

Въпреки това (макар и с огромни притеснения) се реших на кастрация.Беше тежко,имаше усложнения,лекувахме се и вече всичко е наред с нея,слава Богу


Не можах да я забравя,остана едно гадно чувство в душата ми,което не иска да си тръгне....Длъжник съм и на Милка,та поне да опитам да и потърся дом,поне да опитам ако не друго ,та дано ми олекне...
Тя е перфектно куче.Много обича хората,макарт че не очаква от тях нищо добро.Присвива се и едновременно маха с опашка,сякаш казва " моля те не ме удряй,ще направя каквото искаш....ще бъда добра....." -сякаш се опитва да умилостивява с поведението си.
Била е домашна,ходи на повод,не се притеснява да е в домашна обстановка.Разбира се с други кучета и котки.


Сега Милка е отново на улицата.Беше успяла да се обзаведе с огромен брой кърлежи,съсредоточени предимно в ушите и,откъм вътрешната страна ,успя пак да ми изкара акъла.Но кърлежите са ни най-малкия проблем,с тях все ще се преборим .Сега при нас обаче събират кучетата за да пълнят новия приют.Там не се знае какво става, няма достъп.Прибират кучета и отричат че са ги прибрали...кучетата ги няма....Милка е кротка,кастрирана,но това едва ли ще и помогне...
Почваме да се надпреварваме с времето.И да се молим за късмет.Търсим дом,постоянен или временен,приемен.