[sisrow]

Здравейте,
наскоро се оказах у дома с една красавица доскоро живяла в приют. Тя е на около година и половина, по данни в паспорта "питбул микс". Няма да обяснявам подробно, но вече е около 3 месеца вкъщи и е прекрасна.

Все пак, и аз и приятелят ми не сме имали куче никога досега и се опитваме да се информирам максимално, за да можем да й осигурим нужната среда, за да може и тя и ние да сме спокойни и да си съжителстваме в мир и любов. Но в крайна сметка сме неопитни стопани с 20кг наплашен питбул. Предполагам знаете, че със сигурност е весело.. :D

През това време, а и преди нея съм изчела дооооста, доста неща и за езика на тялото при кучетата и за какви ли не техники за обучения и т.н. и т.н. като цяло съм голям кучелюбец и най-накрая щастието ми се усмихна да си имам и аз едно четирикрако съкровище.

Като цяло ситуацията с нея е следната: така като чета при много питбули е така, тя е чудесна с хора, много е любяща, но към други кучета поняко е агресивна. Лично според мен е страхлива и агресията й е от самозащита, защото по принцип игнорира другите кучета, но когато се опитвам да я социализирам уж нещата са що годе ок и изведнъж посяга на другото куче. Като цяло, това което наблюдавам е, че гърбът и настръхва, и си изкривява тялото преди да го направи, което съм чела че са знаци че ще захапе. Прочетох доста неща и днес прочетох и едни доста хубави теми на starrkopf, за успокоителните сигнали, мисля да ги пробвам.

Към нас е проявявала нещо като агресия веднъж, когато беше разсипала някакви неща, аз й се скарах и се появих с един моп да чистя, изплаши се и изпадна в такъв момент. Не е имало ухапвания или нещо такова но тя прилегна назад със свити назад уши и започна бясно да лае и ръмжи. Оттогава работим с мопа и съм внимателна с такива предмети, които могат да я уплашат опитвам се да й показвам, че не са заплаха за нея, давам и лакомства, когато не реагира и засега има напредък с прахосмукачки и разни други неща, от които се е страхувала преди (в началото лаеше прахосмукачката, а сега си стои на дивана докато чистя и въпреки, че все още е леко нервна стои спокойна и не реагира).

В общи линии с тези неща се справяме, но друго което ме притеснява е, че много се вглъбява в играчки и трудно мога да я накарам да пусне нещо. Опитвам се да я науча да пуска дадена играчка при команда, като съм гледала безброй клипове как кучето дърпа и играе на tug of war, и когато ти спреш да се дърпаш с него след 5 минути чакане ... ХОП и то магически пуска... е да ама това нашето не пуска.. и как всички такива клипове са с бордър колита, ретривъриии, и все едни такива мили и нежни породи, които си подръпват там малко... Е това ще ми счупи ръцете да се мята, стискам, стискам, успокоявам я, почва да заспива и не пуска. Пробвам, отскоро с храна, успява след много навиране в носа на някое миризливо лакомство да остави играчката... но ако имате съвета, ще се радвам да ги чуя.

Като цяло такива са ситуациите вкъщи, мисля че със сигурност има напредък, искаше ми се да получа малко съвети дали правим нещата както трябва и ако може допълнително, ще бъдем много благодарни!

Иначе юначето е прекрасно и лично съветвам, който може да спаси животинче от тези ужасни места, да го направи! Толкова много кучета го заслужават, а няма кой да им даде шанс, заради определени етикети. Тя беше поставена като "агресивна", а е най-милото животно, просто й трябва рабиране и търпение, а ние сме се заредили с тонове, само ни трябват малко насоки... :)



Благодаря предварително. Поздрави

[Кака Светла]

Здравей, поздравявам те за смелостта, аз не мисля, че бих се решила да взема възрастен питбул.
Моята питбулка е на 3 години и половина, а аз съм с нея от 11 месечната й възраст. В началото ама изобщо не ме признаваше, а така се стекоха нещата, че остана аз да я водя на игра, и да прекарвам много време с нея сама.
В началото ме влачеше като мокър парцал и не си и помисляше да ме чуе какво й говоря. Точно тогава започна и да се осъзнава като възрастно куче, да не позволява да й се ръмжи, а аз нямаше как изобщо да й привлека вниманието.
И един прекрасен ден купих една кофа бисквитки. Първо и дадох достатъчно, за да й станат любими, после започнах да й цъкам с език, преди да й дам бисквитка, продължихме така и навън. Сега бисквитите отдавна не се свързват с цъкане, но цъкането е нещо, на което не може да не обърне внимание.
Освен това, по някое време случайно забелязах, че ако си сложа ръката върху нея, ме оставя да се оправям аз с каквото и да й се случва. Спира да я е страх от ситуацията и знае, че аз ще се справя и не реагира и на нападащо я куче.
В момента, след почти три години, ме гледа в очите като агънце и не прави нищо, без изрично да съм й позволила. Приятелят ми е "слънцето", ама него още си го влачи и си го събаря, а до мен върви като...абе точно като равна с равна.
Сега имаме бебета, и то със зъби вече, и на принцесата не й се кърми вече, а на 25 дена им е рано да ги отбием - една ръка върху нея и по 2-3 си кърми, и си ги гали с обич даже.
Та, всичко е въпрос на доверие, и на ваш си сигнал, който да си е между вас двете и да си го разбирате. И ама никога да не й позволяваш да разбере, че е по-силна от тебе.