да ляга зад мен, когато работя на бюрото зад компътъра. Там си намери едно ъгълче, и винаги като се прибера от работа и седна, тя си ляга там и седи цяла вечер. Може би се чувства по - сигурна, не знам как да тълкувам това.
Поощряваме я с наградки, не винаги ги яде. От ръка никога.

Това е до този момент. Вече почвам да си мисля, че ако по натура кучето е страхливо и е без никакво самочуватвие, това едва ли може да бъде " поправено" от специалист.

[wind]

Съдейки по кучетата при нас, напредък ще има, със сигурност, но няма да е нито скоро, нито голям. Но при нас страхливковци получават внимание за съвсем мъничко на ден, може би и затова толкова дълго време им отне да свикнат поне с мен, ако няма никой друг, с мен си се държат като съвсем нормални кучета (с изключение на женската, тя още се чуди дали няма да я изям и идва да я галя за съвсем кратко).
При вас предполагам и новата обстановка допълнително утежнява ситуацията,т.е. домашната обстановка.

Специалистите могат да помогнат със сигурност според мен, но трябва или специалисти да се занимават с кучето, т.е. то да е при такива хора, които могат да осигурят всичко - и уравновесени кучета, и т.н., или вие самите да станете специалисти и да посветите голяма част от ежедневието си на рехабилитирането на кучето.