Осиновяване на бездомно куче - съвет
#1
Публикувано: 24 October 2014 - 03:19 PM
Обръщам се към всички, които имат опит в осиновяването на бездомни кучета.
Нямам опит с кучета, цял живот котки отглеждам, но имам огромното желание да прибера у дома кучето, което живее пред блока и ми се ще това да стане при минимален стрес за нея. Тя е на 6-7 години, много е добричка, но доста дистанцирана, ако мога така да се изразя. Кой знае какво е преживяла миличката.
От известно време полагам грижи за нея – хранене, обезпаразитяване, лечение (два пъти я удря кола), галим се, говорим си. Изградила е някакво доверие към мен (стига да не давам лекарства ), но въпреки всичко спазва дистанция. Идва при мен, когато тя пожелае, въпреки че върти опашка радостно като ме види и ако стана прекалено обгрижваща я, се отдръпва. Няма начин да я накарам да влезне вкъщи доброволно, дори и с храна. Тя дори и във входа не иска да влиза. След второто удряне от кола, за радост без особени последствия, я прибрах да пренощува у дома. Доста се стресира милото, въпреки болката в крачето, стоя половин час права и тежко дишаща, но пък после си спа до сутринта. Даже и с котката ми не влезнаха в конфликт тогава, така че надявам се да се спогодят. Варианта да я вкарам вкъщи е отново на ръце, въпреки че това ще я стресира. И после как да процедирам с извежданията и с всичко останало в новата обстановка. Тя няма да се даде да я водя с повод най-вероятно и следващото прибиране пак ще траябва да е на ръце, ако ми даде да я хвана разбира се. Моля ви, дайте ми съвети. Знам, че ще е трудно и ми е нужно голямо търпение, но толкова ми е на сърце това животинче[/font][/size][/font][/size]
#2
Публикувано: 24 October 2014 - 06:13 PM
Разбира се, че ще има период на адаптация докато свикне. Аз съм прибирала бездомни израстнали кучета и действително в началото всички са изплашени и много "послушни". Много скоро обаче свикват и трябва да призная голяма роля за това е имало моето куче, което им показва. Самото му присъствие им е показвало, успокоявало ги е.
Моят личен съвет е вкарайте я на ръце и у вас й дайте някоя миризлива консерва веднага. Може да не я пипне, но е опит. И после ще е добре да се опитате не с нашийник, а с нагръдник да я извеждате. Просто приемете, че няколко дни ще е така, но ще свикне и ще видите и че ще е доволна, особено пред идващата зима. Не й се карайте, не я дърпайте, но може да я понасочвате леко с мек тон и леко дръпване на повода. Аз бих я извела с нагръдника без да я пускам навън, бих направила опит да я оставя да води навън ако поиска, за да си свърши нуждите и после пак у дома. Ще й отнеме време, но свикват.
А може ли на лични да ми кажете от кой квартал сте?
#3
Публикувано: 24 October 2014 - 06:43 PM
Всеки ден в България умират десетки кучета от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства на кучета, сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен живот.
#4
Публикувано: 25 October 2014 - 07:10 AM
#5
Публикувано: 25 October 2014 - 10:02 AM
В допълнение на горните мнения нещо от моя опит:
Първите дни я водете само на повод, не я пускайте. Има вероятност от страх (от воденето, повода и нагръдника) да не иска да ходи по нуждите си и да стиска. Ако имате възможност - опитвайте по-често и я водете където има земя и трева. Когато свърши нещо, я хвалете, както когато се учи малко кученце. И най-вече - имайте много търпение и не я пресирайте - нека да има време да се успокои, да огледа и разучи обстановката.
Нашата бабичка до ден днешен (май станаха вече 3 години) се страхува, когато е на повод, а наоколо има непознато куче.
#6
Публикувано: 25 October 2014 - 12:49 PM
#7
Публикувано: 25 October 2014 - 07:18 PM
#8
Публикувано: 27 October 2014 - 02:02 PM
#9
Публикувано: 27 October 2014 - 08:46 PM
Първо искам да ви поздравя за решението да помогнете на бездомниче и да му дадете втори живот!
Второ - подгответе се, че ще ви е много трудно да пригодите животината към домашна среда, НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не е невъзможно. Просто не се винете, че нещата не стават. С упоритост и желание няма невъзможни неща и ако наистина имате желание, няма начин да не се получи.
Четейки последният ви пост, някак направих асоциация с този случай за социализация на Жорко : http://forum.dog.bg/...0/page__st__100 Прочетете темата, ако имате време, ще ви помогне много.
И трето, но не по значение - премислете добре и решете дали тази душица ще е вашето куче. Вариантът да е ту навън, ту у вас не е решение. Нито за вас, нито за нея ще е добре, а и полезно да "стоплите" приятелството. За да направите връзка с кумчаната трябва да я приобщите към вашите навици и естествения начин на домашен живот. Кучето е живяло само на улицата и сега ще му представите съвсем друг "свят", който то трябва да приеме и да свикне с него. С ваша помощ и решителна упоритост ще е по-лесно да приеме то промените, които за вас са ежедневие. Но трябва куч да остане у вас постоянно, без да се скита по улиците сам дори и за миг. Ние дистанционно ще ви помагаме със съвети, само решете дали го искате наистина в дома си :)
Случаят ви е много общ с хилядите прибрани в домашна обстановка бездомничета, но за тази конкретна кучица вие явно сте Човека, който може да промени живота. Искрено се надявам да продължите започнатото.
Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#11
Публикувано: 31 October 2014 - 11:00 PM
#12
Публикувано: 03 November 2014 - 08:05 AM
#13
Публикувано: 03 November 2014 - 02:30 PM
моят съвет е след като приберете кучинка вътре, постелете й някъде на спокойно, оставете й вода и храна някъде наблизо и не я тормозете.. нека да не е на затворено, за да може, ако реши да се разходи и да огледа къде е.. но не й досаждайте. не я гушкайте, галете и тн.
това от опит с моето прасенце, но при него ситуацията беше допълнително усложнена, заради тормозът, на който е бил подлаган..
#14
Публикувано: 04 November 2014 - 08:50 PM
Вече половин година трябваше на мойта красавица да разбере, че аз съм нейния човек и започна да свиква с новата обстановка, с другите обитатели / кучета и котки/, да се съобразява с това, което искам от нея.
Въоръжете се с голямо търпение и нещата се получават.
После вече започва дресировката.
Успех ви желая, пожелайте го и на мен. Ние още сме в началото на пътя.