[Stillness]

Здравейте!
Имам огромен проблем с дакел на година и осем месеца.
Всичко започна с това, че родителите ми си взеха бебе дакелче, с което почти не се занимаваха. То им изпогриза обувките, правеше им много бели и накрая, когато започна да гризе стената, го дадоха на вуйчо ми, който тъкмо беше загубил родителите си. Вуйчо ми е с ДЦП и олигофрения. В началото вуйчо го гледаше една жена, но в последствие аз се преместих да живея там и да го гледам. И оттук започват проблемите ми с въпросния дакел.
Той си има негово място в коридора. Научен е да ходи до тоалетна в банята, но когато някой му се скара, ходи където му падне. Вечер аз не му давам да се качва по дивана и фотьойлите, но през деня вуйчо му разрешава. Аз му прибирам купичката за храна, след като се нахрани, но вуйчо му я връща обратно и го храни по всяко време. Веднъж, минавайки покрай него, не видях, че държи месо и той скочи и ме изпонахапа. Агресивен е и към други хора и към други животни. Когато си доведох хъскито в къщи, той скочи върху гърба му, яростно хапейки където свари. Добре, че хъскито беше със зимната козина. Нашите решиха, че е много хубав и трябва да има поколение. Доведоха му разгонена женска. Той скочи върху нея да я хапе и едва ги разтърваха. Докато се разхожда по улицата, лае на всяко куче, а ако кучето навлезе в обхвата му, му се нахвърля.
Вечер, ако се е настанил преди мен на дивана, ако аз реша да седна, той започва да ме ръмжи и си оголва зъбите. След като ме нахапа, мен вече ме е страх от него и предполагам, че той го усеща. Снощи, докато ме гледаше, си вдигна крака на табуретката и се изпика по средата на хола. Никой не му се беше карал за нищо - аз си ровех в интернет, вуйчо гледаше филм. Скарах му се, а той веднага ми се разръмжа. Качи се на фотьойла и продължи да ръмжи, колкото и да му казвах "слизай" /знае какво означава думата/. Накрая обърнах фотьойла, за да го накарам да слезе и да излезе в коридора. Вдигнах му купичката за храната, с идеята, сутрин и вечер като му давам, да го карам да прави нещо, примерно да седне, просто за да го карам да ми се подчини, но сутринта, като станах, видях, че вуйчо му я е върнал на мястото.
След като ме нахапа, казах на нашите да си го взимат, че не го искам, не желая да го гледам и да полагам грижи за него, но те казаха, че той си е у тях /апартамента е на майка/. И тъй като ме оставят да си гледам моите животни (имам хъски и две котки), то нямам право на претенции за дакела. Те му купуват храната и му поставят ваксините.
Изобщо нямам идея какво да правя. Всичките ми опити да го възпитам удрят на камък, защото всички ограничения, които налагам, през деня му се отменят от вуйчо. Дакелът се държи така и с вуйчо и със сестра ми, която често идва у нас. Не ръмжи и не се нахвърля единствено на родителите ми, но и не им се подчинява.
Моля, ако някой има идеи как да се справя с тази ситуация, приемам всякакви съвети.

[Elu]

Здравей Stillness!
Аз съм най-малко човекът, който трябва да ти отговаря, защото не съм нито специалист, нито нищо, но споредм мен е много важно да прочетеш ето тези теми:
- http://forum.dog.bg/...BD%D0%B8%D0%B5/
- http://forum.dog.bg/...5/page__st__320

Най-важното според мен е да овладееш страха си от този дребен калпазан. Гледала съм и кучета и котки и това е най-първото нещо, което имаш да направиш. Страх ли те е от животното нищо няма да може да се направи - нито ще се поддава на обучение, нито номерата с храната ще минават. Просто нищо.
Сега помисли: какво толкова стана, когато кучето те ухапа? Кръв, болка... И какво от това? Раната зараства, няма да умреш. Ще ти разкажа една история.
Наложи ми се да живея с котка, която не беше моя. Беше адски доминантна женска, която признаваше само стопанската си. Дереше на поразия всеки друг човек, дори и познати. Една сутрин котката си стоеше на леглото, а раницата ми беше близо до нея. Посегнах да си взема раницата и котката буквално ми разпра ръка. Яко кръв тече, белега ми стоя около година. Друг път котката буквално ми се метна, захапа ме за ръката (малко над лакътя) и почна да дере където свари. Такива неща, направо умирах от страх от тази котка. Един ден се прибрах, а котката отворила хладилника, извадила къде що свари, мазала по пода, целия хол в огризки. Заварвам я с главата вътре как ръфа салама. Стопанката й я нямаше. Викам й "не", а котката ме поглежда нагло, изхъхтява и продължава да яде! Падна ми пердето, ама така полудях от гняв, че хванах гадната твар за врата, с другата ръка чехала и бой по задника, ама бой яко ти казвам. Пускам котката, а тя ми се зъби и хъхти. Викам й: Ти ли ще ми хъскаш ма?! Пак хванах чехала, пак бой по задника. Пускам я, тя пак: Хъъъъх. Айде още веднъж процедурата. Тя се опитва да ме хапе, дере, на мен ръцете в кръв, обаче не спирам - яко бой. Пускам я пак котката, а тя се скрива под масата. Тогава я оставих. После няколко дни не смее да ми се покаже пред очите. Ето тогава разбрах, че не ме е страх от тази котка и че тя няма какво толкова да ми направи: аз съм много по-голяма и по-силна от нея. А котката разбра, че когато се разгневя шега с мен не бива. След тази история вече, всеки път като се опитваше нещо да ми хъхка или да дере, аз само й викам: "Искаш ли да видиш чехъла пак?" и котката се кротваше и свиваше уши. Повече никога (ама наистина никога) не ми се е налагало да удрям тази котка, а тя спря да ми хъхка и да дере. Сега се разбираме прекрасно, котката като ме види се радва като куче, а се и промени тотално като характер. И то не само с мен. Не само, че ме слуша и изпълнява като куче. Започна лека-полека да допуска и други хора. Вече не закача хора, дори непознат човек да влезе. Ако не й е приятно нещо, просто напуска стаята и това е :)
Не казвам, че винаги трябва да се стига до такива ексцесии. Но този твой дакел много ми заприлича на тази котка докато четях. Аз с куче чак такива проблеми не съм имала никога, но мисля, че трябва да го опердашиш яко дакела и той трябва да разбере, че не те е страх, дори и при хапане. Помисли: човек (дори и жена) е по-силен от един нищо и никакъв си дакел! Ако разбере, че хапането не помага и че ти ще направиш, каквото си си решила независимо той какво прави, мисля, че ще си решиш проблемът с доминантността. Пак казвам, че аз такова доминантно куче не съм имала... може би защото от кучета никога не ме е било страх... не знам... но си мисля, че е сходно като с котката.

Другото което е: права си относно храната и купичката - но не само заради обучението му, а заради спазване на правилата изцяло в къщата. Ако искаш дакела да те уважава и вуйчо ти трябва да те уважава. Извинявам се, ама ти го гледаш този човек и той трябва малко от малко да се съобразява с теб и с факта, че това куче превръща живота ти в ад. Така, че се опитай първо с вуйчо ти да поговориш и да му го поставиш като твърдо условие, че с храненето на дакела ще се занимаваш само ти. Ако го прави по невнимание или защото забравя или защото не разбира, заключи храната и купичката в шкаф, за който само ти имаш ключ. Но не позволявай вуйчо ти да отменя правилата, поне докато кучето не ти се подчинява напълно.

Когато кучето схване, че ти определяш правилата, ще те слуша. Тогава според мен ще можеш да се захванеш и с някакво обучение, за да не реагира агресивно и към други хора и животни. Абе като цяло: майка ти и баща ти и вуйчо ти да спрат да се месят - поеми контрола в свои ръце, занимавай се с кучето, извеждай го на раходки...
Когато бях малка и живеех още при родителите си, имахме куче (мъжко). Майка ми и баща ми не му даваха да се качва по диваните, ама с брат ми, нали сме хлапета, си го пускахме горе при нас. В момента в който чуехме ключалката да щрака, кучето само се беше вече озовало от дивана на пода с физиономия тип "ни лук ял, ни лук мирисал". Т.е. той беше наясно, че майка ми и баща ми са тези, които определят правилата и въпреки, че аз и брат ми му позволяваме да се качва на дивана, това не отменяше правилото като цяло.

Ами ... дано да съм ти помогнала поне малко и надявам се, по-опитните тук да ме коригират относно грешни заключения.

[Stillness]

Благодаря за съветите! За мен е немислимо да го ступам, въпреки че понякога много съм му се ядосвала. Ще се опитам да го обучавам, дано подейства добре. Зная, че докато съм на работа, вуйчо ще продължава да му позволява всичко забранено, но поне мен да започне да слуша, за да се контролира по някакъв начин. Може би е идея да му взема намордник и да го обучавам с него, поне няма да ме е страх, че ще ме изпохапе. Храната в действителност започнах да я прибирам на недостъпно и за вуйчо място.

В темата за агресията прочетох това:

Цитат

Друга бариера на агресивността е полът на животното. Мъжкото куче не напада женската. Ако тази вродена блокада е нарушена, може да се предполага, че и други социални блокади са нарушени. Такова куче не трябва да се отглежда, а още по-малко - да се използва за разплод !

Както казах, той нападна разгоненото женско куче. Надявам се, че е възможно все пак да се превъзпита.

[Бискит]

Аз взех такъв кокер преди 2 години (тогава той беше на 1 год.). Изяде къщата, подлуди съседите (когато е сам не спира да лае и вие) и ме хапа на няколко пъти, два от които много зверски! Ни страх, ни респект към никой. Все едно за него си писал. Аз му казвам слез долу, то скача да ме яде. И така...след много четене изпълних съвета на една приятелка и когато ми посегна, аз го нападнах (не разбирай, че съм го била) просто легнах от горе му и го държах така до като не спря да се съпротивлява. И така два пъти, вторият от които успя да ме ухапе много лошо, чудех се дали да не ида да ме зашият. Решихме да го разкараме, намерихме човек, който го искаше, но така и не ни даде сърце да се разделим с него. Първа стъпка: КАСТРАЦИЯ! Кротна се сравнително! При всеки опит за хапане му се противодействаше не с бой, но със сила (която описах по-горе) и така кокерчо един ден разбра, че не той, а аз командвам у нас. Сега си позволява да ръмжи, но разбрах, че това е начин на комуникация и никога, ама никога не посяга, просто показва, че не му е приятно. Действай! Няма начин да няма начин!
П.П: Кучето има ли два тестиса?

[dmm]

Леле!
Положението е сериозно и трябва ясно да се постави ред. Имате си един тиранин, който владее дома ви. Не разчитайте на никой друг, още повече на чичо си. Само вие може да промените положението и споделям съвета на Бискит. Покажете правилата както ви е посъветвала и ясна позиция, че вие водите "парада'". Убедително, така че кучето да разбере и упорито, докато се изясни кой кой е. Настоящото ви положение е вие да сте подчинения, а това освен за вас, не е добре и за кучето, защото утре може да се нуждае от помощта ви, а вие няма да смеете да го пипнете. Затова от вас зависи дали сте готов да сте вие лидера или то.
Ако ви изръмжи, оголи зъби, посегне или ухапе - реагирайте на момента, веднага. Притискате го върху пода/стената. И не го пускате, колкото и да се съпротивлява. Държите го докато се отпусне, усети силата ви и се предаде. Повтаряйте, потретяте така, докато спре да ви се репчи.

[Бискит]

Още един съвет ще си позволя да дам. Наистина купете намордник, но не твърд, като решетка, а има едни меки от плат и се залепят около муцуната с велкро. Когато се опитате да го ,,тръшнете" за да му покажете, че вие командвате, със сигурност ще се опита да ви ухапе, а и щом казвате, че ви е страх...едва ли ще се престрашите да го направите без намордник. Извеждайте го също с него, поне за известно време, до като разбере, че не целия сват се върти около него. При всички случаи обаче се запасете с много търпение, че никак не е лесно! Питах за тестисите, щото при моя се оказа, че единия тестис е задържан в коремната кухина, а за такива кучета пише, че усещат дискомфорт, а понякога и болка и за това са агресивни!

[Stillness]

Благодаря ви!
Има си два тестиса. За кастрация и дума не може да става, защото както казах - кучето не е мое. Ще пробваме да се изясним кой кой е и наистина с намордник, защото в страха ми картините, които се рисуват са едва ли не липсващи мои пръсти.
От други кучета не ме е страх - заставала съм срещу непознати агресивни кучета. Веднъж на улицата три улични кучета се спуснаха върху дете с колело и почти го събориха. Изобщо не се и замислих да застана между детето и кучетата и дори и не ми хрумна да се страхувам от тях, просто ги разгоних. С хъскито когато излизам, също се е случвало куче да му връхлети /най-вече домашно, пуснато без повод/ и също не се страхувам. Само от този дакел и то започна да ме е страх, след като ме нахапа, а страхът допълнително снишава позицията ми. Между другото, когато изведа двете кучета заедно, дакелът е доста по-спокоен и не се нахвърля на всяко срещнато куче. Но ще гледам сега първо да му покажа, че не той е шефът, а едва след това ще преминем към социализация.
От няколко дни му прибирам храната и при хранене му я давам чак когато седне. Няколко пъти ми се наложи да повтарям "седни", докато той стоеше и видимо трепереше от напрежение, без да изпълнява. Карах го все пак да се подчини и чак тогава му давах храната. Предполагам, че ще отнеме доста време, докато си сменим позициите, защото не е малко кученце вече, независимо, че размерът му не е голям. Просто трябва да се справя за доброто на всички ни.