Royal UniCats, в Jul 9 2009, 02:41 PM, написа:
котаракът Ви е прекрасен и си личи, че Вие много го обичате. Аз няма да спра да се възхищавам на хора като Вас, които милеят за животните и полагат грижи за тях. Надявам се следващото ни посещение в Германия да е свързано с изложба на нашите ''деца''. Много сте любезна и искрена в изказа си, за което Ви благодаря.
Поздрави : ''Royal UniCats''
Наистина ги обичаме от все сърце, вярно е. Те са нашите две слънца. И целият ни дом е подчинен на идеята за двата принца, които го обитават. Катерушки, огради, за да не излязат на улицата, сега монтираме портал с функ, за да бъде вратата винаги затворена, постоихме им стълбички, паралелни на нашите, за да слизат спокойно в двора, дори им купихме и специално пречиствателно ручейче за водата. Не че го уважават последното, защото най обичат да пият мръсна дъждовна вода. Ужас!
Но откакто ни напусна любовта на нашия живот, нашата прекрасна Габриела (1979-1999), едно ъгълче в сърцата ни винаги остава заето от нея. На 13 години се появи първият й фибросарком, може би като реакция на имунизацията. Седем години се борихме срещу рака и все го побеждавахме, но накрая той си взе своето. Тя беше на 20 години и повече не можеше да живее, нито можеше да умре, защото не я пускахме. Когато вече нямаше нито един незасегнат от болестта орган, опитахме с една нова терапия. Беше страшно скъпа, защото само една лаборатория в Германия синтезираше тогава глутацион. Туморите омекнаха и намаляха, но нямахме време, ракът беше вече в белия дроб. Може би все пак щеше да помогне, ако ангелът ни не беше толкова стар и тъканите му се обновяваха по-бързо.
Е, сега има глутацион навсякъде, но я няма най-обичаната на света вече.
Приспахме я и после години наред ни преследваше ужасът, че може би не опитахме всичко и може би имаше още нещо, което не направихме. Знам, че ще помислите, че сме прекалили, ала когато обичаш така силно, нищо не е прекалено. Но тя ни научи да се борим, и ни научи и как. Когато Габриел наскоро направи подобен тумор, за една седмица се справихме с него, и то без операция. Сигурна съм, че нашият ангел с меките лапи ни помагаше от небето.
Та така е, знам всичко за любовта към тези ангелчета с бодлички.

Да сме наистина живи и здрави, и да се видим някой ден!
Поздрави!