Последен поклон поредното мъниче убито от едро куче...
#1
Публикувано: 05 January 2015 - 12:12 AM
Тежко начало на Новата година ...
Поднасям моите най-искрени съболезнования. Болката е нелечима, бъдете силни Спомняйте си прекрасните мигове заедно, защото малкото дребосъче ви дари с огромна любов!
Ако тази паст беше с намордник нямаше да има толкова болка, сълзи и мъка сега..........
............
Почивай в мир
#2
Публикувано: 05 January 2015 - 12:15 AM
Не е до намордника,а до отговорността.
Убедена съм,че става дума за свободно пуснато щляещо се куче,което е трябвало да бъде на повод.
Къде са от Общинска полиция когато трябва да свършат нещо.....
#3
Публикувано: 05 January 2015 - 12:31 AM
Да, свободно пуснато чиито собственик е пристигнал 10 мин след инцидента вдигнал рамене, успокоил ги, че нищо му нама на дребчо и подминал ...
#5
Публикувано: 06 January 2015 - 04:12 PM
Ден след като я погребахме, тъкмо влизаме в улицата и виждам човека с хъскито как си го води към парка. Скочих от колата веднага, хукнах към него и в момента, в който се доближих, хъскито скочи върху раменете ми! Избутах го и казах на собственика какво е станало. Той ми каза „ама това не е вярно, то нищо не му е направило, освен това то често си играе с малките кучета в парка”. Щях да припадна, рева с глас на средата на улицата и обяснявам, че може да убие и други животинки или да нарани и деца и е редно да вземе мерки, а той ме гледа с нагъл поглед и казва „Ми хубаво, съжалявам!”
Страшното е, че тя е била в краката на приятеля ми, а хъскито е скочило от храстите с мръсна газ и когато той я е вдигнал е скачало и се е отскубнал от него чак като е пристигнал собственика. Той ми каза, че за момент дори е помислил, че е бездомно, защото е викал и никой не се е отзовал.
Наистина единственото ни успокоение е, че тя живя щастлив живот и имаше цялата ни любов. Тя беше осъществената ми детска мечта и сродната ми душа… обичаме я безумно и винаги ще я обичаме. Казвам си, че по-добре мен да беше захапало, но тя да е жива…
Нямам сили да се боря с бюрокрацията… просто така са направени нещата, че нищо няма да се случи… знам, че може би всеки си казва така, обаче може би по-скоро хората с мъниците трябва да се разхождаме в заградени градинки или в дворчета или направо на ръце, а разтичването да е главно вкъщи, където е защитено.
Преди време ме нападна голдън пак с подобен собственик. Не подозирах, че съществуват агресивни голдъни, ама ето на… кучето беше неудържимо, бяхме на външно кафе с баща ми, а Кая беше в скута ми и аха вече да ме захапе, баща ми го засили с пластмасовия стол и то побягна…после взе да гони други кучета по улицата, а собственика подтичваше след него не особено притеснен. Няма как да бъдат контролирани тези собственици, а ние трябва да сме с очи и на гърба, електрошок в ръката или на заградено…
Благодаря ви за подкрепата…. Мъката е огромна и нека това не се случва повече на никого….
Почивай в мир, мое малко сърце!!!
#6
Публикувано: 06 January 2015 - 05:16 PM
Много, много съжалявам, Цвети.
За съжаление ще си отидат и други мъници, защото няма кой да приложи адекватно закона и всеки безотговорен търтей ще вдига рамене и ще подминава поредното пострадало куче или коте.
Почивай в мир малка душичке!
#7
Публикувано: 06 January 2015 - 11:54 PM
Не искам и да си представям какво сте преживели и какво преживявате в момента.....
Моето мнение е търсете начини.Намерете го как се казва,къде живее кучкарите се познават един друг.Подайте жалба до Общината или до районно кметство.Искайте експертиза от ветеринарния лекар където е починало кученцето.В жалбата опишете всичко подробно,че кучето е било без повод,агресивно,нападнало е вас и кучето и случката е завършила със смъртта на вашето куче.
Преди време ми се беше наложило да подам подобна молба и много бързо си свършиха работата и бих казала на място с привикване на страните.
Ние се разбрахме след това по между си,но вие може да си търсите правата до дупка!
Такова зло не трябва да остава безнаказано,защото днес е куче,а утре ще е дете и пак ще цъкаме с език.....
Кураж
#8
Публикувано: 07 January 2015 - 02:00 PM
От ЦВК не ми дадоха епикриза и документ за фаталния изход, аз бях толкова ошашкана, че нямах мисъл в главата и исках да си тръгна от там максимално бързо. Ще отида и ще го направя, предполагам не е проблем да ми го издадат.
Човека с хъскито живее някъде наблизо, ние живеем до самия парк и през нашата улица минават всички, които си разхождат кучетата там. Ще опитам да разбера името му от другите собственици ако успея да хвана някой. Ако разбера името му, ще подам жалба щом казваш, че са реагирали и би имало ефект. Когато го видях след станалото исках най-човешки да му кажа да вземе мерки, но вместо разбиране и загриженост видях нехайство. Кучето не е агресивно, а изглежда е младо и необуздано, скача и хапе на игра, просто не си знае силата и очевидно никой не се старае да го научи, че това поведение не е ок.
Според мен трябва да направят задължителни курсовете за обучение за всяко куче и да въведат адски глоби. В кучешкото ни училище ни учеха как за започнем постепенно с въвеждането на намордник и как по мъничко то да свикне с намордника и да го възприема като нещо хубаво, както си възприема нашийника и повода. Дори аз се учех как да слагам намордник на чихуато, защото въпреки размера си може да се наложи някъде да трябва да й сложа.
Права си, че ако тази жалба би спасила други живоинки и дечица е редно да го наравя и ще го направя...
Благодаря ти, прегръщам ви с Ани и ви пожелавам само позитивни неща занапред и само усмивки.
#9
Публикувано: 07 January 2015 - 04:14 PM
Реших да пиша, защото знам какво е да загубиш едно малко съкровище, което гледаш като дете и е част от живота ти... Вече минаха години от този труден момент, но спомените и моментите прекарани заедно остават завинаги... Тръпката и ситуацията ми е до болка позната, бъдете силни, друго нищо не мога да кажа!
#10
Публикувано: 07 January 2015 - 05:54 PM
Съжалявам ако ви натоварвам допълнително… някак ми олеква като споделя и като си спомням колко хубаво ни беше…
JORKATA_90, спомените са безброй, вие също сте си имали вашите си ритуали, емоции, преживявания и незабравими случки. Разбирам колко ви е трудно, не знам колко време отнема да се притъпи поне малко болката, но съм сигурна, че никога не се забравя.
Ходя като лудите и се радвам на комшийските малчовци, а преди много не им обръщах внимание. И ей така преливам от любов и искам да я раздавам и да съм по-добра… да не мисля за лоши неща, а да правя само добро и търся неща, които да ме усмихват и да ми вдъхват още сила, за да не превъртя тотално…
Та така….
#11
Публикувано: 08 January 2015 - 09:53 PM
Пожелавам ви след време да дарите цялата си любов и внимание на друго мило същество. Знам че то не може да замени вашата сладурка, но не забравяйте че на този свят има много душици който очакват нашата любов и я заслужават... а вашата принцеса трябва да я оставите да почива в мир!... и остава да вярваме че е на по-добро място!
#12
Публикувано: 09 January 2015 - 01:56 AM
Цвети, не ни натоварваш. Първоначално не исках да напиша, че е Кая преди ти да прецениш дали да пишеш. Продължавай да си спомняш хубавите моменти заедно и си намирай занимания да се разсейваш.
#13
Публикувано: 19 January 2015 - 01:34 PM
Наистина животинката беше уникална и неповторима, просто не съм вярвала, че ще мога да имам толкова силна връзка с едно кученце и да я обичам повече от себе си, все едно ми е дете. Аз не можех и ден да живея без нея, не можех да си представя да я няма :(:(:(
Надявам се да мога да обикна така друго кученце, знам, че никое не би я заменило, но да създам нови отношения и да притъпя поне малко болката... Когато видя други малчовци се усмихвам и им се радвам. Гледам да се сещам за хубавите моменти, а те всички бяха хубави. Тя беше изключително жизнено и любвеобвилно куче! Най-страхотното куче!
Гледам непрекъснато да съм заета с нещо и да си разсейвам вниманието, че наистина ако не го правя ще се побъркам.
Целувам ви силно и ви прегръщам!
#14
Публикувано: 20 January 2015 - 04:39 PM
„Кучетата са връзката ни с рая. Те не знаят значението на думите “зло”, “ревност” и “недоволство”. Да седнеш в компанията на куче на хълм един прекрасен следобед е като да се върнеш във времето на райската градина, където правенето на нищо не е било скучно – било е спокойствие.“
- Милан Кундера
#15
Публикувано: 27 January 2015 - 09:38 PM
Чак сега разбирам защо хората с малки кучета се пазят от нашите големи кучета.. Ами то има такива безотговорни и безмилостни стопани които май само си избиват комплексите чрез кучетата си. Не отдавна бях несправедливо нападната от млада дама и страшно заплашена от приятеля й ... кучето ми си беше на повод а и е доста възпитана а аз строго следя всеки неин поглед за да имам контрол над нея.. Думите на стопаните ме сразиха "дръжте си кучето здраво защото такова куче ни изяде предишния йорки" ...... е страха явно няма как да се премахне и нямаше как да се защитя въпреки добродушната ми овчарка... но сега си давам сметка колко болка може би са изпитали и оправдавам част от поведението им ...
Няма да разводнявам темата повече.. наистина съжалявам за случилото се. Бъдете силни !
По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно.