Дълго време не съм писала за Добри.Искаше ми се да мога да го покажа на крака....

Уви,това вече е невъзможно
След мъчителна борба и множество операции и ре-операции това мило момче загуби и двата си задни крака.....
Големия ужас е , че и предния не върви на добре.Опитахме всичко,пластини(които организма му отхвърля),шини,обездвижване....просто костите му не зарастват ни на микрон.Има проблем с поносимостта към всякакъв вид конци,раните му също не зарастват...
Вероятно има някакъв автоимунен дифицит,някакъв рядко срещан синдром със сложно име или дори без име....
Сега,като последна възможност предното му краче е "заковано",няма да може да го сгъва,но поне да го използва като патеричка.От все сърце се надявам и се моля да се получат нещата.Защото иначе не искам и да си помислям какво ще стане
На фона на всичко това Добри се чувства психически добре,продължава да върти опашка,да се радва на храната и на живота.Живее му се няма никакво съмнение,много му се живее въпреки всичко.Пази перфектна хигиена- стиска буквално до припадък и държи да си върши работите навън.Сам.Справя се.Само трябва някой да го занесе.
Затова искам да помоля ако някой има инвалидна количка да ни услужи временно.Заради добрия си апетит Добри е много тежък и е труден за носене.А още е рано да мислим за негова собствена количка

Сега се молим раните му да зарастнат и да запазим предното краче.Вече не можем да преглътнем сълзите,но те не помагат.Имаме нужда буквално от чудо....
Много хора казват че в този случай е по-добре да се приспи.Може би и аз бих мислила така ако не го познавах.Но го познавам и виждам колко му се живее.Тъжния уплашен поглед е заради фотоапарата.Вече има фобия от инжекции,следи ръцете,ако са празни погледа е друг.От инжекции обаче се ужасява,а за всяка манипулация трябва да го упояват.

И още веднъж да помоля-
ако някой може да услужи временно с инвалидна количка ще сме много много благодарни.