Съвет за женско питболче

Здравейте!
Току що се регистрирах във Форума , това е първото ми мнение.
От няколко дена си отглеждам малко питбулче в къщи , искам да ви разкажа точно какво правя с него и да получа забележки,корекции и най-вече полезни съвети.
Първо искам да изясня защо си купих точно тази порода.
На първо място - страшно много ми харесват всички териери - най-вече Амстафа и Питбула.По принцип се бях насочил към Амстаф но това питбулче се появи , хареса ми и ми бе по джоба.
Кученцето е женско , родено е на 05.10.2016г и е в мен от петък(09.12.2016г)
Направих първа имунизация придружена с всички капки за паразити , таблетки и т.н.
Здравословно всичко изглежда наред.

Целта ми с това кученце е следната:
На първо място искам спокойно и добро куче - искам да е добро с хората и останалите кучета , които виждаме на улицата.В същото време искам когато се наложи (не дай Боже) , да е готово да реагира адекватно в стресова ситуация в дома или на улицата с лоши хора или животни.
Имам две малки племенници и имам планове да имам дете в близко бъдеще - не искам да имам притеснения спрямо тях.Любовта му към децата (и въобще към хората) е пословична , но децата също трябва да получат инструкции как да се държат с него.
Ще спортуваме много , ще караме колело , ще бягаме по стадиона , ще дърпаме въже и ще дъвчем гуми , нямам търпение да поотрасне и да се постопли времето.

Сега ще опиша всичко , което правя с него и бих искал наистина да получа конструктивна критика , забележка и ако може и съвет , кое как точно да променя.

Кученцето е при мен вече 6 дни , отделил съм му негова стая , където има легло и играчки , там се храни и там се облекчава.
За облекчаването искам да поясня , че доктора ми забрани да го изкарвам в до 12-я ден заради ваксината.

Спи само от първата вечер , като първата нощ не беше спало може би от уплаха , което е нормално.Не обръщам никакво внимание на плача му , смятам че трябва да свиква да спи само , по-добре е за него , по-добре е и за мен.
От 3тата вечер , нямаме проблеми с плача , спира след точно 5 мин след като види че файда от рев няма.
Първите два дни сутрин намирах стаята разхвърляна , доста е лудяло заради това че е само , но и този проблем вече го няма.

Тъй като работя по 8ч на ден , нормално работно време от 8 до 5 , нямам възможност да съм постоянно с него.Режима който съм определил до момента е следния.
Ставам в 05:30 в 06:00 съм при него , сменям му водата , храня го и го извеждам съвсем за кратко за да се облекчи.Между другото останах учуден , веднага след като излезем на вън започва да търси удобно място за пишкане и акане.

На обед се прибирам в 12:00 , храня го и пак на вън за малко , после малко игра с една тенис топка вързана с въже и се връщам на работа.
След работа вече имам повече време за него.в 17:00 пак го храня , после го взимам с мен в колата , уча го да ме чака вътре.
Доста плаче като остане само в колата , но винаги гледам да имаме зрителен контакт , не го оставям дълго само.
Гледам да свиква с колата , защото животът ми е доста обвързан с нея.

За последно го храня около 22:30 , малко игра и му гася лампата да си ляга.

В момента съм стартирал , така да се каже "обучение" с "Не" , "Пусни" , "Седни"
"Не"-то го научи доста бързо , имам около 80% успех когато казвам тази команда.
С другите две ефекта е по-нисък , но като се има предвид , че е още бебе , съм доволен и на това.

Гледам по всякакъв начин да му покажа , че аз съм този който води хорото.Не знам дали не е прекалено рано , тук ще кажете вие.
Когато му сипвам храна винаги купичката е на земята.Целта ми е да ме изчака да я наглася и когато му разреша тогава да пристъпи за да яде.
Доста време ми отнема докато успея да го сложа на дистанция от купичката и да изчака позволение , но все пак успявам.
Ставам отдръпвам се от купичката и то стои и чака.Когато кажа "Давай" тогава започва.Въпроса е че това го правя всеки път , явно забравя на какво съм го научил преди няколко часа или се прави на чук.

Когато играем и захапе топката винаги си я носи в леглото и си я дъвче там.Аз винаги я взимам , не ми оказва съпротива , просто ми я дава.
По друг начин стоят нещата , когато е в устата му и аз му казвам да я пусне.Отнема ми около минута докато успея да го накарам да я пусне.
Обикновено първо само му повтарям със спокоен тон "Пусни" , като видя че няма ефект , клякам до него , хващам го леко за брадичката и се гледаме в очите.Тогава действам малко по-строго и на висок тон , това действа.След като я пусне го галя и го хваля.

Никога не му позволявам да мине преди мен през вратата на стаята му независимо в коя посока сме.От снощи между другото , забелязвам ефект в тази насока

Отварям вратата , и се отдръпвам на зад , като му казвам "Седни" със строг тон.Кучето не сяда , но стои и ме чака да мина , в момента в който левия ми крак премине прага то се шмугва , иначе не.Този номер ми се получава и днес , по стълбите на кооперацията когато слизахме на долу.

Като цяло смятам , че възприема добре , но понякога си мисля че нещата ги прави малко несъзнателно и един вид , случайно е станало така че е направило това което съм поискал.

Срещам го с мои приятели , всички се държат приятелски и то също , даже прекалено.
Не ми се иска да мята опашка и да се лигави с всеки човек , който посегне да го гали , тук не знам как да действам.Хем искам да го социализирам и да свикне с хора и животни , хем искам да е сдържано , дори леко подозрително.

Два пъти го срещам с мъжкия Амстаф на един мой приятел.Стафчето е с около месец по-голямо и доста по-оформено и едро.Изключително красиво куче.
Срещите им минаха доста добре - лижат се , душат се хапят се , ръмжат се , всичко както си му е реда.
Една вечер ги оставихме сами в стаята на Стафчето за около 2 часа.Леко се бяхме притеснили , но решихме да пробваме.
Ефекта - след два часа отидохме и заварихме две щастливи , изморени и заспали кученца!Супер!
Моето много скача на бой обаче , хапе и ръмжи , но стафчето е кавалер и позволява по твърда игра дет се вика.Мисля че срещите минаха в нормите.

Общо взето е това , което имах да кажа за изминалите няколко дни с новия ми приятел.
Бих искал , да посочите моите грешки и да ме посъветвате какво да добавя към моето поведение спрямо него.
Поздравления за хубавия форум , има много полезна информация , която ще изчета със сигурност , просто времето ми е малко кът в момента.
Благодаря!

koniarska, в 15 December 2016 - 11:04 AM, написа:

Здравейте,от това,което лично аз прочетох се справяте доста добре,да не кажа отлично.Продължавайте в същия дух и ще имате едно балансирано куче,което ще бъде удоволствие не само за Вас,но и за околните.Единствено,питането Ви относно хората само искам да вметна,че породата по принцип обожава двуногите и да Ви дам съвет,това да не го променяте.Имайте предвид,че ако не дай си Боже се наложи да Ви защити в дадена ситуация ще го направи и без обучение.Ако все пак искате да реагира под команда можете да се насочите към инструктор,който да Ви покаже как може да се случи това.От мен успех с малката.

Здравейте!
Благодаря за отговора и съвета и пожеланията!
Да , определено обожава двуногите , направо чак ми е нереално :smile:

колко много иска да гуши и да лиже някой по ръката и да му хапе краката :ab_041:

Но определено от известно време , го подръпвам когато се разминаваме с човек.
Имам едно питане относно разходката.
Много трудно успявам да го накарам да тръгне , стои на вратата на кооперацията и не мърда.
На някои разходки , може и да съм попрекалил с опита за възпитание , усещам се понякога колко често му извиквам "НЕ" , когато се запъти на някъде или тръгне да души някакъв боклук.
Възможно ли е да приема разходката като наказание и как да му покажа че не е , искам да се радва на външния свят.
Страх ме е да го пускам без каишка заради колите , иначе предполагам че ако е без повод ще върви след мен постоянно.
Онзи ден го качвах на Узана , и го пуснах по заснежените поляни да бяга и да прави каквото иска , много се изкефи , но бързо се умори.Няма проблем когато няма каишка , когато обаче е "вързано" , неще и неще.

В квартала има дворни кучета , които го лаят когато минаваме покрай къщите им.Не съм забелязал моето да се е стреснало , но кой знае,не би трябвало да е проблем си мисля.

Искам да попитам и друго.
В горния си пост споменах че си има приятелче амстаф-че на почти същата възраст.
От известно време , играта им видимо загрубя , моето взе доста да ръмжи и да му скача на врата , да се тревожа ли от това или е нормално.Мъжкото , джентълменски отстъпва , но моето доста свирепо напада.При всяка проява на агресия го сяцвам в хълбука и го дърпам на страни - дали е достатъчно или трябва да обърна повече внимание на това?
Благодаря и Честита Коледа!

Ето малко снимки на моето кученце:
Качена снимка