Мисис Норис беше поредната новопоявила се в моя квартал. Появи се зимата и притичваше просто между колите. Не позволяваше контакт, но търсеше гранулките, които й оставях под колите. После изчезна. Мислех, че е умряла - доста трупове на котки намирам из квартала докато се разхождам с кучето. Такова ни е мястото - котки не оцеляват тук. И преди няколко седмици я видях отново - беше си намерила подслон под един фургон. После се премести по-близо до хората - вече не се страхуваше толкова, а и беше бременна, явно гладът я гонеше. Аз, като един човек, който сутрин и вечер се разхожда из квартала с кучета, не ми понася много гледката на бременна котка по опасните ни улици. Онзи ден при поредната разходка, тръгнах да търся Мисис Норис да й дам вечерята и да се социализираме, станах свидетел как мил комшия я подритна и изгони от входа си, и на следващия ден вече Мисис Норис се намираше в свободната ми детска стая в очакване на кастрация - тежко решение, но правилно с оглед действителността в страната ни.
За късмет Мисис Норис се уреди с приемен дом буквално за ден. Чудесен приемен дом с грижовна жена и чудесния й син тийнеджър. Химията между последния и Мисис Норис беше просто уникална - рядко виждам такова нещо и го считам за нещо много специално. От момента на отваряне на клетката, котката беше в обятията на момчето - сякаш се познаваха от друг живот. Снимките и клиповете по-долу го показват ясно.
И така историята на Мисис Норис се пренаписва в момента. Ако сред вас има желаещи да й помогнат по какъвто и да било начин, ние ще се радваме. Мисис Норис вече има сметка в клиниката и тепърва й предстоят ваксини.
Огромни благодарности към Бутци, благодарение на чиито дарения, всяка приемна котка има осигурена добра храна и поне това ни отпада от разходите. Благодаря ти!
Мисис Норис:
http://youtu.be/eZ14h4uC6Tg
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +
