Винаги съм се чудел на хора, дето им предстой да имат бебе и започват да търсят дом за кучето си. На по-късен етап, дали заради възраста, дали заради житейският опит, започнах да не упреквам никой за нищо, а да се моля да не правя грешки и избори, които биха ме накарали да се чувствам зле.
Аз също имам кучета и дете и се радвам, че до момента не ми се е налагало да мисля за нов дом на животните. Когато настъпи момента на раждането, говорих с различни хора (някой от тях лекари), относно съжителството и най-интересното го чух от лекарите. Те ми казаха, че съжителството даже е полезно, просто първите 6 месеца да им огранича контакта и да не спят в една стая. Сега, две години по късно, не мога да ги разделя. Даже споделят и храната си. Има и някой спорни моменти, които не знаеш как да ги приемеш. Примерно кучетата ни не са агресивни към хора, но покрай детето стават други. Държат се закрилнически, а това е притеснително.
Децата и кучетата
Страница 1 от 1