[Furia_S]

dogman
позволи ми да ти възразя - куче-компаньон е също вид работа, служба ако щеш. И не бива да се бърка с декорация. Ако една булонка не може да нанесе сериозни поражения, то един възрастен чау или голдън - могат, и то какви. Най-малкото тестовете за агресивно-страхливо или истерично поведение трябва да се въвеждат като задължителни и по тези признаци кучета да не се допускат до развъждане, според мен... Представи си един компаньон с наследствена предразположеност към агресия - злобно куче - какви бели може да направи. За справка - мъжките чау достигат тегло около 30 кила, представяш ли си на улицата да побеснее неуравновесена жива маса, въоръжена със зъби... Изобщо не е смешно, нали? Наследяването на определени качества - злобен, добър - и предаването им от родителите към бебета са всеизвестни. Мисля че компаньонът е по-важно да бъде уравновесен, със здрава психика...:-)

atichka
да информираш хората не е "мръсно". Напротив - най-доброто нещо което може да се направи:-)

[dogman]

Съгласен съм в това за обучението, в това спор няма. Но всяка порода си е различна. В едната гените са му такива - значи говоря за овчарка, това се цени. Кучето е служебно, това му е предназначението. В другия случай, както е при чау, ти искаш примерно да го научиш да отива, да се връща. Но той трудно ще се научи да носи пръчка, доста по трудно от голдъна или лабладора, които са за това. Според мен е важен и характера на кучето, неговото предназначение - за неговото обучение. Но да вкараш това като задължение, което да определя кое куче може да се развъжда и кое не, доколкото разбирам от написаното е така, извинявам се ако съм се объркал - значи ако не издържи изпита, не може да членува в клуба и не може да има клубно кучило. Това и при овчарката го няма. Обучение - по същата логика и далматините трябва да минават такъв тест, пък и другите кучета. Значи служебните кучета минават съвсем други тестове - те са за послушение, 1 клас, 2 клас и т.н И съвсем не е задължително да са родословни ... примерно спасителните кучета ходят на изпит, така наречените "граничарски" , служебни в полицията също - не се ли бъркат двете неща ? Има ли други клубове с такива изисквания ? Къде е разликата между клуб и развъдник ? Значи, ако имам развъдник, сигурно членувам в клуба ... имам напълно нормални кученца, три на брой. Това е пример. От тях едното минава теста, другите две не - значи ли това, че другите ми кучета не са "клубни" и ако имат поколение, клуба няма да го признае ?

[Furia_S]

dogman
Да, нямах предвид задължително обучение. На чау например апортировката не му трябва. Трябва му здрава нервна система, тоест ако чуе силен звук - изтрел или пиратка - той трябва само да прояви интерес, а не да се мята ужасено или истерично. На САСИБ в София през май месец гледах че съдията проверяваше кучета за реакция към непознати като директно поднасяше ръката си към носовете им. Имаше само две чау-та, и двете реагираха спокойно - подушиха ръката и нищо повече. както се полага на един компаньон. Мисля че всякаква проява на агресия би трябвало да се разглежда като недостатък.

[Marten BG]

В Стандарта за чистопородност се описва и желано поведение.Хората които са го съставяли като описание за идеал на породата,са имали предвид че освен по фенотипни маркери,питомецът трябва да има такива и поведенчески.При това се гарантира че кучето ще изпълни предназначението си - служебно,компаньон...
Дълги години селекционерите са правили връзка между форма и съдържание.Опитът им е писан като краен резултат именно в един Стандарт за порода.
В тази връзка- възможни изпити за пригодност на куче от дадена порода,независимо от това кой ги организира- развъдчика за себе си,клуба,федерация,се правят като за изходна база се взема предписано поведение в Стандарта.
За да съдим в случая при голдъните кои части от изпита са задължителни,кои не ,е необходимо да погледнем Стандарта им.И да интерпретираме с тестове съжденията в него.
Например,ако в Стандарта е записано: кучето не е агресивно към хора,то правим тестове/изпити за това.Ако е написано- кучето е уравновесено и спокойно в общия случай,то тествуваме/изпитваме и дисквалифицираме тези които показват излишна нервност,възбуда....
и т.н.

[benyb]

Цитат

Съгласен съм в това за обучението, в това спор няма. Но всяка порода си е различна. В едната гените са му такива - значи говоря за овчарка, това се цени. Кучето е служебно, това му е предназначението. В другия случай, както е при чау, ти искаш примерно да го научиш да отива, да се връща. Но той трудно ще се научи да носи пръчка, доста по трудно от голдъна или лабладора, които са за това. Според мен е важен и характера на кучето, неговото предназначение - за неговото обучение. Но да вкараш това като задължение, което да определя кое куче може да се развъжда и кое не, доколкото разбирам от написаното е така, извинявам се ако съм се объркал - значи ако не издържи изпита, не може да членува в клуба и не може да има клубно кучило. Това и при овчарката го няма. Обучение - по същата логика и далматините трябва да минават такъв тест, пък и другите кучета. Значи служебните кучета минават съвсем други тестове - те са за послушение, 1 клас, 2 клас и т.н И съвсем не е задължително да са родословни ... примерно спасителните кучета ходят на изпит, така наречените "граничарски" , служебни в полицията също - не се ли бъркат двете неща ? Има ли други клубове с такива изисквания ? Къде е разликата между клуб и развъдник ? Значи, ако имам развъдник, сигурно членувам в клуба ... имам напълно нормални кученца, три на брой. Това е пример. От тях едното минава теста, другите две не - значи ли това, че другите ми кучета не са "клубни" и ако имат поколение, клуба няма да го признае ?

Именно догмен-изпита за голдъни е съобразен с предназначението на породата-кучето трябва да покаже няколко основни неща,които би следвало да са задължителни за характера му-липса на агресия към хора и други кучета,желание за апортировка от суша и вода(защото това все пак си е ловно куче каквото и да си говорим),стабилна нервна система-да не е страхливо(защото за съжаление точно преди да учредим клуба се срещаха твърде много наплашени голдъни-повечето поради факта,че са внасяни от зоомагазини и са живяли в невъзможни условия като бебета,но все пак-можеш ли да си абсолютно сигурен в това...),да няма страх от изстрел и да е добър компаньон-тоест да не се мята на каишката вместо да върви до теб и да не изпада в истерия като попадне на оживен тротоар.в общи линии както казах теста за характер е изпит за куче-придружител-а той е почти еднакъв за всички породи при които се изисква-разликите са след това-например при ротвайлерите освен този изпит има и такъв за защита.никой не иска от голдъните да показват неща,които не са им в кръвта.аз лично бях изненадана колко силно е желанието на тези кучета да слушат стопанина си-доста е различно примерно от своенравните северняци,които безпорно могат да бъдат научени,но по-трудно.

а за развъдниците-всяко куче се явява на този изпит след навършване на 15 месеца минимум.значи ти имаш 3 кучета-когато те навършат тази възраст ги снимаш за дисплазия,междувременно си ги завел на поне 2 изложби,от които имат оценки минимум добри за женските и мн. добри за мъжките и се явяваш на ИРГ.ако кучето го издържи получава разрешение да има поколение.ако не го издържи има право да се яви пак.гарантирам ти,че ако кучето е нормално и стопанинът му се позанимава с него няма абсолютно никакъв проблем да си вземе изпита.