Рошко ,разбира се,е имал някаква история преди да се срещнем и като го гледам сега не ще да е била от хубавите.Дали някога ласкави ръце са го милвали,дали поне за малко в живота си е бил обичан,желан?И да е имало такива дни от тях не е останал дори и спомен.
Ще ми се сега да има шанса да започне живота си отново,но времето не е на наша страна.Имам броени дни да измисля някакво решение за него,часовника вече цъка а нищо не ми хрумва.
ДЕН ПЪРВИ
Вчера ,докато търсех друго куче(Рижка) се натъкнах на сплъстена рижава купчинка под паркирана кола.Знам всички кучета в района,а това ми беше непознато,та се спрях да го огледам.Не реагира ,но докато му подсвирквах от отсрещния гараж излезе мъж и любезно ме уведоми,че кучето умира,но процеса е прекалено бавен,та да съм викнала някой да „му бие инжекция“ ,в противен случай той лично щял „да му помогне“ да не се мъчи като го фрасне с някакво дръвце.Предния ден кучето се влачело по улицата и виело,сега вече е замлъкнало,но за беда се е позиционирало точно пред очите му и не можел да търпи да го гледа така...Не че нещо,ама просто да му прекрати мъките...Не искам да коментирам това.Искам да благодаря на приятелката ми Катя за транспорта и на д-р Пелтекова че го прие.Знаете че в нашия град няма стационар,но все пак Рошко ще може да остане няколко дена докато се стабилизира.
Първоначалния преглед показа висока(40 градуса) температура,няма счупвания,леко е вдървен,има някакви ранички отзад зад врата,може би е блъснат от кола или пък пребит.Откакто е в кабинета гък не е казал,залепил се е за пода(масата) с разперени крачета и само гледа.Позволява да го пипат,боцкат,пощят, без съпротива,тотално е шашнат.Много е сплъстен и имаше повече кърлежи отколкото косми,та със сигурност е и анемичен,лигавиците му са доста бледи.Докторката го намаза,отделно извади десетки кърлежа само от главата му,а когато след работа отидох да го видя още недоумрели гадинки шаваха из козината му.Сега е на антибиотик, обезболяващи и система.
Рошко история за едно куче и милион кърлежи
#2
Публикувано: 27 May 2014 - 02:15 PM
ДЕН ВТОРИ
Днешният ден.Още не съм го видяла,ще мина след работа.Но новините са добри.Хапнал е,температурата е 38 градуса.Все още не е гъкнал,страхува се да излезе от клетката,страхува се да ходи,стои където го оставиш.Само гледа.Не е бебе,не е и старец.Млад е ,може би около 2-3 години.Не е едър,около 6-7 килограма,като по-едър пекинез.И ушичките са му като на пекинез.
Нямам никаква идея къде да го подслоня.Нямаме и много дни на разположение- само още 3 дена .Клиниката не работи в събота и в неделя.Ще броим до „ДЕН ПЕТИ „ и после какво?Надяваме се на чудо.
Днешният ден.Още не съм го видяла,ще мина след работа.Но новините са добри.Хапнал е,температурата е 38 градуса.Все още не е гъкнал,страхува се да излезе от клетката,страхува се да ходи,стои където го оставиш.Само гледа.Не е бебе,не е и старец.Млад е ,може би около 2-3 години.Не е едър,около 6-7 килограма,като по-едър пекинез.И ушичките са му като на пекинез.
Нямам никаква идея къде да го подслоня.Нямаме и много дни на разположение- само още 3 дена .Клиниката не работи в събота и в неделя.Ще броим до „ДЕН ПЕТИ „ и после какво?Надяваме се на чудо.
#3
Публикувано: 28 May 2014 - 09:07 AM
ДЕН ТРЕТИ
Почвам комюникето в ретроспекция:)Вчера след работа му ходих на свиждане.Все така си лежи в клетката и гледа,а като посегнеш към него заляга и се вцепенява.Други емоции не показва,все едно душата му е умряла.Има апетит,похапва,но още не беше свършил"голямата работа",то може и да е нямал какво да изкара,де....Под сплъстената козина е арматура- броят му се ребрата.Надига се,ходи,доста вдървено обаче .Не му се излиза от клетката,като го подканиш прави няколко крачки в тревичката и ляга и гледа. Звук още не е издал,не се притеснява от другите кучета а от хората очевидно нищо хубаво не очаква.Така и не се разбра какво му се е случило.Има вероятност и някое голямо куче да го е сдавило,има доста дупки на гръбчето зад вратлето.
Почвам комюникето в ретроспекция:)Вчера след работа му ходих на свиждане.Все така си лежи в клетката и гледа,а като посегнеш към него заляга и се вцепенява.Други емоции не показва,все едно душата му е умряла.Има апетит,похапва,но още не беше свършил"голямата работа",то може и да е нямал какво да изкара,де....Под сплъстената козина е арматура- броят му се ребрата.Надига се,ходи,доста вдървено обаче .Не му се излиза от клетката,като го подканиш прави няколко крачки в тревичката и ляга и гледа. Звук още не е издал,не се притеснява от другите кучета а от хората очевидно нищо хубаво не очаква.Така и не се разбра какво му се е случило.Има вероятност и някое голямо куче да го е сдавило,има доста дупки на гръбчето зад вратлето.
#4
Публикувано: 28 May 2014 - 11:25 AM
Целият е прекрасен, но очите му са най-впечатляващи - има толков много тъга в тях . Дано да има късмет!
#5
Публикувано: 31 May 2014 - 09:23 AM
MechoPuh, в 28 May 2014 - 11:25 AM, написа:
Целият е прекрасен, но очите му са най-впечатляващи - има толкова много тъга в тях . Дано да има късмет!
Засега късмета е с него.Познайте в чии добри ръце е прибран на сигурно?
Благодаря Галя,че успя да го подслониш Благодаря на Streunerhilfe Bulgarien e.V,които поеха престоя му и се нагърбиха да му търсят дом
Тестовете му за парво,гана и корона са отрицателни.Успях да му платя сметката в клиниката-108 лв,обаче го изпратих с празно джобче,за сметка на това пък с компания(Рижка).
Настанени са заедно,надявам се да се разбират добре.Предстои им кастрация и на двамата( Рошко даже е крипторх),чипиране,тестове за кърлежовите болести,Рошко не е ваксиниран....няма да е лесно но и двамата си заслужават усилията,гарантирам
#6
#7
Публикувано: 10 September 2014 - 09:17 AM
Дали докато е лежал в очакване на края ,като ненужен безименен куч,сам с болката,глада и жаждата,Рошко е допускал че живота му вместо да приключи мъчително ще продължи по съвсем различен начин.
Не знам дали кучетата могат да мечтаят,но ако е така съм сигурна ,че всички мечти на Рошко вече са сбъднати
Благодаря от сърце на всички замесени в тази хубава история
Не знам дали кучетата могат да мечтаят,но ако е така съм сигурна ,че всички мечти на Рошко вече са сбъднати
Благодаря от сърце на всички замесени в тази хубава история
Прикачени снимки
Страница 1 от 1