[Валентина1990]

Здравеите,много се извинявам,ако има вече подобна тема-търсих,но не можах да открия.
Преди две седмици ми дадоха малко кученце на месец и половина,за което ми казаха,че е смеска между чихуахуа и болонка.До сега съм имала котки,но куче никога и знаейки,че ще е трудно си го взех.Оказа се обаче по-трудно от колкото си мислех.Той не се подчинява на абсолютно никакви команди и ни хапе непрекъснато.Разбира се това малко кученце не може да ни нарани и по-скоро си играе,но все пак е доста неприятно.Галя го единствено когато спи,защото само тогава не ме хапе.Знам,че го сърбят зъбките и за това го прави,но когато му се скарам и му повиша тон той се засилва към мен, ръмжи,лае ме и пак се опитва да ме гризне.Четох, че в такива случаи е добре да го хвана отзад за шийката,както правят майките им и да го разръся,за да разбере,че е направил беля.Дори тогава пак злобее.Осъзнавайки,че това не е добра идея и че го озлобявам още повече спрях да го правя,но вече не знам какво да предприема.Не идва при мен когато го викам по име,не ме разбира когато го уча да не пишка и да не ака вътре.Най-лошото е,че след като му се скарам пишка на дрехите ми.Знам,че го прави нарочно,защото само като му се скарам ходи там,а през другото време се изхожда на земята.Като цяло ми се падна кученце с характер.Знам,че може би вината е в мен,защото още е много рано да изисквам толкова много от него.Признавам,че не съм запозната напълно с отглеждането на кученца в дома...Най-силното ми желание е да спре да ме хапе и да злобее.Взех си куче с нагласата,че ще си имам приятелче,с което ще се гушкаме и обичаме,оказа се обаче,че още съм далеч от това.Надеждата ми е,че това го прави,защото е малък и със течение на времето ще спре.Вие какво мислите? Ще съм благодарна на всеки,които ми даде някакъв съвет.Благодаря! :)

[Nera :)]

Това е все едно на вас да ви говорят на китайски ( от който вие си нямате ни най-малка представа) и да Ви се ядосват защо не разбирате !Ето тук има страшно много информация - http://forum.dog.bg/...BE%D1%81%D0%B8/ просто седнете и я прочетете.
Изисква се време кученцето да се научи какво му се казва, то все пак е на 1.5м. Относно хапането - като почне да ви хапе прекратете всякаква игра( може да извикате силно "Ох") с него и го игнорирайте, след известно време пак почнете да си играете, ако пак хапе пак същото и така като схване. Също така може да си намажете ръцете с масло ,за да ги ближе вместо хапе

[Валентина1990]

Доста полезна информация.Чета я в момента и осъзнавам,че просто аз не съм знаела как да действам.Сега ми се струва по-лесно! Благодаря.

[ggladnichi]

Доста полезна и интересна информация :)

[wind]

При нас в момента има едно подобно зверче. Хапе с такава сила, сякаш от това му зависи прехраната. И с такова задоволство, сякаш на света няма нищо по-приятно.
По мои наблюдения това се получава (изключвам характера), когато кученцето не е общувало достатъчно със себеподобни.
При нас нищо не помагаше срещу хапането - нито ръкавици, нито викане, нищо. В момента, в който започнеше да си играе, хапеше, ръцете ми се покриха с белези от зъбки, краката ми се посиниха.
Тъй като го държах отделно от другите кучета, нещо като карантина, реших, че няма да я пазя строго и започнах да го изкарвам при другите.
В началото всички го ръмжаха и заплашваха, някои го посбиваха, включително нашия котарак, който изключително рядко раздава боксови удари, защото зверчето скашаше и сключваше зъбки като акула. Беше ми много забавно да наблюдавам как някой решава да се заиграе с малката, тя съответно захапва по-силно и другото куче се ядосва едва ли не като човек и отива да си отмъщава - ей, ти като ще ме хапеш така, и аз ще те хапя :)Това от страна на малки кученца - и на размер, и на години. Големите просто го изръмжаваха заплашително или го пренебрегваха търпеливо понасяйки подскоците му.
Около седмица след това започнаха да го приемат и да си играят с него, защото и то научи, че не бива да си пуска зъбките толкова силно. Моите рани се излекуваха, нови няма. Виждам, че отвреме на време се забравя и си отпуска зъбките, но другите му дават да разбере :)
Пак по мое мнение това отшумява с порастването на палето, когато се "осъзнае".

[owl]

Не искам да ви отчайвам, защото всяко кученце си има индивидуалност и характер различен от на другите, но моята, когато я взех не ми даде да я гушна и погаля поне 3 месеца, нейното общуване с мен, а и с другите хора, се изразяваше САМО в гризане! :D За този период съм я гушкала истински само веднъж, беше заспала като пън и аз успях да я сложа на краката си и да я погаля лекичко, така 10 мин, толкоз, този момент дори запечатахме на снимка и сега предизвиква много весели емоции и спомени :)))

Не играйте с него директно чрез ръцете си, използвайте играчки по-големи по възможност, за да хапе тях когато ги държите и да не стига до ръцете ви. Ако все пак се стреми към ръцете (което вероятно ще прави още) спрете заниманието строго "НЕ" и го игнорирайте за малко и така с постояноство би трябвало с порастването да премине към по-нежното и приятно общуване :)

[wind]

Да, на думи е така, а на практика - наранени ръце, докато отвикне, което може да отнеме доста време :) Малкото зверче пренебрегва всичко друго и дори да го игнорираш, скача изневиделица и пак нанася рани с острите зъбки. Нищо друго не му е интересно - дебели ръкавици на ръцете да сложа, дебне да докопа кожа, играчка да размятам - ръцете са най-интересни :)Ако няма достъп до ръцете, се засилва и хапе крака. Обувам два чифта панталони, онова чудо стиска и ... захапва кожа през панталоните. Дори съпругът ми, който не се занимава с кучетата, на два пъти "пострада" от засада, чак изпищя от изненада и болка :)
Много паленца са минавали през нас, но такова за първи път имаме.
Мен ме спасиха другите кучета, които по кучешки му обясниха как да се държи. За няколко дена има огромна промяна. Сега като играем си се държи нормално - ако се случи да захапе ръката ми на игра, е много внимателна. Но те не му щадяха чувствата - ръмжене и отговор на захапванията :) Сега вече са приятелчета.

[owl]

Wind, абсолютно си права за "на думи и на практика" но това би трябвало да е подходът...

Освен това гадинките докато са малки хич не си мерят силата и ако са по-едри палета направо си боли ако те ръфнат на неподходящо място Как ми се ще и моята да беше израстнала с друго/и куче/та вкъщи, възпитанието което налагат те ние не винаги можем...

[MiSs KiSs]

Всяко малко пале се държи по този начин. При едни е изключително изразено, граничещо с лудос, при други - не чак толкова.
До тук изброените подходи са абсолютно валидни. Най-добре е да са в комбинация - да не се позволява да се ръфат ръцете, а да се дава друг предмет в замяна, строго "Не" (но в никакъв случай посягане, защото го приемат на игра и следващите обучения губят силата си) и успоредно с това социализация. Като, според мен също, последното е много важно. Наистина ние хората не можем да им покажем (по-скоро да обясним на кучешки) кое поведение е правилно и кое недопустимо. Не е нужно да имате глутница вкъщи, достатъчно е поне веднъж дневно да се събира със себеподобни на поляната в парка.
Боричкането при кучетата е еквивалент на игрите на кукли и колички при човешките деца - така се учат да общуват, да се справят в живота и да комуникират.

За успокоение на всички, малките палета (от 2м. до 6м.) наистина го израстват този период. Разбира се, не бива да оставяме нещата на произвола на времето. И ние трябва да си поразмърдаме мозъчните гънки и да помогнем в обучението.