Ани, благодаря ти за подкрепата и за милите думи! Ужасно тежко е, ужасно…. През ума не ми е минавало как бих се чувствала ако някой ден я загубим, а сега се лутам ту в отрицание, ту се сривам защото в главата ми звъни гласа на ветеринаря, който казва „не успяхме да я спасим” а пред очите ми е нейното личице на път за клиниката, което ме гледаше с най голямата си любов, губейки съзнание и едва дишайки, а аз над нея, говорейки й, че всичко ще бъде наред. И това е непрекъснато до степен, че ме е страх да заспя вечер без да усещам телцето й притиснато към мен и не мога да понеса да седя вкъщи сама. Имам чувството, че ще я видя във всяко ъгълче как наднича и ме търси и се озъртам и й говоря в празните стаи все едно е там.
Ден след като я погребахме, тъкмо влизаме в улицата и виждам човека с хъскито как си го води към парка. Скочих от колата веднага, хукнах към него и в момента, в който се доближих, хъскито скочи върху раменете ми! Избутах го и казах на собственика какво е станало. Той ми каза „ама това не е вярно, то нищо не му е направило, освен това то често си играе с малките кучета в парка”. Щях да припадна, рева с глас на средата на улицата и обяснявам, че може да убие и други животинки или да нарани и деца и е редно да вземе мерки, а той ме гледа с нагъл поглед и казва „Ми хубаво, съжалявам!”
Страшното е, че тя е била в краката на приятеля ми, а хъскито е скочило от храстите с мръсна газ и когато той я е вдигнал е скачало и се е отскубнал от него чак като е пристигнал собственика. Той ми каза, че за момент дори е помислил, че е бездомно, защото е викал и никой не се е отзовал.
Наистина единственото ни успокоение е, че тя живя щастлив живот и имаше цялата ни любов. Тя беше осъществената ми детска мечта и сродната ми душа… обичаме я безумно и винаги ще я обичаме. Казвам си, че по-добре мен да беше захапало, но тя да е жива…
Нямам сили да се боря с бюрокрацията… просто така са направени нещата, че нищо няма да се случи… знам, че може би всеки си казва така, обаче може би по-скоро хората с мъниците трябва да се разхождаме в заградени градинки или в дворчета или направо на ръце, а разтичването да е главно вкъщи, където е защитено.
Преди време ме нападна голдън пак с подобен собственик. Не подозирах, че съществуват агресивни голдъни, ама ето на… кучето беше неудържимо, бяхме на външно кафе с баща ми, а Кая беше в скута ми и аха вече да ме захапе, баща ми го засили с пластмасовия стол и то побягна…после взе да гони други кучета по улицата, а собственика подтичваше след него не особено притеснен. Няма как да бъдат контролирани тези собственици, а ние трябва да сме с очи и на гърба, електрошок в ръката или на заградено…
Благодаря ви за подкрепата…. Мъката е огромна и нека това не се случва повече на никого….
Почивай в мир, мое малко сърце!!!