[Ves0318]

Здравейте,
Обръщам се към всички, които имат опит в осиновяването на бездомни кучета.
Нямам опит с кучета, цял живот котки отглеждам, но имам огромното желание да прибера у дома кучето, което живее пред блока и ми се ще това да стане при минимален стрес за нея. Тя е на 6-7 години, много е добричка, но доста дистанцирана, ако мога така да се изразя. Кой знае какво е преживяла миличката.
От известно време полагам грижи за нея – хранене, обезпаразитяване, лечение (два пъти я удря кола), галим се, говорим си. Изградила е някакво доверие към мен (стига да не давам лекарства ), но въпреки всичко спазва дистанция. Идва при мен, когато тя пожелае, въпреки че върти опашка радостно като ме види и ако стана прекалено обгрижваща я, се отдръпва. Няма начин да я накарам да влезне вкъщи доброволно, дори и с храна. Тя дори и във входа не иска да влиза. След второто удряне от кола, за радост без особени последствия, я прибрах да пренощува у дома. Доста се стресира милото, въпреки болката в крачето, стоя половин час права и тежко дишаща, но пък после си спа до сутринта. Даже и с котката ми не влезнаха в конфликт тогава, така че надявам се да се спогодят. Варианта да я вкарам вкъщи е отново на ръце, въпреки че това ще я стресира. И после как да процедирам с извежданията и с всичко останало в новата обстановка. Тя няма да се даде да я водя с повод най-вероятно и следващото прибиране пак ще траябва да е на ръце, ако ми даде да я хвана разбира се. Моля ви, дайте ми съвети. Знам, че ще е трудно и ми е нужно голямо търпение, но толкова ми е на сърце това животинче[/font][/size][/font][/size]

[deni_avr]

Здравейте, направо ми се ще медал да ви връча! Прекрасно решение и въпреки че кучката е твърде наплашена от всичко, което й се е случвало и няма как да го осъзнае, скоро ще се почувства много по-добре у вас.

Разбира се, че ще има период на адаптация докато свикне. Аз съм прибирала бездомни израстнали кучета и действително в началото всички са изплашени и много "послушни". Много скоро обаче свикват и трябва да призная голяма роля за това е имало моето куче, което им показва. Самото му присъствие им е показвало, успокоявало ги е.

Моят личен съвет е вкарайте я на ръце и у вас й дайте някоя миризлива консерва веднага. Може да не я пипне, но е опит. И после ще е добре да се опитате не с нашийник, а с нагръдник да я извеждате. Просто приемете, че няколко дни ще е така, но ще свикне и ще видите и че ще е доволна, особено пред идващата зима. Не й се карайте, не я дърпайте, но може да я понасочвате леко с мек тон и леко дръпване на повода. Аз бих я извела с нагръдника без да я пускам навън, бих направила опит да я оставя да води навън ако поиска, за да си свърши нуждите и после пак у дома. Ще й отнеме време, но свикват.

А може ли на лични да ми кажете от кой квартал сте?

[tuty]

Поздравявам Ви за решението! Бих добавила само, да изберете такова време да я приберете, че да си бъдете вкъщи няколко дни, възможно е да се страхува да остава сама в непозната обстановка.

[ira67]

Мисля че всичко трябва да стане постепенно ,занасяйте я вечерта вкъщи ,бъдете с нея в апартамента ,пускайте я и отвън . Вкъщи я приучавайтне към нагръдник ,сложете ярка къшка ,но не скъпа ,ще я откраднат. Напишете на къшка телефона си ,така ще избегне пибиране от екоравновесие. И ще дойде време че няма да иска да скита . Само не я хранете отвън ,хранете я вкъщи ,така тя ще разбере че като утиде вкъщи ,ще има награда ,ще има награда и като позволи повод. Тя просто не вярва на хора ,трябва найвече да изградите ДОВЕРИЕ ,а останалото ще стане само по себе си.А днес е сняг ,честит първия сняг ,май вкъщи ще е покомфортно.

[gabipap]

Поздравления за желанието да дадете дом на кучето!
В допълнение на горните мнения нещо от моя опит:
Първите дни я водете само на повод, не я пускайте. Има вероятност от страх (от воденето, повода и нагръдника) да не иска да ходи по нуждите си и да стиска. Ако имате възможност - опитвайте по-често и я водете където има земя и трева. Когато свърши нещо, я хвалете, както когато се учи малко кученце. И най-вече - имайте много търпение и не я пресирайте - нека да има време да се успокои, да огледа и разучи обстановката.
Нашата бабичка до ден днешен (май станаха вече 3 години) се страхува, когато е на повод, а наоколо има непознато куче.

[dikari]

Приберете я и повече не я пускайте вън. Извеждане с нагръдник ще е по-лесно, бавно, но ще свикне. Всеки обича топлото и защитеното. Първите дни не я притеснявайте и гушкайте, само храничка да си има и спокойствие. Няма бездомно животно, което да не е свикнало в дом. Всички сме прибирали и сме се справяли. Стискам палци!

[Ves0318]

Много ви благодаря на всички за полезните съвети! Имах нужда както от тях, така и от подкрепа и вие ми я оказахте. Вярвам, че с кучанка ще се справим и тази зима ще е на топличко, с хора, които я обичат. Още тази вечер ще опитам да я прибера и дано да потръгнат нещата. Бъдете здрави и благодаря отново!

[Ves0318]

И така, първи опит за задомяване на кучанка неуспешен, но това не ме отказва. Прибрах я в събота вечерта на ръце естествено, защото цял ден правих опити с лакомства доброволно да влезе, но не и не. Вкъщи тази животинка като изпадна в един шок и ужас. Повече от час треперене, изплезен език и дишане, все едно някой я стиснал за гушата. Това нормална реакция ли е и безопасно ли е за здравето и живота й? Ужасно се изплаших да не й стане нещо. Имах чувство, че ще й се пръсне сърчицето от страх. Галих я, говорих й, но не – страх голям. В един момент като че ли се поуспокои (по-скоро започна да диша нормално) и си полегна. Не бих казала, че спа през ноща, но си лежа кротко, вцепенена от страх. Нямаше желание да стане и две крачки да направи, не пи изобщо водичка, а за храна абсурд, даже и с пилешко месце не можах да я излъжа. Слава богу маца се държа добре и не беше агресивна към нея, нито пък тя прояви някаква реакция към маца, ама то разбираемо. На сутринта като ме видя започна да скимти жално-милно. Подканих я да излизаме, отворих външната врата, но тя лежи вцепенено, никаква ориентация. Хайде пак на ръце до входната врата и там я пуснах, за да види, че няма страшно влизането и излизането. Като излязохме първоначално стоя до мен, после повървяхме, после тя отиде да си върши нуждите, върна се, но когато посегнах да я гушна се врътна и избяга. И така вчера цял ден, идва, галя я, но като посегна за гушкане – бяга. Оставих я да се успокои малко. Сега ще купувам нагръдник и за съжаление ще трябва да чакам до уикенда, за да може да се гледаме вкъщи. Лошото е, че не само кучанка трябва да адаптирам, но и майка ми към кучанка. Страх я е жената от кучета и не смея да ги оставям двете насаме в началото. Абе трудна работа ще да е. Другия вариант да я прибирам само за през нощта в началото, за да свиква не знам колко ще е ефективен. Освен това много ме притеснява това нейно дишане от страх. Моля ви за съвети, впредвид горенаписаното. Не искам да причиня каквото и да е страдание на милото животно, въпреки, че е за негово добро.

[dmm]

Привет!
Първо искам да ви поздравя за решението да помогнете на бездомниче и да му дадете втори живот!
Второ - подгответе се, че ще ви е много трудно да пригодите животината към домашна среда, НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не е невъзможно. Просто не се винете, че нещата не стават. С упоритост и желание няма невъзможни неща и ако наистина имате желание, няма начин да не се получи.
Четейки последният ви пост, някак направих асоциация с този случай за социализация на Жорко : http://forum.dog.bg/...0/page__st__100 Прочетете темата, ако имате време, ще ви помогне много.
И трето, но не по значение - премислете добре и решете дали тази душица ще е вашето куче. Вариантът да е ту навън, ту у вас не е решение. Нито за вас, нито за нея ще е добре, а и полезно да "стоплите" приятелството. За да направите връзка с кумчаната трябва да я приобщите към вашите навици и естествения начин на домашен живот. Кучето е живяло само на улицата и сега ще му представите съвсем друг "свят", който то трябва да приеме и да свикне с него. С ваша помощ и решителна упоритост ще е по-лесно да приеме то промените, които за вас са ежедневие. Но трябва куч да остане у вас постоянно, без да се скита по улиците сам дори и за миг. Ние дистанционно ще ви помагаме със съвети, само решете дали го искате наистина в дома си :)
Случаят ви е много общ с хилядите прибрани в домашна обстановка бездомничета, но за тази конкретна кучица вие явно сте Човека, който може да промени живота. Искрено се надявам да продължите започнатото.

[ira67]

Айде ,дайте снимка или видио на касметлийка ,която още не разбра че добро ий желаят. :

[Ves0318]

Ira67, прикачам снимки на диването, което се е заинатило да става домашно куче. Сутрин, като тръгвам за работа идва да се галим, но вечер толкова категорично ме избягва. Стои на почетно разстояние и само да я доближа хуква да се покрие някъде. Абе, инатче голямо, ама ще я видим тая работа.

[ira67]

За нея това е стрес. Сложете на нея ярка къшка ,напишете с перманентен маркер номера на телефона и действайте постепенно. Но искам да ви кажа ,това куче няма да се чувства добре в апартомента ,поне за сега.Но не се отказвайте ,Упитайте на къшка да преметнете выженце ,не да вържете ,а преметнете ,нека да се влачи след нея ,отвреме на време взимайте това въженце и опитайте да смените посока на къде тръгнала ,ако се сопротивлява ,не я плашете,пускайте веднага . Вземете накаква храна и дръжде я в напрежение ,нека да ходи след вас.Представете че разхождате куче,отделяйте ий време повече на вън Седнете с приятели на пейка и дръжте я до себе. Трябва да изградите доверие.Запознайте понататък и със свойта кола. И не се притеснавайте за нея ,тя досега уцеля без ваша помощ ,така че уцелее дакато разбере. Когато я взимате вкъщи ,нахранете я и пуснете навын ,така тя няма да приема къща като клетка ,а нещо където има топла манжа. Но сложете ярка къшка ,така поне можете да дадете на хора да разберът че някой се грижи за нея . В София ли живете ,в кой район???

[sin_zaek]

от опит... моят звяр също е "взет от улицата", но в някакъв момент от предишния си живот си все пак е живял в апартамент... при нас беше доста сложно прибирането скъщи. наложи се да бъде упоен, защото не даваше да го докосне никой (включително и жената, което няколко месеца го е хранила). беше ужасно стресирано малтретирано животинче. отстреляха го със стреличка, наложи се да му се бие допълнително успокоително, за да заспи. натоварихме го в колата, прибрах го вкъщи и му постлах в банята да започне да се посъбужда (просто беше наложително да го поизчистя, докато още не е съвсем на себе си). след като вече беше полубуден го преместих на спокойно и сравнително закътано местенце в кухнята, където го оставих на спокойствие.. сам.. без да му досаждам (но оставих навсякъде вратите отворени)... и така.. още същата вечер излязохме на изключително сресираща и за двама ни разходка навън (знаеше какво е повод и едва ли ен с желание тръгна в началото).. на прасчо му трябваше около седмица за да възприеме новото място.. с дни не смееше да влезе в другите стаи, въпреки че разбра че не съм толкова страшна и няма да му направя нищо лошо... постепенно се поотпусна..

моят съвет е след като приберете кучинка вътре, постелете й някъде на спокойно, оставете й вода и храна някъде наблизо и не я тормозете.. нека да не е на затворено, за да може, ако реши да се разходи и да огледа къде е.. но не й досаждайте. не я гушкайте, галете и тн.

това от опит с моето прасенце, но при него ситуацията беше допълнително усложнена, заради тормозът, на който е бил подлаган..

[Муки]

Подкрепям съветите на съфорумците до тук. Много дълъг процес е този.
Вече половин година трябваше на мойта красавица да разбере, че аз съм нейния човек и започна да свиква с новата обстановка, с другите обитатели / кучета и котки/, да се съобразява с това, което искам от нея.
Въоръжете се с голямо търпение и нещата се получават.
После вече започва дресировката.
Успех ви желая, пожелайте го и на мен. Ние още сме в началото на пътя.