Въпроси и отговори / за хъскита
#2541
Публикувано: 22 January 2009 - 09:12 AM
решението е, на двора или на терасата! ^_^
#2543
Публикувано: 22 January 2009 - 12:25 PM
Цялата история е че го взех от един зоомагазин в Русе, където грам си нямаха идея, че на животните на сила няма как да им даваш в устата. А въпросното куче не беше яло редовно поне 2 седмици. Та като се върнах тук в София му запазих час обаче той още първата вечер получи някъв гърч и направо на денонощния на Анимо в Младост. Там го хоспитализираха, щото след като му направиха кръвна картина се оказа, че все едно мъртво куче. И така. Обаче като се оправи тоя звяр след 2 седмици, всичко живо пропищя от него. Лае постоянно като не е доволен и не позволява да го пипат. В интерес на истината, вече е доста по кротък, но щото се намесиха лявата и дясната, за щастие вече минахме на методи хапане и дърпане за врата, че с шамарите са едни сръдни. Абе добре е кучето, не се оплаквам толкова колкото не съм доволен от доминиращите му черти. Аз по принцип съм силен доминант още от малък и заради това ме дразни, че някой друг се опитва да ме действа. Но за вбъдеще(2-3 години) ще пусна обавя тук да му намеря стопанин, щото като завърша ще се махам от Българи, а пък на родители и приятели не мога да разчитам.
Бих се радвал и ако някой в форума изяви желание да го гледа лятото, но това ще го пиша в друга тема.
#2544
Публикувано: 22 January 2009 - 01:50 PM
#2545
Публикувано: 22 January 2009 - 01:59 PM
гледай си го, пък плановете за бъдещето, заминавания, стопани и тн. си ги остави за когато им дойде времето ;)
че то и аз една я мислих преди да завърша, тя друга стана, пък и още не е сигурна (: живот
по-важното е винаги
другарче да имаш до себе си :blink:
#2546
Публикувано: 22 January 2009 - 02:08 PM
Имам един въпрос - как стоят нещата с препарати за почистване на под(теракот). Могат ли да навредят на кутрето по някакъв начин? Поради честата употреба на пода като тоалетна той заприлича на нищо - не смеем да ползваме препарат.
#2548
Публикувано: 22 January 2009 - 03:35 PM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#2549
Публикувано: 22 January 2009 - 04:35 PM
(гепнато от тема "защо не трябва да се дават кокали" в ротвайлер подфорума)
Цитат
Първият: раздробяването им на остри частици (основно при тръбните кости и при тези от патица, гъска, заек, дивеч...) - въпросните "иглички" могат да се забият на произволно място по пътя, от хранопровод през стомах или някъде в червата. И хоп - станала белята...
Вторият: меки, твърди или някъде в средата, разгризаните на дребни парчета кокали се "натъпкват" в червата и, тъй като не подлежат на смилане от организма, си минават в почти "девствен" вид. По която причина възниква шанс в някоя чревна врътка да се "пресоват" и да образуват тапа. Оттам - ни напред, ни назад... червото не може да се разшири, за да мине нататък тапата и тя засяда. И хоп - станала белята...
Третият: кучето да глътне по-голямо парче кокал, което изобщо не може да влезе в червата и/или засяда някъде по пътя, понеже е голямо. И хоп - станала белята... а ако парчето е и по-ръбесто, може да съчетае запушването с разкъсване на черво, за да стане картинката по-хубава.
Подчертавам - няма значение дали кокалът е суров или сварен/печен и т.н. Рано или късно белята може да се случи, като колкото по-малко трениран е организмът на кучето да "прекарва" кокал през храносмилателната система, толкова по-голяма е вероятността да стане беля. Което е и причината кучета, които цял живот да папкали кокалена диета, да са живи и здрави - организмът е изумително нещо, може да прекара през червата какво ли не, включително чорапогащници, найлонови торби в количества и т.н.
НО: От такива неща се УМИРА.
С други думи: при всеки кокал влязъл в устата на кучето все едно хуквате да пресичате средно-натоварена улица, без да се огледате. Може да ви бутне кола, може и да не ви бутне. Ако ви бутне, може да се отървете само с натъртване и уплах, може и да влезете в болница... може и да останете на място.
Така и с кокала: може да не причини неприятности. Ако причини, може да се размине само с повръщане, може да се стигне до операция... може и да не изкара кучето до операцията.
Впрочем: РАЗРЕШЕН е само онзи кокал, който е "играчка" и кучето не може да си отхапе от него. Тоест: огромен телешки кокалак примерно, за стъргане и лигавене. Друг е въпросът, че подобен кокал прави невероятно мазало из къщи, все едно дали е суров или сварен.
И пак впрочем: градска легенда е, че яденето на кокали (т.е. втвърдяването на изпражненията до "болезнено акане") е начин да си изцеди кучето аналните жлези. Истината е, че те или са разположени "правилно" и се изцеждат сами при изхождане, емоционално напрежение и т.н., в резултат от свиването и отпускането на мускулите на ректума и твърдостта на изпражненията няма общо с това... или са разположени "неправилно" (дълбоко) и движението на мускулите не спомага за изхвърлянето на съдържанието им, в който случай ПОНЯКОГА се натрупва повечко вещество в жлезата. Има и кучета с "плитки" жлези, които "цвъкат" при най-лекото движение на мускула, но това е отделен случай.
Самото възпаление на аналната жлеза е съвсем друга песен - то се получава, ако в торбичката на жлезата попаднат бактерии; разположението на торбичката и изхода на жлезата няма нищо общо с това, жлезите могат да се възпалят дори и при кучета с много "плитък" изход... макар че, разбира се, "дълбоките" жлези, които се самоизцеждат по-трудно, дават по-голям шанс за развитието на зловредните бактерии.
Тъй или иначе, "запичането" от кокали освен болка при изхождане и дори разраняване на ануса, полезен ефект не може да предизвика.
#2550
Публикувано: 22 January 2009 - 04:50 PM
#2558
Публикувано: 22 January 2009 - 09:43 PM
Цитат
Те са ОК . Всичко им е на ред . Моля развъдчиците да се изкажат с дългогодишната си практика . Има ли ли са такъв подобен случай с прекрасните им Хъскита . Те просто изглеждат перфектно . :blink: Мама и тати на моя Зевс са много красиви кучета дори видях и дядото който е № 1 . А мойто :'( .......дали е още малък не знам или ме гони параноя но е по вехтичък . Въпреки че си го обичам каъвто си е . :blink:
#2559
Публикувано: 22 January 2009 - 09:56 PM
#2560
Публикувано: 22 January 2009 - 10:17 PM
Цитат
Не се притеснявай така като гледам улицата е гостоприемна към всички. А й това, че съм го ударил 2-3 пъти не мисля, че много му е навредило, щото той и без това си е смотан. А и как да му покажа, че съм господаря като по друг начин не ставаше. Между другото преди седмица бях на Витоша с него и с една немска овчарка, която ми е приятел от преди 2 лета. Стопанката на кучето е момиче, което тежи колкото него и се сещаш какъв глас може да нададе, така че въпросното куче е почти без възпитание дори и да е имал потенцяла на дедектив. Та немския идеот, на който моето добиче му беше до коляното му се звереше ужасно, щото не е свикнал в негово присъствие да има друг обект на вниманието. И така на два-три пъти на Лени вратлето беше потърпевшо, но без последствия, докато не се вклиучих аз.
Тъй като още преди години като ходехме на плаж с овчарката имах опит с нея, просто и се нахвърлих започнах да я душа и от тогава Лени има огромен респект към мен. За това, че не е лошо да се вкарва физическа сила при възпитанието, защото при някой доминанти просто изпускаш конците, както се е и случило при момичето с овчарката.
Не мисля, че кучето ми е психически увредено от няколко шамарчета, но сега е послушен на макс и гледа да ми се хареса във всичко. А е само на 4ри месеца.
Надявам се някой "природо защитници" да не са обидени от поведението ми.
П.П.:От там от където е тръгнала нашата цивилизация от поречието на Шумер и Акад, хората по онова време още преди да опитомят прасето и кравата, за храна са използвали кучета, така че нека да не изпадаме в подробности за 2 шамара