Тя беше само на месец и половина, когато по някакви сложни пътища разбрах за нея и за това, че от десет дни, котето е в парализирано състояние, в резултат на неясна случка. Беше минало прекалено много време. Рентгенът не можа да разчете тънките кости на недохранено и тежащо 500 грама котенце, за щастие тя геройски издържа анастезията за скенера, който пък показа много ясна и много странна фрактура - счупването беше отвъртре и притискаше гръбначния мозък. Алба не можеше да пишка, а изхождането и беше просто трагично. Въпреки всичко, беше много жизнена и много контактна с всички. След хиляди предупреждения, че тя е прекалено малка и слаба за анастезия, допълнителни подписи за големия риск и пр. , аз настоях за операция. Някак си, алтернативата за бебето да остане в това състояние, ми се виждаше абсурдна.
Не само , че издържа операцията, беше гладна и сърдита час след нея. Три дни по-късно, при моето посещение и след като порядъчно ми се накара съвсем по детски, че я държа в клетката, отиде в единия ъгъл и демонстративно се изпишка съвсем сама и съвсем волево. Всички отделителни функции се възстановиха перфектно, все още замята само едното краче и има спешна нужда от излизане от клетката и място, където да може да се възстанови напълно.
https://www.youtube....eature=youtu.be
https://www.youtube....eature=youtu.be
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +
