[angelika_Julius]

Здравейте!
Живея с питбул, мъжки, на 11 месеца... От малък остава сам в часовете между 9 и 6, когато съм на работа. След като свикна с това, не съм имала големи проблеми в предната квартира (докато му растяха зъбите, похапна някои мебели, но бързо го овладяхме)! Скоро ни се наложи да се преместим... Веднъж за 3 седмици и втори път във вече ''новият ни постоянен дом''! Преди 2,3 дни се нанесохме в ново жилище и започнаха проблемите...
Аз постъпих ужасно глупаво може би (с цел да му спестя стрес при постоянно местене почти всеки ден), докато намеря квартира, го изпратих при родителите ми, където майка ми стоеше с него 24/7 в продължение на две седмица! Сега, когато тръгна да излизам (дори само до кофата за боклук), той изпада в ужасна паника и започва да лае, да дращи по вратата и да скимти по много тъжен начин.. Изчетох темите тук, относно този въпрос. Одавна имаме ''кодова думичка'', когато излизам до магазина или за кратко време, но сега не му действа и с всеки ден става все по-притеснен! Вчера беше пишкал и акал навсякъде (може би от страх), нещо което не прави у дома от 5-месечна възраст! Дали е възможно да е развил ''страх от изоставяне'' след като никога преди това е нямал такъв проблем?

Когато минаха 10-тина мин. след прибирането ми- той отново стана моето прекрасно куче! Когато съм у дома, рядко ме следва от стая в стая (освен ако не готвя-тогава ходи по петите ми неотлъчно), не скимти по мен, когато съм банята или в другата стая! Отделям му време (около час-два) да поиграем и вкъщи, след като сме се разходили и съм свършила със своите задачи. Когато не играем заедно, той просто си лежи в неговото легълце и си яде някоя играчка или спи.

Не ми се иска да си взимам отпуск и да стоя с него, защото мисля, че това ще влоши нещата, ако продължава да свиква, че по цял ден има някой с него! Но ако това е някакъв вид решение- ще се вслушам във всеки съвет! Започнах да правя ''сухи тренировки'' по излизане, за които четох в темата за ''Страх от изоставяне'', но след всеки път става все по-тревожен..... Вчера го заведох на ветеринар, защото кашляше и сякаш се душеше. Оказа се, че е в следствие на лаенето и виенето по цял ден- възпалени са му гласните струни ... Но дори повече ме тревожи това, че на моменти се задушава, а когато е сам няма как да му помогна!

Бих искала по-скоро да знам дали е късно за евентуално обучение при специалист? Четох, че се изготвят и анти-стресови програми за кучета? Също, ще се радвам всеки човек, който има опит с подобно поведение, да ми помогне! Със сигурност имам нужда от нещо такова, защото започвам да се плаша сериозно за него и той също усеща моят страх и безсилие! Моля за съвет как да му помогна, защото го обичам ужасно много и искам да е здравословно добре, а знам, че сега не е и съм ужасно притеснена!

[starrkopf]

Prowerete si postata .