Вероятно повечето от вас вече са попадали на тази история, както и на много други в нета, а и с лично ваше участие.
Историята на този скелет ме докосва всеки път, когато попадна на нея в нета, и всеки път наново я препрочитам и гледам снимките му.
- Отглеждан ужасно,
- поставен с вързани крака в чувал,
- изхвърлен на бунището,
- стоял така сигурно повече от седмица,
- оживял,
- преборил се с всички здравословни проблеми,
- издържал всички манипулации без гък
и накрая ВСЕ ОЩЕ ВЯРВА НА ХОРАТА, ако бях на негово място бих разкъсала всяко срещнато същетсво от този вид, но аз съм човек, а той е куче!!! Патрик.
Патрик току що намерен:
Патрик преборил всичко:
Историята на Патрик
Кучетата са свързани с нас от векове, но това не е обикновена връзка, те са способни да понесат всичко и пак да искат да бъдат с нас.
Ако имате случаи на кучешки геройства като това, споделете :)
Верен като куче или колко много ни обичат Те, въпреки всичко
#2
Публикувано: 28 March 2014 - 12:44 PM
Баба Ада,която вече не е между живите:
Когато я видяхме в Сеславци:
След възстановяването:
От тук: http://forum.dog.bg/...B2%D1%86%D0%B8/
Никита-наречена българския Патрик:
Така я видяхме във фейсбук:
В клиниката :
Щастливо задомена:
От тук: http://forum.dog.bg/...1&#entry1094174
Когато я видяхме в Сеславци:
След възстановяването:
От тук: http://forum.dog.bg/...B2%D1%86%D0%B8/
Никита-наречена българския Патрик:
Така я видяхме във фейсбук:
В клиниката :
Щастливо задомена:
От тук: http://forum.dog.bg/...1&#entry1094174
PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
#6
Публикувано: 28 March 2014 - 04:01 PM
Чочи-бездомна и много игрива,но слаба.В продължение на година и половина аз и други хора помагахме на Чочи.Тя не само свикна да се храни от паничка,но и свикна и с нашийник.Но за съжаление,през лятото е изчезва най-доброто й приятелче.Учудващо,но Чочи не е загубила добрите си характер и кроткост.Дори понякога отговаря на въпроси,като си завърти главата в правилната посока.Но голямата мечта на Чочи е,да има дом.
#7
Публикувано: 28 March 2014 - 04:47 PM
koniarska, в 28 March 2014 - 03:24 PM, написа:
Доколкото си спомням,най удивителното в този случай беше,че кучето не е спряло да маха с опашка от радост.
П.П. Познавайки порода,това хич не ме учуди
П.П. Познавайки порода,това хич не ме учуди
Страница 1 от 1