[Freckles]

Дълго се рових в интернет, но така и не намерих никакви съвети за проблема, който имам. Имам женско куче порода среден шпиц на година и половина. От 10 месеца живеем двете с новия ми приятел, който тя много обича и се държи с него както и с мен. Привикна бързо към него. Проблемът е, че всеки път когато той ме прегърне, целуне или се доближи до мен или аз до него тя няма значение спи ли, къде е, все едно има радар това куче Появява се от някъде и скача между нас, промушва се между нас и тя. Просто трябва да е в цялата картинка задължително Ако сме прави например тя скача между нас с лапи ни драска по краката, понякога и лае, като също така маха с опашка. Това е абсолютно всеки път, когато се доближим двамата един до друг. Радара се задейства и да не изпусне нещо случайно. Случва се понякога да скочи до нас на дивана и ако се целуваме да почне да ближе по ухото приятеля ми или да си навира муцуната в нашите лица До тук е ок обаче имаме и по-сериозен проблем с точка червена. Когато с приятеля ми се усамотим я оставяме в хола сама и се почва едно лаене, драскане по вратата, скимтене, трясъци по вратата, върви и бяга из целия хол и идва пак до врата, пак драска, лае, лае, лае, скимти ужаааааас. Ако е направила някоя беля и съм я наказала сама в спалнята например гък не издава. Стои си там кротко и послушно например един час, но ако ние с него се усамотим тя откача просто. Мислех че с времето ще свикне, но не се оправят нещата. Давах и лакомства като я оставях да я разсеят и не ги яде, което е много странно за нея. Изпитва страх ли...не знам? Приемам всякакви съвети А най-смешното е като се откажем или ни е провалила забавлението и я пусним най-накрая в стаята...няма такава радост просто и е много игрива, а приятелят ми я гледа ревниво и й вика : " Довона ли си? Ето майка ти е жива!" И тя е много доволна разбира се. Ох то да се смееш ли, да плачеш ли... Мисля си, че може да е защото сега нямам работа и от няколко месеца съм с нея нон стоп вкъщи и рядко я оставям сама. Някъде два пъти седмично, когато ходя на курсове само е сама вкъщи. Това е първият приятел, който имам от както я взех и може би не е свикнала, ама и не дава сигнали, че ще свикне. Ревността й е еднаква и за двамата. Беше още малка като ги запознах и не ми се вярва да ревнува мен точно от него, понеже тя си го обича вече много. Давайте съвети или кажете ако и вие имате такива проблеми нормални ли са? Вече се чудя в мен ли е грешката нещо във възпитанието й? От първия ден от както я взех е страхлива и доста лае. Винаги е лаела всичко, което мине край прозореца, птици, хора, котки, всеки шум от вън, деца които бягат или вдигат шум, непознати хора, които са наблизо. Никой не може да я погали, защото лае и се дърпа. Трябват й няколко дни да го вижда този човек и става като котенце с него. Това е общо взето... влудява ме...засрамва ме, но си я обичам като свое дете

[Vesetooo1991]

Здравей.Всичкото което си написала се случва и при нас. Нашата ревнивка е Аляски маламут на 10 месеца.Не знаем и ние как да се справим с тази нейна ревност.Опитваме какво ли не, но не се получава, щом ни види да се доближим един към друг и почва да скача върху нас.Ако някой знае как да се справим с този проблем да сподели ще му бъда благодарна

[Any_Loxer]

А само когато с приятелят ти се прегръщате тя лае или със всички хора е така?

[starrkopf]

Freckles, в 27 October 2014 - 03:58 AM, написа:

Дълго се рових в интернет, но така и не намерих никакви съвети за проблема, който имам. Имам женско куче порода среден шпиц на година и половина. От 10 месеца живеем двете с новия ми приятел, който тя много обича и се държи с него както и с мен. Привикна бързо към него. Проблемът е, че всеки път когато той ме прегърне, целуне или се доближи до мен или аз до него тя няма значение спи ли, къде е, все едно има радар това куче Появява се от някъде и скача между нас, промушва се между нас и тя. Просто трябва да е в цялата картинка задължително Ако сме прави например тя скача между нас с лапи ни драска по краката, понякога и лае, като също така маха с опашка. Това е абсолютно всеки път, когато се доближим двамата един до друг. Радара се задейства и да не изпусне нещо случайно. Случва се понякога да скочи до нас на дивана и ако се целуваме да почне да ближе по ухото приятеля ми или да си навира муцуната в нашите лица До тук е ок обаче имаме и по-сериозен проблем с точка червена. Когато с приятеля ми се усамотим я оставяме в хола сама и се почва едно лаене, драскане по вратата, скимтене, трясъци по вратата, върви и бяга из целия хол и идва пак до врата, пак драска, лае, лае, лае, скимти ужаааааас. Ако е направила някоя беля и съм я наказала сама в спалнята например гък не издава. Стои си там кротко и послушно например един час, но ако ние с него се усамотим тя откача просто. Мислех че с времето ще свикне, но не се оправят нещата. Давах и лакомства като я оставях да я разсеят и не ги яде, което е много странно за нея. Изпитва страх ли...не знам? Приемам всякакви съвети А най-смешното е като се откажем или ни е провалила забавлението и я пусним най-накрая в стаята...няма такава радост просто и е много игрива, а приятелят ми я гледа ревниво и й вика : " Довона ли си? Ето майка ти е жива!" И тя е много доволна разбира се. Ох то да се смееш ли, да плачеш ли... Мисля си, че може да е защото сега нямам работа и от няколко месеца съм с нея нон стоп вкъщи и рядко я оставям сама. Някъде два пъти седмично, когато ходя на курсове само е сама вкъщи. Това е първият приятел, който имам от както я взех и може би не е свикнала, ама и не дава сигнали, че ще свикне. Ревността й е еднаква и за двамата. Беше още малка като ги запознах и не ми се вярва да ревнува мен точно от него, понеже тя си го обича вече много. Давайте съвети или кажете ако и вие имате такива проблеми нормални ли са? Вече се чудя в мен ли е грешката нещо във възпитанието й? От първия ден от както я взех е страхлива и доста лае. Винаги е лаела всичко, което мине край прозореца, птици, хора, котки, всеки шум от вън, деца които бягат или вдигат шум, непознати хора, които са наблизо. Никой не може да я погали, защото лае и се дърпа. Трябват й няколко дни да го вижда този човек и става като котенце с него. Това е общо взето... влудява ме...засрамва ме, но си я обичам като свое дете

За кучетата индивидуалната дистанция ( била между човек -човек ; човек-куче; куче-куче) понякога е неприемлива . Не е странно поведението на кучето ,напротив . След явните и ясни опити да Ви покаже ,че тази близост го кара да изпитва дискомфорт не бива нито да го изолирате ,нито да му се карате ,нито да го наказвате .
Не зная къде и какво сте чела ,но факт е ,че не Ви върши работа .
В тези моменти ( по- добре би било да се каже преди тях ) успокойте кученцето ,нека има възможност да ви наблюдава като за спокойствието веднага го наградете . Все пак нали трябва да му покажете кое поведение Ви "допада " ...
Но описаното от Вас можете да забележите навсякъде ,стига да сте по-наблюдателна : случва се дори чуждо куче да "предприеме" тази инициатива виждайки "неестествената" близост между стопанин и кучето му ,или в разговор между двама души .
А що се отнася до цялостното поведение на кученцето Ви - това е дъгла тема и тук няма как да се обсъди .
Дано сте ме разбрала .

[Freckles]

Не знам как би регирала при близост с друг човек, понеже е виждала само нас двамата да се прегръщаме и целуваме по този начин. Аз не й сакарам, когато ни скача и иска да е част от пейзажа. Сакарам й, когато сме в спалнята и тя вдига прекалено много шум, а е късно вече и ще събуди съседите. Казвам й "тихо", поставям я на килима, където й е любимото място и й казвам да стои там. Тя млъква веднага щом се обадя. Стои си там точно докато затворя вратата на спалнята и после се почва отново - лудо лаене, бягане из хола, драскане по вратата, блъскане на вратата, скимтене. Не мога да го приема, че е нормално и съм сигурна, че има начин да се оправи този проблем, понеже преди имах приятел с куче, на което въобще не му дремеше ако ще и в спалнята да е с нас. Аз си мисля, че тя се страхува, но не разбирам дали е от това, че той ще ме нарани или от това, че я изолираме сама, а сме вкъщи. Не мога да разбера и каква е разликата от това да я накажем за малко сама в стаята и това ние да се затворим там сами, че при първото не издава и гък, а при второто полудява. Дори и ако и при двата случая е затворена саа в спалнята. Може би чува нещо... знам ли. Тя стои пред вратата и си пъха муцуната в ъглите. Даже я чувам как души. Много бих искала да чуя мнение на човек, имал този проблем и който го е решил как се е справил с това чудо.

[Any_Loxer]

Аз най-добре те съветвам да попиташ рехабилитатор на мен един много ми помогна с моя териер нали ги знаете колко са лоши та писах му (тогава бях на ръба да го подарявам на някого заради проблема) той ми каза какво да направя и как да го направя писахме си не съм го викала в домът ми това е без значение де но с две думи много ми помогна ако искаш пиши му.Той се казва Антоан Хлебаров https://www.facebook...lebarov?fref=ts

[starrkopf]

Any_Loxer, в 30 October 2014 - 09:50 AM, написа:

Аз най-добре те съветвам да попиташ рехабилитатор на мен един много ми помогна с моя териер нали ги знаете колко са лоши та писах му (тогава бях на ръба да го подарявам на някого заради проблема) той ми каза какво да направя и как да го направя писахме си не съм го викала в домът ми това е без значение де но с две думи много ми помогна ако искаш пиши му.Той се казва Антоан Хлебаров https://www.facebook...lebarov?fref=ts

" ...Кучето е социално животно, то е свикнало да живее в глутница. Семейството е вид глутница – това е неговата среда и ако му разрешим то да стане водач на глутницата, а не човека да е шефът, тогава кучето наистина може да си прави каквото си реши,” обяснява Антоан Хлебаров -инструктор към Българската федерация по кинология. .."

Виждате с какво е запознат (само ) ....

[wind]

Не се ангажирам със съвет, нито твърдя, че това, което ще напиша, е 100% вярно.
Просто ще споделя моите размисли върху наблюденията на четирикраките ни приятелчета.
Според мен при кучетата съществува в някаква степен нещо, което при човешките взаимоотношения наричаме ревност.
Това подобие на ревност съм забелязвала, когато дадено куче вижда как някое друго идва при нас за ласки. В зависимост от нрава на това куче неговата реакция може да е: неутрална - не реагира; може да дойде при нас и то да получи ласки; може да започне да лае срещу другото куче; в някои ситуации е възможно и да се нахвърли върху кучето, което галим.
Такава "ревност" (просто не знам какво друго понятие да използвам) съм забелязвала, че е по-характерна за по-дребните породи. Но по-скоро си мисля, че не размерът на породата е толкова важен, колкото нашето отношение и поведение към кучето. По-дребните породи гушкаме повечко, глезим повечко и ... те някак свикват, че вниманието ни трябва да е насочено ако не единствено към тях, то поне в по-голямата част от времето.
Мисля си, че когато такова куче, свикнало да получава цялото ни внимание, види, че някой друг - куче, а във вашия случай друг човек, получава от вниманието, което би трябвало да бъде за кучето, реагира според своите възприятия. Не може някой друг да бъде гален и прегръщан, а то да е пренебрегвано.
Същото ми се струва, че важи и за затварянето в отделна стая - така го лишавате от вниманието, което кучето е свикнало да получава и недоволства, когато не го получи.
По същия начин съм наблюдавала кучета, които много искат да ги галим или да си играем с тях, но ние не го правим, и те, за да привлекат вниманието ни и да ни подсетят, започват да джафкат срещу нас.
Защо кучето ви не скимти, когато е направило някаква беля и сте го затворили само в стаята. Защото тогава, дори и да не разбира каква беля точно е свършило, то усеща, че сте ядосани.
Подобно поведение съм наблюдавала между кучета, когато някое малко паленце досажда на по-голямо куче например. Известно време голямото куче търпи малкото, дори може да си играят, малкото се качва буквално на главата на по-голямото, но в един момент на голямото му писва, изръмжава и ... малкото се оттегля и се кротва. Ако малкото не схваща намека, едно леко захапване, което по-скоро стряска, отколкото да наранява, му показва по-ясно нежеланието на голямото куче да продължава с игрите. Така палето научава, че когато големите ръмжат, те трябва да стоят настрана. Може би когато се ядосаме, приличаме на куче, което ръмжи и предупреждава, затова и в такива случаи кучетата кротуват, някои направо се скриват, дори и нищо да не им казваш.
Не знам какво би могло да се направи, за да се промени поведението на вашето куче.
Но според мен по някакъв начин трябва да му покажете, че вие определяте кога кучето получава ласки и че то трябва да изчака спокойно, ако обръщате внимание и на някой друг.
При вас, ако кучето се радва еднакво и на двама ви, то още повече се засилва желанието му да получи вниманието и от двама ви, а не да стои настрана, докато вие се "гушкате" :)
Мога да го сравня например с храненето.
Малките паленца обикновено са много нетърпеливи за храната, когато видят купата, веднага се втурват и нищо не може да ги задържи спокойни, за да се сложи купата с храна на земята. Ако нищо не се предприема, кучето ще продължи да се държи по този начин дълго време. В такава ситуация е хубаво да се упражняват команди като "седни, не, стой" и т.н., които учат кучето на определени порядки и по-приемливо поведение за нас, хората.

[Freckles]

Абсолютно съм съгласна с по-горния коментар. И аз мисля, че иска и тя да получи внимание и да не е изолирана. Въпросът обаче е как да я науча да стои кротко и да не реагира така? Казвам :“НЕ!" и тя си я знае тази дума какво значи перфектно, но в тази ситуация не помага. Дано някой даде съвет какво да направим. Оставам с впечатлението, че май не е типично поведение щом никой не е написал коментар от личен опит в такава ситуация.

[wind]

Не знам какво може да помогне.
Но си мисля, че ако започнете малко по малко да я приучвате на въздържаност, може и да има резултат.
Примерно двамата с приятеля ти се прегръщате в нейно присъствие. Ако тя остане спокойна дори и две секунди, веднага я хвалите, гушкате и давате нещо много много вкусно, съвсем мъничко.
След това повтаряте отново. Правите няколко подобни повторения, като се стремите тя да разбере кога получава наградки - когато остане спокойна.
Тук момента е много тънък - да я възнаградите, докато е спокойна, а не когато започне да подскача, иначе може да ви разбере погрешно и да си мисли, че получава наградка, защото подскача и джафка :)
Започвате с кратки упражнения, няколко минутки. След два-три часа повтаряте отново, за минутки.
Когато успее да разбере кога получава наградите, увеличавате времето, в което тя трябва да е спокойна, докато вие сте прегърнати и при всеки неин успех, дори и със секунда, се радвате, хвалите я, награждавате я. Ако не остане спокойна и секунда дори, игнорирате я, но и вие с приятеля ти се отдалечавате, а на нея не й обръщате никакво внимание - може да отидете в друга стая, да се заемете с нещо, но на кученцето да не обръщате абсолютно никакво внимание.
Така с много търпение и много време би трябвало да се справите с проблема. Но като казвам МНОГО, имам предвид наистина много, но и редовно трябва да отстоявате принципа. В смисъл, дори да не го правите умишлено с цел да я научите на нещо, ако тя започне да скача по вас и да джафка, ставате, без да й казвате нито дума, заемате се с нещо ваше, излизате някъде, а на нея не обръщате абсолютно никакво внимание, никакво. Ако обаче стои мирна, изразявате бурно радостта и одобрението си.
Мисля си обаче, че кученцето показва подобно поведение и в други ситуации, което също би трябвало да променяте по подобен начин. Под подобно поведение имам предвид поведение, което може би не ви пречи толкова и нямате нищо против тя да се държи така, но най-общо казано тя успява да ви манипулира и да постигне онова, което тя иска - съвсем грубо и терминологично неточно казано :)

Успех, дано някой да подскаже начин как да се справите!

[Annie]

" Аз не й сакарам, когато ни скача и иска да е част от пейзажа. Сакарам й, когато сме в спалнята и тя вдига прекалено много шум, а е късно вече и ще събуди съседите. " Мисля, че тук е разковничето. Тя няма как да знае, че трябва да се съобразява със съседите. Решете ще и позволявате ли или не да се държи така, защото докато ту и позволявате, ту не, ще си продължава в този дух.