Мога ли да гледам куче и има ли куче което мога да гледам ?
#1
Публикувано: 25 January 2017 - 08:15 PM
Винаги съм искал домашен любимец но никога не съм имал такъв... или поне за повече от броени дни. Като бях малък, едно огромно (за мен тогава) черно куче последва майка ми до къщи и така остана с нас за няколко дена. Много му се радвах, като че ли и то ми се радваше - даваше ми да го разхождам, ходеше си до мен, въпреки че беше по голямо от мен. След време намерихме собственика и му го върнахме разбира се. И котенце отгледах от новородено едва ли не, но го подарихме като порастна защото родителите не искаха животни в къщата (а и в последвие излезе че имам ужасна алергия към котки).
Така де, вече водя самостоятелен живот и поне финансово мога да си позволя домашен любимец. Въпросът е че имам доста ангажираща работа и освен това други ангажименти в "свободното" ми време. С две думи времето ми е яко кът, трудно бих могъл да отделя 2х40мин за разходки всеки ден (освен може би уикендите). Освен това живея на квартира, което предполага че я сменям от време на време + че пътувам и до родния си град често. И малко противоречиво със ситуацията ми, харесвам основно по едрите кучета. Та в резултат на начина ми на живот има следните особености:
- Не мога да отделям супер много време за разходки през делничните дни. Предполагам 2х20мин няма да е проблем, даже понякога 3х20мин защото живея близко до местоработата си и съответно мога да ползвам обедната почивка за това. Но предвид че местоживеене/местоработата са променливи, не бих разчитал на това.
- Ще е хубаво животинката да не й пречи променлива среда - смяна на квартира през някоя друга година, или отиване в апартамента ми в друг град.
- Трябва да може да понася пътуване с кола (3-4 часа), не знам въпрос на възпитание ли е или порода. Един познат кучето му не може да пътува без да оповръща всичко :D
- Да може да стои САМО в къщи в продължение на 8-9 часа, понякога и повече (трябва да се работи за нещастие)
- Приятелски характер за да се разбира с наще като се прибирам или с гости.
- Няма как да гарантирам че там където живея ще има климатик (в момента няма примерно) така че по скоро ми трябва порода която понася летните жеги без проблем (или вентилатор да му стига...), но пък да не му трябва плетен пуловер зимата :D
- По големичко ако може? :D
Не разбирам от породи, и като цяло не държа да е породисто (макар че държа на визия която ми харесва). Като породи/визия харесвам Самоед (много ме радва как е пухквао и усмихнато), Немска овчарка, Хъски, сравнително едри и пухести кучета. Нямам нищо против и по къса/къса козина. Това което не харесва е свърх малки кученаца и кученца подобни на пудели, просто не ми допадат. Като цяло изглежда че предпочитанията ми противоречат на възможностите ми...
Та така де, ако може да ми кажете има ли куче порода или вид което ще може да ми се впише в живота? Може и да няма такова или аз да не ставам за кучета/да не е момента ама трябва да попитам.
#2
Публикувано: 26 January 2017 - 12:12 PM
Ще кажа защо изобщо не препоръчвам във вашия случай да взимате кучето от бебе. Малките/младите кучета са пълни с енергия, имат нужда повече време от човек до себе си, за да не се самовъзпитат , оставени сами макар и за малко ги захапва скуката много по-често от едно улегнало куче и стават деструктивни - това на който и да е хазяин няма да се хареса, както и на съседите, ако са подложени на целодневен вой. Възрастните кучета се задоволяват с много по-малко игри и движения и после спят като къпани, докато едно например 2-3 годишно куче кипящо от енергия след като се прибере е отново готово да тича с всички сили след топката, да играе на дърпане на въже и ако не му е осигурено движението, което му се полага, просто няма да ви остави да спите цяла нощ, изпитвайки трудност просто да легне някъде и да остане там до сутринта , пък на другия ден да не говорим в какво състояние можете да намерите квартирата си като се приберете от работа . Разбира се всяко куче е индивидуално. Ако пък толкова искате порода разгледайте тези, които не кипят от енергия, но ме съмнява едно пале от каквато и да е порода да може да издържи на летаргично ежедневие, прекарано в самота.
Относно пътуванията. С нашите две кучета нямаме проблем с повръщания и не сме имали. Женската ни немска овчарка се вози по много и не е имала проблем, яла, не яла, пила или не пила вода. Не е от породата или размера на кучето, тъй като все чувам за кучета с породи или без, едри или дребни, на които возенето в кола не им понася. Последно чух оплакване за едно куче също овчарка, което на третата минута в колата вече повръща. Чувам, че някои са се "излекували" до някъде от този проблем, като возят кучето в багажника(комби или хечбек) в клетка, която не му позволява да се движи много много, а просто да си легне. Нашата мома на по-дълги разстояния се вози на задната седалка, закачена за устройството на колана, но може да се завърта и да сменя страната, на която лежи. Пак няма проблеми. Последно с нея сме минавали Шипченския проход, като я нахранихме около час преди него(не е редно, но тя озверя от глад и режима и щеше да се наруши страшно, така поне беше в рамките на нормалното нарушение ). Та проблеми не е имала никакви. Може би е както при хората, на едни им става лошо докато седят на съседната седалка и ти правиш няколко маневри, за да паркираш, а други могат цял ден да обикалят по люлките на лунапарка и да не усетят смущения във вестибуларния апарат . Ако взимаш приятелче от приют разпитай как е куча, когато се вози с кола.
Кучето би било щастливо, ако е с теб, т.е. не би трябвало да изпада в депресия, когато се наложи да пътувате до родителите ти.
#3
Публикувано: 26 January 2017 - 06:46 PM
#4
Публикувано: 26 January 2017 - 10:25 PM
В приюта, който аз посещавах често като доброволец(сега по-рядко) все имаше по някое изхвърлено чау-чау. Тези кучета явно са станали "модерни", тъй като и по улиците виждам доста хора да ги разхождат,. Следователно колкото повече хора имат такова куче, толкова повече ще се окажат от тях некадърните стопани, които ще го пратят в приют, защото не могат да се справят. Помислете Вие бихте ли могли? С характера на чау-чау не съм в час, но пак казвам това с бебе куче не е най-добрата идея. Две седмици определено не са достатъчно време кучето да свикне или да бъде научено на нещо, като за начало с Вас и хигиенните навици,не се самозалъгвайте. То не че и възрастното куче ще цъфне и завърже при тези обстоятелства, но ако имате късмет и хубаво сте проучили каквото е възможно за индивидуалното куче вероятността от уж улегнало животинче, както сте си представяли, да се окаже алигатор превръща тази опция в нож с две остриета.
Кучето не е само външен вид. Има страхотни безпородни кучета. Страхотни любимци са, взети в приемен дом се оказват с хигиенни навици, нямат интерес да съсипват къщата и ви чакат цял ден за разходка, ходят страхотно на повод без да ви влачат и т.н. Такова куче би паснало идеално на начина Ви на живот, както и на начина на живот на много хора, но обикновено тези кучета прекарват месеци и години по приютите. А тези "много хора" си вземат немец, от който изискват да е просто домашен любимец без да го обучават на каквото и да било, да не го претоварят. Искат просто да ходи с тях на повод по половин час около блока и досущ като комисар Рекс да разбира всяка тяхна дума пак казвам без обучение. Такива хора често мразят движенията, но обичат външния вид на дадена порода. А последствията са апокалиптични. Все едно да си купиш танк, но да си с нагласата, че ще го разхождаш като градски автомобил. Само, че танка е неодушевен предмет и можеш да го "паркираш" и забравиш за щетите, които би могъл да нанесе. Ама с кучето не е така, то си има съответните енергийни нужди, а хронично неизразходваната енергия седи в основата на страшно много поведенчески проблеми. Прочетете и за това относно каква сума ще Ви коства кучето на месец, като имате предвид, че това е живо същество и би могло да се разболее, като това ще са още извънредни разходи. Прочетете за храненето. Тук ще дам един жокер - кучето не бива да се храни с храни от по лев за килограм, каквито разни верига магазини се опитват да пробутат на клиентите си при ежеседмични "промоции".
#5
Публикувано: 27 January 2017 - 06:23 PM
Ианче аз съм принципен човек, ако взема куче ще си остане с мен. За храненето също съм съгласен, финансите не са ми проблем и нямам намерение да храня животното с възможно най евтините храни.
Като цяло съм наясно с отговорността, за това и реших да проуча породите за да видя коя ще съвпадне с начина ми на живот най много по базови характеристики. Примерно Самоеда който харесвам може би най много, няма да съвпадне въобще защото не обича да стои сам дълго време. Немските овчарки и хъскитата пък искат повече място и активност. От друга страна Чау Чау се водят самостоятелни и имат сравнително ниска енергия, така че с времето с което разполагам ще се справя без проблем.
За бездомните кучета, днес едно ходи с мен почти до работа - имаше едни казани по пътя и то искаше да иде до тях. Въпроса е че супер културно ме настигна и тръгна да върви с мен просто ей така. Спокойна животинка. Като дойде време сигурно на първо място ще гледам от приют, като цяло си мисля че е по добре да се спаси живот. Ако си харесам кученце от там добре, ако не май в бг има свестен развъдник за чау чау и може да стигна до него.
#6
Публикувано: 29 January 2017 - 08:59 AM
ЧАУ ЧАУ микс търси дом! Кучето се намира в общински приют Горни Богров и очаква своите стопани, заедно с още много породисти кучета като ротвайлер, алабай, питбули, безбройно много каракачанки, хъскита и куп други породисти и полупородисти! Необходимо е само да отидете и да изберете едно от 1600 кучета и кученца.
Това кученце е много красиво. Ако имате възможност да осиновите животно от приют, дори да нямате време за големи разходки - все ще е по-добре от това, което получава сега. Така то ще спечели дом и грижа, а Вие няма да се терзаете, че не му отделяте достатъчно време, защото ще сте спасили живот.
#7
Публикувано: 29 January 2017 - 09:19 AM
xen0s, в 25 January 2017 - 08:15 PM, написа:
Винаги съм искал домашен любимец но никога не съм имал такъв... или поне за повече от броени дни. Като бях малък, едно огромно (за мен тогава) черно куче последва майка ми до къщи и така остана с нас за няколко дена. Много му се радвах, като че ли и то ми се радваше - даваше ми да го разхождам, ходеше си до мен, въпреки че беше по голямо от мен. След време намерихме собственика и му го върнахме разбира се. И котенце отгледах от новородено едва ли не, но го подарихме като порастна защото родителите не искаха животни в къщата (а и в последвие излезе че имам ужасна алергия към котки).
Така де, вече водя самостоятелен живот и поне финансово мога да си позволя домашен любимец. Въпросът е че имам доста ангажираща работа и освен това други ангажименти в "свободното" ми време. С две думи времето ми е яко кът, трудно бих могъл да отделя 2х40мин за разходки всеки ден (освен може би уикендите). Освен това живея на квартира, което предполага че я сменям от време на време + че пътувам и до родния си град често. И малко противоречиво със ситуацията ми, харесвам основно по едрите кучета. Та в резултат на начина ми на живот има следните особености:
- Не мога да отделям супер много време за разходки през делничните дни. Предполагам 2х20мин няма да е проблем, даже понякога 3х20мин защото живея близко до местоработата си и съответно мога да ползвам обедната почивка за това. Но предвид че местоживеене/местоработата са променливи, не бих разчитал на това.
- Ще е хубаво животинката да не й пречи променлива среда - смяна на квартира през някоя друга година, или отиване в апартамента ми в друг град.
- Трябва да може да понася пътуване с кола (3-4 часа), не знам въпрос на възпитание ли е или порода. Един познат кучето му не може да пътува без да оповръща всичко :D
- Да може да стои САМО в къщи в продължение на 8-9 часа, понякога и повече (трябва да се работи за нещастие)
- Приятелски характер за да се разбира с наще като се прибирам или с гости.
- Няма как да гарантирам че там където живея ще има климатик (в момента няма примерно) така че по скоро ми трябва порода която понася летните жеги без проблем (или вентилатор да му стига...), но пък да не му трябва плетен пуловер зимата :D
- По големичко ако може? :D
Не разбирам от породи, и като цяло не държа да е породисто (макар че държа на визия която ми харесва). Като породи/визия харесвам Самоед (много ме радва как е пухквао и усмихнато), Немска овчарка, Хъски, сравнително едри и пухести кучета. Нямам нищо против и по къса/къса козина. Това което не харесва е свърх малки кученаца и кученца подобни на пудели, просто не ми допадат. Като цяло изглежда че предпочитанията ми противоречат на възможностите ми...
Та така де, ако може да ми кажете има ли куче порода или вид което ще може да ми се впише в живота? Може и да няма такова или аз да не ставам за кучета/да не е момента ама трябва да попитам.
Определено много неща не са виясни.
Казвате, че кучето трябва да се впише в живота Ви. Няма такова нещо!
Кучето не е бездушен предмет, който трябва да се вписва в нещо. Кучето е изцяло зависимо от собственика си, подчинено на неговите интереси, но в същото време със своя собствена природа и потребности. Не кучето трябва да се съобразява с Вас, а вие с кучето.
Така, както описвате живота си ипретенциите, които имате по отношение на едно живо същество, което е с високастепен на социализираност, най-добре ще е да не си взимате НИКОГА куче. Впротивен случай ще се измъчвате и Вие и кучето.
#8
Публикувано: 30 January 2017 - 09:03 AM
Nicholay Atanassov, в 29 January 2017 - 09:19 AM, написа:
xen0s, в 25 January 2017 - 08:15 PM, написа:
Винаги съм искал домашен любимец но никога не съм имал такъв... или поне за повече от броени дни. Като бях малък, едно огромно (за мен тогава) черно куче последва майка ми до къщи и така остана с нас за няколко дена. Много му се радвах, като че ли и то ми се радваше - даваше ми да го разхождам, ходеше си до мен, въпреки че беше по голямо от мен. След време намерихме собственика и му го върнахме разбира се. И котенце отгледах от новородено едва ли не, но го подарихме като порастна защото родителите не искаха животни в къщата (а и в последвие излезе че имам ужасна алергия към котки).
Така де, вече водя самостоятелен живот и поне финансово мога да си позволя домашен любимец. Въпросът е че имам доста ангажираща работа и освен това други ангажименти в "свободното" ми време. С две думи времето ми е яко кът, трудно бих могъл да отделя 2х40мин за разходки всеки ден (освен може би уикендите). Освен това живея на квартира, което предполага че я сменям от време на време + че пътувам и до родния си град често. И малко противоречиво със ситуацията ми, харесвам основно по едрите кучета. Та в резултат на начина ми на живот има следните особености:
- Не мога да отделям супер много време за разходки през делничните дни. Предполагам 2х20мин няма да е проблем, даже понякога 3х20мин защото живея близко до местоработата си и съответно мога да ползвам обедната почивка за това. Но предвид че местоживеене/местоработата са променливи, не бих разчитал на това.
- Ще е хубаво животинката да не й пречи променлива среда - смяна на квартира през някоя друга година, или отиване в апартамента ми в друг град.
- Трябва да може да понася пътуване с кола (3-4 часа), не знам въпрос на възпитание ли е или порода. Един познат кучето му не може да пътува без да оповръща всичко :D
- Да може да стои САМО в къщи в продължение на 8-9 часа, понякога и повече (трябва да се работи за нещастие)
- Приятелски характер за да се разбира с наще като се прибирам или с гости.
- Няма как да гарантирам че там където живея ще има климатик (в момента няма примерно) така че по скоро ми трябва порода която понася летните жеги без проблем (или вентилатор да му стига...), но пък да не му трябва плетен пуловер зимата :D
- По големичко ако може? :D
Не разбирам от породи, и като цяло не държа да е породисто (макар че държа на визия която ми харесва). Като породи/визия харесвам Самоед (много ме радва как е пухквао и усмихнато), Немска овчарка, Хъски, сравнително едри и пухести кучета. Нямам нищо против и по къса/къса козина. Това което не харесва е свърх малки кученаца и кученца подобни на пудели, просто не ми допадат. Като цяло изглежда че предпочитанията ми противоречат на възможностите ми...
Та така де, ако може да ми кажете има ли куче порода или вид което ще може да ми се впише в живота? Може и да няма такова или аз да не ставам за кучета/да не е момента ама трябва да попитам.
Определено много неща не са виясни.
Казвате, че кучето трябва да се впише в живота Ви. Няма такова нещо!
Кучето не е бездушен предмет, който трябва да се вписва в нещо. Кучето е изцяло зависимо от собственика си, подчинено на неговите интереси, но в същото време със своя собствена природа и потребности. Не кучето трябва да се съобразява с Вас, а вие с кучето.
Така, както описвате живота си ипретенциите, които имате по отношение на едно живо същество, което е с високастепен на социализираност, най-добре ще е да не си взимате НИКОГА куче. Впротивен случай ще се измъчвате и Вие и кучето.
Напълно съм съгласен!
#9
Публикувано: 10 February 2017 - 08:00 PM
Но така както ви чета, искате да има определена визия. Не се заблуждавайте, че като сте прочели за характера на дадена порода и си вземете такова куче, то задължително ще отговаря на прочетеното от вас. Няма такъв филм.
В този случай ще е по-добре да не си вземате куче сега. Ако някога в бъдеще живатът ви се уреди така, че или да имате време, или да има друг, който да ви помага, тогава може да помислите за куче.
#10
Публикувано: 13 February 2017 - 03:58 PM