[TheAtanaska]

Здравейте , иска ми се да си взема кученце от някой доказан развъдник в чужбина . Но естествено това носи допълнителни рискове . Доста лесно може да се подведе човек от някой търговец чужденец по хитър даже и от нашите родни , които продават пинчери (нищо лично против породата ) като чихуахуата .
Та въпроса ми е ако има тук хора закупували или проучвали въпроса , да ме насочат към някой добър развъдник извън България ( нищо лично срещу българските просто лично желание ) . Искам кученце шоу клас . Разказваха ми за добри руски развъдници но от общи приказки стават най лесно грешки ...
Благодаря предварително , ще съм благодарна за помоща !

[Furia_S]

Порода? Пол?
И не можете да закупите кутре шоу-класа, такова животно просто няма. Можете да закупите здраво родословно кученце и да се надявате заедно с развъдчика че то ще стане звездата на ринга, нищо повече.

[dmm]

TheAtanaska, в 30 June 2014 - 07:04 PM, написа:

Здравейте , иска ми се да си взема кученце от някой доказан развъдник в чужбина . Но естествено това носи допълнителни рискове . Доста лесно може да се подведе човек от някой търговец чужденец по хитър даже и от нашите родни , които продават пинчери (нищо лично против породата ) като чихуахуата .
Та въпроса ми е ако има тук хора закупували или проучвали въпроса , да ме насочат към някой добър развъдник извън България ( нищо лично срещу българските просто лично желание ) . Искам кученце шоу клас . Разказваха ми за добри руски развъдници но от общи приказки стават най лесно грешки ...
Благодаря предварително , ще съм благодарна за помоща !

Тук повечето хора питат след покупка и обикновено с оплакване от това "събитие", затова вашият въпрос няма как да не направи впечатление. Поздравления за начина ви да започнете с търсене на инфо и решението да вземете кученце от развъдник!!!
Не съм запозната в детайли с породата, но предвид сериозността на търсенето ви, бих ви посъветвала да започнете с преглед на развъдниците на породата, които са регистрирани във FCI. Има сайтовете им и спокойно можете да проследите историята им, кучетата им, изложбените им участия, поколения и т.н. Разбира се, всяко мнение изразено тук е добре дошло, но на ваше място не бих разчитала само на това. Другото което е, че за хубавите кучета често се чака някой път с месеци, дори години. Но както има една приказка - Всичко идва при този, който умее да чака. Така, че намирането в крайна сметка си има цена, която ще е пред очите ви години наред.
Успех в начинанието! От сърце пожелавам да откриете желаното мъниче!

[Tsvetik]

Аз също исках да взема кученце от чужд развъдник, но от по-известните испански, италиански и руски не получих отговор, просто ме игнорираха, а тогава имаха бебета. Има го този момент, че ако не се познавате от изложби или не сте развъдчик, няма да ви обърнат внимание. Също много лесно биха ви хванали по бели гащи, че почти нищо не разбирате и биха ви дали не толкова обещаващо кученце. Моя съвет е да походите по изложби и да се запознаете с развъдчици. Да видите техните кучета, да се ориентирате какво търсите. Чувала съм също, че руските ги продават на двойна цена у нас, отколкото в Русия, освен ако не се познавате. А и някак разбираемо е да не дадат обещаващо кученце на непознат, без да са сигурни какво изложбено бъдеще може да му бъде осигурено. Другия вариант е да си вземете кученце на годинка, но там цените са направо тройни, а и също то да не е уверено и с изложбен темперамент (като моето второ, което вече 4ти месец вкъщи се страхува от всичко и се напишква от страх дори от най-малкото нещо). Аз взех второто си кученце на 8 месеца, с много хубаво родословие и ето риск, от 6х6 като смени зъбите сега е 6х4.
Всичко е риск и късмет, в кучешкото училище, където ходя имаше 1 шпиц с единствен недостатък обратна захапка като бебе, обаче смени зъбите и захапката стана идеална. Относно темперамента пък е най-големия риск като не можете да видите кученцето на мястото където е израстнало и как се държи в тази среда. Първото ми куче беше жизнено, любопитно, игриво и с никакъв страх като отидохме да я видим (и сега е невероятно наперена, смела и игрива, с непрекъснато желание да изследва нови неща и да учи), а втората беше несигурна, трепереше и не се чувстваше комфортно, въпреки, че се осмели да ме подуши и изучи (обаче нея я видях не там където е израстнала и отдавах страхливото й поведение на това). Също гледайте да изберете развъдник с по-малко на брой кучета, защото колкото са повече, толкова по-малко внимание им се обръща и по-малко социализирани са.
Всичко по-горе е от собствения ми опит.
Горещо се надявам да си изберете идеалното за вас кученце, с което да изживеете много радост и успехи :)

[starrkopf]

Tsvetik, в 01 July 2014 - 08:31 AM, написа:

(като моето второ, което вече 4ти месец вкъщи се страхува от всичко и се напишква от страх дори от най-малкото нещо). Аз взех второто си кученце на 8 месеца, с много хубаво родословие и ето риск, от 6х6 като смени зъбите сега е 6х4.

...а втората беше несигурна, трепереше и не се чувстваше комфортно, въпреки, че се осмели да ме подуши и изучи (обаче нея я видях не там където е израстнала и отдавах страхливото й поведение на това). Също гледайте да изберете развъдник с по-малко на брой кучета, защото колкото са повече, толкова по-малко внимание им се обръща и по-малко социализирани са.

И в кучешкото училище помогнаха ли Ви ?...

[Tsvetik]

С всеки изминал урок от 8 вече взима лакомства от треньорите (в началото от легнал на земята треньор без да мърда с лакомства наредени по дължина на краката, после в седнало положение и вече от ръка) и постепенно с включването на още 1, после 2 и вчера 3 кучета в малка група , като стопаните им й предлагат лакомства и на нея, за да види, че хората не са страшни, а даже дават месца, но още е много далеч от отпускането, въпреки, че вече взима за няколко секунди, вместо за 5-6 минути чудене както в началото. Тя е отпусната с кучетата и си играят, вдига опашка с тях, тичат и се въргалят по тревата, няма абсолютно никакъв страх от голямото ми куче и двете са голяма любов, но от мен се страхува. Когато сме навън на разходките за тоалетна е по-уверена когато е пусната свободно (на дълъг повод, който да мога да настъпя ако тръгне да бяга, въпреки, че не се е случвало да тръгне да се отдалечава) и когато е така пусната ми се радва, идва при мен на секундата като я извикам, получава лакомство и вирва опашката. Днес ще я водя в група с голямата, за да гледа как тя общува с хората и изпълнява упражненията в група. Процеса е продължителен и треньорите и аз сме устремени да й покажат, че няма от какво да се притеснява и да започне да се чувства спокойна около хора.

[Ancheto]

И кученцата са като децата. Дори близначетатата са различни - едното може да е много весело, щуро и общително, а другото свито, срамежливо и лесно разплакващо се. С времето ролите могат да се сменят.
Кученца, които са изключително чувствителни към външна среда е добре да излизат или много рано или доста късно на разходки. Това е характер и трябва да се работи последователно, бавно и внимателно и ще получите резултат. Не е причината в броя кучета от където е взето кученцето, защото много често кученца взети от места с много кучета когато отидат в нов дом и получат цялата любов само за себе си стават много наперени и общителни. Най-важното е средата. Понякога едно събитие може да промени характера и поведението на кучето.

Преди години бях решила да взема подарък пинчерче от познати за подарък на приятелката ми за РД. Отидох да видя мъничетата. Малки дребчовци едното дойде да си играе с мен, а другото едва се приближи до мен ама аз го взех и то се сви и немръдна. Направо пощурях, влюбих се в това кученце и взех двете. Имах възможност да я водя всеки ден на големи разходки, но малката мишка се страхуваше и се чудеше къде да се дене ако се появи друго куче. Но един ден в градината срещнахме един Немски дог. Кучето беше невероятно внимателно и легна на земята, за да е на нивото на пинчерчето и така си я закачаше само с муцуна, защото тя пищеше дори като я закача с лапа. От този ден тя се промени и стана много наперена и любопитна. Малко след това имахме още един инцидент при разходка - едно коли я подгони. Ние бяхме в компания на доберман. Добермана тихо наблюдаваше ситуацията и когато малката профуча покрай него докато колито я гонеше, добермана сграбчи колито и го "изтърси" за козината и го пусна. След първите моменти на уплаха пинчерчето ми се успокои и като напери опашка и уши ... вече имах ново куче. След това тя почна да пази всички дребни кученца и да играе лудо с всякакъв размер куче без да я е страх.

Не се отчайвайте, а продължавайте да опитвате всеки ден!

Този пост стана малко като спам, защото темата е различна.

[Ancheto]

Развъдници в чужбина мога да препоръчам, но зависи какво кученце си търсите. Важно е когато търсите кученце да знаете какво да попитате, иначе развъдчика може да приеме, че просто си търсите евтино кученце или кученце без недостатъци, но да не е подходящо за изложби. Титлите са важно нещо, но не са най-важното повярвайте ми!
Прочетете стандарта и неговите тълкувания, снимки, пропорции, ъгли. Запознайте се с типичните проблеми на породата, за да знаете какво не трябва да има кучето, което избирате! Четете различни сайтове, защото някой развъдници представят подобна информация в сайтовете си, но избягват определени пояснения предполагам се досещате защо

[Tsvetik]

Анче, права си, но и много малко хора биха се навили да рехабилитират уплашено, неспциализирано кученце. Дори аз, дето съм супер инат, бях вдигнала ръце. Вярно, че при мен случая е много тежък и за треньорите ни това е един от най-тежките случаи на абсолютна липса на социализация и започване от А и Б. Вече има доста голям напредък и вирнати опашки все по-често, но това е резултат от нечовешки усилия.

[Ancheto]

Някой кучета са такива. Събратята им в кучилото може да са контактни и весели, а то да е плахо и чувствително. Понякога всичко се оправя с лекота след навършването на 1г в добра компания и позитивна среда. Тези кучета неизпълняват команди с охота, даже се плашат от това, те искат само любов и не искат да са войници.

[Tsvetik]

Е, Анче, ти ме изкара някакъв опериран от чувства диктатор с автомат на рамо. И средата ми е позитивна, и получава мнооооого любов. Това, че съм включила професионална помощ с треньори, не значи, че ще го правя войник. Това, което правим с треньорите може да се сравни със серийките за рехабилитация на Сизър Милан.

Поствам едно старо клипче, в което уча Кая да докосва обекти (в случая краката ми) с лапа :) сама ще видиш колко позитивно е то :) http://youtu.be/tPBO3AOyEyQ

Ето за мен пък е непонятно и мъчително като видях как в ринга ги водят на опънат повод с дръпнати глави, вместо да се вложи време да бъдат научени да ходят редом и в различно темпо с наградки пред муцунката на отпуснат повод. :)

[Ancheto]

Цвети, двете ти кученца са с различен характер и ще са нужни различни методи и различно време, за да се постигне една и съща цел. Не го приемай негативно. Дори и дресьорите на животни си имат по един фаворит, който изпълнява всичко с лекота, но имат и такива, с които постигат не толкова добри резултати. Не казвам, че не си обичаш кученцата, изобщо не съм на такова мнение особено за теб и за твоите момиченца! Съжаляма ако си ме разбрала погрешно
В ринга е гадно като се страхуват и като не искат да вървят. И не е проблем това, че кучето се дърпа, а това че не може да се покажат качествата му така и колкото и да е хубаво като се размаже в ринга няма как съдията да е убеден, че кучено е с правилна походка и всичко му е наред.

[Tsvetik]

Малко офтопик отново, но не мога да не го споделя, направо ще се размажа от умиление :):):):)


Анче, така е, затова са с различни подходи :) изцяло съм концентрирана върху Йоли и се изпълвам със щастие когато все по-често я видя как тичка с вирната опашка и като я викна при мен се засилва и подскача от радост :) нещо, което до съвсем скоро не вярвах, че е възможно :) а като дойде и се гушне във врата ми, направо се разтапям :) леко и бавно ще се отпусне :) не губя надежда :)

Малко и затова поне още месеци наред зачерквам идеята за изложби с нея. Когато се отпусне напълно, тогава, но не на всяка цена :)

[Ancheto]

С едно куче е лесно, с две и повече нещата са съвсем различни. А Йоли с твоя помощ и с израстването й ще се промени и ще бъдеш много доволна от себе си. След периода на съзряването стават по-уверени, спокойни и възприемат много. Даже ако никога не са връзвани до 1г може да сложиш повода и направо да тръгне, а като по-малко би изпаднало в паника (имам предвид по-чувствителните)

[Tsvetik]

Да, много си права :) мноооого е различно, а с повече от две само мога да си представям какво чудо е :)
Относно повода, интересното е, че е така - Йоли не е водена на повод никога и се справи много по-добре от Кая., някак натурално следва левия ми крак, а Кая теглеше във всички посоки :)

[Ancheto]

Сигурно е по-подчинена, а и много те обича вече Според мен ще започне да се променя много. Може би няма да прави всички неща, с които Кая се справя без проблем, но сигурно ще бъде по-добра в други.