Вход
Регистрация
Помощ
Цитат
А онова за отношението към животните мисля,че грешите или по-скоро е неточно.Ние изучаваме правилният подход към всяко животно. Просто е до самият човек. Ти имаш възможност да се научиш,но дали и как ще го направиш изцяло зависи от теб.Аз имам отличен подход към животните и т.н.
Мисля, че не ме разбра и ако ме разбереш, ще се съгласиш с мен.
Съгласен съм, че е "до човека" и т.н.
Принципно считам, че огромна част от хората в обществото са загубили възможността да бъдат адекватни около животни, което е следствие на много фактори. Не говоря за умението да обучаваш или контролираш куче, а за това, например, да си спокоен, уверен, да не го провокираш и да имаш респект от животното, било то куче, кон, кравичка.
Но независимо, дали ни харесва или не, трябва да приемем нещата такива, каквито са. Факт е. Много хора не знаят,как да се държат около животни и не говоря за това да общуват с тях, ами и дори за отношение към животните, когато НЕ искаш да си имаш общо с тях. Кой - крив, кой - прав, кой - виновен, все тая. Айде, понеже хората не ни разбират животните, да страдат заради това - не съм на това мнение. Не са длъжни. Но пък биха спечелили всички, ако нещата не бяха така... Все едно...
Ето пример: Дете идва към кучето ми, аз казвам да се дръпне. Родителят пита "Защо, хапе ли?".
Истинският отговор е: Да, хапе, това е куче и всяко куче хапе.
Друга бира е въпроса, че всъщност по-коректно е да питат, дали е агресивен към непознати или деца.
Това е пример за неразбиране на факта, че малко дете, което понякога е дори по-непредсказуемо от кучето, се доближава до непознато животно, което тежи кажи-речи колкото малчугана. Може да стане проблем и после виновният ще си ти.
Още един пример: Човек, който изпитва страх, а от там и нетърпимост/омраза към кучето ти, но все пак е чул от някъде си, че е хубаво да му дадеш да ти подуши ръката, за да не ти отхапе лицето. Ръката се подава напред, кучето започва да души, през това време смелчагата се паникьосва и прави рязко движение с ръката си. Аз лично не мога да гарантирам, че кучето ми ще реагира адекватно в тази ситуация. И проблемът е мой ако стане ексцесия. Ставал съм свидетел на подобни изпълнения.
Последен пример и спирам:
Човек се страхува от кучето ти и сте на публично място. С жестове демонстрира несигурност и някаква форма на агресивно поведение спрямо теб самия, може дори да ти повиши тон. Кучето изръмжава, нищо повече. Човекът се паникьосва и ти вдига скандал, независимо,че не е станало нищо.
Е повярвай, тези неща по-трудно ще ти се случат с кокер, защото вземеш ли си питбул, бултериер или нещо, което прилича на тях, отношението на хората към теб и кучето ти няма да е същото, ако разхождаш пекинеза на Емо от Враца :) И това ще рефлектира и върху самото куче. Да, можеш да го преодолееш, но не без усилия.
Пф, щеше ми се да съм по-добър психолог, може би щях да се справям по-лесно с околните :Р
П.П. Повечето ситуации, които описах са чисто хипотетични. Просто съм филмар :).
Според мен е супер, че се интересуваш, преди да вземеш куче. Браво! Колко ти е акъла, възможностите, мотивацията и нервите - не знам, не мога да оценя и не ми е работата да го правя. Пожелавам ти да намериш точното куче за себе си! Преди да си взема куче, харесвах повечето кучета, сега харесвам всички :). Според мен, каквато и порода да си вземеш, ако ще и безпородно да е, ще го обикнеш, ако имаш сърце за това. Затова, не му мисли толкова по породи - иди в някой приют и разгледай, може да си харесаш, виж някое мъниче от улицата, ако щеш' даже. Нашето кучачи някак си само стигна до нас. Ние искахме куче в продължение на незнамсиколко години и все се канихме, накрая просто се случи. Хубавите неща често стават спонтанно и си мисля, че ако се концентрираш върху някакви определени породи, може да пропуснеш адски готиното кученце някъде, където не си предполагала, че ще го намериш :).
Горе
Цитиране +
