nushcho, в 27 May 2010 - 10:05 AM, написа:

Незнам какво да правя дали да я пускам или не... мечтая си за спокойна разходка с кучета на която не се налага да ме влачат или да гледам и тръпна за всяко движение когато е пусната да играе с друго куче.Знам че няма как да е кротка като Нира понеже е хъски, но ми се иска поне да мога да я пусна на поляната и да знам че ще ме следи с поглед и ако се отдалеча повече ще дотича уплашена къде съм.Моля дайте съвети за изработване на доверие от моя страна спраямо Зина....много много ми се ще да се разхождам и тя до мен да си припка.
Дали има определени места и обстоятелства в които е по безобасно да я пусна и да не се загуби? До такава степпен се притеснявам че нямам си и идея как би реагирала на една такава разходка понеже до сега не е пускана да се разхожда сама без да има други кучета с които да играе и да задържат интереса и на полянката....
Много обичам местата без хора и животни,и коли, разбира се, защото Неро е 100% пуснат!!!Затова чакам в петък(утре) да завали, за да се изплаши народа и да ми освободи Борисовата, че вече се ядосвам . . . :P Още от малък , съвсем случайно, го свикнахме да чака, да се оглежда за нас и тн . . .Дори когато е на каишка и примерно баща ми изостане, без да му казвам каквото и да било, той сам се сеща се огледа и ако не го види спира и чака, като се появи-тръгва . . .Освен това, когато "кривне от правия път",т.е не върви от страната, от която трябва, го викам по име и само с жест с ръката си му посочвам къде го искам и той директно си отива, така изпреварваме и хората, които се движат много бавно по тротоара и ни бавят!

Ето какво правя аз за изграждане на доверие: Рискувам!
Не пусках Неро в самото начало на Борисовата градина, а чак като стигнем алеите,за да не хукне след куче, защото конната база е там, ние обичаме големи и бързи животни, добре, че са дресирани,и не реагират с ритници и подобни, защото като реши да ги гони ми побелява косата докато го настигна и хвана, но един ден си казах "Защо не, мога да тичам, макар и не толкова бързо, ще го хвана, ако стане нещо", така се успокоявам! И Неро беше свикнал да не е пуснат и да ме дърпа докато тичаме през гората, и когато го спрях уж за нещо и без да усети го пуснах, той се изстреля напред и като разбра, че не ме дърпа и аз не съм на другия край се спря и се обърна към мен, буквално, смаян, това е физиономията, която никога няма да забравя, пълен шок!!! Аз се усмихнах и с весел тон му казах "давай напред" . . .с тази команда никога не е имал проблем.


Друго нещо е тичането, той не е глупав и знае че не съм толкова бърза като него, но въпреки това му харесва, че тичаме заедно, така правят членовете на глутницата- заедно във всичко - така научихме комадната "Хайде да тичаме"! Много му харесва да влача след себе си каишката по земята и металната й част да трака в асфалта и той да я гони . . . много му харесва да гони разни неща, това го забавлява до побъркване! Тук отварям скоба (внимателно да не се самоспънеш с каишката, аз го направих и паднах, но пък хубавото тук е, че Неро дойде да види дали съм добре и да ме нацелува за успокоение)! Тичай, радвай се на кучето и първо ти трябва да му покажеш, че му имаш доверие, за да почне и то да ти има (никога не съм го подвеждала и не съм задавала команда, в която не е имало смисъл и не е било за негово добро да изпълни, и мисля, че и той го усеща ). . . Освен това играем и в къщи, не винаги мога да го пускам било то заради сърдити баби или кучета, които се заяждат, и затова като се приберем играем на терасата . . . това също е важно според мен . . .
Довери се на Зина, това че е дива и щастлива не е недостатък . . .!
Сега като се сетих можеш да заместиш някое куче . . . сигурно знаеш как се причакват и се дебнат . . . затичай се към нея и можеш да викаш или нещо такова, ама радостно и на игра, подбутвай я и я закачай, увлечи я в игра, ако те хапе, то ще е леко и е в рамките на нормалното, те така играят . . . Малко въображение, кучетата ни са прекалено интелигентни и динамични за обикновена, лежерна разходка!!! Извинявам се за дългия пост, дано не е било отекчително . . .
Поздрави!