[Мидрол]

Хайде и аз да се изкажа.
Не виждам причини първото куче да не е хъски. Всяка порода си е с особеностите си, може да са различни, но са еднакво трудни за овладяване. Едни кучета лаят по цял ден или цяла нощ, други копаят дупки в стените, трети навън се нахвърлят с бесен лай върху всяко друго куче. Хъскито не лае, като излезе от пубертета е едно много добре държащо се в апартамент куче, а навън на разходка се държи с изключително достоинство. Всеки път се радвам, когато минаваме край лаещи кучета. Моите ги подминават с такова гордо мълчание, че чак да ми завидиш. Някой беше писал по-горе, че каракачанката била по-добра за апартамент от хъскито. Това е казано от човек, който не познава хъскитата. Напотив, хъскито е много подходящо за апартамент, то е изключително социално куче и много обича да е близо до стопаните си.
Второ. 15-годишна девойка е човек голям, разумен и отговорен. Пет годишно дете можеш да го прелъжеш с морско свинче, но за такова голямо момиче по-добре нищо да не му подариш, отколкото да оскърбяваш по този начин.
Трето. Разбира се, че няма да може да се разчита тя да поеме изцяло разходките му. Даже и при най-добро желание от нейна страна ще изникват неотложни „дела“ вечерно време, ще има сутрини, в които тя просто няма да може да се отлепи от кревата, ще има вечери пред важно контролно или изпит. Така че предварително трябва да се разберете вкъщи кой колко и при какви обстоятелства би поел за отглеждането на кучето.
Четвърто. Щом ще е нейно куче, вземете женско. Женските също дърпат, но пораснало мъжко хъски тя просто няма да е в състояние да удържи, ако то скочи към някоя котка, например. А то ще скача. По котки, по гълъби, по катерици.
Пето. Хъскито има едно голямо неудобство. Сменя козина. Тогава апартаментът за месец поне се изпълва с кучешки косми. Ходиш по косми, спиш в косми, устата и носът ти са пълни с косми... Но пък нали си е вълк, нравът си му остава същият: весел, дружелюбен и любознателен.
Шесто. Човек, който един път си е взел хъски, от тук нататък няма и да си помисли за друга порода.

[lingo diesel]

Това е казано от човек, който не познава хъскитата- Това е казано от човек, който не познава Каракачаните


Човек, който един път си е взел хъски, от тук нататък няма и да си помисли за друга порода.

Като изключиме още няколко породи в моя случай , за тва съм съгласен

[marin4eto]

Аз също съм на мнение, че родителите не трябва да се водят от моментното огромно желание на детето за кученце. Колкото бързо идва толкова бързо и отминава. Има обаче и случаи, в които решението за кученце е напълно обмислено и сигурно. Аз например от 7-годишна исках кученце за домашен любимец. С годините започнах да чета все повече, бях наясно с отговорностите и нямаше нещо, което да желая по-силно. Родителите ми обаче категорично отказваха. Майка ми опита да разреши проблема като носеше от време на време по някоя котка вкъщи...и след като почваше с белите, я махаше без дори да ми каже....Изключително грешно смятам аз... Когато станах на 17-18 сама започнах да проучвам, за породата нямах никакви съмнения, но се информирах откъде е най-добре да се вземе, с какво трябва да се храни, колко дълги да са разходките и тн. Водех си дневник, бях проучила предварително в коя клиника ще я водя, с какво ще я храня и започнах да събирам пари. До последно майка ми не беше съгласна, но все пак аз купувах кучето, баща ми ме подкрепяше, а и аз щях да го отглеждам. Всички близки и съседи обясняваха как ще ми омръзне бързо, ще спра да я разхождам и да се занимавам....да ама не. Аз бях убедена в решението си и в себе си. Имах търпението да изчакам за кученце от развъдник. За четирите години откакто я имам, се е случвало за максимум 2 седмици родителите ми да се грижат за кучето когато бях на лекции в друг град... Изцяло аз съм поела грижите, само аз я разхождам, възпитавам, храня, водя на ветеринар... И изобщо не ми тежи, а напротив-приятно ми е. Естествено понякога ми се иска да си поспя до късно, но си имам отговорност и ставам. Така че поговорете с дъщеря се, уверете се, че е наясно с всички грижи около кученцето и че наистина го иска, а не е нещо преходно. Посъветвали са ви и да пробвате временно като приемни стопани на някое хъски, което си търси дом. Това наистина би било много полезно и ще ви помогне с решението. Успех!

[Мидрол]

lingo diesel, в 29 March 2014 - 09:29 AM, написа:

Това е казано от човек, който не познава хъскитата- Това е казано от човек, който не познава Каракачаните

Вярно, че не познавам каракачанките, но не се и изказвам за тях. А хъскито е просто чудесно за в апартамент. А пък повече от едно хъски в един апартамент - още по-добре. Ние например сме с три хъскита. Изобщо, много хора, които първо имат едно хъски, след време се сдобиват с поне още едно
Като ей този човек, например:

[lingo diesel]

Е тва си е впряг

Все пак от своя опит мисля че хъскито си се чуства най-добре на двор ,имал съм маламут сега имам хъски и при двамата има осезаема разлика когато са на двор,не говориме вързани за някое дърво нали, сегашния ми бандид въпреки че е на 6 и е по голям от 2 от другите ми кучета [2 каракачанки и алабай] не спира да търчи по цял ден из двора и младоците му дишат праха

[Петя Кръстева]

Мидрол, в 29 March 2014 - 08:54 AM, написа:

lingo diesel, в 29 March 2014 - 09:29 AM, написа:

Това е казано от човек, който не познава хъскитата- Това е казано от човек, който не познава Каракачаните

Вярно, че не познавам каракачанките, но не се и изказвам за тях. А хъскито е просто чудесно за в апартамент. А пък повече от едно хъски в един апартамент - още по-добре. Ние например сме с три хъскита. Изобщо, много хора, които първо имат едно хъски, след време се сдобиват с поне още едно
Като ей този човек, например:

хъскита.jpeg

Сибирското хъски е любов и страст за цял живот, но това не важи за всички хора Особено за чистофайници и снобари....За това ще ви разкажа историята на един съсед...
Заможно семейство с две деца, едното на 12 год., другото на 3-4 години. За малкото ползват услугите на детегледачка с която парадират. Парадират и със скъпите си автомобили, дрехи и какво ли още не....Гледат ме обаче с моите кучета - днес с едно красиво куче, утре с друго красиво куче...детето писнало, че иска и то куче. Засичайки ме пред вхада разговаряхме на дълго за породите сибирско хъски и акита ину. За акита толкова пари за куче не би дал, но за хъски да....След време ги гледам вече с куче /сибирско хъски/ много красиво тип като Иста - децата щастливи, щастливи....Да, ама нали се сещате какво става с нов апартамент и бебе хъски - прегризани кабели, издълбани стени и дивани, изядени крака на маси....Говорихме си да спазват график на извежданията за да привикне кучета - да, ама за графиците се изисква освен време и себеотдаване.....Такива хора не се свикнали личното си свободно време да го отдават на кучета - кучетата са само красив аксесор, допълнение към колите и детегледачката....Усмивките на децата след време ги нямаше вече на лицата им при извеждането на кучето. Кучето стана голяма тежест за всички и това им личеше...Даже започнаха да ме гледат лошо, защото донякъде аз ги провокирах да си купят куче....Продължението на разказа ми е очаквано за всички - кучето, красивото хъски изчезна...На въпроса ми къде е ми отговориха, че са го подарили, защото било много "глупаво" Това е гадната история, в която донякъде и аз съм замесена...
Затова драги ми бъдещи собственици на кучета от различните породи - внимавайте преди да решите да имате куче!!! Задайте си първо въпроса - имате ли "задник", имате ли сърце и готови ли сте да се отдадете на това същество, което купувате цялата си любов, готови ли сте да преимете още един член на вашето семейство за цял живот! Може ли да носите отговорност за действията си и постъпките си? Уважавате ли породите и труда на тези които са ги селектирали? Обичате ли предизвикателствата - обаче онези предизвикателства, с които се справяте....

[Мидрол]

Реплика към поста на Петя



Но пък за всеобщо успокоение има и по-големи разбойници:

[xael]

Хора, много ги "нахранихте" гОрките тийнове. Като взех Джек, аз също си бях баш тийнейджър и то в най-натоварената възраст - 11 и 12 клас. Не само че си го отгледах сама, ами и до скоро пътите, в които майка ми го е разхождала се брояха на пръстите на едната й ръка. Изпити, матури, уроци, училище, "неотложните" дела, после университет, практики, почасови работи - винаги намирах време за кучето.
Въпрос на постоянство и изграждане на режим. Нищо повече. Ако детето е възпитано да си преценява добре времето и да създаде режим на себе и на кучето, не мисля че каквото и да било куче би му попречило. Но разбира се, като се взима куче, всички членове на семейството трябва да са съгласни и да са подготвени за това, което следва.

[Петя Кръстева]

Мидрол, в 29 March 2014 - 10:54 AM, написа:

Реплика към поста на Петя

566281.jpg

Но пък за всеобщо успокоение има и по-големи разбойници:

0017956_n.jpg

Ооооо.....не ме изненадваш и аз в къщи имам диван реликва След 2 пъти претапицирвания се превърна в реликва (Старинна вещ, която е скъп спомен, свързан с традицията)
Рискове на професията Да са ми живи и здрави всички кучовци - нови дивани се купуват.
И само да вметна, че кучешките ми истории започнаха след като си купих жилище ново строителство Ама въобще не ми пука

[Furia_S]

xael
Да, но такива тинейджери са твърде, ама твърде малко. Когато ги срещам винаги се радвам, точно защото са повече изключение от правило, инак 99% дори възрастни като се наиграят и бам на село на верига или преподаряват. Или им бягат кучета, за това в Богров не са малко синеочковци хъскиподобия и техни мелези. Преди години и аз съм възхваляла любимата ми порода, ама след време като видях какво правят хората с кучета съвестта не ми позволява да превъзнасям породата, която обичам... Адски съм резервирана към цялата ситуация. Ако майката иска хъски за себе си и е готова да се грижи за него - добре, да бъде готова че кучето ще е нейно най-вече. Инак само защото 15-годишно момиче се захласва по хъскита заради филма "8-те героя", то това не е повод да се взима куче. Всички знаем какъв бум на колита имаше след филма Ласи, какъв бум на далматини след 101 далматинци, и колко много се харесват хъскита заради сините им очи.
Много добре да обмисли цялото семейство заедно с бащата ще ли да го има...няма ли?))))) Кучето най-често в такива ситуации е най-вече на родителите в повечето случаи, това е факт, уви. Другото е изключение.

[Петя Кръстева]

Furia_S, в 29 March 2014 - 07:08 PM, написа:

xael
... Адски съм резервирана към цялата ситуация. Ако майката иска хъски за себе си и е готова да се грижи за него - добре, да бъде готова че кучето ще е нейно най-вече. Инак само защото 15-годишно момиче се захласва по хъскита заради филма "8-те героя", то това не е повод да се взима куче. Всички знаем какъв бум на колита имаше след филма Ласи, какъв бум на далматини след 101 далматинци, и колко много се харесват хъскита заради сините им очи.
Много добре да обмисли цялото семейство заедно с бащата ще ли да го има...няма ли?))))) Кучето най-често в такива ситуации е най-вече на родителите в повечето случаи, това е факт, уви. Другото е изключение.

То и всички ние сме резервирани, но има ли търсене на определена порода ще намерят начин да си купят такова куче - дали от Словакия, дали от Сърбия или от Нети догс...По-добре да се закупи от нас като самият селекционер да има трудната задача да информира и образова, защото българина е необразован! На ден получавам по няколко писма с най-различни въпроси - като този : " За какво ми е родословие аз го искам за домашен любимец". Като,че ли родословието е необходимо само за изложби...
Но да не се отклоняваме от темата....Хубаво е, че хората питат и създават теми преди да предприемат каквото и да е било. Създателя на темата ми беше писала на служебната поща за предстоящи кучила. След това ми върна отговор, че се отказва защото в dog.bg и написали, че куче от породата сибирско хъски не се препоръчва за първо куче. Чак тогава и написах, че аз съм Петя Кръстева Важното е, че тя се вслуша в нашите съвети и информацията стигна до нея.....
Иначе има не малко отговорни млади хора. Ето едно момче, което е собственик на мое куче : Мишо и Атила Атила го избраха родителите му още когато не беше прогледнал. Нямате си представа какво е това куче в семейството.....Да сте живи и здрави всички - дори и да нямам свободно време да се виждаме често много ви обичам



Имах и едни друг случай : Вие може ли да се представите майка на три деца да е безотговорна? Логично е да си помислите - след като е родила и отглежда 3 деца е жена, която носи своята отговорност...."Дааа.....ама не..." И това ми се случи.....и аз се лъжа понякога.

[nushcho]

От личен опит ще говоря. Моето хъски което взех преди почти 5 г. До ден днешен не може да спре да пишка в клетката (която слава богу е на вън) въпреки че се разхожда по 2 пъти минимум на ден. До ден днешен се дърпа на повод, както и не мога да я пусна на разходка защото след това няма да си я намеря. До такава степен е желанието и за приключения и разходки, че когато излезе от двора не се прибира докато не огладнее. Изобщо ама изобщо не се притеснява ако ме изгуби от поглед и че остава сама на непознато място. Като малка гризезше всичко каквото намери ( от стъклени сервизи до новата си дървена къщичка). Изключително умно и хитро животно, предвижда всеки мой ход. Запомня бързо и не забравя. Има желание да убие всяка непозната котка, както и всяко пернато и изобщо движещо се същество (ловен изнстинкт). Така това беше хъскито. От 6 месеца има голдън ретръвър - на 3 месец вече имаше хигиенни навици и ни съобщаваше с лай и стоене до вратата че иска да ходи по нужда. Не е изяла нито един кабел, въпреки че е бебе и иска да гризе. Гризе си само играчните и каквото намери по земята (чехли, битилки, пръчки). Слуша изключително много. Не се отдалечава при разходка..... Доста по спокойно и не хипер активно куче е в сравнение с хъскито. Вие си направете изводите

[Петя Кръстева]

Ние описахме сибирското хъски така, че много хора биха се изплашили
Да, има и хипер-активни кучета от породата като моята Норта например, но има и кучета с много хубав характер като другите ми две момичета, които са взели спокойния характер на баща си. Те са дивачки живеещи в двор и спящи в дървени къщички. Въпреки това в градска среда се адаптират така все едно цял живот са живяли по този начин. Имат хигиенни навици без да са учени на това. Направо ме изумиха.....ангели
Баща им Еко е такъв - ходи без повод независимо дали му е позната обстановката или не. В града е градско момче, в планината е впрегатен. Хъски мечта Радвам се, че приличат на него.

[xael]

[owl]

Ахахаха, мисля, че успешно отказахте всичко живо не само от хъскита, ами и от всякакви кучета с пускане на тежката артилерия

[Furia_S]

owl, в 31 March 2014 - 07:26 AM, написа:

Ахахаха, мисля, че успешно отказахте всичко живо не само от хъскита, ами и от всякакви кучета с пускане на тежката артилерия

Ако е така - понякога е по-добре, сериозна съм като никога. За да не се откланявам от темата - разказвам реални случаи с хъскита. Дама с хъски пуска женската си "да роди веднъж за здраве", раждат се малките, идва една приятна млада двойка, мъж и жена, видимо са заможни, искат хъски, взимат едно бебе на два месеца - връщат го след седмица: пикало било, акало било, изяло им нов кожен диван, а те много държат на чистота и работят и двамата. Поне го върнаха веднага...
Случка втора: детенце иска хъски, купуват му го, кучето пораства, започва да налита на бой на други мъжки, бяга, не слуша - бам на село, ама то бяга от двора, и накрая го вързаха на верига и не го пуснаха повече от там. Хъски на верига... Нали се сещате...
Случка трета: до нас има една сграда, преди да направят офиси в нея беше нещо като общежитие. Като минавах по задната уличка с кучета покрай тази сграда в заградено място с мизерна харлупа виждах бяло хъски. Обикновено стоеше в харлупата метър на два, но понякога - ама много рядко - го пускаха в заградено място до харлупата което беше 5 метра на 3. Когато минавах от там с кучета хъскито виеше. Нали знаете как умеят да пеят те, все едно говорят, та и това така жално виеше, че моите кучета се спираха озадачени от този вой. Хъскито бе взето за две дечица - двама братя, родителите са на работа, едното дете на градина, другото в начално училище и така животното благополучно бе прехвърлено на баба, живееща във въпросното общежитие.После то изчезна някъде, може да са го дали другаде, може да са го пуснали с надеждата че някой ще го пребере.

За да съм съвсем честна, мога да кажа че ако виждам че хората не са наясно каква отговорност е взимане на кучето, старая се да ги разубеждавам изобщо да вземат куче, или поне да посетят няколко изложби, да поговорят с развъдчици и други стопани, или да отидат до приют да видят дали не могат да станат за проба приемен временен дом на възрастно НЕпроблемно куче от дребна порода, което могат да го върнат или да го прехвърлят на друг приемен дом, ако установят за себе си че не се справят с куче като цяло. така ще е най-добре за всички, мисля аз - и за хората, а и най-вече и за евентуално бебе-куче...

[channing]

Всеки, които иска да има куче трябва да е наясно със положителните и отрицателните страни.Освен, че то ти дава много любов и внимание, също така цапа,има разходи и т.н. Интересното при мен е, че ако бях на хората, от които взех моето хъски нямаше да я дам. Моя приятелка беше решила да си взима хъски от обява в интернет и отидохме на въпросното място (аз само като придружител)... обаче като видях кучетата нещо ми трепна и си казах, че без куче не тръгвам.Страшно импулсивно.Кучето ми го дадоха без никакъв проблем, веднага щом извадих парите.Мисълта ми е такава, че както го харесах за секунди, така може и да ми омръзне.Разбира се това го давам само като пример. Доста безотговорно да дадеш на някой куче, само защото е казал, че го иска.Дори едно куче да се задържи при стопаните си, няма гаранция дали то ще се гледа както трябва. Пример за лошо гледано хъски веднага мога да ви дам.Родители угаждат на децата си, купуват хъски. Ахо, иху точно 2 седмици и след това то си остава на двора вързано.Грижите, които получава се свеждат до това да е нахранено и да му се изчисти.Моят съвет е всеки, които реши да си взима куче да прецени дали има желание и възможност да му осигури пълноценен живот.

[Петя Кръстева]

channing, в 31 March 2014 - 08:56 AM, написа:

Всеки, които иска да има куче трябва да е наясно със положителните и отрицателните страни.Освен, че то ти дава много любов и внимание, също така цапа,има разходи и т.н. Интересното при мен е, че ако бях на хората, от които взех моето хъски нямаше да я дам. Моя приятелка беше решила да си взима хъски от обява в интернет и отидохме на въпросното място (аз само като придружител)... обаче като видях кучетата нещо ми трепна и си казах, че без куче не тръгвам.Страшно импулсивно.Кучето ми го дадоха без никакъв проблем, веднага щом извадих парите.Мисълта ми е такава, че както го харесах за секунди, така може и да ми омръзне.Разбира се това го давам само като пример. Доста безотговорно да дадеш на някой куче, само защото е казал, че го иска.Дори едно куче да се задържи при стопаните си, няма гаранция дали то ще се гледа както трябва. Пример за лошо гледано хъски веднага мога да ви дам.Родители угаждат на децата си, купуват хъски. Ахо, иху точно 2 седмици и след това то си остава на двора вързано.Грижите, които получава се свеждат до това да е нахранено и да му се изчисти.Моят съвет е всеки, които реши да си взима куче да прецени дали има желание и възможност да му осигури пълноценен живот.

Ооооо...не си единственият, който реагира така Аз съм същата...Даже съм забелязала, че когато взема такива бързи и импулсивни решения никога не бъркам в избора си Започна ли да мисля, да се колебая....зарежи но разбира се никога не бягам от отговорност. Нося си избора цял живот! Не обичам да се разделям с нещо, което част от мен самата...Лошият избор на куче /в моята ситуация като селекционер/ е част от пътя, който трябва да извървя, част от развитието ми но тава не значи, че ще се разделя с тях...
Но да не се отклоняваме от темата.....иначе има какво да кажа

[monata]

Чета ви, но досега нямаше какво да добавя :) Определено се отказах от всякакво куче, защото познавам дъщеря си, а и както казах, татко е доста против. Понеже знам, че и тя чете тук, съм изцяло честна, макар че колебанията ми не бяха много полезни за ситуацията. Както и да е... Сигурна съм, че тя би се грижила изцяло и всеотдайно за палето, но няма как да пренебрегна малкото жилище, котака и липсата на опит при възпитание на куче. С котките е съвсем друго, както предполагам и с някои други породи кучета (някой беше споменал голден или лабрадор). Знам, че е така, но тя не иска друго куче. Впоследствие се разрових за всички породи и в крайна сметка мисля, че ще е голямо изпитание. Така че всичко отпада, поне докато работя (дори и вкъщи). Наясно съм, че ангажиментът е като за малко дете, но дори за мен звучи по-сложно, защото детето е човек и аз като човек мога да разбера някои неща, без да ги казва - пък и доста книжки има по въпроса. Докато кученце ми е напълно непонятна история. Както каза някой някъде - за мен върхът на възпитанието на куче се изразява в това при беля да му натъркам нослето в изходеното и 3 пъти на ден разходки. Всичко друго ми е туин пийкс.
Много ми е приятно да чета вашите мнения, но ако модераторите сметнат, може да оформят темата като приключена, за да не задръствам пространството с ненужни разговори. Макар че ще е полезна за всеки, който се колебае и търси съвет за първо куче.
Още веднъж благодаря - всички бяхте много мили и полезни

[owl]

Ако желанието на дъщеря ви не е било само прищявка, то то ще остане и след време, когато е самостоятелна или пък вие сигурни, че ще е отговорна, пак ще потърсите :))

Малкото жилище нека не ви притеснява, ние също не сме в голямо, но нашето 35 килограмово куче не се оплаква от теснотия, ние също :))