[paolina]

Само моето куче ли прави така? Моля ви за помощ! Не издържам повече!

Днес Марли плачеше навън, вероятно защото беше самотен. Реших да го изкарам на разходка, но съжалих за постъпката си! Тръгваме и тя протича по следния начин - той се дърпа, аз спокойно се опитвам да го успокоя и да го накарам да върви до мен, той продължава да се дърпа, а аз продължавам с опитите. След като вече ръката ми се е изморила да бъде дърпана наляво и надясно (по точно само НАПРЕД!) се ядосвам и ставам по-груба. Но и това не дава резултат. В крайна сметка помяра успя да постигне желаното - да ме изкара извън релси, като разбира се тук идват шамарите, ала уви, нито ръце, нито синджир не го сплашиха! То не се страхува! Бих го, карах му се, а преди това само "Чшшшшшт", ама с този звук нищо не става... след като бях извън кожата си, а той продължаваше да се дърпа, хванах го съвсем изкъсо и почнах да вървя пред него, до него, за да разбере какво трябва да прави, е да, ама той пък спря да върви. Започна да се дърпа, предусещайки че вече не съм на себе си, но той пожела така! Прибрах се, гузна че съм го била, гузна че съм го наплашила, почти разревана, защото собственото ми куче, което толкова исках не ме слуша! Но и адски ядосана... Имам белези по ръцете от синджира.. до каква степен съм го стискала за да го задържа до мен...


КАКВО ДА НАПРАВЯ?? МОЛЯ ВИ КАЖЕТЕ МИ!! Това куче не разбира от нищо! Вече СЪЖАЛЯВАМ че съм искала куче! Ако знаех че ще е такова инатесто, твърдоглаво, просто, тъпо и т.н. псе, нямаше да го искам!

Защо е такъв? Какво са направя още? Вече не мога така! Мисля да сложа край на разходките му! Това е ужас за едно куче, но едно куче като Марли заслужава ли разходки?????

[paolina]

Това е Марли :)

[MiSs KiSs]

Здравей!
Проблема ви е деликатен, но в никакъв случай не е и нерешим!
Преди да си позволя да давам каквито и да било съвети, трябва да задам някои уточняващи въпроси:
1. На каква възраст е Марли? На снимката виждам, че не е пале, но не мога дапреценя има ли годинка-две...?
2. Къде живее? Предполагам на двора. Вързан ли е там или си щъка волно?
3. Колко часа прекарвате на ден с него (ти като стопанин най-вече)?
4. Какви команди сте учили и на колко от тях откликва кучето? Как награждавате изпълнението на командите?
Последният ми въпрос е по-скоро насочващ - имало ли е случай, в който вие да сте спокойна повреме на разходки? Това го питам, защото кучетата усещат нашите емоции и ако вие сама не си вярвате, никое куче (дори пинчер) няма да ви повярва.
Ако отговорите на въпросите ми честно, може би ще стане ясна картинката. Иначе е много трудно да се "хвърля мозък" във виртуалното пространство и той да даде резултат на практика.

П.П.: На първо време се постарайте да се успокоите и да сте по-уверена във себе си и в собствените си възможности. Има ли желание - има и начин. И един от съфорумците (който се надявам да се включи в темата) го казва много хубаво: "Всеки има кучето, което заслужава"...

[paolina]

MiSs KiSs, в 04 September 2014 - 04:39 PM, написа:

Здравей!
Проблема ви е деликатен, но в никакъв случай не е и нерешим!
Преди да си позволя да давам каквито и да било съвети, трябва да задам някои уточняващи въпроси:
1. На каква възраст е Марли? На снимката виждам, че не е пале, но не мога дапреценя има ли годинка-две...?
2. Къде живее? Предполагам на двора. Вързан ли е там или си щъка волно?
3. Колко часа прекарвате на ден с него (ти като стопанин най-вече)?
4. Какви команди сте учили и на колко от тях откликва кучето? Как награждавате изпълнението на командите?
Последният ми въпрос е по-скоро насочващ - имало ли е случай, в който вие да сте спокойна повреме на разходки? Това го питам, защото кучетата усещат нашите емоции и ако вие сама не си вярвате, никое куче (дори пинчер) няма да ви повярва.
Ако отговорите на въпросите ми честно, може би ще стане ясна картинката. Иначе е много трудно да се "хвърля мозък" във виртуалното пространство и той да даде резултат на практика.

П.П.: На първо време се постарайте да се успокоите и да сте по-уверена във себе си и в собствените си възможности. Има ли желание - има и начин. И един от съфорумците (който се надявам да се включи в темата) го казва много хубаво: "Всеки има кучето, което заслужава"...

Здравей, ще отговоря с удоволствие. Първо, само да уточня че не съм възрастен а момиче на 15 години.

1. Марли е на почти годинка - ще я навърши на 18ти Септември :)
2. Живее на двора, но е вързан, а се старая през ден или когато не вали да го пускам да бяга за около 30мин или час.
3. На ден прекарвам по час-два с него (мисля че е страшно малко, но понеже не мога да излизам на разходки с него, ми остава само да го пускам из двора да бяга и да си играя с него, затова и времето което му отделям е толкова малко)
4. Научили сме "Седни" - само на нея откликва. На 4-5 месеца беше научил и "Донеси", но явно топката му доскуча, а пръчки не гони. Опитах се да го науча и на "Тук", като в началото схвана перфектно (първите 3 дни), след което започна да се ослушва и дори да знае че имам лакомства не идва. Затова и спряхме за сега с тази команда.
5. Когато тръгваме на разходка, аз тръгвам максимално оптимистично настроена и спокойна, за да я проведем както трябва. Но още първите 5 мин не са минали и започвам да се ядосвам тъй като ме дърпа и ръката ме заболява, но се опитвам леко и спокойно да го укротя (разбира се неуспешно :( )

[Furia_S]

paolina
Здрасти)
На 15 години много често човек иска резултат тук, сега и веднага, това е нормално и обяснимо. 99% от деца искат куче, работа е там че често не са готови за огромен труд и грижи всеки ден. А зад едно възпитано куче се крие точно упорита работа и труд плюс търпение, търпение, търпение. Не се притеснявай и не се ядосвай, просто обучението не става лесно и светкавично.
Според мен разковничето е в това, което ти написа:

Цитат

Вече СЪЖАЛЯВАМ че съм искала куче! Ако знаех че ще е такова инатесто, твърдоглаво, просто, тъпо и т.н. псе, нямаше да го искам!

Просто си разочарована защото нещата не стават бързо и от само себе си)))) Това е нормално за твоята възраст, не се притеснявай, и не мисли точно в тази посока, така не помагаш нито на себе си нито на куче. Не си била готова за труда, който трябва да се полага в обучение и възпитание, това е нормално, за това леко си отчаяна.
Промени основната нагласа вътре в самото ти мислене - проумей че това е труд и много работа, така ще се успокоиш и ти самата и ще започнеш правилно да разбираш кучето си без да обвиняваш животното или себе си задето не се справяш))) Кучето е първо задължение, а чак после е удоволствие.
За това погледни на ситуацията с други очи, без гняв, яд и обида: на животното му липсва възпитание и движение извън двора, за това то се държи непослушно по време на разходките.

Разходките извън двора трябва да са редовни, всеки ден сутрин и вечер по 1 час, ще е много добре ако имаш възможност да събираш куч с други разхождащите се кучета някъде за да играят заедно. Животното има нужда от социализация, от натрупване на нови впечатления, от игра и обучение с теб - ако ти си тази която го извежда и разхожда.
Представи си че вашите са те заключили в къщи и го правят всеки ден, нали и ти ще почнеш да плачеш?))) както ти имаш нужда от разходки извън къщата, от контакт с приятели и някакво занимание за да не изкрейзиш - същото важи и за куч. Схващаш ли?
Тук по форумите можем да ти посъветваме само общи приказки, не знам до колко ще ти помогнем, трябва ти според мен треньор на живо - той обучава теб, ти обучаваш кучето.
И търпение, търпение, момиче, без търпение с опашатите четирикраки сме за никъде)))))
Естествено, когато животното е лишено от всекидневни пълноценни разходки то почва да плаче, да вие, да дърпа когато е излязло навън - защото не знае кога ще излезе пак.))) Едно добре изведено младо животно, натоварено физически и ментално се държи спокойно, защото е научено че ще дойде часът за разходката и ще има тичане, игри с други кучета и най-важното със стопанина си, Тоест с ТЕБ))) Повечето тук знаем колко усилия и внимание се полагат в отглеждане и възпитание на кучето, за това не си единствена, не се притеснявай))
Ето, казваш че той не носи пръчки. Ами... не носи. Нормално е. Защото не вижда смисъл в това носене - не е научен че подобно упражнение може да е забавно и на края ще получи или наградка или голямо одобрение от твоята страна. Как ще го разбере, ако ТИ не му покажеш че това е забавно, готино, весело и има смисъл да го прави?)))
Не се отказвай толкова лесно, не се ядосвай, разбери нуждите на кучето и ги задоволявай, ако имаш възможност обърни се към треньор на живо стига да има такъв там, където живееш, така на живо инструктор-кинолог може да ти обясни много неща като започне от аз-буки-веди, и като ги разбереш много от твоите притеснения и ядове ще се изпарят. Все едно ще си прогледнала, разбираш ли?))) Още повече че животното е много младо, няма и годинка

[asensi_85]

Според мен просто на кучето му липсва свобода, има енергия, която на синджира няма как да изразходи и от там идват проблемите. Моят съвет е да го пуснеш на двора да лудее, след което да му вземеш повода. 10-15 мин обикаляй на двора с него, имитирайки движението навън. След това излез и ако започне да те дърпа го прибери вкъщи веднага. Всеки ден увеличавай подобните упражнения. Успех ще има с постоянство, не се отказвай от него.

[MiSs KiSs]

И Фурия и Асенси са дали прекрасни съвети!
Наистина е нормално и твоето и на кучето поведението. Това може да се промени, но няма да е без усилия и постоянство.
На мен също ми се вижда много добър варианта първо да изразходите част от натрупаната енергия в двора. Пусни го, поиграйте си на каквото си играете, после му сложи повода и направете няколко кръгчета в двора, като симулирате разходка. Може да ползваш и лакомства и похвали, ако се държи добре. После излезте навън. Ходете по едни и същи пътеки и улици, за да няма нови миризми и да се разсейва. Когато ходи добре можеш да го хвалиш, ако започне да те дърпа кажи "не" спри на едно място и изчакай няколко секунди или минути. После пак тръгнете, ако продължи с дърпането, се приберете и на другият ден пак пробвайте същото упражнение отначало.
Имай в предвид, че за кучетата разходката е като за нас кафето с приятели, а душенето е като четене и писане във фейсбук. Кучето (особено мъжки в пубертета, каквото е твоето) има нужда да души тревки и трънаци на всеки два метра и то по 100 пъти всеки ден. Има нужда да препикава едно и също дърво или храст на отиване и на връщане (за всеки случай) на всяка разходка. За тях това е много важно и е хубаво да го оставяш да си свърши тази работа.
Малко ще направя лирическо отклонение. Майка ми си има едно женско куче на село. По принцип е в голяма клетка с къщурка (не е вързана), но сега се разгони и започнаха да идват комшийски кучета и да влизат при нея. За да не я заплодят я прибраха в къщата и започнаха да я разхождат на каишка сутрин и вечер. На третия ден кучката (няма година още) спря да ака и да пика вкъщи. След седмица спря да се мята като луда, когато й се сложи нагръдника. А след 1-2 седмици и спря да опъва като луда напред-назад. Майка ми сега реши да я остави вътре, защото до следващото разгонване пак ще забрави всичко и пак ще трябва да минат всичките тези мъки, докато свикне.

Искам да кажа, че ви трябва постоянство! На 15г. си и те поздравявам, че изобщо си си направила труда да попиташ какво можеш да направиш с кучето си! Можеш да отделиш не много време (за начало и по половин час сутрин и вечер ще ви свърши работа), за да свикнете с режим, а режима е основата на възпитанието (и за теб и за кучето).

[paolina]

Добре, сега разходките сутрин не са ми проблем, но пък като тръгна на училище вече няма да мога да го разхождам и сутрин :( Иначе ще се опитам в един и същ час да е, за да свикне. Ще пробвам и това с изморяването в двора първо, размотаването на повод в двора за да свикне как трябва да е, и накрая разходка. В друг сайт ми дадоха и съвет с една дълга и тънка пръчка да ходя на разходка и когато мина пред мен да го тупна леко по муцунката. Това става ли? Дадоха ми съвет и да му сложа и строг нашийник. Една приятелка ще ми заеме нейния за да пробваме и това. Ще опитвам. Упорита съм си, но щом ме пречупят веднъж малко трудно се изправям, а Марли общо взето успява да го направи с непокисткото си държание. Ще опитам! Благодаря, ако трябва още нещо да знам, моля да го кажете, не е излишно

[Furia_S]

Цитат

В друг сайт ми дадоха и съвет с една дълга и тънка пръчка да ходя на разходка и когато мина пред мен да го тупна леко по муцунката. Това става ли? Дадоха ми съвет и да му сложа и строг нашийник.

НЕ СТАВА!!!!
Момиче, помисли малко - ако вашите те затворят в твоята стая, вземат ти книги, за да не четеш, тетрадки и химикалки за да не пишеш, скицници и моливи да не рисуваш и ти спрат интернета - колко ще издържиш преди да изперкаш? И като тръгнат инциндентно да те заведат на кино естествено че ти ще се държиш като не видяла свобода. Не напразно има израз: "Държи се като отвързан или скъсал сенджира".
Разбери, никакви пръчки и строги нашийници няма да ти решат проблема, механично въздействие върху животното се използва само от опитни специалисти, които ЗНАЯТ какво правят и ЗАЩО го правят, такива корекции се допускат от страна на специалист точно веднъж-два пъти в живота на животното, и то не винаги.

колкото и да го пердашиш през муцуната, колкото строги нашийници да му закачиш - не го ли извеждаш и не се ли занимаваш с него редовно всеки ден, оставяйки го ковнато на верига - ще имаш проблеми, а като заякне ще се обърне и срещу теб - колко си мислиш че можеш да го тупаш по муцуната, та той има зъби!

Момиче, мило момиче, чуй ме за твое добро и за доброто на кучето - преразгледай твоето отношение към животното, защото то изначално е тотално неправилно, от там са ти проблемите, разбери. Ти бъркаш с представата ти за това какво е да имаш куче, и то като е сбъркано в основата - ето ги и последствията. не го казвам с негативно отношение, не ме разбирай погрешно, просто виждам къде бъркаш, мила.
Ами като тръгнеш за училище - ще ставаш час два по рано да изведеш кучето, нали ти си го искала. Тук има много хора, които крадат от съня си и от почивките си за да осигурят грижи за кучетата си.
това е положението, друг изход просто няма, ако не ти се занимава по-добре го подари на някой който има сили, време и желание да се занимава с животното, кучето е младо и ще се адаптира лесно. По-добре така, отколкото да се мъчи ковнато на верига, мила, повярвай ми.

[tai]

Не! Не! Не!

Нито строг нашийник, нито пръчка.

Муцунката на кучето е изключително чувствителна, как ще се почувстваш, ако те удрям по петите с пръчка, ей така за профилактика.

Кучетата помнят страшно, според мен това сковаване на кучето е започнало от нещо, което страшно го е изплашило, нищо чудно да е след насилие.

Кучето е много красиво и има изключително горда осанка. Не го съсипвай.

Съфорумците ти дадоха прекрасни съвети, аз се уча от тях, а съм стар човек в сравнение с теб!

[greyli]

Сега и аз да си кажа мнението.Горе-долу по принуда осинових куче (от улицата попадна в приют и съвестта не ме остави докато не го взехме с хиляди борби).
Бях изправена пред немалки трудности.Все пак да научиш вече пораснало куче ( на над 3 години) наистина не е много лесно.
Ходенето на повод на нас ни отне около 2 седмици.С нагръдник отказваше да се движи и минахме на каишка.При теб пък може да е точното обратното ако е на каишка,пробвай с нагръдник.
Другото което е - трябва да намериш подходящите наградки.Твоето куче може да не харесва точно тези.
След като сте във двор,дори да не можеш да го извеждаш навън,пускай го да потича в двора докато се оправяш за училище.Дори 20 мин пак е нещо за него.
Определено ще видиш,че при чести разходки и ти и кучето ще свикнете.
Строгия нашийник наистина не мисля,че е нужен,а това с пръчката е абсурдно.С кучето трябва да градиш доверие,посягането по какъвто и да е начин(дори с леко потупване с пръчка) руши доверието.
Ако го научиш да определени команди също ще ти е по-лесно.Моя доста трудно се учи и изпълнява само ако имам храна в себе си.Най-важното е да знае какво е НЕ.Моето куче може да не инати,да се дърпа да ходи някъде,но като кажа НЕ определено има ефект върху него.

И не казвай,че съжаляваш че сте го взели.Това е било избор и то важен.След време ( да е живо и здраво още много години) като го няма ще видиш,че не си била права

[paolina]

Щом не сте съгласни с пръчката и строгият нашийник, дайте съвети.... по какъв начин тогава да му покажа, че пред мен не бива да излиза???

[ShiBumi_GirL]

Цитат

ако не ти се занимава по-добре го подари на някой който има сили, време и желание да се занимава с животното, кучето е младо и ще се адаптира лесно. По-добре така, отколкото да се мъчи ковнато на верига,

Най-полезния съвет дотук!!!

Горе ти се дадоха достатъчно съвети как да не те дърпа кучето и какво трябва да направиш.
Няма да стане днес нито утре,нито може би след 1м.
Сама е по-вероятно да не се справиш и да стигнеш отново до избухване,което ще отнесе кучето и ще загубиш явно и малката връзка,която имаш с него.
Разходките на младо и енергично куче трябва да са поне 2-3ч за деня-хубаво бягане,игра и учене на команди.Така ще е уморен физически и психически.
Нагръдник е добра идея за спиране на дърпане,също и спирането на място и привикване с лакомство.
Ти не си интересна на кучето за да те слуша!Очакваш от него да ти изпълнява командите като войник няма как да стане.
За да изпълнява команда трябва да работиш с кучето за да постигаш успехи (като всяко нещо в живота) за което е нужно много време и търпние,както и постоянство!

[Furia_S]

paolina, в 04 September 2014 - 08:05 PM, написа:

Щом не сте съгласни с пръчката и строгият нашийник, дайте съвети.... по какъв начин тогава да му покажа, че пред мен не бива да излиза???

дадох ти съвет - промени мирогледа си относно що е то куче и как се възпитава, ако не си готова, нямаш намерение да търсиш сили, време и желание за обучението на куч - никакъв строг нашийник и никаква пръчка по носа няма да ти помогнат. Това е тъжната истина. Ограничавате животното да е ковнато 24 часа с редки изключения и после искате да знае и команди. Е, няма как да стане.
Паулина, казах ти - ако вашите те затворят в стаята ти без книги и интернет и без да излизаш ти как ще се почустваш?
Ако не ти се занимава - дай животното на някой човек който ще се занимава и не взимай куче докато не си готова.

[greyli]

Въпросът е дали ще намери подходящ стопанин.
С това куче само ти ли се занимаваш,няма ли поне някой,който може да ти помага с разходките?

[paolina]

Благодаря ви за съветите, но няма да си го дам!Ще си остане при мен, ще пробвам това с пръчката,но с вестник, защото няма да го боли толкова и аз няма да го ударя със все сила, просто леко. Ще пробвам и това с изморяването, което предложихте тук. С нагръдник смятам че дори повече ще се дърпа, защото така дори като дръпна рязко, няма да е на врата му и няма да му попречи по никакъв начин. А в краен случай е строгия нашийник, него няма да го използвам като първи вариант!

[NeLy]

paolina, в 05 September 2014 - 05:00 AM, написа:

Е, НЕ! Благодаря ви за съветите, но няма да си го дам! Айде вие си дайте децата в дом... ще си остане при мен, ще пробвам това с пръчката, защото няма да го удрям ще кажеш че кон удрям, а лекичко! Ще пробвам и това с изморяването, което предложихте тук. С нагръдник смятам че дори повече ще се дърпа, защото така дори като дръпна рязко, няма да е на врата му и няма да му попречи по никакъв начин. А в краен случай е строгия нашийник!

Ей, недей да четеш избирателно. Питаш, а пък после си правиш, каквото искаш ! Не така :))
Не го бий. А и после как ще очакваш да носи пръчка, при все че с нея го бият? Колкото и лекичко да удряш, въпроса не е в болката, а в доверието!
Опитай следното: нека някой ти насочи юмрук в лицето и аха да те удари и да спре ... дали няма да се дръпнеш, да трепнеш или да премигнеш с очи, дори когато си човек, размишляваш... ? Дали ще му се довериш изцяло ?

Бъди търпелива.

[tai]

Хайде да опитаме следното от почти нищожният ми опит.

Не знам от кой град си, в смисъл дали има зоомагазин, за да му купиш наградки за кученце.

Ако нямаш, купи едно пиле, свари го, обезкости го, месцето го раздели на малки порции без никакви подправки, колкото една хапчица.

Пусни го на двора, без повод, вземи месото в джоба си, в едно найлоново пликче, с ласкав тон извикай името му, почни да вадиш месото от джоба, той ще подуши наградата, и ще иска да хапне, кажи "седни" доколкото разбрах знае тази команда - може полутихо, но категорично, може да не иска да седне, ако се върти около теб да докопа месото, прибираш наградата, но без да се ядосваш. Ако се ядосаш дишай дълбоко няколко пъти, докато се успокоиш.
След малко отново, вадиш месото, викаш ласкаво, ако не иска да седне, притискаш леко задницата на кучето, не силно, трябва като го докоснеш той сам да си свали дъто, поглежда те, ти го поглеждаш и му даваш месцето. Погалваш го и с ласкав тон го хвалиш, от рода на "браво, добро момче!"

Това ти е задачката за днес, пиши как си се справила!

Успех!

[paolina]

Току що се връщам от разходка и действах по следния начин, ходех от време на време наведена, но с вестник свит на руло в ръката и му препречва пътя за да не върви пред мен. Понякога го оставях да върви пред мен, стига да не дърпа. Ако дърпа правя една голяма, бърза крачка напред и го тупвам с вестника по муцунката или главичката. Така като беше вестника до него той не смееше да отиде напред. Заедно с размахването на вестника пред носа му за да му преча да мина напред казвах "Не,не,не,не,не...!" и ще се опитам като му кажа НЕ, когато дърпа, да спре да дърпа и да отстъпи назад. Това е целта ми и мисля че ще се получи. Знам че куче не се бие с ръка а с нещо друго, най-често съм чувала за вестник, ето защо с вестник практикувам.

Нели, няма да се доверя на такъв човек напълно, но ако го прави само и единствено при едно и също мое действие ще се науча да хитрувам. Няма да правя това действие за да не ми посегне. Ето каква е логиката ми за кучето ми. :)

Тай, това съм го правила с гранули. Всъщност взимам в ръката си гранули и когато е около мен му казвам - "Марли, СЕДНИ!" и сяда, получава си гранулката заедно с погалване или почесване зад ухото и "Браво,браво!" Като сме на разходка (днес) също го карах да седне и си сяда. Даже и без да имам гранули, защото го галя и поощрявам с думи.

Е, какво мислите?

[Furia_S]

Мисля че трябвада спреш тази глупост с вестника. Нещо повече - настоявам за твое добро и за доброто на кучето да спреш тази простотия. но щом си решила да действаш по този начин - не мога да ти помогна.