Възпитание, обучение, етология
#41
Публикувано: 10 November 2004 - 08:05 PM
това нещо работи и за САО, така са ми казвали кинолозите, практикуващи този начин. Лошото е че сама не бих рискувала да го приложа, защото първоначалният момент без нужният опит просто няма да окаже търсеният ефект.
Чау - кучето, близнало небето...
#42
Публикувано: 10 November 2004 - 11:31 PM
В тези времена на темпо и напрежение,предпочитаме по бързото постигане на резултати.Да определено са трайни,но помагат ли ни?Управляваме само две неща- приятно/неприятно и бързо определяме Реда по който ние искаме да се движи и действува нашия любимец.Ефектно е.За другите.
Възпитаваме и страх и послушание.Но дали разбираме истинските способности на любимеца си?Толкова ли е всичко просто както в един процесор- мултипликация на две опции- ако "да"-то и ако "не" то.. и получаваме един прекрасен лаещ компютър.Кога става ясно,че методът не е достатъчен?Когато се окаже че имаме проблемче с любимеца си.Той тогава почва да прави разни странни работи,като например усилено да се ближе и да започне да демонстрира "висока хигиена",като котките,след това внезапна реакция,непрогнозируема....е все пак зависи от доста други фактори също,но все пак - налице е проблем,а иначе според нашите мерки то "е възпитано".
И се чудим какво му стана?
Елементарно послушание и управление ,разбира се че е необходимо.За удобство.Но пропускаме много неизползувана дарба.Която бихме демонстрирали например в едно специализирано тестване на способностите на любимеца ни.
А сега малко за азиатците - разбира се,това е порода която може да изтърпи доста упражнения върху себе си.В това число и дрънкащи кутии над главата.И сигурно,за да не си нарушава комфорта ще изтърпи и повече.
Ще дам пример с великолепно обучено служебно куче,порода Х.Преминало всички тестове по охрана,защита,направо "Стефан Данаилов",в смисъл перфектен изпълнител на добре подготвен и повтарящ се сценарий.Неговия стопанин се е разхождал една нощ и е нападнат от група младежи."Охранителят" е застинал седнал,в стойка,чакащ да получи команда.....След минути е получил,след това е атакувал,виснал на един ръкав и се е чудил защо ритниците в корема му са продължили безкрай.....Според кучето очевидно е било налице изпълнение на дълга по обучението..
Това разбира се е не с цел отричане на горния метод а за оценка на "другата му страна".
Не всеки си взема куче за охрана.Но и не всеки ходи на изложби и му е все едно с коя ръка държи повода.Но не му е все едно,ако например кучето е решило да маркира точно и единствено само вратата на злобната съседка на етажа.И тогава- какво правим?
Marten BG
#43
Публикувано: 10 November 2004 - 11:41 PM
Просто не мога да разчитам на Бодигард,ако в такива тестове не реагира правилно.И на това се базира част от селекционната работа при тях.Дефинирането на Страх при тях е лесно в такиве тестчета.
Също- отчита се и при това,то да не е превъзбудено.Ако пак атакува,но "трепери" от напрежение,също подлежи на бракуване.То трябва спокойно и рационално да оцени обстановката.
А най високо са оценявани кученца,които много бързо различават дали предмета на шум е всъщност безопасен.
В тези тестове се оценява адаптивност,адекватност,следователно-интелигентност.
Marten BG
#44
Публикувано: 11 November 2004 - 02:29 PM
Първо нека разграничим двата стадия на обучение:
- общо послушание (редом, седни, легни, стой със задържане и тук, всичко това със и без повод)
- специализирано обучение (лов, защита, охрана на вещи, помощ на хора с недъзи и ред други).
Всичко, което съм коментирала досега, се отнася до първия стадий. И лично аз, що се отнася до изпълнението на тези команди бих изисквала от своето куче да бъде
Цитат
На този стадий на обучение тестването на нервната система ни трябва, за да преценим методите (да не сринем психиката на куче меланхолик с твърди методи или пък да не бъде обучението на куче сангвиник неефективно поради недостатъчна интензивност), и да прогнозираме резултатите и времето, за което ще бъдат постигнати (т.е., да не обявим куче с темперамент флегматик погрешно за тъпо). Затова отворих темата за нервната система и там ще разкажа каквото знам и съм чела.
Друга работа е специализираното обучение. Тук вече основното са вродените дарби и тяхното доразвиване и поставяне под контрол, а не автоматизирането на някакво поведение. Тази почва е твърде хлъзгава за мен, защото познанията ми са малко и не смятам да давам никакви съвети. Но възразявам срещу твоя пример за
Цитат
#45
Публикувано: 11 November 2004 - 02:37 PM
Чау - кучето, близнало небето...
#46
Публикувано: 11 November 2004 - 08:49 PM
Predvaritelno blagodaria...
Nothing but the best is good enough!
#47
Публикувано: 11 November 2004 - 09:46 PM
безспорно е необходимо кучето да бъде управлявано .Тук даже не си и мисля да поспоря.Примерът ти е достатъчно показателен.
Просто искам да предупредя,че механичното подчинение няма нищо общо с волевото(с желание) такова при кучето.Един много известен руски инструктор(Власенко),когото познавам лично ,дори в една статия пише за т.н."циганска дресировка": не кутии,а камшик от плетена тел на възли.Също действува безотказно.Ако те интересува,мога да посоча препратка към сайт.
За съжаление,това което е прилагано до педантичност в известните школи е основно контрастния метод,в различни вариации.
В най елегантен вид,този метод е с т.н. управление на повода на кучето,което ти демонстрира професионално тук.
Не оспорвам нито един от методите,още повече че не съм демонстрирал,а и не желая да демонстрирам,тренинг и дресировки.Тук имам особено мнение,което не налагам.Просто си мисля че да научи другите алтернативи ще е от полза за всеки.
Твърдо считам ,че в съзнанието на кучето нещата не са "черно бели".Всеки ден наблюдавам самостоятелна организация на глутницата,при което моята намеса в повечето от случаите по скоро я разстройва,отколкото подобрява.Гледам как мама учи малките и не виждам контраст в методите.Наказанието не се редува с "Браво".То е наказание и незабавно свързано с конкретна постъпка.След това няма "Браво".Просто все едно че нищо не е било.И наказанието е до часовникарска точност степенувано,нюанси които ние хората едва различаваме или въобще не.
За тях "минаващия автомобил" е прагът на къщата,който да кажем съм решил че не бива да се преминава от глутницата.Това решение взех преди години и се предава на по малките в глутницата от по възрастните без да забележа точно как е станало.Не чувам ръмжене,ако някой мъник реши да прекрачи прага,нито виждам удар с уста върху мъника- просто той не прекрачва.чудех се как става това,докато ми светна- ами те чакат големия да тръгне и те след него.Следователно,ако аз съм водачът и излезем на улицата,просто само с движения напред,назад,стой и т.н- ще карам мъникът да ме следва,да изчаква на тротоара и да тръгва след като е минало "ревящото вонещо чудо"(без повод на вратлето).То тогава е до мен не да се подчинява, а да се учи!И ако е научило правилно нещата в града,то дори и само ще стои на тротоара и ще чака да премине автомобил.
Нещо такова исках да изкажа,дано да съм бил ясен.
Мил,не исках да те обидя,извинявай,просто си мислех че разсъждаваме на тема съвсем абстрактно и не лично.
Marten BG
#48
Публикувано: 11 November 2004 - 09:54 PM
Цитат
Predvaritelno blagodaria...
Привет на Самотната.Диагнозата е че Вашето куче е самотно.Не,не се смея.Вият от страх,самота,нужда да споделят нещо..
Възмжно е да сте правили опити да се върнете,когато вие ,за да му кажете "не".то е свързало две и две и се е сетило,че ако повие още малко,може би пак ще се появите.
Ако не му се обръща внимание- отшумява.Просто животното си свиква със самотата.Е от време на време може и да понададе глас,но това така- за спорт.
Ако съседите вече не издържат,прави се същата сценка ,само че в по отдалечена къща,временно,за да отшуми естествено като нужда.
Все пак, времето когато сте заедно ,обаче,моля да използувате така че поне малко удоволствие да му се доставя.Тогава всичко е наред.
Marten BG
#49
Публикувано: 11 November 2004 - 10:54 PM
не съм си и помисляла да се обиждам, аз тук също разсъждавам на глас и уважавам мнението ти. Моят опит е малък, но затова пък ми се струва, че е коренно противоположен на твоя, в смисъл че средноазиатецът е с темперамент, крайно различен от този на моя хиперактивен риджбек, който има шило в дупето. Опитвала съм неща, подобни на това, което казваш, но при него не става, затова просто разказвам за това, което е станало.
#50
Публикувано: 11 November 2004 - 11:55 PM
Опитах се и всъщност почти година в глутницата държах ягдтериер.Едно много породно куче от стара кръв на Русенския ловен развъдник(доста известен в миналото).Ако риджът има шило в дупето,то ягдът има оси в главата!!!Пожар!
Наблюдавах възпитанието му от Големия бял Вожд на глутницата.Ягдът изучи доста от "командите" гледайки какво правят другите.И ги изпълняваше перфектно.Просто,поради особеностите на поведението им,давах известен толеранс в положение "седнал" например.Просто неговото "седи" е малко по различно от това на другите.Задникът му -винаги треперещ и на сантиметри от земята,но иначе си изпълняваше правилно позицията.На разходка,при повикване ,също идваше,но разбира се след като направи допълнителни още 12-15 зиг-зага в посока към мен и едно-две салто-морталета.
Агресивността му към другите кучета някак си беше потушена от азиатците.Ягдовете просто се сбиват за удоволствие,заради самия шум и адреналин,просто е невъзможно да го приемат за друго,освен за удоволствие.Селекция.Никога,никакви наказания.И си беше в една отлична комуникация с мен.Никога не съм се опитвал да го пускам свободно до мен по улиците.Това,за тази порода всъщност е невъзможно.ще се движи,но в един ареал който сам ще избере ,просто защото никога не се движи спокойно,независимо от това че денонощно е свободен на площ от 1.5. дка в глутница с други кучета.Това е породата. Всичко друго което се прави с нея за послушание и противоречи.
Marten BG
#51
Публикувано: 12 November 2004 - 12:07 AM
Мартен, нали за особеностите на породите и аз говоря - възхищавам се на КО и САО, харесвам питове и стафове, но няма да си взема - не мога да им осигуря нужното движение, разходки и условия за живот. Тоест мога но съм мързел(тайно си пирзнава тя)... Обаче много са ми интересни начини, "механизми" - ако може да се каже - на партнирането човек-куче.
САО ми изглежда идеален и за двор и за апартамента - ако се осигурят поне два часа дневно движение.
Чау - кучето, близнало небето...
#52
Публикувано: 12 November 2004 - 08:08 AM
Друга ситуация- Човекът си е взел куче по други причини,а не от вътрешна нужда.Кучето "сканира " това невероятно бързо.Подчинението тук е изцяло по принуда и само търси удобен момент за да потърси нова глутница.Ако е достатъчно адаптивно,свиква с нещата такива каквито са.Моментът за търсене на нова глутница отшумява след започване на пуберитета.Е,от време на време пробва промяна на "Статус",но и тук Човекът е измислил хитринки,как да го подчини.
Это един опит за поглед върху "обучението" от другата страна на повода....
Доказателство за горното са хилядите съобщения на собственици на кучета,че кучетата "усещат настроението им"...
Подчиненото куче е управляемо,но не и помощник в работата.
А это и едно интересно съобщение от члена на породния клуб САО в Русия,отговарящ за работните качества на породата:
...определенных странах. Например Германия обязательная проверка для всех пород без исключения, как допуск в племенное разведение, но на этом они не остановились, они требуют прохождения керунга для САО, но только вот не смогли немецкие инструктора с САО совладать и отказались от них, поэтому бедные владельцы САО вынуждены дрессировать своих питомцев (вы не поверите) в Бельгии! У инструкторов, которые занимаются ринговыми видами спорта.
Marten BG
#53
Публикувано: 12 November 2004 - 02:43 PM
Значи като остане сам нашия не спира да лае и това така яко кънти по стълбите че не е за приказване.Забеляала съм че вече е свикнал малко защото в началото не се търпеше.
#54
Публикувано: 12 November 2004 - 02:55 PM
Nothing but the best is good enough!
#55
Публикувано: 12 November 2004 - 04:25 PM
Аз имам същия проблем с Реджи и съм изчела следните препоръки:
- Да осигуряваме достатъчно не само физическо, но и нервно натоварване, например да започнем курс на обучение. Нервното натоварване е много уморително за него и след това то ще иска да си почине;
- Достатъчно общуване със себеподобни, т.е. и емоционално натоварване.
- Да се постараем да въведем режим. Ако кучето знае кога ще се приберем, по-лесно ще дочака събитието.
- Ако кучето е свръхвъзбудимо - да пуснем фонов шум (например да оставим радиото да работи), за да не се вълнува от всеки дочут страничен шум, да спуснем завесите и т.н.
- И нещо, което ми звучи смислено, но още не съм се заела - да започнем да го учим да лае само по команда или при подозрителен шум, което, ако успеем, автоматически означава, че няма да лае хей така, на вятъра. Как става това е отделна тема, но не знам друг начин освен отново контрастния метод :))
Най-погрешното, което можем да направим, е като чуем, че се съдира от лай щом хлопнем вратата - да се върнем, за да му се скараме - така то разбира, че лаят му привлича нашето внимание и ни връща и следващият път ще е още по-настоятелно във воплите си.
Опс, и тук ще добавя нещо за собствениците на малки кученца. По-често го оставяйте само, докато е малко, така ще свикне. С първото ми куче беше така и нямах никакъв проблем. Пък Реджо си е с мен в офиса и много рядко остава сам - ето ти проблема.
#56
Публикувано: 12 November 2004 - 09:16 PM
Цитат
а вариантът второ куче,за да не се чувства толкова самотно това?защо не го обмислиш-ако става въпрос за дребна порода второто куче не представлява особено натоварване на финансите и двете могат лесно да се разхождат заедно.аз лично на времето имах такъв проблем с едното ми куче-скъсваше се от лай ако е сама,а когато живееше с баща си нямаше никакъв проблем да ги оставям сами.кучето е социално животно и мрази да е само по принцип:(
#57
Публикувано: 13 November 2004 - 09:21 AM
Имах по едно време една кавказка овчарка, която... виеше.
От малка - около 2 м. - живееше с глутницата на двора. Трудно може да се каже, че е оставала сама, като се има предвид наличието на още 3-4 животни с нея, с които да си играе. Факт е обаче, че в момента, в който аз изляза през дворната врата, се започва неистово виене, което продължава - поне по твърдения на съседи - докато се върна...
Направихме опит да я преместим в градски условия - чудесно домашно куче, много любимо за братовчед ми... със същия проблем. По едно време експериментираха със затварянето й на терасата - докато вкъщи има хора, дори да не ги вижда, мирува; когато няма - вой на поразия...
Прибрах си я, когато се преместих в друга къща; там клетките не гледаха към къщата и Тами живееше с още едно куче. По неизвестна за мен причина - най-вероятно защото не можеше да види, че се излиза - нито веднъж не е казала АУУУУУУУУУУУУУУУУУУ...
В последствие отиде при родителите ми на село и известно време пазеше една изоставена къща от крадци; баща ми казва, че за няколко месеца свикнала да не вие... Подозирам, че просто е порастнала и се е "нормализирала".
--
Впрочем, Нойзи също изпадаше в истерия в началото, когато я взехме. Излиза се от къщи - тя е на оградата и се съдира от оглушителен, дълбок и звучен лай. Как ни понесоха съседите, като лаят се чува чак до края на улицата, не знам. После свикна... сега вече понася напълно спокойно идеята, че хората излизат, а тя остава на двора... лае само когато си играят с глутницата, или ако навън има причина за лаене - т.е. котка, човек и т.н. Естествено, пак се чува до края на улицата :))
Почивайте в мир, мили ангели!
#58
Публикувано: 13 November 2004 - 09:52 AM
Също така съм забелязал,че командата "Не" кучетата възприемат спрямо действие,а не спрямо гласовите си упражнения.Забележете го като експериментирате към лаещо куче да използувате отрицаваща команда.Трябва доста да се потрудим,за да разбере че всъщност "Не" касае и изказ,не само действие.
Примерът с ядосан човек е показателен: кажете му да се успокои,дали ще се успокои?Все едно като казваме "Не се панирай" - човекът просто излиза от състоянието на паника:)))
Причината,както и при кучето, е че това е емоционално състояние,а не мотивирано действие.
Когато в такова състояние(на превъзбуда) е налице какъвто и да е дразнител(независимо дали успокоявате кучето или му се карате за това че е в такова състояние) то този дразнител по скоро усилва състоянието,отколкото го прехвърля в друг емоционален фон.
Тук вариантите за действие са два:
(1)работим с друг , дразнител,мотивиращ го към действие а не към бездействие,така че да превключи от едно състояние в друго бързо - то лае,а ние му казваме - седни,легни,играй.....(който както си го е научил)
(2)не му обръщаме внимание.Според степента на възбудата,времето за отшумяване е различно за различните индивидуални представители на кучетата.
И в двата варианта е налице едно- просто не обръщаме внимание на състоянието му.
Второ куче не е решение.Има вариант да получим Хор Бодър Вой.Решението е в подхода към проблема.И разбира се,най главното и най важното в комуникацията с тези сладурчета- много много търпение и любов.Любовта към тях не е да му висим на врата непрекъснато....
Marten BG
#59
Публикувано: 13 November 2004 - 12:01 PM
Аз мисля че цялата работа, е че като сме в къщи толкова много обръщаме внимание на Дру, че той вече не може без нас.Душата страшно много се привърза към нас-изглежда преди не са го гледали толкова добре.
Още първия ден като го взехме много ни се радваше и веднага си научи новото име.