[Zarq]

Обадиха ми се в средата на май за майка със четири бебета в "моята" си гора . Майката още тогава казаха, че не може да бъде хваната, а и както поради финансова невъзможност, така и поради липсата на приемни домове, отказах да ги поема . В края на май, две от бебета бяха намерени мъртви. От някъде се появиха нови 4 обаче. Всички са със силно възпалени очи, недохранени, опаразитени, две от тях отказваха да се хранят. Настаних ги в клиниката, най - тежкото тежеше 300 грама. Изчакахме два дни с надежда да се разминем само с капки и с добра храна, но не би. Десет дни, мишките бяха дупчени с интерферони, антибиотици, витаминки и пр. Преди няколко дни, бяхме обявени за клинично здрави и за тяхно и мое щастие, бяха извадени от Изолатора. В една идея по-голяма клетка. С тях, бебетата в клиниката стават 10 бр. Много моля, за помощ с приемен дом. За съжаление, не мога да предложа голям избор от разцветки - както се шегуват с мен в клиниката - тигровите ме преследват . Но пък са истинско забавление. Ако се сещате за някой, който би взел бебета /вече са на ок 1.5 -2 месеца/ може да се видят в ДХ - Борово.


https://www.youtube....eature=youtu.be

[Zarq]

Пет от тях заминаха. Остана да търси дом само едно от момченцата / по моето мнение - най сладкия/. Много ми беше мъчно и тъжно, особено когато единственото коте, което остана драскаше по клетките на братчетата и сестрите си и искаше да влезе при тях :(. С тях доста преживяхме - борихме се с ушна краста, гъби и космически сметки в клиниката, които още не са покрити изцяло. Обаче, те пък отвръщаха с много мъркане и гушкане. Наистина много сладко котило. Дано да са късметлии дълги години и скоро и братчето им да намери своето си място.

[Zarq]

Последното момче замина преди десетина дни в приемен дом и за няколко дни си намери семейството. Те си го чакаха вече, де, ама някак си още не мога да преодолея неприязанта си към кандидат - българските осиновители. Толкова много запитвания и желания за белите, рижите, дългокосместите, красивите. И такова пренебрежение към тигровите, черните и черно - белите или т-нар. "обикновени" котки. Добре, че е чужбината, че иначе "грозните " котки, нямат никакъв шанс тук. Много се надявам всички от темата да имат дълъг съвместен живот с осиновителите си, защото тези , всичките 6, бяха моите уникални "грозни" и много обичани котки.