[Natali-Ger]

Драга Royal UniCats, един случайно хвърлен поглед към Вашата лична страница накара сърцето ми да се разтупти. Аз съм Ваша съгражданка, сигурно от по-предишното поколение, като Ви гледам снимката. Напуснах Бургас след завършване на средното си образование и след университета останах в София, а по-късно напуснах и страната. Така че едва ли се познаваме, рядко си идвам в България вече.

Повод да Ви пиша стана снимката на двете котки, пусната и във форума като линк към сайта Ви. Работата е там, че лявото биколор сиво-бяло персийче е точно копие на моя Гизмо. През есента на 2001 година се спусках по бившата "9-ти септември" в Бургас (сега дали не е Фердинандова?!), когато минах покрай един магазин за животни. Беше точно на улицата, срещу бившия Птичи пазар, сега там е сградата на Операта. Продавачката стоеше на вратата и си говореше с някого, така че не видях дали има котета. Бях много тъжна, преди две години бях загубила моята приказна Габи, една прекрасна ангорка, която умря от рак на 20 години в Германия.

Подминах, после нещо внезапно ми каза да се върна. Попитах продавачката дали има котета в магазина и мога ли да ги видя. Младото момиче се дръпна и ми показа една тясна клетка, където играеха две чудесни момченца. Едното, малко сиамче, се бореше срещу друго нищожно по размер, много красиво и още твърде безкосместо малко чудовище, за което тя ми каза, че е персийче. По нищо не му личеше още, освен по антенките в ушетата. По корема си нямаше жив косъм и нищо не подсказваше, че един ден козината му ще се влачи по земята и изобщо няма да мога да го среша .

Исках пак момиченце, но това беше любов от пръв поглед, нямаше какво да се прави. Точно две секунди мислих дали да го купя. Казах й, че ще го нося в Германия и искам пълно оборудване: клетка, храна, витамини, пясък. Не пътувам със самолети, имам страх от тях, затова тристаграмовото капризче трябваше да издържи пътуване по земя и за целта беше обзаведено с всички възможни удобства, имунизирано, обезпаразитено и снабдено с паспорт.

Така Малкият принц Гизмо попадна в моите благодарни ръце - като подарък за рождения ден на съпруга ми. Беше може би 7 или 8 октомври 2001 г. Месец по-късно Татето ни чакаше на гарата в Мюнхен с колата, за да ни отведе вкъщи. Гизмо беше все така дребен и го носех в джоба на якето си. Целият рейс непрекъснато предявяваше някакви незаконни права върху него по време на пътуването. Такова врънкане за котето падна, че почти не го видях в моите ръце. Накрая с облекчение си го грабнах обратно, като пристигнахме в Мюнхен.

Сега изведнъж се замислих дали няма някаква родствена връзка между нашите две котета?! Вярно е, че тези сиви диванета много си приличат, но и съвпаденията са прекалено много. Казвате, че сте получили Вашето коте преди 7 години. Ами горе-долу толкова са минали и от появата на моето. То тогава беше на около два-три месеца. Дали не произхождат от една и съща котка?! Не разбирам нищо от родословия, при мен гледането на котки не е изведено до професия, а е само страстна любов. Но като гледам снимката на Вашето, все едно, че е моят Гизмо, така си приличат, че дори и изражението на муцунката му е същото, което един стопанин на подобно любимо същество трудно бърка.

За съжаление съм лош фотограф, нямам и много нови снимки, а и малкият дивак е подстриган за лятото, така че не е още достатъчно върнат в първоначалния си вид. Но пренесох една стара негова снимка от форума за хъскитата тук, за да илюстрирам написаното от мен.



Съжалявам, че не попитах нищо продавачката тогава, просто грабнах мачока с аксесоарите и изчезнах. Това беше последното ми идване в Бургас и България. Вие имате ли нещо като спомен за произхода на първото си коте и какво стана с него? Как изглеждаше то? Простете, ако питам прекалено много, но наистина се развълнувах. Едва ли е имало тогава много персийци в Бургас, аз лично видях само моя за три месеца престой в родния си град. Ще потърся и една негова зимна снимка, когато е с пълната си козина, но ми трябва повече време, за да поровя из компютрите на къщата.

До скоро!

С приятелски поздрави!

Натали

[anwalt]

Благодаря ти, папи!
Надявам се да се справя с груминга й и наесен да се представим достойно.
А на котарака ти пожелавам скорошно оздравяване, дано не е нещо сериозно.

[Ofika]

anwalt, прекрасно коте сте си избрали.
Аз също се записвам към почитателките й. Знам, че на изложбите не се гушкат чужди животни, но поне снимки, предполагам, че ще разрешиш да направя.

[Royal UniCats]

Скъпа Natali-Ger,
това коте Neron Persy de Gal е само на седем месеца и няма родствена връзка с Вашето. А преди седем години получих като подарък първото си коте, купено ми от Германия. Много мил постинг от Ваша страна. Аз много обичам немската страна - езика, веселите песни и хората.
Viele Grusse : ''Royal UniCats''

[anwalt]

Благодаря и на вас, Ofika!
Ами то избирането в нашия случай като че ли не се състоя, по-скоро е съдба- Лили е единствената чинчила силвър (ns 12) от 4 котила на развъдника, от който ще я получа. Всички други котета са силвър шейдид (ns 11). Аз бях записан в списъка за момичета чинчили силвър и чаках близо година, но отначало, неочаквано и за мен, се влюбих в братовчедка й, която е силвър шейдид и от самото й раждане е невероятно красиво коте. Тя обаче не се продава - остава в развъдника и в края на годината ще бъде изложена на международната изложба на CFA в Атланта, САЩ. Моето момиче като новородено не беше толкова красиво, като братовчедка си, но смея да твърдя, че с времето става все по-красива и аз вече си я обичам и се надявам да бъде взаимно, след като пристигне. Това е нашата история накратко.
Колкото до гушкането и снимките - няма проблем, стига да сме спокойни - все пак ще ни е първа изложба, живот и здраве, а и от развъдчицата знам, че Лили много не си пада по снимкте и не я свърта на едно място.
Котаракът от снимката на профила ви абисински ли е? Много е симпатичен, а и умее да поздравява чаровно. На пролетната изложба имаше много красиви абисинци от Москва - единият мъжки стана BIS, ако не се лъжа.

[Natali-Ger]

Hallo Royal UniCats!

Вероятността беше малка, но си струваше все пак да попитам. Защото за първия си мацо Габи знам всичко, познавам родителите му, а за Гизмо хич да не разпитам. Нали беше от магазин и си помислих, че продавачката едва ли знае нещо. И все пак е странно това съвпадение, две толкова приличащи си котета, и градът е Бургас, а произходът им от две разменени страни. Аз съм докарала Гизмо насам, а Вие сте получили Вашия римски император от тук. Малък е наистина светът!

Аз лично се надявах Гизмо да не е чак толкова чистопороден, колкото се оказа, и нямах нищо против продавачката да ме е поизлъгала, че е персиец. Тук на чистопородните твари и без това не се гледа с добро око, а някои екстремисти направо те обявяват за мъчител на животните и за човек с комплекси. Е, за някои неща имат известно право, и на нас ни сълзят очетата, макар и съвсем слабо, и с ресането не сме особено съгласни, щом получим пълен обем космено покритие, и шипките и розите в градината прекалено ни дърпат за опашката, та се налага да я подстригваме за лятото... ама нали за никого не е лесно да е жив!

Гледам, че във форума сте специалисти по породите и нищо чудно големият ми мачок да не изпълнява всички критерии за персиец, а малкият пък да не е съвършен такъв, но за мен и двамата са върхът на красотата!

Аз тук ходя понякога по котешките изложби, но съм много разочарована. Какви ли не красоти не виждам по тях, но толкова красиви като моите две гарджета никъде не видях. (Е, само за невръстния Нерончо правя известно изключение, и то по съвсем обясними причини!)

Благодаря за сърдечния отговор!

Поздрави от нашето домашно слънце.

[Ofika]

Не мога да повярвам, че някой някога е мислил, че Лили не е толкова хубава като братовчедка си. Уникално коте е!
Вярвам, че ще има страхотна изложбена кариера.
Колкото до аватара ми, както казваше навремето синът ми "Не знам какво е, ама ми харесва". Снимката просто ми се стори интересна и си я "присвоих".

[Natali-Ger]

Ето го Гизмакът с пълно или почти пълно космено покритие.

Според мен има следните многобройни кусури:

- почти пълна липса на нос
- смачкана пекинезка физиономия
- тъмнокафяви очета с опасен червеникав блясък
- късо тяло на дебелан и мързеливец
- къса опашка
- склонен е към войнствени действия при ресане
- а, щях да пропусна най-важното - не може да мрявка, а цвърчи. По този повод семейното тяло твърди, че това изобщо не е котка, а са ми пробутали в магазина някаква смесица между ангорски заек и сив дългокосмест плъх.

и т.н.

И едно-единствено качество:

- най-красив е на света!

[Royal UniCats]

Мила, Natali-Ger,
котаракът Ви е прекрасен и си личи, че Вие много го обичате. Аз няма да спра да се възхищавам на хора като Вас, които милеят за животните и полагат грижи за тях. Надявам се следващото ни посещение в Германия да е свързано с изложба на нашите ''деца''. Много сте любезна и искрена в изказа си, за което Ви благодаря.

Поздрави : ''Royal UniCats''

[Natali-Ger]

Royal UniCats, в Jul 9 2009, 02:41 PM, написа:

Мила, Natali-Ger,
котаракът Ви е прекрасен и си личи, че Вие много го обичате. Аз няма да спра да се възхищавам на хора като Вас, които милеят за животните и полагат грижи за тях. Надявам се следващото ни посещение в Германия да е свързано с изложба на нашите ''деца''. Много сте любезна и искрена в изказа си, за което Ви благодаря.

Поздрави : ''Royal UniCats''

Наистина ги обичаме от все сърце, вярно е. Те са нашите две слънца. И целият ни дом е подчинен на идеята за двата принца, които го обитават. Катерушки, огради, за да не излязат на улицата, сега монтираме портал с функ, за да бъде вратата винаги затворена, постоихме им стълбички, паралелни на нашите, за да слизат спокойно в двора, дори им купихме и специално пречиствателно ручейче за водата. Не че го уважават последното, защото най обичат да пият мръсна дъждовна вода. Ужас!

Но откакто ни напусна любовта на нашия живот, нашата прекрасна Габриела (1979-1999), едно ъгълче в сърцата ни винаги остава заето от нея. На 13 години се появи първият й фибросарком, може би като реакция на имунизацията. Седем години се борихме срещу рака и все го побеждавахме, но накрая той си взе своето. Тя беше на 20 години и повече не можеше да живее, нито можеше да умре, защото не я пускахме. Когато вече нямаше нито един незасегнат от болестта орган, опитахме с една нова терапия. Беше страшно скъпа, защото само една лаборатория в Германия синтезираше тогава глутацион. Туморите омекнаха и намаляха, но нямахме време, ракът беше вече в белия дроб. Може би все пак щеше да помогне, ако ангелът ни не беше толкова стар и тъканите му се обновяваха по-бързо.

Е, сега има глутацион навсякъде, но я няма най-обичаната на света вече.

Приспахме я и после години наред ни преследваше ужасът, че може би не опитахме всичко и може би имаше още нещо, което не направихме. Знам, че ще помислите, че сме прекалили, ала когато обичаш така силно, нищо не е прекалено. Но тя ни научи да се борим, и ни научи и как. Когато Габриел наскоро направи подобен тумор, за една седмица се справихме с него, и то без операция. Сигурна съм, че нашият ангел с меките лапи ни помагаше от небето.

Та така е, знам всичко за любовта към тези ангелчета с бодлички.

Да сме наистина живи и здрави, и да се видим някой ден!

Поздрави!

[bushkata]

Natali-Ger, в Jul 10 2009, 12:27 AM, написа:

Е, сега има глутацион навсякъде

Може ли да ми кажете малко повече за него?

[Royal UniCats]

Скъпа Natali-Ger, аз просто се разплаках четейки последният Ви постинг. Толкова хубави думи, написани с толкова много любов. Света е малък и вярвам, че един ден ще се срещнем.
Поздрави: "Royal UniCats"

[Natali-Ger]

bushkata, в Jul 10 2009, 12:32 AM, написа:

Natali-Ger, в Jul 10 2009, 12:27 AM, написа:

Е, сега има глутацион навсякъде

Може ли да ми кажете малко повече за него?

Разбира се, ще споделя всичко, което знам по темата.

Glutathion-ът е една аминокиселина, която има силно антитоксично и антираково действие. Това е основната съставка на Recancostat-а. Той струваше около 1000 марки една опаковка преди десет години, днес чувам, че бил 450 евро. Моят съвет е да купите отделно съставките и сами да си направите Recancostat, другото е финансово самоубийство. Съставките са:

200 mg стабилизиран Gluthation,
40 mg L-Cystein
300 mg Anthocyane

Днес на пазара има вече навсякъде стабилен и концентриран Gluthation, но навремето той се синтезираше тук само от една лаборатория. Най-важна от трите съставки е Gluthation-ът. Проблемът е с дозирането му. Той не е отровен дори в огромни коичества, но никой не може да каже колко точно е дозата, която разбива тумора. Действа се по усет. Ако имате време и заболяването не е прекалено напреднало, увеличавате постепенно дозата, ако не, започвате направо с ударна. Не знам каква ще е ударната доза за вашия случай, всеки тумор е различен. При нас навремето туморите се помръднаха от местата си чак при 12 капсули на ден.

До разбиването на тумора се поддържа много висока доза, после тя постепенно се намалява, докато стигнете до една капсула на ден. Тя се дава през целия оставащ живот на котката, може и с малки паузи. Не знам дали при хора това би помогнало, според мен не, защото никой не може да купи токова много Gluthation. Обаче има случаи, когато при деца е помогнало, известни са в пресата.
Но вече има и по-напреднала алтернативна терапия, при която Gluthation-ът е само поддържащо вещество. Ayurveda ни препоръчва една много добра билка от Изток, името й е Murdannia loriformis. В България сте късметлии, защото още няма толкова строг контрол на вносните лекарствени препарати, затова можете да поръчате билката в капсули за 3-5 евро направо от Тайланд. Тук една опаковка струва 100 евро.
Най-добре е обаче да си осигурите растението и да си направите по всички възможни прозорци и други светли местенца една малка ферма. Пресният сок е по-добър от праха. Растението расте бързо като нашата коприва и малко сок от листата му се смесва с храната на котката - както лечебно, така и профилактично срещу рак. Хората и децата могат да ядат направо листата като предпазно средство, приятни са на вкус.

Като имам повече време, ще извадя записките си от преди месец за оздравяването на моя красавец. Може да помогне като пример някому.

.........................

Royal UniCats, поздрави и от мен до теб! Всъщност най-хубавата история за коте, която съм чела досега, не е написана от мен, а от една германка в един немски форум. Дано някога намеря време да я преведа, потресаваща е. И страшно талантливо написана, но е много дълга и изисква време, каквото напоследък нямам, уви.

Сега е по-важно да разкажем за терапията, за да дадем надежда на приятели с болни котета и кучета. Да им внушим вяра да се борят и да търсят алтернативни методи, които помагат. Ще гледам да намеря време за това. Обещано!

[bushkata]

Много благодаря за информацията.

Интерсно ми е какво мислят лекарите по този повод. Поне тези, които имат опит с това.

[Natali-Ger]

bushkata, в Jul 10 2009, 12:27 PM, написа:

Много благодаря за информацията.

Интерсно ми е какво мислят лекарите по този повод. Поне тези, които имат опит с това.

Съмнявам се, че много лекари имат подобен опит. При рака действа един неписан закон: всичко, което помага, е позволено. Но ако прочетете из пресата, ще видите, че вече в много клиники терапията с билката и/или с аминокиселината се ползва, поне като придружаваща терапия. А глутационът се купува свободно от всяка една аптека. За билката има много студии, прилага се от множество клиники по света и действието й е научно доказано. И тук тя не е забранена, а само вносът й във вид на лекарство от Изток. Въпрос на печалба е, защо хората да купуват лекарството за 5 евро, като може да им го продават в Германия за 100? Да добавя само, че растението си го купих от един градинарски магазин тук и вече успешно си го развъждам на задната тераса през лятото и на предната остъклена през зимата.

Аз не се интересувам от медицинската страна. Видях, че помага, това е всичко. Като публикувам дневника с нашата история с Габи, ще прочетете и детайли. Всеки носи отговорност за собственото си зверче, нали от Библията още те са ни поверени на нас - да ги обичаме и да се грижим за тях. Толкова засега.

[Royal UniCats]

Natali-Ger, можете да ми пратите историята на е-мейл: plamena77@yahoo.de Както Ви казах, аз много харесвам немският език и имам малки познания. За мен ще бъде предизвикателство да ми го пратите на немски и аз да си го прочета в оригинал с цялата му красота.
Поздрави: "Royal UniCats"

[Natali-Ger]

Royal UniCats, в Jul 10 2009, 08:24 PM, написа:

Natali-Ger, можете да ми пратите историята на е-мейл: plamena77@yahoo.de Както Ви казах, аз много харесвам немският език и имам малки познания. За мен ще бъде предизвикателство да ми го пратите на немски и аз да си го прочета в оригинал с цялата му красота.
Поздрави: "Royal UniCats"

С най-голямо удоволствие, драга ми съгражданке, само не знам колко време ще ми трябва, за да го открия из безкрайния нет. (Хайде вече на "ти", нали имаме почти еднакви котаци. )

Написано е със страст, с каквато пишат само големите писатели. Но авторката му не може да излъже окото на професионалиста, а именно, че текстът е писан от друг професионалист. Понякога се изкушавам да я попитам коя е, предполагам, че от от най-добрите немски писателки, но не знам дали ще пожелае да напусне инкогнитото си.

А ако срещнеш затруднения с четенето, питай, ще помагам. Все пак си изкарвам голяма част от хляба с този език, поне да има и тук полза от това.

[papyy]

Даването на съвети за борба с рака е мнооооого деликатен въпрос. Хората битово наричат рак много различни заболявания. Разбирам, че искате да помогнете, лечението с глутацион е разрешено само в Русия, експериментира се в Германия върху животни. Това е метален хелатор, който има аналог като действие във фармацевтиката - алфалипоевата лиселина, с търговско наименование Тиоктацид, в БГ се отпуска само по лекарска рецепта и съветвам само и единствено под лекарски контрол. Изписва се и при диабетна полиневропатия като единствено действащ достатъчно препарат. Аз вземах в продължение на години Тиоктацид и прекратих вземането му, защото има много странични действия - повръщане, липса на апетит, киселини в стомаха, жлъчни колики и т.н., отслабнах 10 кг за 3 месеца.
Не съветвам даването му на животни без консултация и назначение от ветеринар. Туморите при животните и хората се лекуват ефективно хирургически, с химиотерапевтици, с лъчетерапия, третират се с препарати на базата на китови продукти, с нанотехнологии и фунготерапия. Всяко нехирургическо лечение има тежки странични ефекти, за които имам личен опит и ако някой се интересува лично бих могла да споделя на ЛС нещичко. И пак се появяват! Някои организми образуват тумори, други не. Има много теории защо точно тумори и какво е това образувание ...
Да не спамим темата.
Един красив персийски пух!

Снимка (и)

• 

[manus]

прекрасна чинчила, Папи!!! винаги показваш хубави котки :) от къде е този красавец?

[papyy]

Това е кастрат от канадски развъдник. Крипторхид ... Най-красивият от всички котки...Собствениците са ми познати. Котките им са старички и вече нямат котенца. След някоя и друга година, като се обновят мацинките...Ще постна и други техни снимки.

Снимка (и)

•