[Chita]

Stranger, в 02 November 2014 - 03:35 PM, написа:

Малко пресни снимки от малката лигла :)

P1030917.jpg P1030918.jpg P1030919.jpg P1030921.jpg P1030923.jpg P1030924.jpg P1030925.jpg

Ние сме все по-добре, вече не е толкова уплашена, научи се да ползва кучешката вратичка и си щъка вътре в къщата и по двора без притеснения :) С дакела се разбират чудесно, докато не се налага да делят нещо, а когато се наложи, тя веднага отстъпва, така че пак няма проблеми. В чудесно здраве сме и много послушни и любвеобилни. Единственото, което борим в момента е да се разберем кое може да се дъвче и да се разнася по двора, и кое не, защото в момента всичко й се вижда като играчка. Но така е в тийнейджърския период, няма как Други забележки нямаме, чудесна малка госпожица е
Пускам и клипче да се види как се лигавим :)
https://www.youtube.com/watch?v=WfQWmrS6a5g

А Ръсти се грижи винаги ушите на Чара да бъдат чисти

[deni_avr]

Йони и Чара - с всички ваксини, тестове, чипирани и кастрирани! Подготовката за осиновяване и на двете приключи!
Благодаря на Stranger за цялото съдействие и помощ!
Признавам, че е направила от Чара едно страхотно мило куче и й осигурява един супер страхотен живот. Определено Чара е направила голям прогрес и като цяло е супер сладко същественце.

Разбира се, благодарност и към Тинати, без която тези двечките щяха да зъзнат в момента в плевнята.

Йони е харесана за осиновяване в Германия, а Чара все още чака. Малкото е доста по-привлекателно и откъм размер и откъм поведение и силно й стискам палци скоро да намери своите нови и постоянни хора.

Чара е идеалното кученце за България - непроблемна, женска, малка. Дали пък някой не би я харесал и тук?

[deni_avr]

С радост съобщаваме, че Йони замина и вече е в новия си дом в Германия. Накрая Йони нямаше нищо общо с кучето, което "получих" от селото, аха аха да ми стане мъчно на изпращането :) Ама не! Единственото, което чувствах беше облекчение.
Шегата настрана. Планирам Йони да е последното ми приемно куче, айде ако не завинаги, то за мнооооого дълъг период от време. Беше адски трудно, беше невъзможно на моменти. Благодаря на всички по нейната верига, особено на Мати за помощта, подкрепата и всичко!

Йони е добро куче, накрая стана такова, семейството и в Германия ме държаха снощи цяла нощ будна, те са страхотни и съм сигурна, че Йони ще бъде щастлива. Да посмее да не бъде, след като изцеди всяка капка сила от мен!

Разбира се, и тук хепиендът нямаше да е възможен без Тинати! Вашата организация даде старт на тази история и даде шанс на тези същества.

Остана Чара, която мислех, че първа ще се уреди, но и това ще стане. Stranger, и на вас за пореден път ви благодаря!

Снимка (и)

• 

[Stranger]

Радвам се за Йони и новото й семейство, сигурна съм че и нашето диване някой ще си го хареса в скоро време :)

Ето едно ново клипче от преди малко, мисля че всички могат да го виждат, дори да нямат Фейсбук (ако не е така, моля пратете ми ЛС):

https://www.facebook...612&pnref=story

Дени, аз в момента съм така с приемните котки :D Последните, които взех, още ми държат топло и мисля че още известно време ще е така. Предполагам обаче, че чувството ще попремине с времето, все пак тя нашата лудост май не се лекува.. :) Иначе напълно те разбирам, понякога човек има чувството че просто не може да издържи повече на цялата лудница... и все пак издържа, няма къде да ходи.
На мен лично Чарището като замине някой хубав ден, сигурно ще ми липсва доста - страшно сладка лигла и любовчийка е, въпреки беличките които ми спретва непрекъснато. Ма какво да го правиш - характер :)
Дано 2015 да започне добре за нея с хубаво ново семейство, което да я обича много!

[deni_avr]

Stranger, в 23 December 2014 - 06:28 PM, написа:

Радвам се за Йони и новото й семейство, сигурна съм че и нашето диване някой ще си го хареса в скоро време :)

Ето едно ново клипче от преди малко, мисля че всички могат да го виждат, дори да нямат Фейсбук (ако не е така, моля пратете ми ЛС):

https://www.facebook...612&pnref=story

Дени, аз в момента съм така с приемните котки :D Последните, които взех, още ми държат топло и мисля че още известно време ще е така. Предполагам обаче, че чувството ще попремине с времето, все пак тя нашата лудост май не се лекува.. :) Иначе напълно те разбирам, понякога човек има чувството че просто не може да издържи повече на цялата лудница... и все пак издържа, няма къде да ходи.
На мен лично Чарището като замине някой хубав ден, сигурно ще ми липсва доста - страшно сладка лигла и любовчийка е, въпреки беличките които ми спретва непрекъснато. Ма какво да го правиш - характер :)
Дано 2015 да започне добре за нея с хубаво ново семейство, което да я обича много!

Благодаря, Stranger!
Добре си го обяснила.

Съжалявам, че Чаричка не успяха да я харесат, та и вие да си починете. Но скоро...надявам се.

Благодаря ви още веднъж - вие сте едни страхотни хора! :)

[Stranger]

Честита нова година и от нас! Много здраве, късмет и щастие на всички съфорумци и семействата им!

Откак падна снега, малкото бяло чудовище умира от кеф, ето едно кратко клипче:
Чара си играе на снега

Дакела не си показва носа навънка, понеже му е студено, ама Чара няма спирка Търчи по целия двор, копае дупки в снега, рови, търкаля се.. голямо щастие :) След което влиза вътре на топло да се размрази и после пак :)

По празниците ни бяха на гости разни роднини, някои ги е виждала по-рано, други не беше, но всички успяха да я погалят и да я полигавят. Голям напредък има момичето, доста по-спокойна е вече и след като някой й поговори и я помами малко, е готова да му даде шанс да си общуват. Дори на приятеля ми, с когото дълго време не можаха да стоплят отношенията (понеже той не е много по лигавите приказки, а на нея такива й трябват, за да се отпусне), вече му се оставя да я гали, похапва го на шега и му се радва :) Навръх нова година, покрай гърмежите наоколо, доста се беше притеснила и се чудеше в кой ъгъл да се свре, за по-сигурно. В един момент се беше лепнала плътно до печката, за малко да почне да пуши. Накрая явно реши, че явно след като мъжа в къщата е най-страшен, явно може да уплаши и тия дето стрелят навън и се скри при него

Накратко казано, девойката се държи все повече като истинско куче. Личи й, че я е страх, особено с нови хора, но много по-лесно вече е склонна да се довери. Ще опитаме тези дни и да се поразходим малко, да посвикне и с каишката и надявам се скоро пак да се похвалим.

Ето и малко снимки как се разполага из нас:

[deni_avr]

Чара все още търси дом. Вижте я само - ужасно сладка и глупава е. Лепнала се е за дакела и той й дава такава сила, каквато никой друг не може да й даде.
Чара е идеална за второ куче - ще слуша и изпълнява всичко от другото куче. Към стопаните си също е прилепчива.

Чара е готова за задомяване - кастрирана, ваксинирана и чипирана. Задомяването й става вече малко спешно. Моля ви, помислете дали нямате познат/приятел, който би открил в Чара своят любимец.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[deni_avr]

Чара замина и пристигна в приемен дом в Германия!
Много благодаря на Stranger за приемната грижа. "Получих" една излъскана Чара, по-спокойна и познала дом, грижа и добри хора! Благодаря ви! Без вас нищо от хепи енда на Чара нямаше да е възмножно. Оставяте една прекрасна следа в нейния живот :)

От темата остават двете момчета в малкото закътано селце. По Великден ще имам път натам и ще разбера дали са преживели зимата. Ако някой би желал да помогне на едно или двете от тях, би била много щастлива да напишем и тяхната история и да я завършим с хепи енд. Те бяха наистина дружелюбни, социални и много мили кучлета и не заслужават да гният накрая на света.

Благодаря на всички, които бяха част от историята на дуото Йони и Чара!

[deni_avr]

Кафявото кученце от забутаното селце заедно с още едно е било отровено.
Бялото куче е все още там. Дано то има повече късмет.

[deni_avr]

Мисля си тия дни, че "късметът" при животните е всъщност някой да повярва в теб, да се ангажира с теб, да отдели от личното си време, пари и емоции/нерви, за да можеш да намериш щастлив път и дом. И това е късметът всъщност; той не е абстрактно понятие, а съвсем реално - два крака, две ръци, усилия и жертви.

На снимките по-долу едно диво селско куче, вече осиновено, което имаше "късмета" няколко човека да положат усилия и отделят от времето си за него.

От другата страна стои "Белият зъб", в който никой не вярва. Остава пак да му пожелая "късмет"...

Снимка (и)

• 
• 

[deni_avr]

Прекарах почти цяла седмица в компанията на Белия зъб - един прекрасен куч, вече твърдя със сигурност! Нравът му е толкова весел и игрив - разбира се с всякакви кучета и котки, а към хора е като захар - лигав до безподобие.

Горе написах почти седмица, защото за съжаление както си спеше пред къщата и не се отделяше от нас, така и изведнъж Белият зъб изчезна и повече не го видях. Единствената жена, която живее в селото каза, че понякога ходел в другото село за храна. С нея поне се уговорихме, че мога да нося храна и тя да му я дава. Та, звъннахме по телефона на друга жена в съседното село, която каза, че куч бил в съседното село пред някакв вила, в която за празниците се прибрало семейството, което също го хранело когато ходели там.

На мен ми се видя много невероятно той просто да стане и изчезне както си беше при нас, но...

Следващия път когато се надявам да го видя ще бъде през лятото ако дотогава някой не му предложи временен подлсон и не организираме транспорта му.

От отровата са умрели 4 кучета в селото. Много ме е яд за кафявото весело пале. И не спирам да се надявам, че Бял зъб ще успее да избегне същата съдба.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[deni_avr]

Включвам се с ъпдейт по темата и молба за помощ. В първия ми пост писах за две групички селски нещастници. Едната групичка благодарение на добри хора вече живее хубав живот в безопасност. Втората група за жалост не се радва на късмет. Кафявото пале загинало от ръката на отровители. А сега белият му другар има нужда от помощ. Той е успял някак да избегне отровата, но годината тежък бездомен селски живот е взел своята цена. Белчо вече не е игрив, не е и особено гальовен като преди. Днес го видях за първи път от миналата година. Целият е в белези, слаб, но по-лошото е, че има множо лоша рана на предна лапа. Не ползва крачето, което е силно нсдйто. Боли го. Бих искала да прибера белия в града и да му потърсв нов живот. Търся му приемен дом и помощ в подготовката му. Някой би ли искал да го подкрепи? Днес не му направих снимки. Утре ще има такива.

[deni_avr]

Лапичката му е счупена за жалост. Купих му антибиотик, мажем се с йодасепт и не знам какво друго да сторя...:(

Снимка (и)

• 
• 

[deni_avr]

Спешно имам нужда от помощ. Като по чудо се намери транспорт за Белчо. Нужно ми е някой да го посрещне в София и да го закара до хотел в Кривина. Има ли някой, който може да ми помогне?

[deni_avr]

Благодарение на съфорумката ДДГ белият зъб вече е в София!
Обратно на огромните ми притеснения, той се държа перфектно по пътя и въобще. Настанен е в хотел край София, засега е малко стресиран. Трябва бързичко да се организирам за лечение на лапата му, тестове и всичко останало.

Много се радвам на шанса, който това добро куче получава и силно се надявам той да има добро бъдеще, такова, каквото заслужава.
Качвайки го в колата, наблюдавах физиономията му докато напускаше селцето си - спокойно, идилично място, но място и на глад и отрова, която погуби неговият другар. В колата той гледаше назад с любопитен поглед без дори да осъзнава, че напуска своето местенце.

Белият зъб е добро и социално куче. Беше се приселил в съседното село за компания. Върна се при нас тъкмо навреме, за да се погрижим за лапата му. Но прец цялото време неистово се опитваше да влиза в двора ни и просто да бъде с нас. Сигурна съм, че самотата много го е мъчила на това село и заради това се беше преселил в съседното за дълго време.

Ако някой може и иска да ни помогне със средства или храна /отказва да хапва гранулките на хотела/ за това добро момче, с облекчение бихме приели помощ.

[deni_avr]

Бял зъб има нужда от приемен дом. Той обожава да се разхожда в града, а в къщи не пипа нищо. Не е буен, не дърпа на повод, бих казала, че е много възпитан и разбран.

Някой да може да му даде приемен дом? С осигурена храна, разбира се.

ето тук може да видите едни разкошни снимки от първата му разходка в парка:

https://www.facebook...e=3&pnref=story

[deni_avr]

Каква дълга тема - от преди година. Обикновено когато в една тема има повече от 2 животни, едно от тях не оцелява. Такава е статистиката на бездомниците. Тук, в тази тема също - благодарение на страхотните съфорумци успях да помогна на 3 от описаните 4 кучета. Три същества никога няма да бъдат гладни и бити. Последното отдавна тича по вечните зелени поляни - съжалявам, мило куче, отровиха те.

Последен замина Белият зъб, Белчо. Чудесен куч, радвах се на компанията му няколко месеца. Заради прекрасните снимки на съфорумка ще му се радвам и от форумския календар, призовавайки всички ви да го закупите и така да помогнете на следващия гладен, бит, уплашен или замръзнал.

Хората в тази тема са много, специално благодаря на приемните стопани на Чара и Йони, които ги поведоха по щастливия път. Ето какво ми написа вчера стопанката на Йони. Пожелавам за всеки бездомник да дойде миг, в който един човек ще напише за него това:

Nearly one year is gone - unbelievable! Yoni belongs to us like the moon to the stars! And she knows this! Sometimes she doesn't want to take a treat or a meal. She knows that


she will get enough.

Снимка (и)

•