Вход
Регистрация
Помощ
Направихме отново четворния тест на Шушко.Момчето има Дирофилария съсигурност 1 фаза ;( Лечението ще започне другата седмица и сумата е около 400 лв.
Моля ви помагайте!!Без вашата помощ няма как да се справим.
Милото ни момче има шанс да се излекува.Толкова време се грижа за него,не мога да позволя да умре точно сега.Той е млад,има още много да живее,да разознава живота,да играе и да изживее щастливо годините си сгушен в хора които ще му дават цялата любов на света,а мен да ме запомни с това,че бях неговия ангел,който спаси живота му няколко пъти...
МОЛЯ ВИ ШУШКО ИМА ОГРОМНА НУЖДА ОТ ВАШАТА ПОМОЩ ЗА ДА ОЦЕЛЕЕ!!!
PayPal: elka_borovanska@abv.bg
Банкова сметка: Централна кооперативна банка
IBAN: BG08CECB97901428423300
BIC: CECBBGSF
Елка Ангелова Борованска
--------------------------------------------------------------
ИСТОРИЯТА НА ШУШКО
Това е Шушко.Мъжко кастрирано куче.Ваксиниран,с европейски паспорт и чип.Тежи около 20 кг.Висок 48 см.Разбира се с женски кучета.Не обича мъжките кучета,котки и мотори.Страх го е от пиратки и гръмотевици.Любопитен е към непознати хора,бързо се привързва.Игрив е с дечица много предан приятел със собственика.Пази си територията като всяко куче и не допуска чужд човек освен стопанина.Сега ще разкажа неговата история.
Един ден се разхождах с 2 бездомни кучета.Тогава за първи път видях Шушко.Беше на едни полянки.Тогава се страхуваше от мен и не ми позволяваше да го погаля.Аз им бях водача.Тръна с нас,а не ме познаваше изобщо.Разхождахме се 1 час по улицата.Носех си кучешка храна и ги нахраних.Довери ми се и започна много забавно да ми се радва,лягаше на земята пред краката ми и се въргаляше.Стигна до блока ми и си тръгна с другите кучета.Не го бях виждала 3 седмици.Накрая отидох в Младост 2 и както си се разхождах го видях,мръсен,уплашен и кастриран от Кастрационния център.Примамвах го да дойде при мен,но много го беше страх.Не се предадох и пак го примамвах.Накрая се сети коя съм и започна радостта му.Тогава така се радваше,че дърпаше панталоните ми от радост.От кастрацията му имаше кръв,а ухото му се беше възпалило,заради марката и му липсваше единия долен зъб.Тръгна с мен на разходчица,изпрати ме до блока и си отиде пак в Младост 2,където хора се грижат за него.Беше ми много щастливо с него и всеки ден ходех в Младост,за да го посещавам.Започна да седи по няколко часа пред блока ми,после за 3 дни си ходеше в Младост,на другите дни пак идваше сам долу зад блока ми и така.Започнах да го храня,да му давам храна и купите седяха пред блока.Започнах да промивам ухото му с Риванол и му мина.Беше много зле това ухо.Сресвах му козината зад блока,защото си я сменяше и направо беше къдрав.Бях му сложила нашийник,за да знаят,че някой се грижи за него,но хората от Младост са го свалили.Започна да спи зад блока в едни храсти на магазин за тапети.Хората от магазина не му се сърдеха и дори му се радваха и хранеха.Започна да ходи с мен на всякъде,до училище,до магазини и все ме чакаше.В Младост 2 той спеше в големи треви и един ден си идва в Плиските при мен и като видях в ухото му колко много кърлежи има си помислих,че няма да оцелее.Нямах пари да му купя от скъпите препарати за кърлежи и за това го намазах с олио.На другия ден всичко беше изпопадало,имаше 4-5 кърлежа,които ги извадих с клещи.Много се зарадвах,че съм го спасила.От този ден натам всеки ден седеше зад блока и повече никога не отиде в Младост 2.Когато надникна през прозореца той все гледаше сладко нагоре и лаеше,защото ме поздравяваше.Той много обича Мъни,винаги си играят и никога не я е нападал.Когато затварях входната врата на блока,той слагаше лапи напред и глава на земята с много жален поглед,не искаше да си тръгвам.През нощта винаги спеше пред блока под една пейка и ни чакаше-мен и майка ми,а през деня спеше в храстите.Видях,че много се страхува от пиратки и само като чуе гърмеж бяга да се скрие някъде.От вода също се страхуваше,но Мъни го научи да не се страхува,дори започна да си топи лапите в Монтето през лятото.Тогава всеки ден ходехме с него на центъра да си играе с Мъни и беше много забавно.Има едно отче от блока,който го харесва и го хранеше.Шушко много мрази цигани,каруци,коли,колелета,мотори и котки.Един ден подслушвах,че един съсед се кара с отчето,че го храни,че влиза в блока,че пренася бълхи и ще трябва да пръска по етажите.А аз си го обезпаразитявах редовно вътрешно и външно.Но Шушко когато се уплаши от нещо влизаше в блока и в мазето,дори се беше научил да спи на първия етаж и само като го видеха започваха да го ритат.Аз се опитвах да го науча да не влиза,но не успявах,а вратата все си я отваряха.Той много ме обича и един път ходи с мен до магазина в най-големия дъжд,а той много мрази да го мокри.Стана много известен в нашия квартал,деца идваха да си играят с него,много хора го хранеха с вкусотий.Започнах да го уча да ходи на повод.Много го беше страх,но с времето свикна и така си го разхождах.Беше ми тъпо като гледах как го гонят и ритат,и направих албум в фейсбук,че търси дом.Добри хора предложиха помощ,средства за ваксини,европейски паспорт и търсене на дом в Германия.Много месеци се минаха от това търсене на дом,но никой не го пожела,дори в Германия.Направих му къщичка от кашон и найлон,за да се отучи да не ходи в блока,но баш не стана плана ми.Сложих му отново нашийник така че да не може да го откраднат.Един ден си е играл с Мъни в стъкла и на другия ден имаше следи от кръв във входа и отвън.Много изтръпнах тогава,помислих си,че са го застреляли,но като се появи видях,че си е порязал крачето.Промих го с Йод и след 3 дни му мина.Отново го спасих.Къщичката му се разтопи от дъжда и му направих пак същата.Тази също се разтопи и една съседка ми предложи да му направя колиба от дъски.Аз нямах дървени палети и за това колкото и да ме беше срам ходех през нощта с Шушко да крада палети до един блок.Лека по лека ги събрах и я построих зад блока при магазина.Той много се зарадва и спеше с радост вътре. Един ден съсед ни звъни на вратата и пищеше като ненормален на майка ми,дали Шушко е нашо куче,да го махнеме,защото ще го отрови и това само защото е влязал в мазата и детето му се е изплашило..На другия ден друга съседка вика,,ох елке децата ги е страх от него,не искаме да съжиталстваме с куче,,.Аз много се ядосах,не издържах и започнах да викам и аз,та се изпокарахме с всички.Беше ме страх,че наистина ще му сторят нещо и тръгнах да го водя на Вилата,която е извън града,на много далече и опасен път с тирове.Децата се сбогуваха и плакаха.Там седеше вързан,защото имаше дупки от които може да излезе и да го сгазят.Не се бях сещала,че няма да има с какво да го храня,минаха се 3 дни,той гладуваше и какво да направя пак го пуснах в града.Най-накрая се научи да не ходи в блока,но се появи друг проблем.Това стана негова територия и започна да пази.Един човек от блока си държеше инвалидната количка отзад и когато идваше да си я вземе Шушко го лаеше.Той ми предложи да го вържа,но аз отказах и измислих да преместя колибата на друго място.Там пък стана още по зле.Една сутрин отидох и колибата беше разрушена,аз я сглобих отново.Дойде някакъв мъж и ни пищеше,че лаел по великите цигани,някой ден ще ги захапе,че той е разглобил къщичката му и пак ще я разруши,да го вържеме и че ще даде жалба за да ни глобят.Майка ми откачи и ме накара да го махна.Аз какво да правя,не може да се боря с толкова много хора.Имах познати хора,които ми предложиха да го заведа в тяхната вила която е в града.Направих го,пак беше вързан.Пътят беше много гаден,трябваше да се катеря все едно на скали,после ми казаха,че зимата не чистят пътя там и не може да се ходи.Отново го пуснах,но той не искаше да седи вече пред блока и се връщаше на Вилата сам.Трябваше да го науча да седи при блока,защото като паднеше сняг няма кой да го храни,а в Плиските всеки го хранеше и защото пътят за тази Вила беше опасен,всеки ден имаше по едно сгазено животно.Един ден се сетих да оставя дървената палета,за да си мисли,че е колиба и да остане.Планът стана!Надничам през прозореца и го виждам как върти опашка.После му построих Колиба с подпрени дъски,която не се кове.Пак започна да лае по циганите.Една вечер беше влязъл в Аптеката под парното да се топли и един старец от блока го гонеше,изгони го,но Шушко искаше да влезе в блока и той го срита в муцуната,а Шушко изскимтя.През нощта нещо му ставаше и влизаше в мазето без да знам.Някой затваряше вратата и стоеше цяла нощ там.Един ден подслушвах на вратата,че съседи се карат и викат,,……в мазето,кажи им,я съм им казал,,Не ми пукаше какво мислят съседите,но знаех,че ако пак кажат нещо на майка ми ще откачи и ще махне Шушко на някъде.И за това взех един пирон и синджир,заковах го за колибата и вързах Шушко.Това беше за негово добро.Разхождах си го всеки ден по 3 пъти,започнах аз да гладувам,за да ми остават пари за него.Но един ден циганин е минавал по пътя и Шушко счупил пирона и тръгнал да го гони..Майка ми видяла,ядоса се и се обади на баща ми за да го закарат и изхвърлят някъде извън града.Сърцето ми спря.Изобщо не знаех къде са го закарали.Срещнах долу пред блока дете и ми каза,че са й казали,че са го изхвърлили по пътя на село Мала Кутловица.Не знаех къде се намира,но веднага тръгнах да го търся.Първо тръгнах пътя за Вършец,но се спирах по спирките и гледах по картата,къде се намира.Запечатвах си улиците в мозъка и тръгнах.Стъмни се и нищо не виждах.Стигнах на много далеч и вече започнах да забравям пътят до Монтана.Тъкмо да се откажа и хоп виждам Шушко как ходи на пътя и се плаши от всичко.Видя ме,скача ми,аз се разплаках.Ако не го бях намерила не знам как щях да живея без да знам дали е добре.Тръгнахме и след 2 часа стигнахме.Видях,че има някаква циментирана тръба и го вързах там.Забравих да кажа,че сме го ваксинирали и изобщо не усети иглата.Водех го на ветеринар,за да видя дали има чип и му откри.Всичко си има за заминаване в Чужбина,само остава някой да го хареса.Той много е свикнал с мен,дори един път майка ми го държа на повод,а той от дърпане скъса нашийника,за да ме настигне хаха.Един ден го заведох в Младост 2 за да си спомни старото място и старите приятелчета.Запознах се със старите му улични стопани и ми разказаха,че са го къпали в някакъв гараж и че са се грижели няколко месеца.Шушко се зарадва да ги види.Построих му нова Колиба за зимата и за сега нямаме проблеми със съседите,като е вързан.
Горе
Цитиране +