Домашна котка напада дете
#21
Публикувано: 04 September 2014 - 09:53 AM
Бих искал вашата лекарка да е права и вие отново да си приберете котака,защото каквото и да е направил той просто е реагирал.Не знам дали се изразявам ясно.
#22
Публикувано: 04 September 2014 - 10:04 AM
Ето ви линк към един блог, където има писано доста по въпроса с агресията при котките. Набързо открих една тема за агресия към човек. Не е идентична на Вашата ситуация, но ако знаете английски мисля, че си заслужава да почетете там. Може да Ви дойде някоя идея.
Не помня дали в темата за поведенческите проблеми го пишеше, но ето Ви линк и към един сайт, където можете да си поръчате капки на Бах - http://zdrave-bg.eu/...C%D1%86%D0%B8/. Жената е много отзивчива и можете да и разкажете подробно за проблема и за цялостната ситуация в дома Ви, така че да приготви индивидуални комбинации и за Вас и за котарака.
че търсите решение на проблема, а не бързате да се освободите от котарака. Искрено се надявам да успеете да се справите и котето да изживее живота си във Вашето семейство без да е заплаха за детето.
#23
Публикувано: 04 September 2014 - 03:29 PM
#24
Публикувано: 04 September 2014 - 04:06 PM
Кой е Бах ??
Дръж шибания котак така, че да няма физически достъп до детето и не му вниквай в психиката ,
мозака му е колкото орех .
#25
Публикувано: 04 September 2014 - 10:54 PM
emilvr, в 04 September 2014 - 04:06 PM, написа:
Кой е Бах ??
Дръж шибания котак така, че да няма физически достъп до детето и не му вниквай в психиката ,
мозака му е колкото орех .
Разбирам, че си играеш ролата на смешника на форума. Но твърде често минаваш всякакви граници. Писане на тъпотии, спам.
Би ли се озаптил малко?
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#26
Публикувано: 05 September 2014 - 05:50 PM
Спирам да пиша за 1 месец .
#27
Публикувано: 06 September 2014 - 09:06 AM
#28
Публикувано: 06 September 2014 - 02:08 PM
Надявам се да се справите със ситуацията.
Успех!
По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно.
#29
Публикувано: 08 September 2014 - 04:42 AM
Котарака е изключително недоволен че е затворен на балкона, въпреки че там има всички котешки удобства. Мяука адски силно през цялото време. Вярно е, че трябва да се научи на йерархия, както пише по-горе, но дали е възможно?
На шкафовете се качва и наистина седи там с голямо удоволствие. Сега, от както го върнахме, обаче, е неспокоен и гледа да е долу, в центъра на събитията.
На Фелиуей-а пише специално, че не помага за агресивни котки. :-( Бях малко разочарована, но няма пък и да му навреди.
#30
Публикувано: 08 September 2014 - 11:13 AM
Цитат
Котарака е изключително недоволен че е затворен на балкона, въпреки че там има всички котешки удобства. Мяука адски силно през цялото време. Вярно е, че трябва да се научи на йерархия, както пише по-горе, но дали е възможно?
На шкафовете се качва и наистина седи там с голямо удоволствие. Сега, от както го върнахме, обаче, е неспокоен и гледа да е долу, в центъра на събитията.
На Фелиуей-а пише специално, че не помага за агресивни котки. :-( Бях малко разочарована, но няма пък и да му навреди.
Докато се включа, вече всичко е казано.
Аз мога само да подкрепя за Фелиуей, капките на Бах, както и котешката трева тук. Фелиуейа да не е спрей,а за включване в контакта.
Хубаво не помага на агресивни котки,но няма да навреди. Твоята котка попринцип разбирам,че не е агресивна. Т.е. има нещо,което я тормози и я безспокои. Е, Фелиуей е за да успокоява.
Това с отлъчването на балкона може и да е добро решение за момента, но малко по малко трябва да започнете да прекарвате време с това коте. Отделяйте на няколко пъти по 10 минути, в които да сте само с котето,да получава внимание и гушкане,да се чувства обичано и не забравено.
Малко по малко започнете да му отделяте това внимание и в присъствие на детето - за да види, че то не е заплаха за вашата обич. Докато детето си играе настрани, гушкайте котето и му говорете.
Колкото и да е трудно, трябва да намерите малко време и за това, все пак животинката носи душичка, не е растение да си седи само...
А лекарството,което ви е препоръчала лекарката за какво и как би трябвало да послужи, т.е. какво да третира при котето?
#31
Публикувано: 22 September 2014 - 07:22 AM
#32
Публикувано: 23 September 2014 - 03:14 PM
За съжаление аз мисля, че изолирането в клетка или на балкон също ще го изнерви ужасно много. Не мисля, че котките реагриат добре на изолация особено ако са си у дома.
Досега за мен Зилкенето е помагало наистина и капките на Бах.
Стискам ви силно палци, поздравявам ви, че търсите решение и сте върнали котарака обратно и че възпитавате един малък човек в обич към животните! След толкова усилия няма как да няма положителен ефект! Дано е скоро!
#34
Публикувано: 28 October 2014 - 02:26 PM
Не съм писала отдавна, защото няма много какво да се каже - гледаме се всички в къщи без инциденти и по старому, но аз и не очаквам да започнат да валят нападения току така. Засега сме закрепили положението с престой на балкона докато мен и мъжа ми ни няма и баба и детенце се гледат сами в къщи. Котаракът приема това добре, но всички са с разбирането, че това е временно решение. За съжаление, обаче, вече му нямаме доверие колкото и спокоен да е котаракът ... Дори и аз се хващам, че го дебна какво прави, колко близо до детето седи и как го гледа.
Така че - НАШ КОТЬО СИ ТЪРСИ НОВ ДОМ. Ще се равам на някаква помощ от ваша страна.
Търся някой, който да го гледа добре. Още се чудя дали и временен дом за 2 - 3 години няма да ни свърши работа, но тази смяна на стопани ще е допълнителен стрес за него. Хубавото е, че от страна на близките ми засега всички са съгласни да остане в къщи докато се намери подходящо решение.
Друго за котака какво да напиша? Вие знаете за най-големия му проблем. Останалото са само положителните му страни - много мъркане, гушкане, спи през нощта, особено ако може да е в спалнята, няма никакви известни здравословни проблеми (освен склонността му да затлъстява), винаги е използвал тоалетната си и всъщност е много спокоен и уравновесен. Идеална компания за възрастни/пораснали хора, готови да отделят малко повече внимание на космат член на семейството. Пускам и няколко снимки като нагледен материал:
#35
Публикувано: 27 April 2016 - 11:23 PM
Да "събудя" малко темата с аналогичен проблем!
Изчетох внимателно коментарите...но не намерих „нашия” случай, а наистина се надявам да получа ценни (работещи) съвети!
Започнах да ви пиша преди няколко дена, прекъснах поради липса на време...но тази вечер „играта загрубя” – много!
Отглеждам котарак - вече е на 1г. 8м., вкъщи дойде съвсем малко бебе, май нямаше и 40 дена, но това е друга тема. От малък е "хапещ" и "драскащ", навремето търсих спасителни решения по форумите и да кажем, че съм намерила поносим вариант на съжителстване в тази посока (почти свикнах с деругите по ръцете си, стига да няма много кръв).
Напоследък обаче има "поведенчески проблем" изразен в трудна за контрол и превенция агресия...а наистина не ми се иска да ходя с "доспехи" из къщи, за да не ме "маркира" по-сериозно! Проблемът му най-вероятно е "хормонален" (по ред причини все още е МЪЖ и съм в почуда няма ли вече да отмине времето за любов, че да се кротне!) и лесно обясним, но това не променя картинката! Живеем си сами (синът ми доскоро беше тук, но замина за София) на етажа от къщата, който той не напуска (на долния етаж са родителите ми), т.е. определено е немалко "асоциален", ама...няма откъде да му осигуря социалните контакти. Любимото му място е на прозореца - още по-добре, ако е отворен - седи и наблюдава. Хич не е спортен тип - не му и минава през ум да слезе оттам, че да ми създаде по-голямо главоболие!
Основното ми внимание е насочено към болната ми майка, та за „детето”-коте не мога да претендирам за изчерпателност, докато описвам ситуациите, но да кажем, че от февруари започна да си проявява хормоналните проблеми и да си намира всевъзможни, все неподходящи места за (из-)пикаване. Бързо забелязах, че съответните предмети са му особено любими после да си ги души, отърква и т.н. и системно ги отстранявах – пресичах достъпа му до тях. С времето, или когато не уловя момента, започна да проявява агресия, когато такъв „намирисан” предмет е наоколо. Чела/чувала съм, че водата е добра „спирачка” срещу нежелано поведение и наистина напръскването ми помага да го „завърна”, а той после сравнително бързо се успокоява и сякаш забравя за мераците си... И така до завчера, когато се завърна синът ми...и в един прекрасен момент за появи целият окървавен, та оказвах „първа помощ”! Нападението е било внезапно, неочаквано...и съвсем не намясто той „му е дал да разбере”...та часове наред имах „стресирано коте”...но ВСЕ ПАК влязохме в нормалното си житие-битие. До тази вечер! Е, с ръка на сърце си признавам – идея си нямам защо се ядоса така! Посрещна ме с умилкване, само докато се преобличам, вече беше станал „нервен” и се опита да ми прилага „хватки” по краката, аз го завръщах, де с ръка, де с думи и продължавах да се преобличам и да се глася да слизам долу (където ме чакаха за вечерни процедури), канех се да му дам да яде – реших, че сигурно е гладен...но той така и не ми даде такава възможност! В момента ръката ми е бинтована и олепена, а по пода има кръв като да съм клала някого! Копна явно по-голям кръвоносен съд, та се чудех ще спре ли сама кръвта, или ще ми отвори по-голям проблем!
Истината е, че нямам представа как е правилно да се държа в такива ситуации, какво мога и какво не бива да правя... и най-вече трайно какво да предприема, за да не се окаже, че си отглеждам ЗВЯР!
Очаквам съветите ви!
P.S. Прилагам снимка от "мирен" период ;)