[LMarinova]

Не зная от къде да започна - та затова от въпрос във форум
От 6 м. имам АСТАФ Сара - куче, което живя при съседите 4 години, вързано на 1 м верига, почти винаги без храна и вода, отвързваха го от веригата 4-5 пъти годишно. Накрая им го прибрах - слава богу, не възразиха. Гледам я на двора. За да не е сама, прибрах едно улично куче, с което много се харесаха при разходките. Проблемът ми е, че разходките станаха много сложно занимание - лаят по всичко , дето се движи и се борят да го изядат. Като не успеят /водя ги само на каишка/ , започват да се зъбят едно на друго и да се опитват да се ухапят. И се дърпат като за последно. Хиляди пъти съм казала строго , спирам ги , /не ги бия, защото ми се струва гадно/, сигурна съм , че разбират какво искам, но в момента, в който отпусна каишките, едва успявам аз да се задържа права. И двете кучета са възрастни - уличното е поне на 4-5 год, Сара е на 5 г.
Има ли някой мнение - при такъв живот до тоя момент,на такава възраст, дали изобщо е възможно да ги науча да ходят спокойно и да не побесняват от мерак да изядат всяко срещнато куче и коте? Преди да взема новото куче, Сара само се дърпаше неистово, но не беше така агресивна към животните на улицата. А Мечо беше едно истинско благо слънце, преди да стане домашен . В двора се забавляват и си играят без проблем.

[MiSs KiSs]

Здравей! Нагърбила си се с възможно най-трудната задача дори за опитен кучкар.
Имаш едно куче, което е било вързано цял живот. Превърнало се е в куче-пазач. Сега веригата му започва да се движи. За него това е нещо ново. То не знае как трябва да се държи и какво се очаква от него.
От друга страна имаш още по-голям проблем. Едно куче, което цял живот е живяло свободно на улицата. Сега то трябва да ходи вързано. Това за него е съвсем ново, не знае защо трябва да е вързан, не знае какво се очаква от него. Преди се е шляел на воля, ровил е по кофите, пазел е територия. А сега ходи вързан до куче-пазач, по неведоми пътища - територии на други кучета.
Бих ти препоръчала да се обърнеш към опитен треньор. Ситуацията ти е много деликатна.
Ако не можеш (или не искаш) да си го позволиш, започни да четеш тук. Това ще ти е от помощ.
Съвети за кучета, малтретирани в миналото си от хора
Справочник теми по често задавани въпроси

Като за начало започни да ги разхождаш отделно. Много хубаво ще е, ако има домашно куче, което ходи спокойно на повод. Ако се разхождат заедно ще видят как трябва да се държат. Когато са две необучени, незнаещи и объркани кучета, всичко ескалира и се умножава по 20. Затова трябва да се разхождат отделно, докато свикнат.
Зареди се с пълен джоб награди при всяка разходка. Винаги, когато кучето се държи спокойно, го похвали и му дай награда. Така ще му покажеш кое поведение се толерира и очаква от него.
Бъди много търпелива, защото няма да стане бързо и лесно. Все едно 40г. мъж, който е живял само на село и е пасал козите, да го заведеш в Лас Вегас, за да работи като крупие.

П.П.: Моите адмирации за това, което си направила! Имаш голямо сърце и това ще ти помогне да се справиш със ситуацията.

[LMarinova]

Благодаря за отговора. Аз се чудех дали на теория е възможно изобщо да променя поведението им - по обяви за обучение на кучета чета , че се слага горна граница във възрастта 1,5 г например. Това с разделното разхождане и аз го предположих, но двете кучета се обичат вече /предполагам/ , ако ги изведа поотделно - това, което остава в двора , реве през цялото време, а другото напира да се прибира и не иска да се разхожда.. А и аз трябва да работя и не мога да отделям 4 часа на ден за разходки. Ще почета още - благодаря за линковете.

[wind]

Възрастта не е от съществено значение за обучението. Други фактори са по-съществени, като например тип нервна система, умения на обучаващия и т.н. Ние осиновихме навремето 7-годишно куче, което първо е било ловджийско, после другите стопани са забавлявали с "дръж котката". А у нас, в двора, имаше две котки. На улицата гонеше котки, дърпаше повода толкова силно, че първия път за десет минути водене на повод получих мускулна треска. Нашите котараци оцеляха, спря да се дърпа и да гони котки. Отнема време, но ако си твърдо решил и успееш да им покажеш какво искаш, кучетата се приучват на твоите правила и след неизбежен проблемен период после нещата се нареждат.
От личен опит мога да кажа следното:
1. Трябва да знаеш какво искаш да постигнеш.
2. Да избереш варианта за постигане, който да е съобразен с твоите възможности (в смисъл, че има различни начини за възпитаване, като най-ефективния и най-времеемък е позитивния, но в някои случаи няма да ти е в полза, например ако кучетата подгонят друго животно, няма да можеш да ги спреш, номера там е да не допуснеш да гонят, а докато кучовци се обучат със сигурност ще имаш проблемни ситуации).
3. След като знаеш какво искаш, твърдо и последователно налагаш своето. Какво искам да кажа. Например ако започнеш с ходенето на повод без да дърпат. Един вариант: носиш в себе си поощрения (кренвирш или сварено месо). Хубаво е да го оттренирате първо у дома в двора. Там може и без повод. Правите няколко крачки, ако кучовци вървят до теб, награждаваш и ги хвалиш (в началото сигурно ще подскачат да се докопат до вкуснотиите, но трябва да поощряваш само след поведение, което ти целиш). Не бива и да се прекалява с упражнението, не бива и да бъдат обезсърчавани, когато още не са разбрали какво искаш от тях. Поставяш си малки цели. Например, първо да спрат да подскачат за поощренията. После - да вървят няколко крачки редом до теб. После увеличаваш разстоянието, в което вървят кротко до теб и т.н. После поставяш поводи. След това излизате на улицата, даваш поощрения. Когато знаят какво искаш от тях, увеличаваш интервалите, през които им даваш поощрения. Понякога вместо месце само ги хвалиш. Когато видят куче или друг дразнител, привличаш им вниманието с месцето. И т.н.
4. Когато кучовци знаят какво искаш от тях, да не ги "разпускаш" - т.е. има твърди правила, установени от теб, които не се променят - не може да те дърпат, например надушили нещо интересно за тях и ти да ги оставиш да те дърпат до там ...
При всички случаи обаче е необходимо време и постоянство. По-добре всеки ден обучение за кратко, отколкото дълги часове обучение, но през дълги интервали от време. И търпение. Понякога човек се изнервя ...

[LMarinova]

Радвам се , че някой взема отношение и дава съвети. Търпение имам много - кучетата са ми радост и обич, само дето съвсем инстинктивно се отнасям към тях като с деца. И те обичат , де - да ги галя, да ги гушкам, да си играем , но и като децата не се утрепват да слушат . За 6м. , откакто имам Сара, тя страшно много се промени. Държа ги вече по-изкъсо, когато се зададе куче или коте и вече доста често се разминаваме с бурния лай и мятане / но не винаги/. Изчетох някои теми във форума и виждам , че наистина подхождам като пълен лаик, но ми се струва , че всяко животно е различно и би трябвало и подходите да са различни. За моите кучета зная със сигурност какво ги радва - 30-40 мин здраво тичане. Докато тичаме , никого не преследват, не се дърпат да душат , много са концентрирани и много се радват. След това разходката е относително кротка и спокойна. Ако бях 30 г по-млада, сигурно това щеше да е решение, ама на 56 виждам малко зор с тоя подход. А Сара, която е амер. стафордширски териер, е страшно енергична, определям я като концентрирана форма на енергия в кучешка кожа, и ми се струва , че опитите да я карам да ходи спокойно само я уморяват и изнервят. А тези кучета достатъчно са страдали, животът им е доста кратък и искам да им осигуря максимален комфорт - ако може обаче без да ми измъкнат рамото и без да изядем някой дребосък на пътя. Ще пробвам да ги разсейвам с вкусотии при срещи с други кучета, ама то така цялата разходка ще ни е само ядене :).
Благодаря за отговорите и за съветите. Очевидно не е загубена кауза , щом и по-възрастни кучета са се научили.

[wind]

Да, с наградките е досадно, но пък е ефективно. По-нататък няма да има нужда от тях.
Почти всяко куче обича да тича и души. Ако има наоколо място, където да пускаш кучетата да потичат, а след това да се занимавате в спокойно ходене, ще е най-добре.
Аз например за да избегна срещи с хора в гората (имаме късмет да сме на 10 минути от такава), защото сме цяло стадо кучета и за да не ги ограничавам да следват моя ход при разходките, вече излизам само нощем - именно за да им доставя удоволствието да тичат без да ги възспирам с команди.

[LMarinova]

Такава свобода и за мен е мечта, а какво ли пък за кучетата..Но имаме бездомни кучета около нас , организирани в глутници , които са си доста свирепи и не се прибират нощем да спят, та гледам много да внимавам - от една страна бездомните, от друга- дребосъците , дето не са на каишка и се ребчат и джафкат, котките .....разходките са си цяло приключение. Изпитвам такава завист, като гледам как хората си кретат кротко, до тях кучето - и то така. А моите хали нямат насмогване - само се дърпат нанякъде, борят се с всичка сила . В квартала дори се опитаха да ми забранят да минавам покрай някои блокове. Надявам се , че ще се поукротят, но все ми се струва, че това е повече темперамент, отколкото възпитание. Въпреки че виждам и много кротки питбули по улиците, но Сара не е такава, а нейният приятел гледа от нея.

[wind]

Да, има кучета с по-буен темперамент, но могат да се научат да са кротки на повода. Само че според мен тези двамата трябва да се пускат да тичат, иначе разходката на повод няма да им осигури нито достатъчно натоварване физическо, нито емоционално :)
Ако край вас не може да се пускат да тичат, ако имате кола, може поне веднъж седмично да отивате някъде, където няма дразнители, на спокойно място извън населеното място.
Така или иначе за да вървят спокойно на повод, трябва да започнете да ги обучавате. Така ще им осигурявате психическо натоварване.

[starrkopf]

Искам да изясня нещо :
от написаното разбрах,че едното куче е било цял живот ограничавано , другото е живяло на улицата .
А някога не Ви ли е идвало наум първо да оставите кучетата да се успокоят , все пак имате двор и разходките (като кратност да не говорим за продължителност и вид ) в началото няма да им се отрази зле.
Не желая да Ви размахвам пръст , виждам че сте загрижена за кучетата си ,но първо се постарайте да постигнете успех вкъщи – там те прекарват по-голяма част от времето .

Когато имате свободно време отделете го за взаимни игри на двора , нека там се забавляват . Можете да им криете някъде играчки или лакомства за да ги търсят , а това повярвайте това е много по-добре от тичането .

По отношение на другите кучета : можете да ги успокоявате и в двора ,когато покрай оградата мине някое . Застанете между тях ( т.е. между оградата и кучетата ) , така ще им покажете че тези отвън може и само да се наблюдават . После ги награждавайте .

Имам чувството,че кучетата Ви по-скоро желаят да контактуват , отколкото да влизат в единоборство с тези навън . Едното е живяло на верига ,другото ( знаете ли каква история е имало ) сред общество,което не винаги е било добронамерено към него . Тогава какво очаквате ?

Затова (както е написала Wind ) , аз не бих се увличал с мнения за темперамента им , защото за да говорим за него , трябва да имаме представа за опита на дадено куче – дали и колко е активно , какво поведение показва в различни ситуации , е ли уверено в себе си ... иначе написаното се опростява и губи смисъл.

А разхождането на провиснал повод ( но не като гвардеец равнен надясно) ще им покажете едва когато отношенията помежду Ви придобият взаимно доверие и то не на дължина 1 или 1,5 м .... Той трябва да е поне 2,5 м, иначе лишени от възможността да ходят свободни и изследват все едно нищо не правите .

[LMarinova]

Нямам опит с такива кучета, гледала съм само един кокер 17 г и много котки. Когато взех Сара , доста почетох - всички твърдяха, че тая порода не е за всеки, хеле пък за хора без никакъв опит. Но реших, че каквото и да успея да направя за нея , ще е по-добре от това, което има. Тръгнах с разходките не от мерак да ме мъкне след себе си, а защото навсякъде пишеше, че кучето трябва да се социализира - Сара живееше сама на къс синджир, без никой да отива при нея освен да й дадат храна веднъж на няколко дни.
Сега оставям двете кучета да играят из двора около 1,5 - 2 часа на ден. И една разходка навън около 1 час. В началото разходките бяха 2 по един час, но не успявам с времето. Колкото и да играят в двора , навън не са по-спокойни. За агресията към другите кучета / и котки/ - когато Сара беше сама, я държах внимателно и се запознаваше с другите кучета / плахо и с резерви, но си беше успех в повечето случаи/. Но имаше случаи след като помирише кучето , се хвърля върху него с лай и ръмжене. Откакто станаха две, ситуацията излезе от контрол - така се мятат и зъбят , че няма как да ги пусна , за да видя дали само искат да се запознаят, или да смъртафосат другото куче. Но днес пробвах да ги разсейвам и награждавам с кучешки бисквити и наистина беше доста по-спокойно .
Ще ми е по-лесно да се забавляват в двора, но навсякъде пише , че питбула / и производния териер/ трябва да ходи поне 10 км на ден. Не успявам да им осигуря такава дистанция, но все пак полагам усилия. Просто ми се ще да е по-спокойно.

[ShiBumi_GirL]

Ако имате възможност да ги изморявате с колело би било супер.
Моите бягат по 5-10км 3 пъти седмично.Примерно някъде където няма много хора/кучета/коли.
Може да им оставяте бутилка от мин.вода вътре с наградки и пробивам дупки във шишето.30 мин са заети да измислят как да ги извадят.
Отидете на някоя поляна дето е спокойна и с добра видимост ако някой минава и хвърляйте топки с хвъргачка.Летят доста надалеч.Моите за 30 мин и оплезват езиците и после спят като къпани.
Моите отначало също се зъбеха като видят друго куче.
Започнах да ги карам да сядат като държа лакомства в ръка.Поднасям под носа,но не давам.Изисквам концентрация в мен.
Отначало го пробвайте вкъщи като леко увеличавате времето,в което кучето да Ви гледа.Примерно може да използвате командата ''виж'' и щом Ви погледнат награждавате.
После прилагате навън.
Успех

[LMarinova]

Работя още и ми се спи, но това много ме разсмя с шишето. Идеята е супер, но моите съкровища буквално си изядоха къщите, откъртиха челните дъски, изяждат си съдовете за ядене, та на една такава бутилка ще й видят сметката за 3 мин. Изобщо няма да я мислят.
А днес пробвах като им настръхне козината срещу срещнато куче, им показвах бисквитките и те забравяха да лаят. Идея нямам възпитателно ли е, но пък беше мирно и кротко. И това с полянката ми харесва, но около нас са само блокове и висока концентрация от всякакви дразнители. А да ги пусна не смея, защото ако подгонят някого , няма да спрат , колкото и да настоявам. Не зная дали ще успея някога да ги накарам да ме слушат, засега не успявам. Веднъж изтървах едното куче и то едва не докопа едно от котета в двора . И понеже кучета са разкъсвали мое коте пред очите ми, тоя случай ми дойде в повече. А за териера и на мен ми се струва , че има нужда от много движение, но не ми стига времето.
Благодаря на всички за съветите и желанието да помогнат.

[ShiBumi_GirL]

Варианта е да намерите или треньор,който да Ви помогне или ако имате възможност да наемете някой да ги разхожда.Ако се спрете на треньор наблегнете на общо послушание и команди като-не,ред,спри,седни.Но според мен най-важното много изразходване на енергия.
А за шишето заслужава си да опитате поне веднъж.
Ротвайлерите ми също са унищожители и с лекота биха нагризали шишето,но това е един вид мисловна игра.
Гризат го,но по скоро самото куче се опитва да мисли и да разбере какво трябва да направи за да падне наградка.
На нас хората ни се струва логично прегризват го и вадят,но поне при моите не е така.
Купете им въже за дърпане и го закачете на някое дърво в двора или пък дърпайте с тях
Аз си направих в двора еднометров прескок и А-образно препятствие,както и обръч и слалом от неколко тръби(като аджилити) Това също им доставя удоволствие и ги изморява.Редувайте подредбата на препятствията.

[starrkopf]

ShiBumi_GirL, в 12 February 2014 - 11:37 AM, написа:

Варианта е да намерите или треньор,който да Ви помогне или ако имате възможност да наемете някой да ги разхожда.Ако се спрете на треньор наблегнете на общо послушание и команди като-не,ред,спри,седни.Но според мен най-важното много изразходване на енергия.
А за шишето заслужава си да опитате поне веднъж.
Ротвайлерите ми също са унищожители и с лекота биха нагризали шишето,но това е един вид мисловна игра.
Гризат го,но по скоро самото куче се опитва да мисли и да разбере какво трябва да направи за да падне наградка.
На нас хората ни се струва логично прегризват го и вадят,но поне при моите не е така.
Купете им въже за дърпане и го закачете на някое дърво в двора или пък дърпайте с тях
Аз си направих в двора еднометров прескок и А-образно препятствие,както и обръч и слалом от неколко тръби(като аджилити) Това също им доставя удоволствие и ги изморява.Редувайте подредбата на препятствията.

При цялото ми уважение ( следното не е отправено директно към Вас ) ако се наеме треньор ,той трябва да е запознат с ресоциализацията на такива кучета ...,което веднага го препраща към новият поглед в общуването и обучението .
Що се отнася до т.нар. кучешки помощници ( гледачи ) , то те трябва да имат същите знания .
Целта е кучетата да се наблюдават в конкретни ситуации ( както писах по-горе ) и чак тогава да се правят изводи според поведението им.
За игрите развиващи менталните способности Ви поздравявам . Има много от тях и госпожата стига да прояви желание ,може да научи повече.

PS. Изразходването на енергия въобще не е изход . Правилното решение е кучетата да се поставят постепенно в различни ситуации ,да се анализира поведението им и чак тогава да се предприемат точните действия от стопанката .

[Apso]

LMarinova, в 03 February 2014 - 01:46 PM, написа:

Не зная от къде да започна - та затова от въпрос във форум
От 6 м. имам АСТАФ Сара - куче, което живя при съседите 4 години, вързано на 1 м верига, почти винаги без храна и вода, отвързваха го от веригата 4-5 пъти годишно. Накрая им го прибрах - слава богу, не възразиха. Гледам я на двора. За да не е сама, прибрах едно улично куче, с което много се харесаха при разходките. Проблемът ми е, че разходките станаха много сложно занимание - лаят по всичко , дето се движи и се борят да го изядат. Като не успеят /водя ги само на каишка/ , започват да се зъбят едно на друго и да се опитват да се ухапят. И се дърпат като за последно. Хиляди пъти съм казала строго , спирам ги , /не ги бия, защото ми се струва гадно/, сигурна съм , че разбират какво искам, но в момента, в който отпусна каишките, едва успявам аз да се задържа права. И двете кучета са възрастни - уличното е поне на 4-5 год, Сара е на 5 г.
Има ли някой мнение - при такъв живот до тоя момент,на такава възраст, дали изобщо е възможно да ги науча да ходят спокойно и да не побесняват от мерак да изядат всяко срещнато куче и коте? Преди да взема новото куче, Сара само се дърпаше неистово, но не беше така агресивна към животните на улицата. А Мечо беше едно истинско благо слънце, преди да стане домашен . В двора се забавляват и си играят без проблем.

Здравей, може да седнем на едно кафе и да поговориме. 0888489639
Www.kucheto.ucoz.ru