- Две минаващи момичета
- Още няколко минаващи момчета (които вдигнаха колата с крик и се навряха отдолу)
- Патрулка
- Цяла компания от 7-8 човека
- Съсед, в чиято кола котето се премести на по-късен етап
В 11 часа вечерта вече напълно се отчаяхме и отказахме след като видяхме, че котето поне може да излиза само от колите и се мести от една кола в друга.
На другия ден се върнах с Кики, но уви всичко се разви по аналогичен сценарий и нито молби, нито консерви, нито пастети, нито дори най-смрадливите възможни кремвирши убедиха малкия пискун да се остави да бъде спасен. На третата вечер просто вече го нямаше на мястото и така и не разбрах какво се случи с него. Още ми е жал за малкото Гаврошче с омазано със сажди личице

Та вчера, отново неделя вечер, котешки писъци от паркирана кола, отново няколко часа залягане под колите (защо все на мен се случва?!). Е, този път не съм капо! Прибрах се вкъщи с една вреслива малка котка! Голяма късметлийка съм! Искам някак тоя късмет да почне малко и по другите хора да ходи


Ето я младата госпожица. Разходите по малко котенце (ако е здраво, пу-пу) не са големи, но покрай сметката на Лъчко и лечението на друг котарак от хемобартонелоза, възможностите ми се изчерпаха и ще съм благодарна ако някой иска да подари на малката ваксина.