[Ev.Mink]

Кучетата са социални същества и се стремят да комуникират с околния свят така, както той с тях. В това число и техните реакции са огледало на човешките, на тези хора около тях. Кучетата, и да не дават вид, постоянно следят нашето поведение и реакции и се адаптират, самообучават спрямо тях. Малко на възраст и/или неуверено в социалния си опит куче е нормално да се изпишка пред непознат субект (куче или човек) с цел да заяви своята позиция на територията. По-късно, когато кучето е социализирано с хора, себеподобни и други дразнители този инстинкт порасналите кучета го запазват при среща с непознат субект/обект и така преодоляват стреса. Моят френчи се изпишква демонстративно, когато току-що се е разминал по дъга с непознато "страшно" напрегнато куче, мъжки пол (видимо другото е с настръхнала козина по гърба и с вирната опашка, стегнати мускули, готово за бой и самозащита при евентуално нападение). Другото куче прави същото, изпишква се демонстративно, ако не е много стресирано и изплашено или отминава приведено със свалена опашка, ако е обратното - стресирано. С придобиване на по-голям социален опит с хора кучетата запазват "огледалното" си поведение спрямо конкретния човек, освен ако не са приучени на определени навици при повтарящи се ситуации. Например, при гости, обикновено собствениците са по-малко ограничаващи и дисциплиниращи своите любимци, а пък гостито обикновено са любезни и приемат толерантно поведението на домашния любимец, дори и да им е досадно, неприятно и/или страшно. Съветът ми е към хората да бъдем естествени в поведението към кучетата и да приемаме само това, което ни е приятно и да ограничаваме това, което е неприемливо. Кучетата обикновено разбират само с жест дори напр. ограничаване с ръка или посочваме накъде да ги отпратим напр. към техния "запазен" домашен кът. Това е, като все едно да кажете/помолите детето си да отиде да си играе с играчките в неговата стая/ детски кът. В никакъв случай не изолирайте кучетата зад затворена врата, а просто им покажете до къде са границите. Нека да имат възможност да ни наблюдават пряко нас и гостито, след като първаначално са подушили гостито, т.е. са се "здрависали", запознали и/или разпознали кой кой е. Така се трупа социален опит. А собствениците биха могли да са просто постоянни в изискванията към кучетата си, независимо дали има гости наоколо и/или други хора, деца, възрастни, инвалиди с бастуни или странни движения, за да не ги объркват до къде са границите в поведението им.

[ivangog]

MiSs KiSs, в 17 January 2014 - 01:25 PM, написа:

Не знам как не съм се сетила досега да разкажа за това, а има лека връзка с проблемите на Иса.
Когато Джак беше на около 6м. вече имаше изградени хигиенни навици. По някакво стечение на обстоятелствата не ни бяха идвали гости дотогава. Не щеш ли, една вечер имахме гости (родителите ми). За Джак беше много странно, че някой друг е вкъщи. Държеше се като разглезено малко дете - да си покаже всичките магарии. Тогава за пръв път, от месец насам, се изпика демонстративно пред нашите. Скарах му се. После през ноща се изака под леглото им, но реших, че просто има разстройство и не е успял да стиска. Подминахме го. На другия ден нашите си тръгнаха.
След около месец дойде друга гостенка (моя приятелка) да нощува. По време на вечерята отново най демонстративно се изпика пред всички ни. От предното гостуване нито веднъж не беше правил така. След още един месец на послушание, дойде друга моя приятелка. Вече беше разбрал, че не може да пика и ака пред гостите и пробва да "ги изклати".... никога не не беше правил опити, а и след като се скарах, разбра, че и така не може.
Може би някой по-наясно с психиката на кучетата ще даде адекватен отговор, защо искат да си показват магариите. Сега вече е голям, не ми прави такива номера, а и знае, че ще му се караме и не бива. Но сега, с батко му Хес, правят други номера. Вече много по-често имаме гости. За двамата това значи: "Юхуу, гости! Сега ще просим от масата и ще се лигавим, че да сме по-сладки!" И двамата стават други кучета, пред чужди хора вкъщи. Всякаш играят роля... Гледат гостите и мрънкат, все едно казват: "Моооля те, виж колко съм сладък! Дай ми нещо от масата, никога не съм ял, моля тееее! Ето ти една лапа, ето ти и другата лапа, мога и да седна, да легна, всичко мога... Дай ми от масата!"
Донякъде си го обяснявам с "нови хора - нови правила, да видим кой номер ще ни мине"

Не е нови хора нови правила . :)
От вълнение е , така наречения положителен стрес .
ти като малка не си ли се кефила като дойдат гости и не си ли си показвала всичките магарий ? :)

[ivangog]

Ev.Mink, в 17 January 2014 - 03:47 PM, написа:

Кучетата са социални същества и се стремят да комуникират с околния свят така, както той с тях. В това число и техните реакции са огледало на човешките, на тези хора около тях. Кучетата, и да не дават вид, постоянно следят нашето поведение и реакции и се адаптират, самообучават спрямо тях. Малко на възраст и/или неуверено в социалния си опит куче е нормално да се изпишка пред непознат субект (куче или човек) с цел да заяви своята позиция на територията. По-късно, когато кучето е социализирано с хора, себеподобни и други дразнители този инстинкт порасналите кучета го запазват при среща с непознат субект/обект и така преодоляват стреса. Моят френчи се изпишква демонстративно, когато току-що се е разминал по дъга с непознато "страшно" напрегнато куче, мъжки пол (видимо другото е с настръхнала козина по гърба и с вирната опашка, стегнати мускули, готово за бой и самозащита при евентуално нападение). Другото куче прави същото, изпишква се демонстративно, ако не е много стресирано и изплашено или отминава приведено със свалена опашка, ако е обратното - стресирано. С придобиване на по-голям социален опит с хора кучетата запазват "огледалното" си поведение спрямо конкретния човек, освен ако не са приучени на определени навици при повтарящи се ситуации. Например, при гости, обикновено собствениците са по-малко ограничаващи и дисциплиниращи своите любимци, а пък гостито обикновено са любезни и приемат толерантно поведението на домашния любимец, дори и да им е досадно, неприятно и/или страшно. Съветът ми е към хората да бъдем естествени в поведението към кучетата и да приемаме само това, което ни е приятно и да ограничаваме това, което е неприемливо. Кучетата обикновено разбират само с жест дори напр. ограничаване с ръка или посочваме накъде да ги отпратим напр. към техния "запазен" домашен кът. Това е, като все едно да кажете/помолите детето си да отиде да си играе с играчките в неговата стая/ детски кът. В никакъв случай не изолирайте кучетата зад затворена врата, а просто им покажете до къде са границите. Нека да имат възможност да ни наблюдават пряко нас и гостито, след като първаначално са подушили гостито, т.е. са се "здрависали", запознали и/или разпознали кой кой е. Така се трупа социален опит. А собствениците биха могли да са просто постоянни в изискванията към кучетата си, независимо дали има гости наоколо и/или други хора, деца, възрастни, инвалиди с бастуни или странни движения, за да не ги объркват до къде са границите в поведението им.

Всичко е мн добре написано освен това за демонстративното изпишкване . Изпишкването е освобождаване от стреса , а не демонстрация !

[MiSs KiSs]

Ev.Mink, с всеки нов пост, който чета от теб разбирам логиката в много неща, които не съм знаела. А съм изчела и изпитала доста неща. Така, че благодаря ти и моите уважения!

ivangog, именно това имах предвид. Когато съм наблюдавала поведението на деца (респективно сигурно и моето е било такова, ама не помня) именно това съм засичала - показ на всите магарийки, дет ги знаем.

И двете ми кучета са нямали кой знае какъв досег с деца, явно не е "копи-пейст". Това ме кара да си мисля две неща. Едното - развитието ни (на хора и кучета) е сходно. И второ - явно ние (възрастните стопани) по някакъв начин променяме поведението пред гостито и кучовци неизбежно променят своето.
Демонстративното пишкане може да е освобождаване на стреса и обратното.

[ivangog]

MiSs KiSs, в 18 January 2014 - 07:18 AM, написа:

Ev.Mink, с всеки нов пост, който чета от теб разбирам логиката в много неща, които не съм знаела. А съм изчела и изпитала доста неща. Така, че благодаря ти и моите уважения!

ivangog, именно това имах предвид. Когато съм наблюдавала поведението на деца (респективно сигурно и моето е било такова, ама не помня) именно това съм засичала - показ на всите магарийки, дет ги знаем.

И двете ми кучета са нямали кой знае какъв досег с деца, явно не е "копи-пейст". Това ме кара да си мисля две неща. Едното - развитието ни (на хора и кучета) е сходно. И второ - явно ние (възрастните стопани) по някакъв начин променяме поведението пред гостито и кучовци неизбежно променят своето.
Демонстративното пишкане може да е освобождаване на стреса и обратното.

Определени разсъждаваш правилно , така са учили мен и е мн правилно , в не една тема съм го писал , кучетата и малките деца имат почти идентично поведение .
Водя телефонен разговор с моя приятелка с малко дете , а от моя страна малко куче . И двамата правим идентични вмятания в разговора към мъниците си . Махни се от там , не закачай кабелите , там е опасно и т.н.

[isa]

ivangog, в 18 January 2014 - 05:35 AM, написа:

Определени разсъждаваш правилно , така са учили мен и е мн правилно , в не една тема съм го писал , кучетата и малките деца имат почти идентично поведение .
Водя телефонен разговор с моя приятелка с малко дете , а от моя страна малко куче . И двамата правим идентични вмятания в разговора към мъниците си . Махни се от там , не закачай кабелите , там е опасно и т.н.

Така е, само дето детенце ще порасне, а кученце си остава бебешок. :)) Въпреки, че и кучетата улягат с възрастта. Моето като бебе беше страшно активен. Казаха ми, че след годинката се поуспокоявали и наистина така и стана с него. Като спомена за кабелите и се сещам, че от това много се страхувах като беше малък. За щастие много бързо разбра, че не трябва да ги дъвче и не ги забелязва изобщо. :))

[owl]

Ще използвам създадената вече тема.

Наблюдавам "странно" поведение, странно за кучето ми, необичайно за него, а не странно по принцип или поведение, което ме тревожи. Та, преди няколко дни излизайки на вечерната ни разходка - ходим на едно поле - всичко си беше нормално, разхождаме се само двете, тя си щъка, души си, закача се от време навреме, по някое време се появиха две кучета със стопаните си, с които се разхождаме и се познаваме от много време вече, кучетата също. Кучетата са женско хъски - спокойно, включва се в игрите, но не дивее постоянно, другото - мъжко хъски - хиперактивно и игриво, търчи като лудо. Моята харесва и двамата и с мъжкото винаги се гонят през цялото време. Като се срещнаха почнаха както винаги да се гонят в големи кръгове около нас, докато ние продължавахме да се движим напред из полето. По едно време след около 5 мин. търчане моята се върна при мен ходейки зад гърба ми и започна да скача по мен, спрях, обърнах се, тя седна и ме гледа странно, погалих я и нещо и казах и пак тръгнах напред, направих две- три крачки и тя пак скокна по мен, обръщам се, тя пак залепи задник за земята и ме гледа, като, че ли леко тревожно, и така още 2-3 пъти. Спрях се и клекнах до нея, поседяхме така, а другите вече бяха напред, пак тръгнахме натам, а тя се тътри и мотае и не иска да ходи напред. Помислих си да не би да е от тъмното, но тя се държи съвсем различно, когато я хване шубе от тъмното. Та, тогава реших, че просто нещо е била леко не в кондиция и забравих за това.

Обаче вчера се случи отново същото, разхождахме се вечерта сами, срещнахме за кратко мъж с два боксера, тя поигра с единия младеж за малко и после си продължихме, след известно време срещнахме същите женско и мъжко хъски описани по-горе, моята този път дори не се заигра сериозно с тях, малко след като тръгнахме напред всички тя започна да ми скача по гърба и като, че ли да се опитва да ме накара да не ходим напред.

Чудя се какво я притеснява, мъжкото ли, защото е много буен... но тя е същата и именно затова двамата винаги са се разбирали и играели, не знам...Не изглежда уплашена от него. Когато не й се играе с определено куче просто го игнорира и се занимава с други неща или с друго куче. Освен това, когато тя се оттегли от играта с него той не идва да я подканя или да й досажда.

Довечера ще отида пак и ще чакам да се появят, ако пак започне да ме спира, ще тръгнем в посока прибиране и ще видя дали тогава ще се успокои.