Вход
Регистрация
Помощ
Темата е заключена
Чау - една от най-интересните породи. Първите кучета напомнящи чау са се появили в Китай преди 2 000 години. Наричали са ги "монголско бойно куче", воините на варварските племена, нападащи Китай, са водили със себе си кучета с облик на лъв или мечка, свирепи и смели. Една от най-пренебрегваните породи днес - славното им минало е успешно забравено, а клюки около гурманското им предназначение са под път и над път, даже хората които не са далеч от кинология вярват че чау били селектирани за храна. Нека разкажа истината за обожавана от мен порода. И така...
Чау-чау не се явяват непосредствено китайска порода - най-вероятно родината им е Монголия и Тибет. Вероятно са били преподнесени от скитащите племена в дар на императора, който по достоинство е оценил бойните им и ловджийски качества, съчетани с красивият външен вид. Чау изначално са били използвани за лов и охрана. Един император от династия Тан около 700 година преди нашата ера имал според различни източници от 2000 до 5000 кучета от тази порода (за които се е грижела армия от слугите над 10 000 души). Известни със своята смелост и охранните качества, чау са били разпространени в тибетските монастири. Черни и сини чау-чау са се наричали от монасите за свещени, понеже за тях са смятали че имат силата да прогонват зли духове. При медитация кучета са служили освен за пазене на медитиращото тяло, но и "свързващата нишка между небето и земята". (това е едно от обясненията защо чау не лаят много). когато за породата свършиха времената на славата и почести - тя стана много разпространена и достъпна за простолюдието включителон - тогава вече са били и употребяване за месо. Естествено беден човек няма да храни кучето си с месо, така основното меню на чау беше предимно от ориз и зеленчуци. синият им език се обяснява с особеностите на метаболизма - недостиг на витамин РР (никотинова киселина). Интересн факт: друга порода със син език - шар-пей - не е била толкова превъзнасяна и доближавана до титуловани особи. Е, това вече няма как да го обясня:-)
През 18-ти век - 1780-та година - англичаните виждат в Лондонския зоопарк "Дивото китайско куче". Това бе чау. Произхода на названието на породата има следната версия: първите екземпляри са пътували с корабите от Китай заедно с най-различни стоки от изтока: ароматни билки, дреболии и т.н. Вместо подробно описание тази стока се водеше под название chow-chow, което означава "разни работи". Така, казват, породата се сдоби с име. По-късно през 1789 година, в труд по естествена история от Гилбър Уайт се появи първото описание на чау-чау на английски. там се прави сравнение на чау с ЛИСИЦА. Подчертавам този факт, защото сега, след толкова време, външния вид на чау е повече мечешки или лъвски, но не лисичи тип. Ще се върнем към това по-късно.
След почти сто години към породата се праяви истински интерес - през 1865 година кученце било подарено на кралица Виктория. Омагьосана и запленена от малкото кученце, кралицата не го оставя в развъдника при другите си кучета, а го взима заедно с другите си любимци в собствените стаи. И ето че веднага след това импортирането на чау от Китай започна да набира обороти. През 1894-та породата се признава от Английския кенел-клуб, а през 1895-та има утверден стандарт.
малцина знаят и за късокосместа разновидност на чау - така наречения смуф.
Смуфовете по нищо не се отличават от дългокосмистите чау, освен че козината им не изисква толкова грижи.
Сред любимите ми са сини чау-чау.
това е моята любимка JunCH Rus, CH Rus, Nat.Club
HEY-SHE RUSSIAN SWEET IN BLUE
Изключително красив цвят, не мислите ли?
Мога до без край да пиша за чау, време е и да спра:-)
Горе
Цитиране +
[br]
