грижи за ловното куче

Да се запазят и предадат на поколенията отличителните расови външни черти и характерни особености на дадена порода: стойка, цвят на косъма, физическа издръжливост, силно обоняние, интелигентност, послушание. Да се премахнат всички неха-рактерни за расата качества е главната цел, която всеки ловец трябва да преследва с упоритост и настойчивост при отглеждането на ловни кучета.
Това се постига не само като се съешават чистокръвни екземпляри от една и съща раса, които имат едни и същи външни отличителни белези и свои характерни особености, но и като се полагат сериозни грижи при отглеждането.

Избор на куче
Ловното куче има решаващо значение за успеха на упражнявания лов. Ето защо изборът му се прави с оглед на възрастта и темперамента на ловеца, естеството на терена, в който се ловува, дивеча и др. При избора на ловно куче твърде важно е да знаем кой дивеч преобладава в района, в който ловуваме, за да подберем оная раса, която е най-подходяща за този вид дивеч. Друго важно условие, на което трябва да обърнем внимание при избора на куче, е то да бъде физически хармонично развито, да няма естествени недостатъци, хриви задни крака, крив гръбнак, крива опашка и др.

Жилище
Трябва да му осигурим практично, удобно и хигиенично жилище. Най-пригодното жилище за едно куче е дървена подвижна колибка или направена от тухли - неподвижна.
Много ловци, които притежават ловно куче, за което полагат големи грижи и внимание, забелязват как то губи понякога много от своите ценни ловни качества: липсва му добро обоняние, става лениво, мъчно апортира и пр. Ловецът дори не помисля, че причината за това е лошото жилище и мястото където е поставено то: на влажния под, на малкото пространство или на недостатъчната слънчева светлина, която прониква в него.
Построяването на кучкарник (помещението, в което се поставя колибката) зависи от редица обстоятелства: от броя на кучетата, които притежаваме (те не бива да бъдат повече от две), от разположението на мястото, от материалните възможности, с които разполагаме и др.
Мястото, върху което ще построим кучкарника, трябва да се намира на завет, да е отцедливо и да е запазено от западните и северните ветрове (защото кучетата твърде много обичат топлината и най-лесно заболяват от течение), да е проветриво и слънчево и да има достатъчно място за разходка на кучето, защото вързаното куче става по-нервно. Изложението на кучкарника трябва да бъде югоизточно. Добре е над входа на колибката да има навес, който да я предпазва зимно време от навяването на сняг, а през лятото - от големите горещини.
Най-удобното за нашите условия жилище на ловно куче е дървената колиба, покрита с ламарина или боядисана отвън и отвътре с блажна боя. Трябва да се внимава жилището да няма никъде цепнатина, която да пропуща вятър. Подът трябва да е десетина сантиметра над земята. Класическият размер на една клетка за куче е: дължина 1 метър, ширина 60 см и височина 80 см. Друга клетка, която се препоръчва, е показаната на рис. 2. Вратата трябва да бъде висока 50 см и широка 35 см. Дворчето, в което се поставя клетката, трябва да има ширина 2-2,5 м и дължина от 4 до 5 м. То трябва да бъде обградено с телена мрежа, висока 1,5 м и да бъде застлано с фигурирани тухли, сгурия или пясък, за да може лесно да се почиства. Дворчето и клетката трябва да се поддържат винаги чисти: да се метат поне веднъж дневно с мокра метла, през лятото - веднъж седмично да се измиват с вода и два пъти в годината да се дезинфекцират със силен разтвор от хлорна вар, лизол, гасена вар или други дезинфектанти.
Забележка. Постройката на кучкарник-ферма за отглеждане на много кучета от различни раси не е предмет на нашата книга.

Хигиена на кучето
Всяка заран кучето се извежда от кучкарника, за да задоволи естествената си нужда. Това време е най-удобно за почистване на жилището му. Къдравите дългокосмести кучета се сресват със специален металически гребен - каквито у нас се употребяват за добитъка, или се изчеткват с четка. За препоръчване е отвреме-навреме кучето да се почиства леко с бензин или петрол, за да бъде косъмът му лъскав и здрав. Носът, очите и ушите леко се почистват с влажен парцал.
Мнозина стрижат дългокосместите кучета. Това може да се извърши само след съветване с лекаря, защото може да има лоши последици.
През ловния сезон бдителността ни към хигиената на кучето трябва да бъде засилена. Особено внимание трябва да се обърне на ходилата, които могат да бъдат наранени, и ако те навреме не се лекуват, леките наранявания могат да причинят тежки последици и да ни лишат в разгара на лова от нашето ловно куче.
За препоръчване е кучето да се къпе отвреме-навреме с хладка вода и сапун. То не бива в никакъв случай да се къпе със студена вода.

Хранене на кучето
Ловното куче е наш верен другар и помощник в лова. Но за да прояви то изцяло своите ловни качества и възможности трябва да бъде здраво и жизнено. Това изисква да се полагат грижи за неговото хранене както за човека. Ако искаме да имаме действително добре и хармонично развито куче, трябва да скъсаме веднъж завинаги със старото и отживяло схващане, че остатъците от храна - вкиснати и замърсени, са годни за куче.
Храната на кучето трябва да бъде лека, но богата на хранителни вещества и витамини. Тя трябва да му се дава в специални за това съдове (които след всяко ядене се измиват), да е винаги прясна и вкусно приготвена, да е в такова количество, което то може да изяде наведнъж. При домашна обстановка кучето може да се храни и с остатъци от нашата храна, но тя трябва да бъде достатъчна и подходяща.
Дневната дажба храна, което трябва да получи ловното куче от една година нагоре, трябва да бъде съобразена с неговата големина и ръст. Едно куче от среден ръст получава дневно до 800 г храна, разделена на две - 300 г сутрин и 500 г след обед. По-малките кучета получават 650 г дневно - 250 г сутрин и 400 г след обед, а едрите и здраво развити кучета - 1200 г дневно.
Най-модерното хранене на кучето изисква то да приема не само месна, но и растителна храна: картофи, ориз, моркови, дори и салата, във вид на ядене, или сварени с месни остатъци и кокали. В храната се поставя и хляб. Храната се дава на кучето разделена на порции. През лятото тя трябва да бъде студена, а през зимата - винаги малко топла. Трябва да се избягва рязка промяна в храната на кучето, защото това може да предизвика храносмилателни разстройства, диарии и неприятни заболявания. Вода не бива да му се дава веднага след ядене.
Вярно е, че кучето е месоядно животно, но даваното на птичаря месо трябва да бъде винаги сварено. Ловното куче не бива да познава вкуса на суровото месо. През ловния сезон неговата храна трябва да бъде засилена, но в никакъв случай не бива да преяжда. Някои ловци дават месо на кучетата си преди ловен излет. Това е погрешно, защото месото претоварва стомаха на кучето и му пречи да извършва добре своята работа. При тежки зими полезно е на кучето да се дава по малко количество рибено масло, примесено в храната.

Избор на майка
Изборът на кучка-майка е от особена важност, за да имаме добри, здрави и расови приплоди. За майка не бива да се избира кучка по-млада от две години и по-възрастна от 6 години. Майки -те-кучки по външен вид трябва да отговарят на ръста на расата си, да са без каквито и да било естествени дефекти, да не са боледували от тежка болест, да са жизнени и да притежават всички добри ловни качества, които да са вече проявени и известни на ловеца. Същите изисквания важат и за мъжкаря. Все пак една добра и расова майка с изразени ловни качества, съешена с посредствен мъжкар, винаги ще даде добри приплоди, но един добър мъжкар, съешен с лоша майка, с повечето случаи дава лоши приплоди. Кучката-майка трябва да притежава силно обоняние и добър нрав. От значение е да се знае родословието на кучката.
Бесуването на женското куче започва след навършването на 9-10-ия месец и продължава от 21 до 25 дни. Ако кучката не е заплодена, тя бесува всеки 5-6 месеца. За да бъдем сигурни в заплодяването, кучката трябва да бъде покрита на 10-ия ден след бесуването. След 24 часа тя се пуща още веднъж при мъжкар. Ако на 10-ия ден след покриването кучката отказва да приеме мъжкар, това показва, че тя е забременяла. Най-добре е кучката да бъде покрита през пролетта, защото през лятото приплодите най-добре и най-лесно се отглеждат.
През време на бременността на кучката трябва да й се дава добра, витаминозна и обилна храна. Бременността на кучката трае 60-63 дни, някога и повече, но това се случва рядко. Когато наближи денят на раждането и кучката започне да проявява признаци на безпокойство, това е сигнал, че трябва да се погрижим да й създадем благоприятни условия за раждане. В един кът на къщичката й трябва да поставим голям панер, напълнен със слама и някаква постелка за малките.
В първите дни след раждането кучката загубва апетит и има силна жажда. Това не бива да ни тревожи.
Кучката ражда обикновено от 6 до 14 кученца. В интерес на здравето на майката и за да имаме добри приплоди трябва да оставим максимум 6 кученца, а ако млякото на майката е недостатъчно - 4.

Грижи за малкото кученце
Грижите за малките кученца започват още от първите дни след раждането им. В началото те се хранят изключително с млякото на майка си, но след третата седмица се захранват с разредено мляко, което се приближава до майчиното им. След това храната им постепенно се увеличава, като им се дават брашнени кашички с овесени ядки и зарзават и др. Малките кученца се хранят 4-5 пъти дневно в определено време в малки количества. Това продължава докато станат на около 5 месеца, след което се хранят три пъти на ден до навършването на една годишна възраст. След това се хранят както възрастните кучета два пъти дневно - сутрин и вечер.

Хигиена на младото куче
Грижите за хигиената на младото куче са по-големи, отколкото за възрастните. И преяждането и недояждането могат да окажат пакостно влияние върху доброто телесно оформяне на кучето. Затова ловецът трябва да спазва мярка в храненето на малките и то да става в определени часове и в определени количества.
На някои породи кучета, като германски брак, брак д'оверн и др. се налага да се отрежат опашките най-малко с две трети. Това трябва да стане в най-ранна възраст, на 10-ия - 15-ия ден, защото тогава най-безболезнено.
Младите кучета трябва да се къпят често и в мястото където живеят трябва да се поддържа изрядна чистота, тъй като всички видове болести нападат най-често кучето до една годишна възраст, както е с ганата, от която кучетата над една годишна възраст рядко боледуват. Голям неприятел на младите кучета са глистите, но тяхното отстраняване е лесно, стига навреме да бъдат забелязани! Младото куче трябва да се извежда често на разходка, да играе до насита. Телесните движения развиват у младото куче подвижност на крайниците, гъвкава походка и грация - качества, които високо се ценят от ловците.

Хранене на малкото куче
Както вече казахме, храната на малките кучета в първите седмици от тяхното раждане е лека, витаминозна, предимно млечна. От 6-ия месец до 1 година всяко куче - понтер, сетер, брак, грифон и др. - с нормално за ръста тегло, получава дневно 600 г - по 200 грама храна сутрин, обед и вечер. На младото подрастващо куче се поставя в храната и по 1/2 лъжичка костно брашно, а също така и по една лъжичка рибено масло, които спомагат много за изграждането на неговата костна система и го правят устойчиво на различните заболявания.
Ловното куче е верен другар и помощник на ловеца. То му служи вярно и всеотдайно. Но както човек, така и то се нуждае от задушевна и топла атмосфера, приятелство и нежност. Поставено при такива условия и грижи, то развива до съвършенство своите способности.

източник:http://www.nalov.com/index.php?categoryid=17&p2_articleid=103

Dog.bg Форуми : грижи за ловното куче