Веднага ще попитам дали:
а) искате кучето като цяло да върви спокойно и да не се дърпа
или
б) искате кучето да изпълнява команда "Редом" на големи разстояния, без прекъсване
Просто има известна разлика.
Така както го обяснявате, по-скоро имате предвид а), но се бъркате, че то е същото като "Редом", оттам и всички проблеми. Ако не съм права, извинявайте.
Кученце е бебе. От него не може да се иска да изпълнява - на този етап - толкова трудна и натоварваща психиката команда като "Редом". И, да, за експанзивно, отворено към света, жизнено куче това Е трудна команда.
Защо?
Първо, защото човешкият ход не е естествена за кучето скорост - то се придвижва "ходом" само на кратки разстояния, ако трябва да измине повече разстояние, ще забърза крачка и ще премине в тръс, което пък е най-икономичното откъм похабена енергия темпо.
Второ, защото, заради първото, ходенето е скучно, а ходенето редом е и досадно: ОСВЕН да се ходи, изисква кучето да се съобразява с човека и да не го изпреварва, да не се отклонява насам или натам и т.н.
Въобще, изтощителна работа.
Изминаването на половин или един километър "Редом" за кучето е скапващо и физически, и психически.
Та...
Вашият зверко е бебе. За него минута-две "Редом" е голямо постижение (5-10 крачки са постижение...). Не е реално да го карате да върви повече от 10-ина крачки редом и да очаквате да не се разсее, да изпълнява всичко, да не литне нанякъде и да не забрави, че слуша.
КАК се тренира нещо такова в ранна възраст? С кратки преходи, най-добре редом със стена, за да не може кученцето да се отбива встрани; първоначално почвате с 2-3 крачки и постепенно - т.е. за седмица-две - стигате до 20-30 МЕТРА наведнъж. НИКОГА не забравяте да отмените "Редом" с командата за свободно движение, каквато сте си я намислили. При мен е "Лабавко"
А, и много важно: най-добре е да се опитвате да учите кучето си на "Редом", когато то вече се е наразходило и уморило добре, и не кипи от енергия - тогава ще му е по-лесно да изпълнява подобни несвойствени за него неща.
Ученето на куч ДА НЕ СЕ ДЪРПА по време на разходки е съвсем друго нещо. Това не налага "концентрация за дълги периоди"; не налага еднообразно неприсъщо темпо, не изисква неотклонение. Кучето е СВОБОДНО да се движи насам-натам, да се заплесва и т.н., доколкото не опъва каишката. "Недърпането", освен това, не се отменя с някаква друга команда, то Е крайното състояние на свободност по време на разходка на каишка.
В идеалния случай куч просто си ходи наблизо, помотвайки се леко наляво-надясно, но това е форма на висш пилотаж
; за бебето основното е да знае, че:
- ако се дърпа, му се сърдят
- ако се дърпа, до никъде не стига
- ако се дърпа, не е приятно
Като цяло има тук във форума доста техники описани за отучване от теглене, което е ЖИЗНЕНОВАЖНО за удоволствието от разходките... струва си да поровите специално за това.
Един от "готините" варианти е със смените на посоката например - ако кучето диво дърпа напред, рязко се обръщате и тръгвате в другата посока. Когато ПАК изпревари и дръпне, пак се обръщате и така. Изглежда абсолютно идиотски отстрани
, но е добре работещ метод.
Аз лично препоръчвам използването на "халти" - т.е. каишка-наносник, особено за по-големи и по-здрави физически кучета с по-буен темперамент.
Но, реално, всичко се свежда до това
да не позволявате на кучето да ви дърпа, накъдето то иска. В момента, в който го светне, че спокойното движение, поне на изпънат, но не напънат повод, носи похвала и го води в някаква „но ЕДНА“ посока... и че тази посока определя човекът в другия край на каишката... 90% от проблема вече е решен.
Вход
Регистрация
Помощ
jujkavn, в 24 September 2012 - 02:17 PM, написа:
Горе
Цитиране +
