Домашна котка напада дете
#1
Публикувано: 01 September 2014 - 10:52 PM
Котаракът го прибрахме от улицата като съвсем малък, гледаме го вече почти 5 години в апартамент, без да излиза навън. Преди 2 години се роди дъщеря ми, след доста колебания решихме да го оставим в къщи и съжителството с новородено бебе беше перфектно - той седеше възможно най-далеч от бебето и по никакъв начин не пречеше. Обаче внезапно нещо му става, настръхва и започва да я дебне беззвучно и съвсем насериозно. Днес беше третия път, в който го направи, като първите два дори не взех съвсем насериозно. Този път, обаче, не бях в къщи и видях само последствията - нападнал я е тихо, със скок, директно по главата (слава Богу е била с гръб) и едва са успели да го свалят от детето.
След схватката всички около мен искат да го махнат незабавно, а и мен ме е страх, още повече, че не съм си в къщи през деня, за да видя какво става, Ох, да беше поне на възрастен човек, някак си да му дадеш шанс, ама така ... А малката вече съвсем съзнателно му се радва и той я търпи стоически докато тя си играе с него. Какво го провокира, не мога да си обясня. Нападенията идват внезапно, без той изобщо да е застрашен, обикновено даже е в другата стая и идва с навирена и настръхнала опашка, директно налитащ на бой.
Котаракът е кастриран отдавна, много гальовен и доста спокоен. По принцип се разбираме чудесно и просто не знам какво му става. Ако някой има идея защо се получава така или как да го предотвратя ще съм много благодарна за всякаква информация.
#2
Публикувано: 02 September 2014 - 12:06 AM
Моята примерно ми се гали и в същия момент нещо и стане и забие нокти в ръката ми. :D
Не можете ли просто да я държите в отделна стая, затворена? В смисъл и да иска, да няма как да достигне до детето.
#4
Публикувано: 02 September 2014 - 09:23 AM
И все пак решението взимате ВИЕ.
#5
Публикувано: 02 September 2014 - 09:41 AM
yorellia, в 01 September 2014 - 10:52 PM, написа:
Това ме кара да си мисля, че е възможно някакви детски звуци да го провокират. Това не променя фактите.
Опитайте с отделяне като начало, ако ви е възможно.
Искрено се надявам да се включи някой, който може да ви даде по-адекватен съвет. Още повече, ако има опит.
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#6
Публикувано: 02 September 2014 - 12:05 PM
#7
Публикувано: 02 September 2014 - 02:23 PM
Огромната ми драма е, че вече тръгнах на работа и не мога да го наблюдавам и да контролирам кой къде е, за да предотвратя ново нападение. Ако нападаше мен бих се пробвала да го предизвикам за да разбера какво става, но с детето не мога да си позволя да правя опити - страх ме е, а и тя е твърде малка, за да ми съдейства. Сега я гледа свекърва ми в къщи и аз не мога да искам от нея освен грижите за детето да дебне и големия и силен котарак.
Та така. Снощи мъжът ми го заведе на вилата и го затвори там. Засега ще ходи да го храни и ще го отглежда "дистанционно". Ако не измисля спешно как да предотвратя ново нападение, ама много убедително, не знам как ще получа съгласие да го върнем обратно в къщи. Натискът да го дадем на някой е твърде голям и ако се случи ново истинско нападение, никой няма да ми го прости. А след като не съм си в къщи, просто не мога да контролирам какво ще се случи.
Но това не е решението и съм сигурна, че е така. Това е твърде безотговорен начин да се откажеш от член на семейството, с който си споделял близо 5 години... Котаракът също ми е детенце и не мога да го зарежа просто така.
Надявам се да се включи някой, който е имал подобен опит и да даде конкретен съвет.
Благодаря ви за мненията и подкрепата! Аз продължавам да чакам някой да пише с блестяща идея и ще пиша пак какво става...
#8
Публикувано: 02 September 2014 - 03:47 PM
Нека по-запознатите с котки да кажат дали миризма на валериян или друг аромат би успокоил котката и да и помогне по-лесно да приема дразнещи шумове.
#9
Публикувано: 02 September 2014 - 06:51 PM
По 50 гр сутрин и вечер , почти всички животни лесно се алкохолизират ,което ги държи пасивни и лесно управляеми .
Проблем е че ако спреш да и даваш ще мяука докато и дадеш .
Трябва да махнеш според мен или детето,или котето , иначе може да и ... , една комшийка едвам се отърва с ужасни рани по лицето които после се инфектираха ...
По едрите котки са по- неагресивни според мен .
Прикачени снимки
#10
Публикувано: 02 September 2014 - 11:51 PM
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#12
Публикувано: 03 September 2014 - 03:41 PM
Да, разбира се и на нас първото, което ни хрумна беше, че атаката е провокирана от звук, но какъв? Не е нищо, което за нас е необичайно и в същото време е нещо много различно за него. Той е постоянен свидетел на всичките детски ревове, хленчене, плач, писъци от блока, от обида, от яд, от това, че е кисела, от радост – всичко е преживял. В повечето случаи не й обръща никакво внимание, а понякога идва (обикновено при мен) и мяука силно, протяжно и адски досадно, все едно казва „ и мен ме боли, направи нещо“.
И така, звуци, на които реагира отрицателно: силни, мощни ниски. Гръмотевици, форсиране на мотор, сирени на гражданска отбрана, фойерверки, бой на котки в двора (разбира се). Не си спомням за остра реакция на звук, идващ от къщи, особено човешки (глас).
Ситуации, при които е готов да нападне: горните шумове, но тъй като няма обект на нападение, няма и последици – успокоява си се сам. Никога не е обръщал раздразнението си срещу нас. Случай, в който си спомням да е нападал сериозно е само веднъж, когато му внесохме „чужда“ котка в къщи и не му дадохме време да я опознае. Но през къщи минаха известно количество малки и големи котки и след опознавателния период обстановката си е направо спокойна. Както и да го мисля, бойния дух е насочен само срещу животни, никога срещу хора – в къщи са идвали и малки, и големи, и бебета, и приятелчета на малката, които можете да си представите как превземат целия малък апартамент.
И така: до момента случаите да налита на бой са били предизвикани само от непознати нашественици, винаги животни. В този ред на мисли, той май не е познал детето??? Сестра ми на шега подхвърли, че е видял дух. И, колкото и да ви се вижда смешно, това май е най-логичното предположение до момента.
Настоящата ситуация: както всеки ден от повече от година, малката става от леглото от следобеден сън, баба й я слага на гърнето пред прозореца и гледат навън. Котаракът е извън стаята. Детето е спокойно и наспано и по спомена на свекърва ми, дори не са си говорили нищо, а просто зяпали навън, когато тя, бидейки с гръб към стаята до малката, видяла и едновременно усетила ноктите на котарака, който скочил директно на главата детето. След схватката той доста време е седял настръхнал, не мяукащ, а направо ревящ и упорито се опитвал да се върне обратно в стаята, определено с цел да продължи боя. За съжаление не мога да кажа дали се е стремял към стаята или към малката? Първия път, когато аз наблюдавах същата ситуация ( но само като го видях как влиза в стаята с бойна стъпка и вперил очи в бебето, директно го хванах за врата и го затворих на балкона), искаше да се върне на мястото, където бебето лежеше. И не се успокои с часове. Беше много, много по-уплашен от случаите, когато приемни котенца влизат в къщи за първи път. После за няколко дни му мина съвсем.
#13
Публикувано: 03 September 2014 - 03:46 PM
Купиха Фелиуей и котарака се успокои и нападения не е имало.Нпадаше като вашата котка без предупреждение и видима причина.
Успех и не се отказвайте от котака
https://www.youtube....h?v=zjo3j0WEckQ
#14
Публикувано: 03 September 2014 - 03:52 PM
#15
Публикувано: 03 September 2014 - 06:44 PM
Той е животно,и не изпитва чувства към хората , а към къщата, не знае какво е логика или милост .
Дори възрастен не може да се защити от него , камо ли дете .
#16
Публикувано: 03 September 2014 - 07:24 PM
Цитат
Пълни глупости!!!Това може да го каже само човек който няма котка,или има котка на двора само за да гони мишките.
Ако кучето ти вярва че си страхотен,нямаш нужда от второ мнение
#17
Публикувано: 04 September 2014 - 08:40 AM
#18
Публикувано: 04 September 2014 - 08:41 AM
Май си имаме поведенчески проблем. Точно като темата, към която ме препрати bushkata (благодаря ти, пак си най-близо до истината). Също като недоволно малко дете, което го избива на агресия без и то да може да обясни защо.
Като започнахме да си говорим каква е обстановката в къщи, изскочиха много неща: на скоро тръгнах на работа и аз ( май най-важната личност в скромния му котешки живот) съм доста изнервена, времето вечно не ми стига, опитвам се да обръщам колкото мога повече внимание на детето, сутрин бързам да се оправя и да тръгна за работа, прибирам се, а малката иска да ми разкаже какво е правила, скача ми в скута да посуче, излизаме на разходка, закъсняваме да се приберем, айде да приготвим вечеря, да не ви казвам какви салтанати са около лягането … Покрай всичкото това и с мъжа ми напоследък не се разбираме така хармонично както до скоро. Всъщност аз самата съвсем не се чувствам в мир със себе си в момента. А за милия котак да не ви казвам – той е последна дупка на кавала. Той е ужасно гушкав и май има нужда просто от физически контакт. Да си призная, не знам от кога не съм го взимала в мен. От една седмица стана изключително нервен, започна да идва сутрин и да мяука на вратата, бута ми се в краката и всячески се опитва да ми привлече вниманието, за което, признавам си, е получавал и затваряне на балкона. Даже го водих на лекар, защото ми се стори, че му е много твърдо коремчето и може да е болен (но не е). Всъщност не е като да няма кой да го гушне, и мъжа ми му обръща внимание, но май това не стига…
А защо точно детето го отнесе? – Защото е най-малко, и като физика, и като сили. Защото ако искаш наистина да направиш нещо и да те забележат, това е най-лесната жертва. Защото няма да има толкова голям ефект, ако нападнеш някой голям. Защото в училище лошите деца бият малките и загубеняците.
Само нямам отговор защо се случи точно в този момент от деня и в тази обстановка. Приемам идеи.
Та така. Май това ще се окаже тъжната истина. Много, много, ама много съм благодарна на човека, който ми помогна! Това е ветеринарна лекарка, но не съм сигурна дали мога да споменавам имена из форумите?
Препоръча ми някакво лекарство – Zylkene, което още не съм проучила, и повече внимание. А аз мисля да пробвам и с Фелиуей. Явно има защо.
Сега мисля, че знам защо се случи и трябва да помислим добре дали ще можем да направим така, че да не се случи пак. Защото залогът е доста голям – колкото и да ми е детенце котката, човешкото детенце ми е по-важно, разбира се. Напоследък хич не ставаме за котешки стопани…
P.S. Благодаря за идеята за ноктите. Режем ги редовно още от както го взехме, защото той е голям и силен, а като дойде беше и много див. По мое мнение това е задължително за всяка домашна котка. Не вреди на животното, а спестява много на стопаните.
#19
Публикувано: 04 September 2014 - 09:06 AM
yorellia, в 04 September 2014 - 08:41 AM, написа:
Би било чудесно. Възможно е някой друг с проблем някога да прочете темата и да има нужда от подобна помощ.
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com