[monata]

Здравейте. Първият ми пост, разбираемо, ще е малко по-дълъг и се надявам да ме извините. Дъщерята откачи от известно време, че мечтата на живота й е хъски. Отначало не го взех на сериозно, но след едноседмично подлагане на буйни тийнейджърски хормоналнообременени изблици, почнах да приемам лека-полека идеята. (Таткото още не знае и не иска да знае :)))
Но имаме няколко въпроса/проблема, въпреки че от 3 дни непрекъснато изчитам този форум.
1. Вкъщи (малък апартамент) имаме 7-годишен котак, доста големичък, кастриран, но с достойнство. Тоест проблем с териториалните претенции. 2. Също съм объркана при избора откъде да си го купим. Не държа на родословие, макар че тук пишете, че дори и без изложби е доста важно. Разбирате, че проблемът ми е финансов. Моля ви, препоръчайте ми човек или развъдник, близо до София или до 150 км.
Лошото е, че и дума не може да става да промени породата. Държи да е хъски, по възможност бяло-сиво, мъжко, синеоко.
Подготвена съм психически за евентуалните трудности, но дали изобщо ще се справим?
Благодаря ви предварително :)))
П.П. Всякакви съвети са ми добре дошли.

[monata]

Никой не може или не иска да помогне?

[owl]

Здравейте!

За плюсовете и минусите на купуване на кученце от легитимен развъдник/дворно развъждане/магазин виждам, че вече сте прочели, така, че няма да го коментирам. Можете да потърсите в темите за хъски контакти на развъдниците, да се обадите и да ги разпитате за кученцата, които имат или очакват.

- Относно котарака и малко кученце - Котаракът вероятно ще го избягва, а ваша грижа ще е да не позволявате на кученцето да му досажда прекалено и да го тормози, за да не стане беля с някой котешки шамар. Кучетата израсли от бебета с котка обикновено след това нямат проблеми с този вид.

- Имайте предвид, че кучетата от порода хъски като правило са много енергични и имат нужда от дълги разходки или спорт за да се чувстват добре. Не са подходящи за хора, които няма време за това.

- Малкото кученце ще пикае и ака из дома ви до около 6-7 месечна възраст. Вероятно ще гризе вещи, мебели, обувки.

! Много хора, които необмислено си взимат хъскита, защото са красиви, след това се отказват от тях именно, защото са много енергични и палави. Помислете по този въпрос :) Ако мислите, че ще имате времето и нервите действайте :)

[owl]

Линк - списък на развъдниците и контакти

[monata]

Благодаря ви за линка, досега рових из темите и попаднах на много полезни неща, но не и на това. Психически се подготвям за всички неразбории с малко куче, но сигурно съм доста далече от онова, което ще се случи в действителност. А, и още нещо - имам и много цветя, дали ще оцелеят :)))

[Петя Кръстева]

Ще ти отговоря директно - куче от породата сибирско хъски не се препоръчва на хора, които никога до сега не са имали куче! Имам доста нагледни примери за това как семейства с деца не се справят и кучето в един момент престава да бъде член на семейството....Приютите са пълни с хъскита и една от причинине е именно характера и голямата енергичност на кучето. Не искам да ви отчайвам, но това са фактите!
Няма да ви препоръчам от къде да си вземете бебе - избора е ваш, има достатъчно информация.

Преди да си вземето обаче бебето си помислете дали ще имате достатъчно време за разходки и внимание. Като начало разходките са на всеки 2 часа докато кучето изгради хигиенните си навици. Ако разполагате със свободно време, желание, много търпение и любов продължавам нататък.
1. За по-голяма безопостност на кучето се снабдете с клетка. Първото си хъски отгледах без клетка и да ви кажа - всички собственици знаем прибирайки се преди да отключа вратата си мислех каква "щета" Норта е направила А те бяха много.... прегризани кабели, издълбан нов диван...и много други
В момента Иста, който е на 3 месеца седи в клетката до като ме няма без проблем - спи и ме чака да си дойда за разходки и игри
2. Изградете график на извежданията. Сибирското куче и много умно и чисто същество, много лесно и бързо изграждат хигиенни навици.
3. Имате ли достатъчно средства за да му подсигурите пърноценно хранене? Аз на моите им давам сурово месо и риба, отделно суха храна.
Не приемайте кучето като аксесоар, то е преди всичко живо същество със своите потребности...

Много неща изпуснах, но.....обедната ми почивка настъпи и аз вместо да обядвам спокойно с колеги трябва да тичам да си изведе кучетата Ако имате въпроси пишете...

Поздрави и до скоро!

[monata]

Да, знам, че е доста рисковано, но желанието ни е голямо и мисля, че ще положим всички усилия да се справим. Именно енергичността и интелигентността на породата са привлекли дъщеря ми.
Това за клетката доста ме изненада - навсякъде четох да не се връзват (ограничават) вкъщи, но щом при вас е проработило, ще го имам предвид. Аз работя вкъщи и мисля, че няма да имам голям проблем с разходките и надзора.
За храненето видях, че се препоръчват гранулите - не е ли така?
Благодаря за отделеното внимание и когато имате време, моля, споделяйте всичко, което ви се стори важно за възпитанието ми като хъски собственик. Все още няма да се хвърлям да купувам, отделила съм поне няколко месеца да изчета каквото мога по темата.
Но може и да ми препоръчате откъде да го взема, защото информацията по въпроса е наистина много и се обърквам. Всеки твърди, че неговите питомци са най-най, но дали цената е определяща? А пък ако някой от форума си продава бебетата, ще се радвам да се запознаем. И пак казвам - опитвам се да наваксам и всякакви съвети са добре дошли.

[ElenaA]

Аз ще систематизирам една друга точка

1. Дъщеря ви е тинейджърка. Кучето живее над 10 години. Като отиде да учи (дай боже) някъде, вие с таткото, който не знае и не ще да знае, съгласни ли сте да го гледате това куче?
2. Не смятате ли, че преди да сондирате за мнения тук, трябва да обсъдите това с таткото, който не знае и не ще да знае? Надявам се да не мислите да го сюрпризирате постфактум.
3. Станете приемен дом - има доволно много изхвърлени животни, вероятно от тинейджърски прищевки или любов от пръв поглед, и вижте как ще се справите с животното.

Надяявам се да бъркам, ама кучето няма да се задържи при вас много време - на дъщеря й ще и мине желанието като започне да излиза пвече с приятели, вместо да се грижи за кучето. таткото е повече от ясен - не защото не знае, а защото не иска да знае и те така....


Препоръчвам ви да препоръчате на дъщеря си да вземе по-малко куче, което е по-лесно за обслужване, а като порасне, помъдрее и създаде свой дом, да си вземе хъски.

И непременно обсъдете това с таткото веднага - за взимането на животно трябва съгласието на всички членове на семейството, иначе не става. Така хем всички ще знаят за намеренията ви, хем, ако таткото се запъне, няма детето да таи празни надежди.

[Петя Кръстева]

monata, в 27 March 2014 - 10:31 AM, написа:

Да, знам, че е доста рисковано, но желанието ни е голямо и мисля, че ще положим всички усилия да се справим. Именно енергичността и интелигентността на породата са привлекли дъщеря ми.
Това за клетката доста ме изненада - навсякъде четох да не се връзват (ограничават) вкъщи, но щом при вас е проработило, ще го имам предвид. Аз работя вкъщи и мисля, че няма да имам голям проблем с разходките и надзора.
За храненето видях, че се препоръчват гранулите - не е ли така?
Благодаря за отделеното внимание и когато имате време, моля, споделяйте всичко, което ви се стори важно за възпитанието ми като хъски собственик. Все още няма да се хвърлям да купувам, отделила съм поне няколко месеца да изчета каквото мога по темата.
Но може и да ми препоръчате откъде да го взема, защото информацията по въпроса е наистина много и се обърквам. Всеки твърди, че неговите питомци са най-най, но дали цената е определяща? А пък ако някой от форума си продава бебетата, ще се радвам да се запознаем. И пак казвам - опитвам се да наваксам и всякакви съвети са добре дошли.

Относно клетката - отгледах много кучета без да ползвам клетка, защото мразя всякакъв вид ограничения. Това е първото куче, което слагам в клетка и то от съображение за сигурност, защото имам кучета от порадата акита ину. Ако знаех, че ще ми върши такава добра работа щях да си спестя много притеснения Но човек се учи до като е жив....
Хубаво е, че работите в къщи и ще може да му отделяте внимание, но все пак обърнете внимание на това, което написа Елена по-горе за дъщеря ви, коята е тинейджърка...Това е една много крехка възраст, в която "всичко което хвърчи се яде" - не вярвайте на децата си в тази върраст ще гледат кучето. Пиша го съвсем добронамерено, защото съм минала по този път Ако ще купувате куче мислете как вие ще го гледате - не дъщеря ви!
От къде да си вземете куче? Малко по-нагоре има тема "Регистрирани кучила" - доколкото прочетех се очаква ново кучило. Може да се обадите на Гергана Ганчева за повече информация.
Относно храненето - това е дълга тема, зависи от състоянието на кучето и това коя храна е най-подходяща за него. Всичко е много индивидуално. Предлагам ви да говорим за храненето на по-късен етап.

[monata]

Благодаря на всички за отговорите. Все пак наистина добре ще обмисля, за да не страда после и животинчето, и ние. Лошото само е, че вече реве като побъркана, като й казах да премислим, но ще го преживее, предполагам. Направих си тест в Енимал Планет и ми се падна 99% подходящо - английски кокер. Но... много е относително. Отивам още да чета, приятен ден

[Furia_S]

monata, в 27 March 2014 - 01:42 PM, написа:

Благодаря на всички за отговорите. Все пак наистина добре ще обмисля, за да не страда после и животинчето, и ние. Лошото само е, че вече реве като побъркана, като й казах да премислим, но ще го преживее, предполагам. Направих си тест в Енимал Планет и ми се падна 99% подходящо - английски кокер. Но... много е относително. Отивам още да чета, приятен ден

Здравейте, аз съм майка, която е отстъпила на детето си да вземем куче. Напълно ви разбирам как се чуствате. Обаче имах предимство - бях кучкарка от дете и ми бе пределно ясно че за кучето ще се грижа аз, а не дето ми. Синът ми искаше кокер. Бе първи клас, тръшнал се е - кокер та кокер, обаче нашия татко не бе съгласен с куче вкъщи ама хич. Молихме го и двамата за куче, не визирахме породата. И един ден до витрината на зоомагазина нашия тати е видял нашия Лео, забол пръст в него и рекъл:
- Ти спечели (каза на мен) ще има куче, но ако ще има куче, то искам точно това кутре и никакво друго.
Убеждавах нашия тати да потърсим развъдници, обяснявах че не искам точно тази порода, просто искам да имаме куче, но той се запъна като магаре на моста: "Само това куче, край!". Кучето и съпружето заедно с детето са имали късмет че съм упорита и имам опит, инак не знам докъде щяхме да я докараме.
Моята най-искрена препоръка:
1. не взимайте куче защото детето го иска.
2. задължително обсъждайте този факт на семейния съвет с вашата Половина.
3. ако ще е куче - няма да се водите по тръшкания за породата на детето, ще изберете нещо, с което ще можете да се справите когато на детето му омръзне живата играчка или то ще замине да следва, или се омъже/ожени.
4. за начало му купете на тинейджерчето морско свинче или декоративно зайче, за да видите дали ще се справи с дребен гризач, та да му доверите после и по-сериозно животно.
5. не се подавайте на провокации и сълзи на тинейджерче, моя синковец както искаше кокер, та се сдобих с чау и грам мерак не проявява: аз къпя, аз извеждам, аз възпитавам и така 11 години почти.


Искам да ви кажа нещо съвсем сериозно - северните породи са особени. Северняците са чешити, категорично не препоръчвам за първо куче на неопитен стопанин хъски, чау, акита, шар-пей или самоед. Те имат такъв характер, с който дори опитни кучкари не винаги могат да се справят, за неопитен човек не говоря.

Моя съвет е: не взимайте на детето си хъски. Ще пореве пък ще престане. Ако искате куче - то имайте пълната бойна готовност то да е изцяло вашата грижа))) Успех)))

[northern_bird]

Здравейте,

решението да си вземете куче за домашен любимец наистина е крачка, която трябва добре да се обмисли.
Виждам,че в коментарите до тук сте получили доста адекватни мнения над които да размишлявате.

Това което ви съветвам обаче е следното:

-доколкото разбирам основно дъщеря ви иска кученце.
Тя е във възраст, която може да е доста крехка и с евентуалния ви отказ да и вземете животно,
може да постигнете негативен ефект ,които да се отрази и на отношенията ви с нея.
Най- често отказа на родител довежда до още по силно желание от страна на детето да си вземе куче и конкретно в случая ви изкарва лошия родител .
Съветвам ви да споделите и обсъдите освен със съпруга си темата за кучето ,също и със своята дъщеря.Попитайте я защо иска куче, обяснете и че отговори от сорта на 'толкова са сладки'' и подобни не са причина да си вземете куче.
Приемете я като възрастен с мнение,обяснете и че трябва да вземете животно според начина ви на живот за да може да отделяте достатъчно време един на друг.Накарайте я и тя също да прочете как се отглежда куче,какво ще му е нужно
какво трябва да очаква и колко грижи и време ще трябва да му отделя- тя,не вие!
Можете да станете доброволци за ден в някой приют за да и покажете ,че "това което мама казва не са празни приказки" тъкмо ще разберете и как се справя с животни,ще и покажете и какво се случва с животинките когато някой не е готов да се грижи за тях.
Може пък и да си хареса някое кученце.
Отидете в парка и наблюдавайте отношенията между кучетата- как си играят,как общуват,понякога има и случаи на агресия между тях,обяснете и че тя ще трябва да може да реагира и в такива ситуации.
Друго ,което може да направите е да я накарате да отделя част от джобни или нещо подобно за да взема на кученцето играчки и т.н.
не ме разбирайте погрешно ,
просто нека и тя бъде основен участник в отглеждането на животното, дръжте се с нея като с възрастен -покажете и че да имаш куче е отговорност,трябва да се грижиш за него, да го обучаваш и понякога да му се караш защото не е плюшена играчка.
Ако на нея не и хареса или не е готова ,просто въпросът с кучето ще отмине,
ако пък се справя ще имате тинейджърка която вместо да стои по цял ден пред компютъра,ще бъде в парка разхождайки се или спортувайки с кучето

[DI.KA.SA]

Здравейте и от мен
Не мисля че е добро решение на тинейджърка която иска хъски да се занесе морско свинче или зайче.Те вече имат котка и майката може да прецени колко ще се грижи момичето за кучето.
Мисля че с породата ще е доста трудно,за малък апартамент и хора които не са имали куче до сега е сигурно най-неподходящата порода.
Според мен трябва да се спрете на порода от рода на кавалер кинг чарлз-те са спокойни,не лаят не са агресивни и се разбират с други домашни любимци.
Успех и прочетете още един път всичко каквото са ви написали досега,премислете добре и вземете решение заедно със съпруга си.

[lingo diesel]

Ще ви го кажа възможно най-просто - една Каракачанка е по подходяща за живот в града от Хъски . Във вашия случай само кучето ще се мъчи и вие покрай него.От човек живял сред овчарски и северни породи цял живот.

[monata]

Всички сте прави и чета внимателно. Само да уточня, че тя е на 15 г. и от миналата година се прехласва по хъски именно защото били толкова енергични и свободолюбиви. Предложих й друга порода, но реагира с думите - това да не ти е аксесоар, синьо ми отива, зелено - не! Иска сама да го купи (със заделените си пари), тя да се грижи изцяло и т.н. Макар че много ме съмнява да става за разходки всеки ден в близките 15 години. Доста време прекарва по паркове и градинки и доста ги е наблюдавала. Друг е въпросът, че за мен тя не е толкова енергичен и спортен тип и наистина няма представа какво я чака. Все пак май ще се откажа, и то предимно заради малкия ни апартамент и липсата на опит с кучета. Много ми е мъчно за нея, че като че ли я подлъгах, но да се надявам, че като порасне, ще разбере решението ми.
И един офтопик - а лайките не са ли по-подходящи? Понеже малко си приличат, де :)))

[lingo diesel]

Абсурд .Напрактика тва си е порода селектирана на свобода,в тундрите слабите са умирали,хората са искали преди всичко добри ловци ,не домашни любимци.Даже и неoбочавана Лайката е страхотен ловец с сколност към скитничесвто ,при мъжките и към побойничество,да не говорим че повечето имат вродена злоба към непознати.Познат [човек живял винаги с кучета] имаше мъжкар ,който в момента в който беше отвързван хващаше пътя,просто желанието за изледване при тях е по голямо от тва за подчинение,живееше в слатина ,а са му се обаждали да го взима от враждебна,иван асен и бул.черни връх.Кучето извади късмет че се преместиха в къща ,та си поживя нормално.Според мен за вас е много по подходяща една немска или швейцарска бяла овчарка [невероятно куче],защо не и чешки вълчак,проблема е че последните две са по скъпи,а и като момичето си иска хъски..

[owl]

Честно казано не си представям една тийнейджърка да става всеки Божи ден в 6 преди училище и да разхожда кучето, вечер също за дълги разходки и спорт, които не се изразяват в стоене на пейките в парка с приятелки :)

Голяма част от хората с които се засичам при разходка са родители на деца мързящи ги вече да се занимават с кучето :)

Ако не ви притеснява това, че със сигурност вие ще поемете голямата част от грижата по него (защото виждам, че и мъжа ви не иска куче), вземете си :) но да го вземете и да установите, че после не го искате е изключително гадно.

[monata]

Неее, няма такъв филм, затова толкова се чудя и мая. Или-или. Още веднъж благодаря за помощта и много да ви радват прекрасните ви любимци. Всички са разкошни!

[Furia_S]

Мисля че ако татко на семейството ще е против - няма смисъл изобщо да се взима куче, първо трябва да се говори с него, пък после вече да се умува изобщо по въпроса))))

[owl]

Между другото защо не помислите да пробвате да бъдете приемен дом за някое хъски, което търси нови стопани :) ще видите как ще вървят нещата и с дъщеря ви и с мъжа ви, а може и веднъж взели го да искате да го оставите в семейството. Взимането на вече пораснало куче също има плюсове, спестявате си чистене на пико/ако и изядени мебели :D